Гражданско дело 14781/2018 - Решение - 18-07-2019

Решение по Гражданско дело 14781/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 3074

 

18.07.2019г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14781/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК.

            Ищец „Вариант М“ ЕООД с ЕИК 200681885 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2 с *** В.В.чрез адв. А.Н. от *** иска да се признае за установено по отношение на ответник А.З.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи сумите за които е била издадена заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11606/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва: 5 500 лева – главница дължима по запис на заповед издаден в гр. В. на **** г. платим на предявяване в срок до **** г., без разноски и протест и предявен за плащане на **** г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването на заявлението в съда – 18.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство.

С оглед направените от ответник Г. оспорвания, ищец „Вариант М“ ЕООД разширява спорния предмет като въвежда каузално правоотношение по повод на което е бил издаден менителничния ефект като обезпечаване изпълнението на задълженията по това правоотношение. Посочва, че между страните е бил сключен договор за поръчка на **** г. в присъствието на служител на ищеца – Иска М. съгласно, който ответникът е възложил на ищеца извършването на услуги подробно описани в чл. 1, ал.1 от договора. Твърди, че ответник Г. искал да кандидатства за отпускане на кредит, но тъй като бил с лоша кредитна история, ищецът му съдействал за отпускане на кредит от „Ай Еф Джи Финанс“ с който да бъдат обслужени просрочените задължение и да се пристъпи към кандидатстване за получаване на кредит от Банка ДСК АД. След отпускане на кредита от „Ай Еф Джи Финанс“ ответникът е кандидатствал сам пред Банка ДСК АД, без да заплати дължимото възнаграждение по сключения договор. Ищецът поддържа, че били проведени две срещи с ответника, на които се уточнявало как да постъпи, за да може да кандидатства в банка и да му се отпусне банков кредит, но въпреки изпълнението на договора, ответника се отклонил от задълженията си, без да заплати уговореното възнаграждение.

Ето защо се иска признаване за установено дължимостта на сумата от 5 500 лева съгласно издадената по чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.

            Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник А.З.Г. чрез адв. Ив.С. оспорва по основание и размер предявения иск, въвежда възражения по възникналото между страните каузално правоотношение прави възражение за недействителност като застъпва, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.2 ДР на ЗЗП и спрямо него се прилагат разпоредбите на ЗЗП и по-конкретно чл. 143 – 148 ЗЗП. Възразява и за неизпълнение на задълженията на ищеца в случай, че договора бъде приет за действителен, тъй като ответникът е сключил договор за кредит с Банка ДСК без посредничеството на ищеца и без негово посредничество е бил отпуснат банков кредит в размер на 35 000 лева., което и реално води до отсъствие принос на кредитора. Ангажират е доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК, за да се произнесе намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11606/2018г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да заплати сумата от 5 500 лева – главница дължима по запис на заповед издаден в гр. В. на ********* платим на предявяване в срок до **********, без разноски и протест и предявен за плащане на ***** ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването на заявлението в съда – ******** до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство.

Ответник Г. оспорва записа на заповед чрез въвеждане на каузално правоотношение по повод на който менителничния ефект е издаден, респ. ищецът представя подробно съображения и доказателства за правоотношението, което е възникнало между и което го легитимира да търси удовлетворение на претенцията си.

Видно от договор за поръчка на **** г. сключен между страните ищецът по възлагане от ответника се е съгласил да извърши следното:

1.информиране на възложителя относно възможностите, условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка/небанкова институция;

2. консултиране на възложителя за най-подходящите за него условия за кредит;

3.предоставяне на съвети относно вариантите за сключване на договор за кредит;

4.осъществяване на контакт между възложителя и банката;

5. съдействие на двете страни – банка и кредитополучател за набавяне на необходимите документи и формуляри, посредничество при подаване на искания за отпускане на кредити и съпровождащите ги документи;

6. извършване на предварителна проверка на комплектността и коректността на предоставените от крайния клиент документи.

Съгласно чл. 2, ал.1 от договора ответникът се задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 15% от размера на договорените и отпуснати чрез посредничеството на ищеца кредити, но не по-малко от 5 500 лева за която сума и бил издаден запис на заповед от **** г. с оглед на поетото от ответника задължение по чл. 7 от договора съгласно, което когато възложителят се откаже от поръчката, без да уведоми в писмен вид затова изпълнителя последният дължи обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди в размер на уговореното в чл. 2 възнаграждение, а именно – сума в размер на 5 500 лева.

Именно основанието на претенцията на ищеца е по чл. 7 вр. с чл.2 от договора – отказ от поръчката без писмено уведомление до изпълнителя до колкото в твърденията си ищеца заявява, че след отпускането на кредит от „Ай Еф Джи Финанс“ ответника е преценил, че услугите на ищеца не са му необходими и ще действа сам с предложената му Банка ДСК при кандидатстване и отпускане на кредит.

По делото не се оспорва обстоятелството, че ответникът се е отказал без писмено уведомление до ищеца от услугите му, както и че е кандидатствал самостоятелно и независимо от сключения договор за получаване на банков кредит от Банка ДСК. Тези факти се извличат от показанията на св. И.М., която пряко е контактувала с ответника по повод на сключедния договор за поръчка и от св. В.С., която е оформила договора за кредит с Банка ДСК, но която изрично заявява, че знае за такъв тип дружества като ищеца, които извършват такова партньорство с банката, но не знае конкретно  „Вариант М“ ЕООД да е посредничил на ответника в конкретния случай, респ. от показанията на св. С.С., който си спомня, че Г. сам си е отишъл в банката и си е оправил нещата.

Установява се още и че ищецът е съдействал на ответника, за сключването на договор за потребителски кредит № *********г. с Ай Еф Джи Финанс ООД по който били отпуснати 5000 лева с който ответника е обслужил част от просрочените си задължения като тези факти са доказани чрез показанията на св. И.М., показанията св. С.С. и обясненията на ответника по реда на чл. 176 ГПК, който не отрича, че ищецът му е съдействал за получаването на този кредит, но той не бил достатъчен, за да погаси задълженията му, така че да може да му бъде отпуснат нов кредит от Банка ДСК.

При преценка на този фактически състав и предвид направените възражения от ответника за недействителност на договора поради противоречието му с чл. чл. 143 – 148 ЗЗП съдът отчита следното.

Съгласно член 2 от Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета „потребител“ означава всяко физическо лице, осъществява дейност с предмет извън неговото занятие, работа или професия, респ. съгласно националната дефиниция уредена  в пар.13 от Закона за защита на потребителя, потребител е всяко лице, което придобива стоки или услуги, които не са предназначение за извършване на търговска или професионална дейност.

Следователно, възникналното правоотношение между ищеца и ответинка се урежда от регулациите в областта на потребителското право, тъй като, от една страна, ответника е физическо лице, което получава услуга извън неговото занятие, работа или професия, а от друга страна, ищецът е търговец, който предоставя услуга като част от своята търговска и професионална дейност.

Предвид на гореизложеното фактическият състав на претенцията на ищеца по чл.7 вр. с чл.2, ал.1, предл.последно от договора за поръчка по същество представлява състав на уговорена между страните неустойка в случай на неизпълнение задължението на ответника да ползва услугите на ищеца, без да го уведоми затова писмено.

Ищецът не претендира сумата от 5 500 лева като незаплателно възнаграждение по чл. 2 заради осъщественото посредничество по сключването на договор за потребителски кредит № *********г. с Ай Еф Джи Финанс ООД до колкото в обстоятелствената част на молба вх. № ****** г. въобще няма изложени такива обстоятелства, а претендира сумата въз основа на едностранния отказ от поръчката от страна на ответника.

Ето защо настоящата инстанция не дължи произнасяне по възраженията на ответника относно съответствието на предмета на договора за поръчка с императива на 147, ал.1 ЗЗП респ. с чл. 143 ЗЗП, но дължи произнасяне относно съответствието на така уговорената неустойка с чл. 143, т.5 – задължение на потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В конкретния случай обезщетението/неустойката за отказ от договора е в размер на 15 % от отпуснатия кредит чрез посредничеството на ищеца, но не по-малко от 5 500 лева. Другоче казано, за всеки отпуснат кредит под 36 680 лева ищецът би имал право на комисионна от 5 500 лева, нещо повече, би имал право на неустойка в размер на 5 500 лева в случай на неоснователен отказ от договора от страна на потребителя независимо от стойността на кредита за който посредничи.  Следователно фиксираният размер на обезщетението от 5 500 лева категорично е клауза, която е уговорена във вреда на потребителя – тъй като не отчита по никакъв начин нито стойността на кредита за която е посредничеството, нито реалната икономическа стойност на услугата предоставяна от ищеца; не отговаря на изискването за добросъвестност – тъй като добросъвестността в търговския оборот изключва репариране на несъществуващи вреди и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и то в тежест на потребителя.

В случая ищецът необосновано е завишил размер на обезщетението, който по никакъв начин не кореспондира на икономическите му разходи по изпълнението на договора, за да претендира сумата от 5 500 лева. Изпълнението на договора е сведено до проведени две срещи със св. И.М. и множество разговори по телефона в рамките месец-два, за които обаче ищецът реално не доказва какви разходи е извършил, поради което и определянето отнапред на точно фиксиран размер на вреди без ясна методология за формирането им, без никаква икономическа и търговска обосновка, без индивидуалното им договораряне и запознаване на ползващия услугата води до неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя, което се отрича категорично както практиката на националните съдилища в ЕС, така и от практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембиург.

Ето и защо клаузата на чл.7 вр. с чл.2, ал.1 предл.последно от договора за поръчка от **** г. се явява нищожна на основание чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5 ЗЗП. По делото не се установява клаузата да е била индивидуално договорена, нито пък такава върху която потребителят да може да влияе или пък да договоря, респ. налични са данни по делото, че договорът е бил подписан за 10-15 минути на среща в Пловдив със св. И.М., без да е ясно бил ли е предоставен проекто-договор на ответника за запознаване предварително.

С оглед на гореизложеното предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а клаузата на чл.7 вр. с чл.2, ал.1, предл. последно от договора за поръчка от **** г. да се обяви за недействителна на основание чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5 ЗЗП.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника се присъждат разноски в размер на сумата от 610 за настоящата инстанция.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вариант М“ ЕООД с ЕИК 200681885 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2 с *** В.В.чрез адв. А.Н. от МАК против А.З.Г. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че дължи сумите за които е била издадена заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11606/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва: 5 500 лева – главница дължима по запис на заповед издаден в гр. Варна на 21.03.2018г. платим на предявяване в срок до **** г., без разноски и протест и предявен за плащане на **** г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването на заявлението в съда – 18.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство като неоснователен и недоказан поради констатирана НИЩОЖНОСТ на чл.7 вр. с чл.2, ал.1, предл. последно от договор за поръчка от 21.03.2018г. на основание чл. чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5 ЗЗП.

ОСЪЖДА „Вариант М“ ЕООД с ЕИК 200681885 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2 с *** В.В.да заплати в полза на А.З.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 610 лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов

 

Вярно с оригинала!

КЯ