Гражданско дело 14587/2018 - Решение - 11-06-2019

Решение по Гражданско дело 14587/2018г.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 2442

 

гр. Пловдив, 11.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14587 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

            Съдът е сезиран с искова молба от  А.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Н.Г. против Р.Т.С., ЕГН **********, и Д.Е.А., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при  условията на солидарност следните суми: 6500.00 лева - главница по договор за паричен заем от 27.06.2016г. с нотариална заверка на подписите от 28.06.2016, вземанията по който са предсрочно изискуеми на основание чл. 3.3 от договора; 1197.67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 8 от договора за периода 16.07.2016г.-08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2018г. до погасяване на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2016г. бил изготвен, а на 28.06.2016г. бил сключен Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите ********** между отв. Р.С. като заемополучател и отв. Д.А. като солидарен длъжник от една страна и ищеца от друга. По силата на сключения договор ищецът предоставил в брой на отв. С.  сумата от 7000 лева, като договорът служил за разписка за предадената парична сума. Заемът следвало да бъде върнат на седем равни месечни вноски от по 1000 лева всяка, с падеж на всяка вноска 15-то число на текущия месец, с падеж на първата вноска 15.07.2016г. Единственото плащане, което ответникът С. направил за погасяване на задълженията си по договора за кредит било за сумата от 500 лева, която била платена по банков път на 22.01.2018г. Сумата била отнесена за погасяване на част от главницата, поради което останала неплатена главница в размер от 6500 лева. 

Ищецът сочи, че съгласно чл. 3.3 от Договора за паричен заем неплащането в срок изцяло или частично на която и да е било от месечните вноски правила автоматично предсрочно изискуем целия непогасен остатък от заема, като изискуемостта настъпвала незабавно от първия ден на забавата и не били необходими допълнителни съобщавания или покани между страните. Твърди, че падежът на задължението настъпил на 16.07.2016г. при условията на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 7 от договора за паричен заем солидарният длъжник се съгласил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички задължения на последния по договора. Претенцията за мораторна лихва за времето от 16.07.2016г. до 08.05.2018г. ищецът основава на чл. 8 от Договора, като уточнява, че лихвата е начислена върху главница в размер от 6500 лева.

            След частичното погасяване от м. януари 2018г. не постъпили други плащания по договора, поради което ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите суми. По заявлението било образувано ч. гр.д. № 7462/2018г, по описа на ПРС по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.05.2018г. за претендираните суми. Вземането по изпълнителния лист било присъединено за събиране по *********. Впоследствие длъжниците подали възражение срещу заповедта, което обуславяло интереса на ищеца да предяви настоящия иск. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.Е.А., с който оспорва предявените искове. Твърди, че по ч.гр.д. № 11612/2016г. на ПРС, Х гр. състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за от 7455 лева главница по договор за паричен заем от 27.06.2016г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано *******, което не било прекратено към момента. Възразява, че било недопустимо да се претендира парично задължение по същия договор. Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че заемната сума била предоставена единствено на отв. С.. Задълженията за връщане на заема били изцяло в тежест на последния.Ответницата не била авалирала запис на заповед в полза на ищеца съгласно чл. 7 от договора за заем. По изложените съображения моли за прекратяване на производството.

Ответникът Р.С. не е подал отговор на исковата молба в срок.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По ч.гр.д. № 7462 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Р.Т.С.,  ЕГН ********** и Д.Е.А., ЕГН ********** за сумата от 6500.00 лева - главница по договор за паричен заем от 27.06.2016г. с нотариална заверка на подписите от 28.06.2016г, вземанията по който са предсрочно изискуеми на основание чл. 3.3 от договора; 1197.67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 8 от договора за периода 16.07.2016г. - 08.05.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 09.05.2018г. до погасяване на вземането, както и разноските по делото.

 

Заповедта е връчена редовно на длъжниците, чрез процесуалния им представител ***. Н.П. на 24.07.2018г., като в законовия двуседмичен срок съгласно чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения срещу заповедта. След дадени от съда указания съгласно чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заявителят е депозирал в едномесечния законов срок настоящата искова молба. Предвид изложените обстоятелства, а и предвид идентичността на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и по исковата молба, предявеният иск е допустим.  

За основателността на исковата претенция ищецът следва да установи сключването на процесния договор за заем, уговорката за солидарна отговорност между двамата ответници, че е заемната сума е предадена на заемополучателите, че е настъпил падежът на задължението за връщане на заема, изпадането в забава на ответниците и да установи размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

С договора за заем  по чл. 240 от ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита за сключен, когато заемодателят предаде на заемателя предмета на съглашението.  По делото е представен договор за паричен заем от 27.06.2016г., сключен между А.Д.Д.- заемодател от една страна и Р.Т.С. – заемополучател и Д.Е.А. – солидарен длъжник, по силата на който страните са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на заемател, да даде в заем на заемополучателя – ответника, сумата от 7000 лв., която да бъде върната на 7 равни месечни вноски от по 1000 лева, като падежът на всяка вноска е 15-то число на текущия месец. Първата вноска следвало да бъде платена на 15.07.2016г. Договорът за заем е подписан от страните, като подписите им са нотариално удостоверени ********. Съгласно раздел I, чл. 2 сумата, предмет на договора е предоставена изцяло в брой при сключването му, а с подписването на същия се удостоверява получаването й от заемополучателя. Ето защо в този случай договорът има характер на разписка, като освен възникването на облигационното правоотношение между страните се установява и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, предоставяйки на заемополучателя заемната сума. Възраженията на ответника Д.А. за липса на изпълнение от страна на заемодателя са неоснователни. Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Подписаната и неоспорена от заемателя разписка има материална доказателствена сила, досежно признатия извънсъдебно неизгоден факт от ответника, че заемната сума е получена от заемополучателя, поради което съдът намира за установено по делото изпълнение на задълженията на заемодателя по договора.

Ответникът Д.А. възразява, че въпреки наличието на два документа- договор за паричен заем от 27.06.2016г., с нотариална заверка на подписите *******, за сумата от 7455 лева и договор за паричен заем от 27.06.2016г. с нотариална заверка на подписите *******, за сумата от 7000 лева, между страните е възникнало само едно облигационно правоотношение по договор за заем. Твърди, че ищецът вече бил претендирал правата си по правоотношението, като в негова полза бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11612/2016 г. на ПРС за дължимите по сключения между страните договор за заем суми, а в настоящия процес ищецът предявил иск за вземания по същия договор. Твърди се, че по възникналото между страните правоотношение, в полза на ответниците била платена само сумата от 7000 лева. За установяване на обстоятелствата, свързани с мотивите и причината за подписването на договорите между страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.Е.А.- брат на ответницата Д.А., който заяви пред съда, че по данни на ответника Р.С., последният бил получил сумата от 7455 лева от ищеца А.Д.. Свидетелят заяви, че доколко знаел от ответниците, първоначално те подписали един договор, а впоследствие ищецът ги бил накарал да подпишат още един, но преработен. Това се случило в началото на 2017г. Знаел, че им била предадена сумата от 7455 лева, но не бил запознат да им са предавани други средства. Съдът обаче не кредитира неговите показания, доколкото свидетелят не е присъствал на предаването на сумата, а и казаното от него възпроизвежда предаденото му от самите ответници. Показанията на свидетеля се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК поради близката му родствена връзка с ответницата Д.А.. Същите са производни, не се основават на преки впечатления, а също така и изолирани, тъй като липсват други доказателства, които да установяват изложеното от свидетеля. Освен това свидетелските показания се намират в противоречие с твърденията на ответника Д.А. относно размера на предоставените в заем средства, доколкото в отговора на исковата молба се излага, че на ответниците е предадена сумата от 7000 лева, а свидетелят заявява, че на последните е била предоставена сумата от 7455 лева. Ето защо показанията на свидетеля следва да бъдат дискредитирани. Предвид изложеното съдът намира за недоказано твърдението на ответника Д.А., че въпреки наличието на два документа, между страните е възникнало едно правоотношение по договор за заем, по което ищецът вече е претендирал вземанията си по съдебен ред.

В хода на производството по делото – в о.с.з. от 13.05.2019г., ответникът Д.А. е направил възражение за унищожаемост на процесния договор на осн. чл. 32 вр. чл. 29 от ЗЗД, като не ангажира доказателства, че пропускът да направи това в по-ранен етап от производството се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо ответникът е загубил възможността да претендира да бъде унищожен процесния договор за заем на осн. чл. 32  вр. с чл. 29 ЗЗД – поради измама, тъй като посоченото правоунищожаващо възражение е преклудирано и не може да се преценява по същество от решаващия съд.

По отношение на твърденията на ответницата Д.А., че заемната сума е предоставена единствено на ответника Р.С., съдът намира същите за ирелевантни към настоящия спор. Видно от представения договор за кредит - чл. 7 ответницата Д.А. се е задължила солидарно със заемополучателя Р.С. спрямо заемодателя да отговаря за задълженията по договора. Възражението, че ответницата Д.А. не е усвоила никаква част от заемната сума е непротивопоставимо на кредитора. Това следва от абсолютното действие на солидарността по чл. 122 от ЗЗД, съгласно която разпоредба кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Възражението на ответника е свързано с вътрешните отношения между солидарните длъжници, които се уреждат по правилата на чл. 127 от ЗЗД. Неотносимо към спора е и обстоятелството дали ответницата е авалирала запис на заповед в полза на ищеца съгласно чл. 7 от договора за заем, доколкото изпълнението на това задължение не е предмет на настоящото производство.

Предвид изложеното съдът намира за доказани обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 27.06.2016г. с нотариална заверка на подписите *********, за сумата от 7000 лева, по който ищецът е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са изпълнили задължението си за връщане на претендираната сума от 6500 лева преди подаване на заявлението по чл. 422 от ГПК, поради което предявеният иск за заплащането на главница следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД съдът намира следното: съгласно чл. 3.3 от Договора за паричен заем неплащането в срок изцяло или частично на която и да е било от месечните вноски правила автоматично предсрочно изискуем целия непогасен остатък от заема, като изискуемостта настъпвала незабавно от първия ден на забавата и не били необходими допълнителни съобщавания или покани между страните. Доколкото по делото не се установява цялостно погасяване на първата месечна вноска  с падеж 15.07.2016г., то съобразно постигнатите договорености между страните следва да се приеме, че вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми, считано от 16.07.2016г, от която датата и длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо искат за присъждане на мораторна лихва за периода от 16.07.2016г. до 08.05.2018г е основателен. Изчислено посредством онлайн калкулатор – www.calculator.bg размерът на обезщетението възлиза на сумата от 1195,28 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до предявения размер от 1197,67 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на разноските:

           

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцовата страна съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък по ч. 80 от ГПК, с който се претендират следните суми: държавна такса в размер на 153,95 лeвa и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 38 д./ Доколкото по делото са налице доказателства за реалното им извършване, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца. Съразмерно с уважената част от исковете в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата от 944,41 лева- разноски в исковото производство.

 Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 154 лв. и за адвокатско възнаграждение – 800 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Съразмерно с уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата от 944,46 лева – разноски за заповедното производство.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При извършване на компенсация на разноските на страните на ищеца следва да се присъдят разноски 934,41 лева за исковото производство и 937 лева за заповедното производство, като на ответниците разноски не следва да се присъждат.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***,  и Д.Е.А., ЕГН ********** с адрес: ***, дължат при условията на солидарност на А.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 6500 лв., представляваща неизплатена заемна сума по договор за паричен заем от 27.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните *******, и сумата от 1195,28 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2016г. - 08.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 4282/11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 7462/2018 г. на ПРС, XIV гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва за разликата над 1195,28 лв. до пълния предявен размер от 1197,67 лв.

 

ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***,  и Д.Е.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на А.Д.Д., ЕГН **********,***  сумата от 934,41 лв. (деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 937 лв. (деветстотин тридесет и седем лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 7462/2018 г. на ПРС, XIV гр.с.

 

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

            Вярно с оригинала! ПК