Гражданско дело 15113/2018 - Решение - 09-07-2019

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2899

гр. Пловдив, 09.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15113  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, против Ж.С.В. с ЕГН **********.

          Ищецът твърди, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД с ЕИК 175070632 бил сключен Договор за  потребителски кредит № ***/06.03.2015г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 3000 лева. С подписване на договора ответникът приел общите условия на кредитора.. Бил подписан погасителен план, неразделна част от договора, с посочен брой, размер и падеж на всяка вноска. Договорена била лихва в размер  469,19 лв., като главницата, ведно с лихвата, такса за разглеждане на кредита и еднократна застрахователна премия били в общ размер 3283,53  лв., погасими на 24 равни месечни  погасителни вноски, всяка в размер на 155,53 лева, в срок до 14.02.2017г. Ответникът бил заплатил сумата от 2520,56 лева, с които погасил възнаградителна лихва в размер на 419,05 лева, част от  главницата в размер на 2100, 58 лева  и лихва за забава в размер на 0,98 лева.

           На длъжника било начислено и обезщетение за забава съгласно член 13, ал. 1 от ОУ към договора в размер на действащата зак. лихва в размер на 151,31 лева за периода 14.06.2016г. до 07.03.2018г..

          Излага, че с приложение № * от 16.01.2017г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане, сключен на осн. чл. 2.1 от рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016г. кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД цедирал вземанията си срещу ответника на

 

 

ищеца, за което длъжникът бил уведомен с уведомление. При евентуалност се моли длъжникът да се уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.

          Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 3703/2018г. на ПРС, като на ищеца били дадени указания за предявяване на иск, за което са предявени настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3703/2018г. на ПРС.  Претендират се законна лихва върху главницата от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане и разноски за заповедното и исковото производство.

          В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. М.Ч..  Оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва редовността на извършената цесия и уведомяването на длъжника за нея, прави възражение за недействителност на договора за цесия; липса на валидно сключен договор за потребителски кредит и размера на сумите..

          Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

          Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: - чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

          Приложено е ч. гр. д. № 3703/2018г. на ПРС, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж.С.В. с ЕГН ********** за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.

         

 

 

          Между Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД с ЕИК 175070632 и ответника е подписан договор за потребителски паричен кредит № *** от 09.03.2015г., по силата на който на ответника е била преведена сумата от 3000 лева, срещу задължението му да ги върне разсрочена на 24 месечни вноски, всяка една в размер на 155,53 лева, при ГЛП от 13,99% и ГПР в размер на 18,40 %, като  е бил приложен и подписан от ответника погасителен план., който е неразделна част от договора за кредит. Ответникът не е оспорил подписа си в договора, поради което съдът приема,че договорът е подписан от ответника и го обвързва.

          Относно легитимацията на кредитора:

          Вземанията по процесния договор са цедирани от Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД с ЕИК 175070632 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № * към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017г., като  под № * от приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на кредитополучателя /виж л. 35 от делото/, ерго индивидуализиран е кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора.  Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо с изх. № ***/*** от 22.07.2017г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента чрез цесионера до длъжника. Представени са доказателства за упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжника от името на стария кредитор за цесията на вземането. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о./. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно

 

 

връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

          Предвид изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, както и договор за цесия, по който е цедирано вземането произтичащо от процесния договор за кредит, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на договор за потребителски кредит.

Съдът намира възражението в отговора на исковата молба, че сумата по кредита не била получена от ответника за неоснователно. От доказателствата по делото – приетата ССЕ се установява превеждането й по посочена от ответника сметка на 09.03.2015г.

Относно възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречието му със закона и поради невъзможен предмет.

Предмет на цесията са прехвърлими вземания и права, които трябва да бъдат действителни, в противен случай цесията ще  е с невъзможен предмет и ще е нищожна. Има права, които са непрехвърлими поради естеството си  и затова не могат да бъдат цедирани като акцесорните права, които не могат да се прехвърлят отделно от главното вземане, не

 

може да се цедира правото на издръжка, защото е право свързано с личността на цедента. Непрехвърлимо е и право, което цедирането според закона не се разрешава, като вещното право на ползване. Страните могат да забранят прехвърлянето на вземането, но подобна забрана ще има действие само между тях, без да има обвързващо действие за третите лица. В този смисъл възраженията на длъжника са несъстоятелни, защото се цедирани прехвърлими и реално съществуващи вземания, като няма законова забрана, нито постигнато съгласие между длъжника и цедента вземането да не може да се прехвърля.

Относно възражението за липса на цена на прехвърленото вземане съдът намира, че за длъжника липсва правен интерес да възразява срещу възмездността на цесията, като отделно от това в договора за цесия покупната цена е посочена като определяема, чрез уговаряне на начина по който следва да бъде определена, каквато е и практиката на ВКС. Ето защо възражението се явява неоснователно.

Относно размера на вземанията

Претендира се неплатена главница в размер на 1162,95 лева, представляваща неплатени 9 вноски по погасителен план.

От представения договор, погасителен план, както и от приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 1162,95 лв. (при отчитане на извършените частични плащания), като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане.

Относно възнаградителната лихва:

Претендира се възнаградителна лихва в размер на 50,17 лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода 14.07.2016 г. – 14.02.2017г./ краен падеж на договора/. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Уговорения размер на възнаградителната лихва е 13,99 %, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) –

 

решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о.

 Относно размерът на претенцията съдът намира, че за процесния период се дължи договорна лихва в размер на 50,17 лева съгласно заключението на ССЕ, което не  е било оспорено от страните..

Относно обезщетението за забава:

Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за периода 14.06.2016 г. – 07.03.2018 г. е 150,38 лв., ето защо предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в търсения размер.

По разноските:

   С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ищеца. За исковото производство разноските на ищеца са общо 922,73 лева, а за заповедното производство са общо 127,27 лева.

На особения представител следва да се заплати възнаграждение в размер на 330 лева. Така мотивиран, съдът,

                     РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Ж.С.В. с ЕГН ********** установителни искове, че Ж.С.В. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № *** от 09.03.2015г., сключен от длъжника с Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК 175070632,  вземанията по който са прехвърлени на 16.02.2017г. с Приложение № * към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1162,95 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане; възнаградителна лихва в размер на 50,17 лева за периода 14.07.2016г.-14.02.2017г.; обезщетение за забава за периода от 14.06.2016г. – 07.03.2018г. в размер на 150,38 лева, за които суми е издадена

 

 

заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3703/2018г. по описа на ПРС, ІX гр. с-в.

          ОСЪЖДА Ж.С.В. с ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в заповедното производство в размер на 127,27 лева и разноски в исковото производство в размер на 922,73 лева.

          На адв. М.Ч. се издаде РКО за сумата от 330 лева.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.