Гражданско дело 14930/2018 - Определение - 08-01-2019

Определение по Гражданско дело 14930/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 202, 2019 г., гр. Пловдив

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 08.01.2019 г. в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14930 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предмет на делото са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № .... – ............, за 2010 г., образувано за принудително събиране на вземания на третото лице ............, чийто правоприемник е ищецът „ОТП Факторинг” ЕАД срещу ищцата Н.М.Ч.-Б. и третото лице Д.К.Т., за които банката се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13805 по описа на Районен съд – Пловдив за 2010 г., основаващи се на твърденията, че след наложен в хода на изпълнителното производство запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ч.-Б. на 29.11.2010 г. поради липсата на други изпълнителни действия в продължение на две години по делото, които да се прекъснали погасителната давност, то последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие, тъй като давността за процесните вземания е изтекла на 29.11.2015 г., същите не се дължат на ответника.

            Законът - чл. 124, ал. 1 ГПК, въздига интересът от търсената с установителния иск защита като процесуална предпоставка за допустимостта на производството по него, като съобразно трайната съдебна практика правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, той трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото, а когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск – когато, обаче, ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск /в този смисъл са редица решение на ВКС, в това число и едно от по-новите му решения - № 83 от 23.05.2018 г., поставено от ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 3448 от 2017 г./

            В унисон с твърденията на ищеца изложени в исковата молба от изпратения по искане на състава от ЧСИ рег. № ... – ............, заверен препис на изп. д. № ..../10 г. се установява, че : третото лице ............ се е снабдило с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Д.К.Т. и Н.Ш. за следните вземания - за сумата от 4137.57 лв. – главница, дължима по Договор за текущо потребление от 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата от 839.75 лв. – лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и сумата от 392.37 лв. разноски по производството, както и че за принудителното им събиране по молба на банката от 17.11.2010 г. е образувано изп. д. № ..../10 г. по описа на ЧСИ рег. № .... – ............; последното предприето изпълнително действие по делото е от 15.12.2010 г., когато е получено запорно съобщение от третото задължено лице К.Т.Б., с което същото е уведомено, че е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ч.-Б., след която дата взискателят не е поискал извършването на изпълнителния действия в продължение на повече от две години; на 13.06.2013 г. е депозирана молба от ответника, в която същият е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради придобиване на вземанията на третото лице ............ срещу двамата длъжника по Договора за кредит и поръчителство от 27.04.2004 г., като след тази дата до 03.12.2018 г., когато съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № ..../10 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изпълнителното дело не са предприети, съответно взискателят не е поискал извършването на изпълнителния действия. Или налице са категорични данни, че последният се е дезинтересирал от изпълнението.

Ето защо и тъй като в депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът е направил признание, че процесните вземания са погасени по давност, то и предвид горните фактически констатации за непредприемането на каквито и да било действия от негова страна от 13.06.2013 г. за принудително или доброволно събиране на процесните вземания, настоящият състав в съответствие с горецитираната съдебна практика приема, че липсва интерес от предявените с настоящата искова молба отрицателни установителни искове. Нещо повече формално не са били налице пречки ищецът да направи искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК пред съдебния изпълнител и едва при противопоставянето на взискателя на същото да предяви претенциите си за недължимост на процесните вземания по съдебен ред – тогава би бил налице интерес от търсената с установителния иск защита.

Предвид гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за защита от юрисконсулт определени в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 ГПК предвид кратката продължителност на делото от 100 лв., поради което съдът :

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********, против „ОТП Факторинг” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Княз Александър Дондуков” 19, ет. 2.

ОСЪЖДА Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг” ЕАД, ЕИК 202317122, гр. София и адрес на управление – бул. „Княз Александър Дондуков” 19, ет. 2, сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на настоящото определение да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА

 

Вярно с оригинла!

ММ