Гражданско дело 14930/2018 - Решение - 30-07-2019

Решение по Гражданско дело 14930/2018г.

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3217, 30.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ гр. с.

На 11.07.2019 г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14930 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Ищцата Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********,  със съдебен адрес ***, представлявана от пълномощника си адвокат Р.Д.Д., твърди, че  по молба на третото лица ............ от 17.11.2010 г. срещу нея било образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ .........за 2010 г. за принудително събиране на следните вземания на банката по издадения й по ч. гр. д. № 13805/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист: за сумата от 4137.57 лева – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лева  - лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и за сумата от 392.32 лева - разноски по производството, по което на 29.11.2010 г. бил наложен запор на трудовото й възнаграждение, като поради непредприемане на изпълнителни действия след тази дата за период от 2 години, по салата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство е прекратено на 29.11.2012 г., а впоследствие се е погасило и правото на принудително изпълнение на банката за тези вземания на 29.11.2015 г. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като в хода на изпълнителното производство тези вземания са прехвърлени от банката на „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на последното горните суми. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Княз Алексадър Додуков“ 19, ет. 2, представляван от пълномощника му ...... С.Й., признава предявените искове, но изразява становище, че тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на делото, то разноските не следва да бъдат присъждани в негова тежест. 

 

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 14930/18 г. на РСПд – стр. 2/3

 

Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанието на ответника намира следното :

Не е налице спор, а и се установява от приложенията към исковата молба, както и от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ... – ............, за 2010 г., че на 27.10.2010 г. в полза на третото лице ............е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по гр. д. № 13805 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. срещу Д.К.Т. и Н.Ш., в качеството им на солидарни длъжници, за следните вземания : за сумата от 4137.57 лв. – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лв. – лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и за сумата от 392.37 лв. – разноски, в това число 99.55 лв. държавна такса и 292.82 лв. юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране на които по молба на банката от 17.11.2010 г. е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ................, за 2010 г., в хода на производството по което след налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 15.12.2010 г., когато е получено запорното съобщение от третото задължено лице К.Т.Б., а не както се сочи в исковата молба – на 29.10.2010 г., поради непоискването на изпълнителни действия от страна на взискателя и на частния му правоприемник – ответника по делото, на 15.12.2012 г. по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено, а впоследствие на 15.12.2013 г. и на 15.12.2015 г. са изтекли съответно 3-годишният и 5-годишният давностен срок за процесните вземания по чл. 110 и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Въз основа на горното и предвид признанието на исковете от страна на ответника същите като основателни съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК следва да бъдат уважени.

          Доколкото след конституирането на ответника като взискател по изп. д. № ..../10 г. на 13.06.2013 г. от страна на последния не е поискано извършване на изпълнителни действия, същият призна предявените искове, а от своя страна преди датата на завеждане на настоящото дело ищцата не е поискала от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство, настоящият състав намира, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което направените от ищцата разноски по производството следва да останат в тежест на последната.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********,  със съдебен адрес ***, не дължи на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК 202317122,

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 14930/18 г. на РСПд – стр. 3/3

 

със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Княз Алексадър Додуков“ 19, ет. 2, в качеството му на частен правоприемник на ..............., ............, следните вземания по издадения в полза на последното срещу Д.К.Т. и Н.Ш., в качеството им на солидарни длъжници, по ч. гр. д. № 13805 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. изпълнителен лист : за сумата от 4137.57 лв. – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лв. – лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и за сумата от 392.37 лв. – разноски, в това число 99.55 лв. държавна такса и 292.82 лв. юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ................, за 2010 г. поради погасяването им по давност.

               Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

               Вярно с оригинала!

               ММ