Гражданско дело 14674/2018 - Решение - 20-07-2019

Решение по Гражданско дело 14674/2018г.

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №3092

гр. Пловдив, 20.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14674 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В.Н.Г., ЕГН **********, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 за установяване недължимостта на сумата от 6342.43  лв. по фактура № *****/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН *****находящ се в с. *****.

Ищецът бил клиент на ответното дружество, в качеството на краен снабдител и се снабдявал с ел. енергия за битови нужди. През м. септември 2018 г. ищецът при проверка на сметката си през on line страницата на ответника установил, че е извършена едностранна корекция на сметката му от страна на ответника. Допълнителна му била начислена сума в размер на 6343.43 лв. за неясно какъв период от време. За коригираната сметка била издадена фактура № *****/31.08.2018 г. Ищецът не е съгласен с така начислената сума и оспорва съществуването на вземането на ответното дружество. Твърди се, че не е уведомен за проверката, ел. енергията не била реално доставена до жилището му, не му бил изпращан констативен протокол. Излага, че са налице нарушения на ПИКЕЕ и ОУ на  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Били нарушени – чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ /ищецът не присъствал при проверката и изготвянето на констативния протокол/, чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ /липсвали двама свидетели, които да не са служители на оператора/, чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и чл. 63, ал. 3 от ОУ на ответника /констативният протокол не бил връчен на ищеца/, чл. 47, ал. 5, изр. 2 ПИКЕЕ /не бил спазен срокът за изпращане на електромера до БИМ/, чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /липсвал служител на МВР при проверката/.

Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатираното неточно измерване на доставената електроенергия противоречало на чл. 82 ЗЗД. Нямало как да се установи по безспорен начин манипулация от страна на потребителя, поради което неизправността нямало как да се вмени във вина на потребителя. Излага, че с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е делегирано на ДКЕВР да определя с подзаконов нормативен акт начините за извършване на корекция на ел. енергия, а само редът за констатиране на непълно, неточно и неправилно отчитане на ел. енергия. Намира, че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР в нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Не било допустимо подзаконовият нормативен акт да предвижда разпоредби, с които да допълва или изменя законови разпоредби, за прилагането, на които разпоредби, е издаден съответният подзаконов нормативен акт. Посочва, че ВАС е отменил като  незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Твърди и, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови актуални Общи условия, които да отговарят на редакцията на ЗЕ от 17.07.2012 г. Клаузите в ОУ на ответника предвиждащи възможност за корекция били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП. Предвид всичко излага, че не дължи претендираната от ответника сума от 6342.43  лв. по фактура № *****/31.08.2018 г., представляваща стойност на начислена ел. енергия. С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на иска.  Исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил посочил банкова сметка.

***, че претендираната сума от 6342.43 лв.  представлява стойност на реално консумирана ел. енергия от ищеца за месец август 2018 г. Ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Общите условия на ответника били влезнали в сила, съгласно изискванията на ЗЕ и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. По силата на чл. 7, т. 1, ал. 4 от ОУ ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ищеца с ИТН *****, находящ се в с. ***** – представляващ *****. На ищеца е открит клиентски номер *****. В изпълнение на задължението си ответникът доставил до обекта на ищеца за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. електроенергия в количество 29916 кВтч, ведно с дължимите мрежови такси и държавни данъци на обща стойност 6342.43 лв. Ел. енергията била реално консумирана, измерена от електромер. Сумата не била заплатена. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже че ответникът претендира от него сумата от 6342.43  лв. по фактура № *****/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия за обект с ИТН *****, находящ се в с. *****, *****.

Ответникът – по предявения против него отрицателен установителен иск, следва да установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, както и твърденията си, че начислената ел. енергия е за реална консумация. В тази връзка ответникът следва да установи, че ищецът е потребител на услугите на ответното дружество за посочения кл. номер № *****, че е възникнало облигационно правоотношение, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си - че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия  и, че начисляването е извършено съобразно законовите изисквания, че електромерът отчитал за процесния период е с № *****, както и че електромерът е бил законно монтиран и годен да измерва ел. енергия в процесния имот, падежа на главното парично вземане.

С Определение от 01.11.2019 г. е отделено като безспорно, че между страните съществува облигационно отношение за доставка и ползване на ел. енергия на недвижим имот, находящ се в с. *****, ул. *****, с клиентски № *****, Общите условия на ответника са влезли в сила, както и, че на ищеца е начислена сума за използвана ел. енергия на стойност 6342.43 лв. по фактура № *****/31.08.2018 г. за процесния обект.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Спорът по делото е дали процесният електромер с № ***** е измервал ел. енергия на обект с ИТН *****, както и дали монтираният електромер е бил годно измервателно устройство, както и дали реално е потребено начисленото количество ел. енергия.

От изготвената по делото допълнителна СТЕ на вещо лице Л.К. /л.86/ се установява, че обект с ИТН *****е присъединен към електроснабдителната мрежа преди 2002 г., доколкото най-старият документ фигуриращ за този обект е фактура от 2002 г., като от приложената в тази фактура цена за 1 квтч. – 0.124 лв/квтч. може да се съди, че обекта е бил с предназначение – „стопанска дейност“. Не се спори между страните, а и от СТЕ се установява, че процесният обект за процесния период 01.08.2018 г. 24.08.2018 г. е бил електрозахранен.

Безспорно между страните е че титуляр на ИТН *****е ищецът В.Г., както и че този обект се е ползвал за „*****“, което обстоятелство било отразено в ответното дружество през 2008 г., което се установява от допълнителната СТЕ /л.87/. При посещение на място вещото лице установява, че обектът представлява едноетажна, самостоятелна къща с двор, в който има стопанска постройка, като същата се ползва към момента от наемател.

Вещото лице по СТЕ установява, че електромер с № ***** в процесния период е отчитал обект с ИТН *****, като е направил оглед на ел. таблото, в което се е съдържал електромера и мястото, на което се е намирал до момента на демонтажа на 07.09.2018 г. От вещото лице са направени проби с включване и изключване на ел. захранването в обекта, което е установило, че с процесния електромер се е електрозахранвал именно обекта с ИТН *****.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 16.07.2018 г. /л.41/ се установява, че на същата дата на обект с ИТН *****е монтиран процесния електромер с № *****. С него е подменен предходния електромер, поради „изтощена батерия на часовника“. Посочени са показанията на електромера при монтирането му, доколкото от показанията на свидетеля С.П. Л. /л.81/ се установява, че процесния електромер преди монтирането му на процесния обект е работил на друго място. Протоколът е подписан от двама свидетели. Протоколът е връчен на ищеца с писмо с обратна разписка, получен от него лично, видно от самата обратна разписка /л.42/.

Предвид изложеното съдът приема, че именно електромер с № ***** е отчитал ел. енергията на обект с ИТН *****, което се установява и от СТЕ и от Констативния протокол и от показанията на свидетеля С. Л., чиито показания съдът кредитира като достоверни, подкрепени от другите събрани по делото доказателства.

В тази връзка е неоснователно възражението на ищеца, че електромер с № ***** не е отчитал обект *****, а къща, както било записано в Констативния протокол /л.41/. От вещо лице по СТЕ се установи, че обект с ИТН *****представлява къща с двор и стопанска постройка, като именно къщата е обект с ИТН *****и се електрозахранва от електромер с № *****. Дали в къщата има *****, в случая е без значение, от значение е, че именно тя е обект с ИТН *****и е ел. захранена с процесния електромер.

Безспорно между страните е че на 07.09.2018 г. електромер с № ***** е демонтиран, поради повреда.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка от 07.09.2018 г. /л.44/ процесният електромер е демонтиран, като причина за това е записано „дисплеят на електромера не работи“.

След демонтиране на процесния електромер е извършена метрологична проверка, видно от Констативен протокол на Българския институт по метрология /л.90/, като констатациите на експертите са, че е налице разтопен капак при показващото устройство и оптичния порт на електромера. Посочено е, че при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 17/045 03 е налице 2 броя, подправени, несъответствие на знака.

Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че електромера, видно от регистрите на ответното дружество е преминал задължителната метрологична проверка през 2017 г., като следващата такава, за този тип електромер е след 4 години – 2021 г. /л.32 - гръб/

Съгласно чл.44 от Закона за измерванията, лицата които използват електромера, а именно ответното дружество, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, както и да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка в предвидените за това срокове.

Съдът намира, че по делото не се установява по един безспорен и непротиворечив начин, че ответното дружество е изпълнило задължението си процесният електромер действително да е преминал задължителната метрологична проверка за изправност. Вещото лице по СТЕ, в тази връзка, дава заключение на база данни, получени изключително от ответното дружество, без да е изследвало наличие на пломба върху процесния електромер за действително преминала такава проверка. От експертите от БИМ се установява, че при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 17/045 03 е налице 2 броя, подправени, несъответствие на знака.

Предвид изложеното съдът счита, че процесният електромер не е бил годно измервателно устройство, като в тази връзка не кредитира СТЕ на вещо лице К., доколкото същото е ползвало данни от регистрите на ответното дружество, без да изследва самия електромер, а експертите от БИМ дават заключение, че на пломбата има несъответствие на знака, като съдът приема, за достоверно това експертно заключение, доколкото именно експертите от БИМ са имали пряко наблюдение върху електромера и поставените върху него знаци и пломби.

На следващо място от приетите по делото СТЕ – първоначална и две допълнителни, вещото лице дава заключение, че процесната сума е начислена в резултат на реален отчет, извършен чрез оптичен порт на 24.08.2018 г. от процесния лектромер. Същото се установява и от показанията на свидетеля Г. Й. /л.36/, отчел процесния електромер през месец август 2018 г. Вещото лице е категорично, че електромерът е дефектирал след отчета, доколкото, ако беше преди това с изгаснал дисплей, какъвто е констатиралия проблем, нямало да има отчет, което заключение съдът приема като обосновано и че действително е извършен реален отчет. В заключението си, обаче, вещото лице посочва измереното количество ел. енергия за процесния период, като данни за това е взело от регистъра на ответното дружество. Не е извършено изследвана на самия електромер, да се направи опит да се свали паметта от същия, за да се установи, какво е последното количество електроенергия начислена по него преди повредата, както и не е изследван терминала- оптичния порт, с който е отчета електроенергията, за да се установи, дали действително такова количество ел. енергия е отчетено от електромера, респективно реално потребено, за да се прецени дали правилно е отразена тази информация в регистрите на ответното дружество. Вещото лице в съдебно заседание, проведено на 05.12.2018 г. /л.36/ заявява, че такава информация може да бъде извлечена както от електромера, така и от оптичния порт, с който е станало отчитането, но в случая не е направено, а се е доверило на това което е отразено в регистрите на ответното дружество. Но за съда това не е достатъчно, доколкото отразяванията в регистрите на ответника са частни записвания, които ползват ответника и нямат обвързваща доказателствена стойност за съда. От експертизата на БИМ също няма свалена информация от паметта на електромера с отразяване на отчетените показания от него. Свидетелят Г. Й., извършил отчета също не дава сведения за отчетеното от него чрез оптичния порт количество ел. енергия, дори същият заявява, че не му е направило впечатление, да е отчетено голямо количество ел. енергия.

Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се установява, че за периода 01.08.2018 г. до 24.08.2018 г. за процесния обект с ИТН *****е отчетено именно претендираното количество електроенергия 20020 кв.ч – дневна зона и 9896 – нощна зона, на стойност 6342.43 лев, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като се призна за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника предентираната от последния сума в размер на 6342.43 лева по фактура № *****/31.08.2018 г.

Съдът намира за не необходимо да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, включително и приетата по делото ССчЕ, доколкото по делото не се установи, че реално е начислено претендираното количество ел. енергия, за да се преценява дали правилно е остойностено.

            По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, който е направил своевременно искане за присъждане на такива, представен е и списък по чл.80 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 253.70 лева – платена държавна такса и 700 лева – адвокатско възнаграждение /л.103/, които суми в общ размер на 953.70 лева следва да му бъдат присъдени. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца едва в писмените бележки, след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, което съдът приема за несвоевременно, предвид което не следва да бъде обсъждано.

Така мотивиран, съдът

 

     Р  Е  Ш  И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 6342.43 лева, начислена по фактура № *****/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН *****, находящ се в с. *****.

             ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на  953.70 лева – разноски в производството.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Л. М.

 

Вярно с оригинала.

К. К.