Гражданско дело 14589/2018 - Решение - 12-07-2019

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 2960               12.07.2019 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14589 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация член 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

   Ищцата М.Р.К.-З.с ЕГН ********** *** е предявил срещу Обединена българска банка АД с ЕИК 000694959 за осъждането й да й заплати сумата от 3292,98 лева, представляваща заплатени без основание  - въз основа на нищожната клауза по чл. 5, ал. 3 от договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 22.02.2007г. възнаградителни лихви за периода септември 2013г. до септември 2017 година, ведно със законната лихва върху тази суча, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

 Ищцата твърди,  че с ответника имат подписан договор  за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 22.02.2007г., по силата на който й е бил отпуснат кредит в размер на 92 000 лева, с краен срок за издължаване – 25.02.2027г., при уговорен лихвен процент от 6,7% годишно.  Ищцата твърди, че едностранно банката на два пъти е увеличила лихвения процент на кредита без да уведоми за това кредитополучателя, както и да посочи причините за това увеличение, както и не е изпълнила задължението си да уведоми длъжника за новия размер на анюитетната вноска. Според ищцата, член 5, ал. 3 от процесния договор се явява нищожна клауза на осн. член 143 вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, която клауза е била уговорена във вреда на потребителя,, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие на правата на двете страни по договора, давайки изключителни права само на банката да променя съдържанието на договора, и без да дава право на потребителя да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Ищцата твърди, че е погасила изцяло кредита си.  

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди се, че изменението на годишния размер на лихвения процент е въз основа на обективни обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 144, ал. 3 от Закона за защита на потребителя, ето защо е било налице основание за увеличаване на лихвата по кредита, поради което платената от ищцата сума е платена с основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Между страните не е налице спор, че между тях е сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 22.02.2007г., по силата на който на ищцата е предоставен кредит от 92 000 лева, които са били усвоени, при уговорен в договора лихвен процент от 6,7 % годишно, който банката е увеличила едностранно два пъти, както и че кредитът е бил предсрочно изплатен от ищцата.

    Спори се относно това дали банката е имало основание да увеличи едностранно лихвения процент по договора за кредит.

    Ищцата се явява потребител, тъй като е сключила договора за кредит като физическо лице действащо извън рамките на своята търговска или професионална дейност за закупуване и ремонт на недв. имот, и който имот не  е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност /пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП/.

    За сключения от страните договор се прилага Закона за защита на потребителя / обн. ДВ, бр. 99/09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., последно изм. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г., в сила от 01.01.2018 г./.  В предметния обхват на ЗЗП се включват всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях, а извън предметния обхват на ЗЗП остават договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т. ч. в областта на транспорта – § 12а ДР на ЗЗП /съответства на чл. 1, § 2 от Директива 93/13/ЕИО; клаузи, които са индивидуално договореничл. 146, ал. 1 ЗЗП /съответства на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО/, както и клаузи относно основния предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираемичл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответства на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/. При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клауза от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелствоподписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. Ето защо съдът приема, че клаузата за едностранно увеличаване на лихвения процент от банката не  е индивидуално уговорена.

           Съгласно член 143 и 146 от ЗЗП нищожна е клаузата, която не  е индивидуално договорена; сключена е в  нарушение на принципа за добросъвестност и в ущърб на потребителя, както и е причина за значителна неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и задълженията им. В сключения договор е посочено, че размера на лихвения процент ще се променя едностранно от банката в зависимост от инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия или изменението на лихвата ще се формира от обективни фактори и външни причини, които не зависят от банката, както разпорежда член 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Посочването обаче само на факторите, чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, дори и изменението да е обосновано обективно, без в договора да бъде описано начина, по който, предвид настъпилите изменения ще се формира новият базов лихвен процент, както и липсата на  конкретна методика или формула (математически алгоритъм), определящ трайно съотношението между изменението и изброените пазарни условия, основен лихвен процент и инфлация, съответно тежестта на всеки един от компонентите при определяне на лихвения процент, създава възможност при наличие на предвидените в договора изменения на променливата компонента, банкатакредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита, което нарушава принципа на добросъвестност в частноправните отношения.  Така също в  процесния договор липсва предвидено за потребителя право да се откаже от договора при изменение на договора засягащ цената, което пък противоречи на разпоредбата на член 143, т. 12 ЗЗП, която разпоредба предвижда, че клауза в договор при която е дадено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, също да е неравноправна. След като клаузата за едностранна промяна на лихвения процент е неравноправна, респ. нищожна потребителят не е обвързан от тази клауза, като съдът не следва да я прилага, а договорът би могъл да съществува и без тази неравноправна клауза, платеното като  възнаградителна лихва в резултат на увеличението на лихвения процент е неоснователно, т.к. не е имало правно основание за нейното заплащане. 

          От  изслушаното заключение на вещото лице ***, което не  е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че разликата между размерите на възнаградителната лихва – съгласно уговорения по договора и едностранно увеличения лихвен процент за процесния период е в размер на 3 292,98 лева, която сума подлежи на връщането й поради липса на основание за нейното заплащане.

         С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски, които възлизат в размер на общо 932 лева – за ССЕ, държавна такса и адв. възнаграждение.  

         Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.К.-З.с ЕГН ********** *** 292,98 лева, представляваща заплатени без основание, въз основа на нищожната клауза по чл. 5, ал. 3 от договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 22.02.2007г. възнаградителни лихви за периода септември 2013г. до септември 2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 07.09.2018г. до окончателното й изплащане, както  и съдебно-деловодни разноски  от 932 лева..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.