Гражданско дело 15529/2018 - Решение - 19-07-2019

Решение по Гражданско дело 15529/2018г.

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  3083     19.07.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15529 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

         В исковата молба от „А1 България” ЕАД против Г.Г.Г. се твърди, че  между страните е сключен договор № *** от *** за далекосъобщителни услуги, в срока на действие на който били издадени фактура от *** за ползване на далекосъобщителни услуги на стойност 45.61 лв., с падеж – ***, фактура от *** на стойност 60.95 лв., с падеж *** и фактура от ***, на стойност 269.75 лв., с падеж ***. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е заплатил всички дължими към оператора суми, поради което договорът е прекратен едностранно от оператора и за него е възникнало правото да начисли неустойка. Претендира се и лихва за забава от *** до ***. Претендира се сума от 403.84 лв., от които 106.56 лв. главница – потребени и незаплатени услуги, 269.75 лв. неустойка и 27.53 лв. лихва за забава върху фактура от ***. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по ч.гр.дело № ** било постъпило в срок възражение от длъжника, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуване на вземанията в посочения размер. Претендирани са с исковата молба направените разноски в заповедното и исковото производство.

         С допълнителна молба от *** е направен отказ от предявения установителен иск по отношение на сумата от 27.53 лв. обезщетение за забава, поради което производството по делото в тази му част е прекратено, а издадената заповед за изпълнение – в посочената част – обезсилена.

         В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е Г.Г., с който предявените искове се признават по основание и размер. Направено е искане разноските по делото да не се възлагат в тежест на ответника.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, по силата на която е разпоредено длъжникът Г.Г.Г. да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 106.56 лв. главница по договор за далекосъобщителни услуги от ***, 269.75 лв. неустойка и 27.53 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са и направените по делото разноски в размер на 25 лв. ДТ и 180 лв. адвокатско възнаграждение.  

         По делото е представен договор № *** от ***, сключен между Г.Г.Г. и „Мобилтел” ЕАД, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги. Представени са Приложение № * – Условия за ползване на тарифни планове на Мтел трансфер и Приложение № * – ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги към договора.

         Представени са фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 45.61 лв., с падеж – *** и фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 60.95 лв., с падеж – ***, издадени от „Мобилтел” ЕАД. Представена е сметка от ***, за начислена неустойка в размер на 269.75 лв.

         По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените наземни мрежи.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

         По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от ***г. Видно от договор № ***, сключен между Г.Г.Г. и „Мобилтел” ЕАД (със сегашно наименование „А1 България” ЕАД) се установява, че операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга или мрежа. Следователно отношенията между страните се регламентират от сключения договор и общите условия, които са неразделна част от него.

Претенцията на ищеца за заплащане на далекосъобщителни услуги по договора и неустойка по договора се основава на фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 45.61 лв., с падеж – и фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 60.95 лв., с падеж – ***, издадени от „Мобилтел” ЕАД. Представена е сметка от ***, за начислена неустойка в размер на 269.75 лв. Задълженията по така описаните фактури са с настъпил падеж. Не е налице плащане от страна на длъжника, поради което и предявеният иск за признаване за установена дължимостта на сумата от общо 106.56 лв. е основателен.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД, съдът намира следното: Съгласно чл. 6.3. операторът има право едностранно да прекрати договора и/или да спре достъпа на потребителя до мрежата и съответно потребителят има право да прекрати договора, съгласно условията на съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите Общи условия. Съгласно чл.54.12 от Общите условия договорът се счита едностранно прекратен при забава в плащанията на дължимите суми, продължила повече от *** дена. Следователно за основателността на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване следва да се установи, че процесният договор е прекратен едностранно от ищеца по вина на ответника, и то преди изтичане на срока му. За да може ищецът да упражни правото си едностранно да прекрати договора, ответникът следва да е в забава на плащане на задълженията си, продължила повече от *** дена. Такава забава се установи по делото, доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща процесните суми по описаните по-горе фактури в срока, а и в продължение на *** дена от падежа. Падежът на начислените на ответника задължения, видно от фактура № *** от *** и фактура № *** от *** г. е настъпил на *** и ***, като ищецът е прекратил договора на посоченото основание – забава в плащанията, за което е начислена неустойка в размер на 269.75 лв. по фактура № ***/***, преди изтичане на срока на договора, който е ** месеца – за периода от *** до ***. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.  

         От ищеца са претендирани направените по делото разноски. С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на страната следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции /доколкото за сумата от 27.53 лв. мораторна лихва производството по делото е прекратено/. Направените в заповедното производство разноски са в размер на 205 лв. /от които 25 лв. ДТ и 180 лв. адвокатско възнаграждение/, а в исковото – на сумата от 555 лв. /от които 75 лв. ДТ, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 180 лв. адвокатско възнаграждение/. При тези данни на ищеца следва да се присъдят 191.02 лв. разноски по заповедното производство и 517.16 лв. по настоящето производство.

         Поради изложеното съдът

       

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Г.Г., ЕГН ********** *** дължи на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, следните суми, а именно: сумата от 106.56 лв. (сто и шест лева и 56 ст.), представляваща сбор от стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги № *** от ***, по който са издадени фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 45.61 лв., с падеж – *** и фактура № *** от ***, с период на фактуриране: *** – ***, на стойност 60.95 лв., с падеж – ***, както и сумата от 269.75 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 75 ст./ неустойка за предсрочно прекратяване на договор от ***, за което е издадена фактура №  ***/***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**** по ч.гр.д. № *** по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив.

                ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 191.02 лв. (сто деветдесет и един лева и 02 ст.) по ч.гр.дело № *** по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив, както и сумата от 517.16 лв. /петстотин и седемнадесет лева и 16 ст./ разноски по настоящето производство.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.           

М.К.