Гражданско дело 14673/2018 - Решение - 30-07-2019

Решение по Гражданско дело 14673/2018г.

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 3222

 

30.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХIІ гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

    при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14673/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

  Делото е образувано по искова молба на Д.М.С.,  ЕГН **********,***, депозирана против „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД , ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, с искане до съда да установи по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК недължимост между страните на сума от 2949.49 лева, представляващо доставено до обект на ищеца – жилище в …… , и измерено с измервателна точка номер ….  електричество.

     Според изложеното в исковата молба, при проверка на сметките си чрез електронна страница на ответното дружество , ищецът установил , че била извършена в негова тежест едностранна корекция на сметките между страните, представляваща допълнително начислена сума от 2949.49 лева за доставена за изминал период от време електроенергия до имота му в …. За доставеното, ответното дружество издало и фактура с № 1197407980/ 31.08.2018г. Твърди се обаче , че липсва каквото и да било основание за извършване на едностранната корекция, тъй като не било ясно дали електричество е реално доставяно, за какъв период от време, нямало съставен или доведен до знанието на ищеца протокол за проверка, той не бил канен да присъства на такава. Ищецът не бил собственик на средството за търговско измерване, представляващо електромер с фабричен номер …,  нямал достъп до него , нямало негово виновно  поведение, довело до неотчитане на цялото доставено количество за периода. При проверката, ако такава изобщо имало , не присъствали свидетели, а на ищеца изобщо не бил връчен протокола за констатациите по време на проверката. Излага доводи за недължимост на сумата и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2949.49 лева по фактура № 1197407980/ 31.08.2018г., с период на претендирана доставка от 01.08.2018г до 31.08.2018г. 

     Ответното дружество оспорва иска ; отговорът му  е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Твърди различни факти – нямало извършвана в имота проверка или корекция на сметките със задна дата, вместо това, фактурата била издадена за редовно отчетена чрез изряден електромер месечна консумация, съобразно договореното между страните. Моли иска да бъде отхвърлен.

    В допълнителна молба, депозирана след отговора на исковата такава, ищецът сочи и допълнително основание за недължимост – не бил клиент на ответното дружество в процесния период, тъй като за същия период имало съставена фактура в тежест на трето на спора лице, за измерена със същата измервателна точна електроенергия.  Електромерът с фабричен номер …. бил неизправен, не мерил точно количеството на доставеното електричество. Същият не бил и от типовете, одобрени за използване на територията на РБългария.

    От своя страна, ответното дружество твърди договор между страните по делото, като фактурата била издадена в тежест на третото лице поради грешка на електроразпределителното предприятие. 

   Вещото лице по проведената съдебно техническа експертиза  дава заключение, че в периода от 28.07.2018г до 27.08.2018г обектът на ищеца в ….. е бил електроснабден и до него са доставяни електричество , мрежови услуги ( пренос на енергия по мрежи ниско и средно напрежение и достъп до мрежата ), като доставеното количество електричество е това, посочено във фактурата. Като средство за търговско измерване, електромерът с фабричен номер  (ИТН ….) е преминал  успешно периодично проверка за метрологична годност, като разполага със необходимите маркировки. Сроковете за извършването на тези проверки са спазени.Електромерът с фабричен номер  .... е монтиран  на процесната измервателна точка след проверка , като към датата на монтажа е бил метрологично годен.

   Допустим отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 124 ал.1 от ГПК. Ищецът има интерес да установи недължимост на сумата независимо от причината за тази недължимост.   

    По същество: 

    Не  се касае за едностранна корекция на сметките между страните заради неточно отчитане на доставеното през измервателната точка номер .... количество електричество. Такива факти страните не са твърдели. Фактурата с номер 1197407980 е издадена на неоспорената дата 31.08.2018г и касае равностойност на доставка за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г., тоест, корекционна процедура няма как е била реално проведена.   

    Електромерът с фабричен номер ...., представляващ измервателна точка номер ...., е изправен и изряден от гледна точка на условията за годност, въведени със Закона за измерванията, като в това отношение съдът кредитира заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза. Затова е без значение по делото дали електромера е от типовете, одобрени за използване по реда на чл. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите  ( ЗТИП).  Дори при това положение обаче , този тип електромери е сертифициран съобразно чл. 9 от Директива 2004/22/ЕО , при което се установява съответствие на показателите му с тези , залегнали в приложение № 3  към чл. 2 от  НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване ( Приета с ПМС № 47 от 15.03.2016 г., обн., ДВ, бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г., изм. и доп., бр. 87 от 31.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) , издадена в изпълнение на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите; в частност, при тези , посочени от производителя на л. 90 от делото,  няма отклонения от показателите в приложението под № 2.   

  Така, основния въпрос по делото остава дали между страните има договор като основание на задължение на ищеца.  Такъв още ищецът твърди в исковата си молба; впоследствие отрича съществуването му и твърди, че друго лице е клиент на ответното дружество за енергията, доставяна чрез  ИТН .....

    На л. 48 от делото ответното дружество е представило копие от протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване с № ….. , от който личи , че на   22.03.2018г в присъствието на клиента Д.М.С.  е извършена проверка на ИТН .... , при което е демонтиран и изпратен за проверка намерения при проверката електромер с фабричен номер …;  на негово място е монтиран друг, изправен такъв, с номер ...., и при последваща монтажа контролна проверка с еталонен уред, този електромер работи безгрешно. Вещото лице по проведената техническа експертиза също е на мнение , че електромера е годен да мери точно доставеното. На л. 49 от делото е представено копие от последващ протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване с № ….., от който личи , че на дата 29.08.2018г на същата измервателна точка номер .... е направена  следваща проверка , при която се установило , че са „шунтирани токовите вериги в междинен клеморед за вторична комутация в тялото преди електромера, вследствие на което несе отчита цялата консумирана електроенергия“. Самият електромер не е  бил манипулиран,  схемата на свързване е така променена преди него , че се стига до неотчитане на цялото количество във вреда на оператора. Съдът кредитира и двата протокола. Констатациите в протокола с № 454563 за неотчитане на цялото доставено количество са лишени от значение за изхода на производството, доколкото ответното дружество претендира равностойността на измереното в негова вреда.   

    Съдът не споделя виждането на ищеца, че договор между страните липсва, което е всъщност основния спорен факт в настоящото производство.  Според ищеца, към началната и крайната дата на периода на доставките, 01.08.2018г, респ., 31.08.2018г , между него и ответното дружество отсъства договор за доставка на електричество, тъй като за същия период, за обекта има друг клиент , на когото енергия  е доставяна.  Заявлението за услуга – смяна на клиент за обект на регулирания  пазар , е подадено на дата 03.10.2018г., след края на процесният период на доставките, и след издаването на фактурата, която обективира процесното вземане. Няма как да се приеме за достоверно  при това положение твърдението на ищеца за наличие на друг договор за същия обект, а С. се е подписвал като „клиент „ в протокола от дата 22.03.2018г. Издадената за същия период в тежест на трето лице фактура също не може да  служи за аргумент за липса на договор, след като е издадена поради грешка – факт, признат като неизгоден за ответното дружество в нарочен отговор, депозиран по гр. дело 20178 / 18, ПРС. По тази причина, съдът кредитира твърдението на  „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, че фактурата с № 1202476825/ 04.12.2018г е издадена поради грешка. Следователно, към началната и крайна дати на  периода, „Норд ривър“ ЕООД не е клиент на ответното дружество, а оттам – няма как да е вярно твърдението на ищеца за наличие в процесния период на договор за доставка на електричество за обекта между различни лица.

    Затова съдът приема,  че  отношенията между страните са уредени  в периода от 01.08.2018г до 31.08.2018г от договор  при общи условия по смисъла на чл. 92 от Закона за енергетиката.  

  Поради изложеното искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

    Разноските се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора, като на ответника се определя възнаграждение за процесуален представител в размер от 150 лева , на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Пълен размер на дължими разноски – 430 лева.   

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.М.С.,  ЕГН **********,***, да се признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД , ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, че ищеца не дължи на ответника сума от 2949.49 лева, равностойност на доставено чрез ИТН  .... до обект на ищеца – жилище ….. електричество за периода от 01.08.2018г до 31.08.2018г., за която равностойност е издадена фактурата №  1197407980/31.08.2018г.

 

    ОСЪЖДА Д.М.С.,  ЕГН **********,***, да заплати на „ ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД , ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 430 лева разноски по производството .

 

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                    

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП