Гражданско дело 15563/2018 - Решение - 18-07-2019

Решение по Гражданско дело 15563/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №3076

гр. Пловдив, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

            при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15563 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от от „Лайт Кредит“ ООД срещу Т.А.А. и К.А.Х.. 

            Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № **** от 03.01.2013 г. За обезпечение на задължението по договора за заем Т.А.А. издала запис на заповед от 03.01.2013 г. за сумата от 3612.40 лв. Вторият ответник авалирал задължението по записа на заповед. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна. Същият бил платим на падеж – 03.11.2013 г., без разноски и без протест, с място на плащане гр. ****. Задълженията по договора за заем не били изплатени изцяло, като била останала дължима сума от общо 1932.30 лв. – включваща главница и възнаградителна лихва.

         Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответниците по което било образувано частно гр. дело № 1557/2018 г. по описа на ПРС, XIII гр. с-в., но тъй като ответниците са подали възражения в срок срещу издадената заповед, се предявява и настоящият установителен иск за установяване, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца сумата посочена в заповедта за изпълнение. Моли искът да бъде уважен, както и да се присъди законната лихва от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

         Сочи банкова сметка *** ***.

         В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците Т.А.А. /Х./ и К.А.Х. /наименуван жалба/. Записът на заповед бил недействителен, тъй като в него били посочени два падежа. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1557/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ и чл. 485 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед от 03.01.2013 г., издаден в полза на „Джи Ес Финанси“ ООД /с настоящо наименование „Лайт Кредит“ ООД/, по който запис на заповед издател е ответникът Т.А.А., а авалист ответникът К.Х., следва да установи и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем № **** от 03.01.2013 г., както и размера на претенцията. Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца да докажат, че са погасили претендирания остатък от задълженията по процесния запис на заповед, респ. вземанията по договора за заем, който е обезпечавал.

Видно от приложения по ч.г.р.д № 1557/2018 г. по описа на ПРС оригинал на запис на заповед /л.7 от заповедното дело/ ответникът Т.А.А. неотменимо и безусловно се е задължила да плати на  „Джи Ес Финанси“ ООД /сега „Лайт Кредит“ ООД/ сумата в размер на 3612.40 лева без протест и без претенции за разноски на падежа 03.11.2013 г. Посочено е датата на издаване, място на издаване, място на плащане, означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед е авалиран от ответника К.А.Х..

Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.

В тази връзка е неоснователно възражението на ответниците, че записът на заповед е недействителен, доколкото в него били предвидени два падежа – „на предявяване“ и конкретна дата – 03.11.2013 г.  Видно от записа на заповед, никъде в текста не е използван израза „на предявяване“, единствено като падеж е записана датата 03.11.2013 г.

С исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем от 03.01.2013 г. и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.

Съгласно представения по делото договора за заем /л.4/, ищецът „Лайт Кредит“ ООД /с предишно наименование „Джи Ес Финанси“ ООД/ е предоставил в заем на ответника Т.А. сума в размер на 2000 лева, платима в срок до 03.11.2013 г., на месечни вноски в размер на 361.24 лева. Уговорена е месечна договорна лихва в размер на 12.50 % от заетата сума. Ответникът К.Х. се е задължила солидарно по договора със заемателя.

Страните не спорят, че между тях е сключен посочения договор за заем, както и че ответникът  Т. А. е получил сумата в размер на 2000 лева. Получаването на сумата се установява и от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира /л.43/. Безспорно между страните е че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем от 03.01.2013 г.

Вещото лице по ССчЕ дава заключение, че общият размер на задълженията по кредита са 3612.40 лева, от които 2000 лева – главница и 1612.40 лева – лихва. От страна на заемателя е постъпило плащане в общ размер на 1680.10 лева, с която сума са погасени 1139.39 лева – лихви и 540.71 лева – главница. Остатъкът от задълженията, които са останали незаплатени съгласно заключението на ССчЕ са в общ размер на 1932.30 лева, от които 1459.29 лева – главница и 473.01 лева – договорна лихва.

Безспорно между страните е че „Лайт Кредит“ ООД /с предишно наименование „Джи Ес Финанси“ ООД/ е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

По отношение на сключения договор за заем, че е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След преценка съответствието на съдържанието на договора за заем с разпоредбата на чл.11, ал.1, вр. с чл.22 ЗПК съдът намира, че в договора заем липсват голяма част от задължителните реквизити визирани чл.11, ал.1 от т.7-12 ЗПК.

На първо място в договора липсва условията  за прилагане на лихвения процент – как се изчислява същия на база цялата заемна сума или на дължимата главница за съответния месец – чл.11, ал.1, т.9

На следващо място липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Липсват условията за издължаване на кредита от потребителя, включително липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Липсва и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи – чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Доколкото в договора за заем, обезпечен с процесната запис на заповед, липсва информацията по чл.11, ал.1, т.10, т.1 и т.12 ЗПК същият е недействителен.

 Недействителността на договора за заем, за който като обезпечение е издадена процесната запис на заповед препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. В случая записът на заповед не е породил задължения за ответниците, доколкото договорът за чието обезпечение е издаден, съдът приема за недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл.23 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на основание запис на заповед и договорно правоотношение, като изпълнение по действителен договор за кредит и запис на заповед, а не на основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен.

С оглед изложеното исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   По отговорността за разноските:

        С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответниците, които не са направили искане за присъждане на такива, поради което разноски не им се дължат.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК 201015391, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ж. Д. И. положителни установителни искове за признаване за установено, че Т.А. А., ЕГН ********** и К.А.Х., ЕГН ********** и двете с адрес: *** дължат на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК 201015391 сумата в размер на 1932.30 лева, неизплатен остатък по запис на заповед от 03.01.2013 г., обезпечаващ задължение по договор за заем от 03.01.2013 г., за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1557/2018 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Л.М.

 

Вярно с оригинала.

К.К.