Гражданско дело 14880/2018 - Решение - 15-07-2019

Решение по Гражданско дело 14880/2018г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 3019                           Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 15.07                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 03.07.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  14880 по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, а – при условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 841, 21 лева, представляваща главница по 35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 15.01.2017 г. – 15.04.2020 г., по отношение на които на основание т.12.1 от Общите условия към Договора за стоков е обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.02.2018 г. кредит, договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 08.09.2017 г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост) в размер на 325, 79 лева, обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. (денят, следващ датата на Договора за цесия) до датата на подаване на Заявлението в съда (02.04.2018 г.) в размер на 106, 69 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, които сумидължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № ***/15.04.2016 г. и сключен на 20.04.2017 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищецаАгенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3135/03.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 5393/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, а – ако отхвърли този иск, да осъди ответницата да му заплати сумата 1 841, 21 лева, представляваща неизплатената главница от месечните погасителни месечни вноски за периода 15.01.2017 г. – 15.04.2020 г., договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 17.09.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) в размер на 732, 96 лева, обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда (17.09.2018 г.) в размер на 106, 69 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, по изложените в исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на ответницата. Моли съдът, ако отхвърли иска, да извърши служебно прихващане на присъдените разноски на страните.

Ответницата Н.Н.А. (понастоящем – ***, видно от Справката за постоянния и настоящия й адрес) от с. ***, чрез особения си представител адв. Е.И., оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за неравноправност на клаузи на Договорите, въз основа на които е издадена Заповедта и за нищожност на клаузи от тези Договори.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3135/03.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 5393/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 1 841, 21 лева, представляваща главница по 35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 15.01.2017 г. – 15.04.2020 г., по отношение на които на основание т.12.1 от Общите условия към Договора за стоков е обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.02.2018 г. кредит, договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 08.09.2017 г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост) в размер на 325, 79 лева, обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. (денят, следващ датата на Договора за цесия) до датата на подаване на Заявлението в съда (02.04.2018 г.) в размер на 106, 69 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, които сумидължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № ***/15.04.2016 г. и сключен на 20.04.2017 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищецаАгенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1/08.09.2017 г. към него, както и сумата 95, 47 лева - разноски. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Като писмено доказателство от ищеца по делото е представен Договор за стоков кредит № ***/15.04.2016 г., по който е бил предоставен на Н.А. от «Банка ДСК» ЕАД стоков кредит за покупка на компютри и мобилен телефон в размер общо на 2 078, 15 лева за срок от 48 месеца – но същият този Договор не е подписан от страните по него, поради което, макар и ответницата да е получила посочената сума от «Банка ДСК» ЕАД, както се установява от заключението от 25.06.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., не може да се приеме, че сумата се явява получена на основание посочения Договор за стоков кредит. Поради липсата на действителен Договор за стоков кредит, не може да се приеме и, че вземания на «Банка ДСК» ЕАД по този Договор са валидно прехвърлени със сключените между нея и ищеца на 20.04.2017 г. Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и и Приложение № 1/08.09.2017 г. към него, представени като писмени доказателства към исковата молба (още повече, че Заповедта за изпълнение и била издадена за суми, прехвърлени на ищеца със сключен на 20.04.2017 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищецаАгенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)какъвто Договор не е бил представен от ищеца като доказателство нито по настоящето, нито по частното гражданско дело).

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява да е бил сключен между ответницата и «Банка ДСК» ЕАД посоченият по-горе Договор за стоков кредит (предвид липсата в същия на подписи на страните), нитоако се приеме, че такъв Договор е бил действително сключен – че вземанията по него са прехвърлени със сключен на 20.04.2017 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищецаАгенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), съдът намира, че както искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, така и предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

Следва да бъде издаден РКО на особения представител на ответницата – адв. Е.И., за внесеният от ищеца депозит в размер на 389, 16 лева – като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от *** *** и ***, против Н.Н.А. (понастоящем ***), ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес:***, представлявана от особения представител адвокат ***,***,  иске с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 1 841, 21 лева, представляваща главница по 35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 15.01.2017 г. – 15.04.2020 г., по отношение на които на основание т.12.1 от Общите условия към Договора за стоков е обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.02.2018 г. кредит, договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 08.09.2017 г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост) в размер на 325, 79 лева, обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. (денят, следващ датата на Договора за цесия) до датата на подаване на Заявлението в съда (02.04.2018 г.) в размер на 106, 69 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, които сумидължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № ***/15.04.2016 г. и сключен на 20.04.2017 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищецаАгенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3135/03.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 5393/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, КАКТО И предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 1 841, 21 лева, представляваща неизплатената главница от месечните погасителни месечни вноски за периода 15.01.2017 г. – 15.04.2020 г., договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 17.09.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) в размер на 732, 96 лева, обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда (17.09.2018 г.) в размер на 106, 69 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХV гр. състав ч. гр. дело № 5393/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат *** РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 389, 16 лева.

 

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.