Гражданско дело 15801/2018 - Решение - 12-07-2019

Решение по Гражданско дело 15801/2018г.

 

Р Е Ш Е Н И Е № 2955

 

гр. Пловдив, 12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  15801 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 против Н.Я.И., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и  чл.86 от ЗЗД  за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 407,71 лв.- главница, дължима по Договор  за  потребителски кредит с номер ***, сключен на 07.04.2015 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г., сумата от 58,89 лв. – договорна възнаградителна лихва  за периода от 15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., сумата от 25,33 лв. – лихва за забава за периода от 15.07.2015 г. до 31.05.2018 г., сумата от 274,74 лв. – такси за периода от 15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10503 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ти с-в.

 Ищецът сочи, че на  07.04.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690 и ответницата е сключен  Договор за потребителски кредит с номер ***, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 500,00 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Посочва се, че страните по облигационното правоотношение са договорили условията, при които следва да бъде погасен дълга. Твърди се, че на първа страница от договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят се е съгласил да заплати и които са свързани с обслужването на кредита, а именно: фиксирана лихва в размер на 98,62 лв. (б. „В“) и такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв. (б. „Б“). Сочи се, че в чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 391,49 лв. (б. „Д“). В б. „З“ е уговорен размер на седмична вноска – 16,92 лв. и последна – 16,83 лв., като плащанията се дължат в ден понеделник (б. „Й“). Сочи се, че първата вноска следва да бъде направена на 14.04.2015 г. Твърди се, че съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер, от което следвало, че е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения. Твърди се, че ответната страна в производството не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 15.07.2015 г., вследствие на което длъжникът изпада в забава и му се начислява обезщетение за забава в размер на законна лихва. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 30.07.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата, която е дължима, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора. Дължимо е също обезщетение за забава от момента на изпадането на длъжника в забава. На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690 и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който e прехвърлено вземането към ответника. Ищецът бил упълномощен от цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690  да уведоми длъжницата Н.Я.И. за цесията. Сочи се, че в изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено уведомление до длъжницата, но пратката с уведомлението се връща като непотърсена от адресата. Предивид това ищецът сочи, че в настоящото производство следва да се връчи уведомлението, приложено ведно с исковата молба. Сочи се практика на ВКС в този смисъл. Посочва се, че ищецът, в качеството на цесионер, предявява правата си се срещу ответника, който не изпълнява задълженията си по сключения с цедента договор за потребителски паричен кредит, като е подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 10503/2018 г. по описа на ПРС, XIX-ти с-в., по което е издадена заповед за изпълнение, по която е постъпило в срок възражение от ответницата – длъжница, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Във връзка с Разпореждане на съда с № 93633 от 11.10.2018 г., V гр. с-в, на 07.11.2018 г. е постъпила уточнителна молба от ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029. С нея се прави уточнение, че ответникът е заплатил сума в размер на 269,20 лв. Посочва се, че претендираната главница  в размер на 407,71 лв. е формирана, като от общата главница в размер на 500 лв. са приспаднати съответната част на всяка правена вноска. Сочи се, че се прилага справка, изготвена от „Файненшъл България“ ЕООД, съдържаща подробен разплащателен план и разбивка по пера на задължението, както и извадка от финансовата система на заплатените от ответника суми по дата. Сочи се, че претендираните такси са сбор от такса за оценка на досие и такса за услуга кредит у дома. Обезщетението за забава е равно на законовата лихва и се начислява върху неизплатения остатък от главницата за посочения период.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен предтсвител адв. С.К., е депозирал писмен отговор.  Оспорва основателността на исковата претенция. Посочва се, че по правило договорът за цесия е валидно сключен между страните, дори и ако липсва уведомяване за цесията, отправено до длъжника. Сочи се, че, за да може прехвърлянето да има действие по отношение на последния и същото да му бъде противопоставено, а и за да може новият кредитор да се афишира пред длъжника като такъв, то следва длъжникът да е уведомен за извършената цесия от предишния кредитор съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ответникът посочва, че ищецът желае заедно с преписа от ИМ на длъжника да бъде изпратено и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането, като цитира практика на ВКС. Счита се, че принципно е възможно длъжникът да бъде уведомяван за цесията с ИМ, но това е факт от значение за спора, който се е осъществил след предявяване на иска. Твърди се, че ищецът в случая надхвърля посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение представлява своеобразен отпечатък на действителното правно положение към момента на нейното издаване, или иначе казано -  заявителят следва към онзи момент вече да е притежавал качеството на нов кредитор по отношение на длъжника, което няма как да се случи без съобщение за цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Посочва се, че ако се приеме, че е възможно длъжника да бъде уведомен за цесията с ИМ с предмет иска по чл.422 от ГПК, то той би бил поставен в доста по-неизгодно положение, като се има предвид, че получава заповед за изпълнение на парично задължение в полза на лице, за което към този момент няма представа дали действително е негов кредитор. Счита се, че посочената практика би била релевантна в случая, ако заявлението беше подадено от стария кредитор, а прехвърлянето на вземането се е осъществило след този момент, като уведомяването на длъжника за прехвърлянето да се осъществи с връчването на ИМ по чл.422 от ГПК, за да може новият кредитор да осъществи активната си процесуална легитимация. Счита се, че ищцовото дружество не е притежавало качеството на нов кредитор по отношение на длъжницата по издадената заповед и същата не може да бъде уведомявана за цесията с иска по чл.422 от ГПК, тъй като прехвърлянето ще има действие по отношение на нея от деня на получаване на съобщението за извършването му в случай, че същото изхожда от стария кредитор. Счита се също така, че не е допустимо новият кредитор да извършва фактическото съобщаване за извършената цесия, дори когато старият кредитор го упълномощава за това.

Посочва се, че съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Същата за 2015 г. е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което прави 10,1%, което значи, че ГПР е равен на 50,5%. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва се, че ищецът наименова сумата от 391,49 лв. като такса, но такса само по себе си означава равностойността на разходите, които са необходими за извършването на определена услуга. Твърди се, че в настоящия случай дори наименована като такса за услуга „кредит у дома“, търсената сума представлява не разноски, а възнаграждение, което така или иначе е разход по кредита. Счита се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК към сумата от 391,49 лв. трябва да се прибави и другата такса, която е в размер на 25,00 лв., така и сумата за лихвата, която е в размер на 98,62 лв., което прави общо 515,11 лв. Сочи се още, че макар да е наименована от ищеца като „лихва за забава“, то по естеството си същата представлява просто увеличената поради сбъдване на предвиденото в договора условие стойност на  възнаградителна лихва, поради което сумата от 25,33 лв. следва да се прибави към ГПР, който ще възлезе на 540,44 лв. Сочи се, че посочената такса за услуга „кредит у дома“, както е описана от ищеца, представлява възнаграждение за домашното представяне на заетата сума и седмичното събиране на вноските, като в случая, тъй като кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем, се получава така, че търси да му се изпълни сума за възнаграждение за услуга, която реално не е предоставял. Твърди се, че ГПР в случая е далеч над законоустановения максимум, като съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, надвишаващи стойностите над посочените в чл.19, ал.4 от ЗПК са нищожни. Счита се, че клаузите в договора за потребителски кредит, уреждащи, че кредитора може да получава суми над ГПР са нищожни и не следва да предизвикват правно действие, респ. да бъдат основание за възникване на задължение по отношение на ответницата. Сочи се, че в условията на евентуалност – в случай, че съдът не приеме, че нищожността засяга цялата клауза, то казаното важи за претендирания размер над максимално допустимия размер на ГПР, като в този случай законът указва, че вече платеното, което е над максимално допустимия размер на ГПР, следва да се удържа при следващо плащане по кредита. Моли исковата претенция да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. №  10503/ 2018 г. по описа на ПРС, от което се установява, че на 25.06.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.  

На 07.04.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690 и ответницата е сключен  Договор за потребителски кредит с номер ***, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 500,00 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Уговорена е такса за оценка на досие в размер на 25 лв., общ размер на фиксирана лихва в размер от 98,62 лв., годишен % на лихвата 31,82 и ГПР- 48 %. Уговорено е, че кредиторът може да предостави на клиента допълнителна услуга по негов избор, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските на Кредита, наричана „услугата домашна посещение“ – Кредит у дома срещу такса в размер от 391,49 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази услуга и е удостоверил съгласието с подписа си. Размерът на общата дължима сума е 1015,11 лв., размер на седмично плащане 16,92 лв. и размер на последно плащане 16,83 лв., като първото седмично плащане е уговорено да се осъществи на 14.04.2015 г., като ден, на който се дължат седмичните плащания е определен понеделник. Подписана е  Декларация за съгласие за обработка на лични данни. Съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.  В чл. 25 са уговорени условията за отказ от услугата Кредит у дома и съответно задължението на ответника, въпреки отказа да заплати 30 % от тази такса.

На датата на която е подписан договора за кредит ответникът е депозирал пред кредитора формуляр за кандидатстване и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, който е подписан от него.  В него са отразени включените в ГПР компоненти, като се сочи, че услугата „Кредит у дома“, тъй като не е задължителна за предоставяне по кредита, а е спомагателна и допълнителна услуга, която се предоставя само по искане на клиента. Предвидено е, че от таксата за услугата Кредит  у дома, 30 % е равностойността на разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга кредит у дома на клиента и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома му, като сумата за тази услуга, която е фиксирана се дължи при подписване на договора, но е включена поравно в седмичните погасителни вноски.

Представено е и копие от личната карта на ответника и трудов договор от 29.04.2014 г., както и касов бон за платена фактура, издадена от ЕВН Електроснабдяване на стойност 57,49 лв.

На 28.07.2016 г. между кредитора ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД в качеството му на цедент прехвърля на ищеца в качеството на цесионер вземанията на цедента от длъжниците, произтичащи от договорите за кредити, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива. Уговорено е, че вземанията, предмет на прехвърляне, посочени в предходното изречение, са подробно изброени и индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Конкретният размер на всяка вземане, предмет на прехвърляне, към датата на влизане в сила е посочен в същото приложение. Сред посочените в Приложение № 1 вземания е и вземането на кредитора – цедент по сключения с ответника договор за кредит  в размер от 741,34 лв.

 С нотариално заверено пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия.

Към исковата молба е приложено подписано от цедента уведомление за извършено прехвърляне на вземания до длъжника- ответник по делото.

В справка извлечение от 06.11.2018 г., изготвена от цедента е отразено, че ответникът е направила плащания в общ размер от 269,20 лв., като последното плащане в размер от 10 лв. е от 03.10.2015 г.

 От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси се установява, че ответникът е извършила плащания по кредита в общ размер от 269,20 лв., с които е погасена главница в размер на 92,29 лв. – 12 вн. изцяло и 13 вноска частично, 39,73 лв. – договорна лихва- 14 та вноска изцяло и частично 15 вноска, такса оценка на досие в размер на 8,20 лв. – до 20 вн. изцяло и такса услуга кредит у дома в размер на 128,98 лв.- 19 вноска изцяло и 20та вноска частично.  Остатъчното задължение се сочи, че е в размер на 407,71 лв.- главница, 58,89 лв.- договорна лихва, такса оценка на досие – 16,80 лв. и такса услуга кредит у дома в размер на 262,51 лв. или общо 745,91 лв. Лихвата за забава, изчислена върху остатъчната главница в размер на 407,71 лв.- за периода от 15.07.2015 г. до 31.05.2018 г. е 119,20 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на дължими суми за връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.

 Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право  да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника.

Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

При тези съображения спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 16,92 лв., размера на последното плащане – 16,83 лв., срока на договора – 60 седмици, падеж на първото плащане 14.04.2015 г. и падеж на определен ден (понеделник) на всяка следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.

От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 16,92 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 16,83 лв. – последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 1015,11 лв. е сбор от сумата от 500 лв. – главница по договора, сумата от 25 лв. – такса за оценка на досие, 98,62 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 391,49 лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата „кредит у дома“ в двете й разновидности – за предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това не е необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответника относно недействителността на отделни клаузи като неравноправни, липсата на предсрочна изискуемост на кредита и неизпълнението на договорни задължения от страна на кредитора.

 За пълнота на изложението  и с оглед възраженията в отговора относно действителността на клаузата такса „кредит у дома“, следва да се посочи, че видно от съдържанието на договора, ответникът е избрал да му предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал в квадратчето „ДА“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това. Доколкото обаче в случая става въпрос за поето задължение от кредитора да извършва посещения на адреса на длъжника за събиране на седмичните вноски по кредита, за което той ще получи допълнително възнаграждение по договора в размер на 391,49 лева, твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази услуга, представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно задължение на клиента. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че той е изправната страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т.е. доказването на изпълнението на договорното задължение пада върху страната, която се ползва от него- в случая кредиторът. Особеното при тази такса е това, че дължимостта на същата е обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тя е уговорена. По делото не се ангажират доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата. Смисълът на същата  е служител на кредитора да предаде на ответницата на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса й, за да събира оттам вноските по кредита. В договора е посочено, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на тази услуга. т.е., ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително, ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Дори и да се приеме, че в случая от една страна сумата е била предадена на адреса на ответника, който признава, че я усвоил  с изявлението в договора (макар и да не се установява как точно е станало това), а от друга- че извършените плащания са били направени на адреса при посещения на служител на кредитора (което обстоятелство също не се установява), то след датата на последното плащане ищецът не ангажира доказателства за извършени ежеседмични посещения на служител на кредитната институция на адреса на клиента, предвид на което, кредиторът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на тези свои твърдения. Нещо повече, цената на тази услуга действително следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е съразмерност, като по- скоро таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част.

 На основание гореизложените съображения и предвид установените плащания от страна на ответника в размер от 269,20 лв., то съдът счита, че следва да се уважи иска за главница до размера на разликата между 500 лв. и платената сума от 269,20 лв. или до размера на сумата от 230, 80 лв.- главница. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 407,71 лв. искът за установяване на дължимост на главница следва да се отхвърли. С оглед недействителността на договора за кредит с произтичащите от това последици, то следва да се отхвърлят и исковете за установяване на дължимост на възнаградителна лихва – 58,89 лв. и такси в размер от 274,74 лв. и сумата от 25,33 лв.- лихва за забава.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.  

 Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е отразено, че се претендират разноски в размер на 75  лв. в заповедното производство и сумата от 175 лв.- държавна такса в настоящото производство, 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 100 лв. – депозит за вещо лице, 300 лв.- депозит за особен представител.  По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1  и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство и  100 лв. – за настоящото исково производство, като така определените размери са съобразени с формалността на заповедното производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца по доказване на твърдените обстоятелства.  От така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е   750 лв. , от които по съразмерност следва да се присъди сумата от 225,78 лв.  

По изложените мотиви съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Я.И., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на  „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15   сумата от 230,80 лв.- главница, дължима по Договор  за  потребителски кредит с номер ***, сключен на 07.04.2015 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г., , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10503 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ти с-в.,  като ОТХВЪРЛЯ предявените от  „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 против Н.Я.И., ЕГН: **********, с адрес: ***  искове  за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 230,80 лв. до пълния претендиран размер от 407,71 лв. - главница, дължима по Договор  за  потребителски кредит с номер ***, сключен на 07.04.2015 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г., сумата от 58,89 лв. – договорна възнаградителна лихва  за периода от 15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., сумата от 25,33 лв. – лихва за забава за периода от 15.07.2015 г. до 31.05.2018 г., сумата от 274,74 лв. – такси за периода от 15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10503 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ти с-в.  

            ОСЪЖДА Н.Я.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на  „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15   сумата от общо 225,78 лв. – разноски по съразмерност  по ч.гр.д. № 10503/2018 г. на ПРС и по гр.д. № 15801 по описа за 2018 г. на ПРС, V-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

          Препис от решението да се връчи на страните.                     

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ