Гражданско дело 14834/2018 - Решение - 24-07-2019

Решение по Гражданско дело 14834/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3156, 24.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14834 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК 131001375, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж. к. “Малинова Долина”, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от пълномощника му ..... В.Ж.Д., твърди, че на 26.10.2007 г. между третото лице ............, чието наименование понастоящем е ............и Б.Г.П. е сключен Договор за потребителски кредит № ........, по който на последния е предоставен кредит в размер на 19000 лева за текущи нужди, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в срок до 26.10.2017 г. на 120 анюитетни вноски, от които 119 в размери от по 300.17 лева и една изравнителна в размер на 299.77 лева, включващи плащане на част от главница и на част от възнаградителната лихва, подробно описани в погасителен план - неразделна част от договора. Ответникът извършил частични плащания, след което преустановил изпълнението на задълженията си по договора, като непогасени останали : 15264.11 лева - главница и 256.41 лева - договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 26.10.2017 г., които станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора - 27.10.2017 г. На 18.01.2017 г. банката прехвърлила тези вземания на ищеца, който се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11212 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. за сумата от 2743.59 лв. – част от главница и за сумата от 256.41 лв. – договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 26.10.2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи тези суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 11212/18 г. в съда – 06.07.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон /ТЗ/.

Ответникът Б.Г.П. с ЕГН **********,***, в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва предявените искове, като твърди, че през 2011 г. е погасил предсрочно задълженията си по договора и ако има непогасена част от дълга, то правото на иск за същата е погасено по давност, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и правопогасяващите възражения във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 11212 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. на 09.07.2018 г. е издадена Заповед № 6343 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.П. да заплати на кредитора “ЕОС МАТРИКС” ООД : сумата 2743.59 лв. – част от главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 26.10.2017 г. сключен с ............... /с настоящо наименование с .............../ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 06.07.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 256.41 лв. – договорна лихва от 26.08.2015 г. до 26.10.2017 г., които вземания са цедирани на „ЕОС МАТРИКС“ ООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., а също и сумата от 60 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване вземанията си по заповедта.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 26.10.2007 г. е сключил с с .............../понастоящем с .............../ договор, наименуван : „Договор за потребителски кредит № ........”, по който му е предоставен потребителски кредит в размер на 19000 лв. за текущи нужди, като видно и от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза заемната сума е преведена по банкова сметка *** сключване на договора, от съдържанието на който се установява, че заемът е следвало да бъде погасен на 120 анюитетни вноски, 119 от които в размер на 300.17 лв. и една изравнителна в размер на 299.77 лв., включващи плащане по главницата и на уговорената възнаградителна лихва в срок до 26.10.2017 г.

Ответникът, също така, не е оспорил, че е уведомен за извършено от банката прехвърляне на вземанията си по договора за кредит на ищеца посредством сключен помежду им на 18.01.2016 г. договор за цесия.

В обобщение на горното съдът приема, че на 26.10.2007 г. между частния праводател на ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор за банков кредит, чиято материалноправна уредба се съдържа в чл. 430 и сл. ТЗ и в действащия към този момент Закон за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г./, а също и с оглед прехвърлянето на вземанията от банката на ищеца, за което ответникът е уведомен, че ищцовото дружество е материално-правно легитимирано по предявените искове. По силата на договора в правната сфера за всяка от

 

Продължение на решение по гр. д. № 14834/18 г. на РСПд – лист 2/2

 

страните са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за ответника да върне кредита при условията и в сроковете, посочени в договора, като налице е спор относно дължимостта на претендираните вземания с оглед на направените в отговора на исковата молба правопогасяващи възражения, основаващи се на твърденията, че ответникът е погасил предсрочно - през 2011 г., задълженията си по договора и че ако има непогасени задължения, то правото на иск за същите е погасено по давност.

За установяване на твърдението на ответника за предсрочно погасяване на задълженията му по договора с отговора на исковата молба бяха представени и приети като доказателства заверени преписи на 9 вносни бележки, плащанията по които според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза са осчетоводени от банката още преди прехвърляне на вземанията й по договора за кредит на ищеца. Пак съобразно същото с всички извършени от ответника плащания, последното от които на 23.06.2011 г., са погасени част от главницата по договора в размер на 3735.89 лв. и част от дължимите по договора лихви в размер на 6589.54 лв., като непогасени както към датата на извършване на цесията, така и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда са : 15264.11 лв. – главница и 256.41 лв. – договорна лихва, за плащането на които суми до датата на приключване на съдебното дирене не са ангажираха доказателства.

Посочи се по-горе в настоящото изложение, че страните по договора за кредит са уговорили връщането на заетата сума да стане на погасителни вноски на определени дати, но тази договореност представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг. от чл. 66 ЗЗД/. Следователно касае се за неделимо плащане, а не за периодични плащания, поради което и доколкото по делото липсват данни ищецът да е предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в момент преди настъпване на крайния срок на договора – 26.10.2017 г., то следва да се приеме, че давностните срокове по чл. 110 ЗЗД и по чл. 111, б.“в“ ЗЗД съответно за главното и за акцесорното вземания са започнали да текат от датата на падежа на главното задължение по договора за кредит – 26.10.2017 г. Констатира се, също така, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на процесните задължения е подадено в съда на 06.07.2018 г., като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК това е и датата на завеждане на исковата молба в съда за установяване на вземанията по заповедта, към която не са изтекли нито общият 5-годишен давностен срок за погасяване на вземането за връщане на заетата сума, нито 3-годишният давностен срок за погасяване на вземането на банката за плащане на възнаградителна лихва по договора за кредит. Следователно и второто правопогасяващо възражение на ответника се явява недоказано, като с оглед на неоснователността на направените от ответника правопогасяващи възражения и непредставянето на доказателства до датата на приключване на съдебното дирене по делото за погасяване на задълженията по договора за кредит в установените от вещото лице размери, то съдът приема, че е налице неизпълнение на същите, поради което предявените искове за установяване на дължимостта на претендираните части от тях следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 239.74 лв. разноски по производството, в това число 99.74 лв. довнесена държавна такса и 140 лв. депозит за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и разглеждането му протече в едно открито съдебно заседание.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 60 лв. разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Г.П. с ЕГН **********,***, дължи на “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК 131001375, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж. к. “Малинова Долина”, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 : сумата от  2743.59 лв., представляваща част от непогасена главница ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 256.41 лв. – договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 26.10.2017 г., по сключен на 26.10.2007 г. между П. и ............ /понастоящем с наименование с .............../ Договор за потребителски кредит № ........, вземанията по който са прехвърлени от банката на “ЕОС МАТРИКС” ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., за които вземания “ЕОС МАТРИКС” ООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11212 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г.

ОСЪЖДА Б.Г.П. с ЕГН **********,***, да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК 131001375, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж. к. “Малинова Долина”, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 : сумата от 239.74 лв. разноски по производството по гр. д. № 14834 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по производството по гр. д. № 14834 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. и сумата от 60 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 11212 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

          Вярно с оригинала!                                     

          ММ