Гражданско дело 14235/2018 - Решение - 23-04-2019

Решение по Гражданско дело 14235/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е №1586

 

23.04.2019 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14235 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

    Искове с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането.

    В исковата си молба, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, със седалище в град София и адрес на управление: РАЙОН Витоша ул. Околовръстен път  № 260 , представлявана от П. Д. и М. В., моли съда да постанови против ответника Т.Д.С., ЕГН **********,***, решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на банката, за което тя се е снабдила със заповед за плащане.

      Според изложеното , между трето на спора лице „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, ЕИК 130950970 и ответника имало договор за издаване на кредитна карта „Евролайн“ от дата 04.08.2004г. тоест, договор за кредит под формата на кредитен лимит в размер на 9100 лв., който да бъде усвоен чрез предоставената на ответника кредитна карта. Такава била издадена и предадена на ответника.  Уговорено било между страните , усвоената чрез кредитната карта главница  да бъде заплащана на кредитодателя ежемесечно , на минимална месечна погасителна вноска , съдържаща освен част от усвоената главница и лихва. Чрез множество плащания с картата за периода от датата н а сключването на договора до дата 02.04.2018г, когато кредитът било обявен за изцяло предсрочно изискуем, ответникът усвоил главница в размер от 8857.83 лева. Тази главница останала незаплатена, тъй като ответника не изпълнил задължението си да заплаща ежемесечно сума в размер, равен на поне минималната погасителна вноска.

    На дата 24.03.2005 година ищцовата банка придобила по силата на чл. 15 от Търговския закон цялото търговско предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД чрез договор за покупко-продажба на търговско предприятие, и по този начин станала универсален правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. Картодържателят бил уведомен за така извършената продажба на предприятие.

      Длъжникът -  картодържател не изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължими суми и поради неизпълнение банката, като правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, прекратила договора едностранно, поради неплащане на минималните месечни погасителни вноски в два последователни месеца до 25.07 и 25.08.2017 год. и обявил целият кредит за предсрочно изискуем. Към датата на прекратяване на договора дългът е в размер на 8857,83 лева – главница, 1517,14лв. договорна възнаградителна лихва, сумата от 859,34 лева мораторна лихва обезщетение за забава за периода от 04.08.2004г. – 15.05.2018 г. и 563,31 лв. такси за периода 04.08.2004г. – 15.05.2018г. Възнаградителната лихва е начислена за периода 04.08.2004г. – 02.04.2018г.

   Ищцовата банка се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да установи по отношение на длъжника  , че дължи на банката следните суми като реално изпълнение по договора  - общо 11797.62 лева , от които – 8857.83 лева – главница , 1517.14 лева- дължима за период от 04.08.2004г до 02.042018г. договорна лихва, 859.34 лева лихва -  обезщетение за забава , дължима за  период от 04.08.2004г до 15.05.2018г, и такси за периода 04.08.2004г до 15.05.2018г. в размер на 563.31 лева.

    Ответникът е депозирал своевременен отговор. Искът се оспорва като неоснователен, прави се правопогасяващо възражение за изтичане на погасителна давност, оспорва се да е разбрал, че банката е станала универсален правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, таксите лихвите и застрахователните премии били прекомерно завишени, и по тази причина не отговарят на закона и добрите нрави. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да се присъдят сторените по делото разноски.

     Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че към датата на подаването на заявлението в съда , 21.05.2018г , неплатените задължения на С. по договора възлизат на общо 11797.62 лева , от които – 8857.83 лева – главница , 1517.14 лева- дължима за период от 04.08.2004г до 02.042018г. договорна лихва, 859.34 лева лихва . обезщетение за забава , дължима за  период от 04.08.2004г до 15.05.2018г, и такси за периода 04.08.2004г до 15.05.2018г. в размер на 563.31 лева.

    Съединени между същите страни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД, и чл. 86 и чл. 79 от ЗЗД (в частта за таксите).

     Исковете са допустими , сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени от страните. Налице е и пълна идентичност на  описаното в заповедта за плащане вземане и това , предмет на установяване по настоящото производство.

   Съдът, като взе предвид изложените от страните факти и ангажираните доказателства , съобрази следното :

    По делото , на л. 6 и следващите са представени заверени от страната „Заявление за издаване на кредитна карта”  и „Общи условия за издаване и използване на кредитна карта „Евролайн”, с характер на договор между страните за издаване на такава. Липсата в искането или ОУ на уговорен кредитен лимит не е съществен елемент на договора за заем, като се има предвид, че същия е реален, счита се сключен с получаването на  сумата от длъжника. Не е спорно между страните , че въпросната кредитна карта „Евролайн„ е издадена (  а в този смисъл , има изходящ от ответника частен документ – заявлението на л. 6 ), че е получена от него и че към дата е усвоил сума от 8857.83 лева; относно усвояването, съдът кредитира и заключението на вещото лице по преведената счетоводна експертиза. В самия договор има уговорена  договорна лихва като възнаграждение на кредитора, в размер на 18.5 % върху всички усвоени суми , изчислена на годишна база, в графа „лихвени %” в ОУ, където са уговорени по размер и дължимите такси при ползването на кредита. В същите общи условия са договорени и таксите по обслужване на кредита.   

    Плащания на усвоената сума от страна на кредитополучателя не се твърдят в пълен размер , не се и доказват. Застрахователни премии не са въвеждани от ищеца като предмет на делото . 

    На следващо място , представено е и копие от договора за продажба на предприятие от дата 24.03.2005г, по силата на който ищеца закупува цялото търговско предприятие   „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД като права , задължения и фактически отношения , ставайки по този начин универсален правоприемник на това търговско предприятие , респ, надлежен ищец по спора. Без значение е дали  картодържателя  - длъжник е уведомен за настъпилото при закупуването на търговското предприятие на кредитодателя универсално правоприемство – купувачът на предприятието няма това задължение , за разлика от цесионера а не се твърди да е плащано на първоначалния кредитор, при което би била налице хипотеза по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД. 

     Представено е и копие от уведомление до С., изх . №  6241/30.03.2018г , с което банката уведомява длъжника , че поради неизпълнение на  задължението за плащане на сумите по месечните извлечения , банката обявява целия кредит за незабавно изискуем  и кани длъжника да го плати, като същевременно прекратява едностранно договора помежду им. Това уведомление е връчено на ответника редовно , с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка , копие от която също фигурира по делото ( л. 8 ). В разписката фигурира подпис на ответника , неоспорен от него по реда на чл. 193 от ГПК , тоест, съдът следва да приеме , че  договорът е прекратен и сумите по него се дължат в пълен размер.

   На следващо място – договорът между страните е такъв с продължително изпълнение но плащанията по него не са периодични по смисъла на чл. 111 буква „в „от Закона за задълженията и договорите  и Тълкувателно решение №  3/2011 г. , тъй като размерите на плащанията не са изначално определяеми, а зависят от размера на усвоената сума. Вместо това,  кредиторът още с договора е приел възможността да му се плаща на части ( чл. 12 .1  от общите условия ), като размера на минималните месечни погасителни вноски се определя с издаваните месечни извлечения ( чл. 10)  и е различен за различните периоди. Затова и при липса на данни за краен срок на договора( какъвто липса както в заявлението за идванате на картата, така и в Общите условия) , давност за погасяване на вземането може да тече едва от датата, на която банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем  - 02.04.2017г. Към момента н а подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане, тригодишния срок на кратката погасителна давност не е изтекъл, тоест, няма как да се сподели възражението за изтекла погасителна давност. 

  След като договора е прекратен от кредитора едностранно , поради неизпълнение , и всички вземания по него са обявени за предсрочно изискуеми  и плащане не се твърди , то е без значение липсата както на договорен между страните краен срок на договора, така и на фиксиран размер на месечната погасителна вноска.

   Или исковете са основателни в пълен размер- съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като по делото няма данни , които да противоречат на това заключение.     

   На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск  се присъждат в полза на ищеца ,  по списък. 

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       Признава за установено по отношение на Т.Д.С. , ЕГН **********,***, че в отношениета между страните , дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, със седалище в град София и адрес на управление: РАЙОН Витоша ул. Околовръстен път  № 260 , представлявана от П. Д. и М. В., следните суми , за които е издадена  заповед за плащане № 4619/22.05.2018г .  по частното гражданско дело № 8149 по описа на ПРС за 2018г.: 8857.83 лева – главница , 1517.14 лева- дължима за период от 04.08.2004г до 02.042018г. договорна лихва, 859.34 лева лихва ,  обезщетение за забава , дължима за  период от 04.08.2004г до 15.05.2018г, и такси за периода 04.08.2004г до 15.05.2018г. в размер на 563.31 лева, и които представляват реално изпълнение по договор за издаване на кредитна карта от дата   04.08.2004г с „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД.

 

    Осъжда Т.Д.С. , ЕГН **********,***, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, със седалище в град София и адрес на управление: РАЙОН Витоша ул. Околовръстен път  № 260 , представлявана от П. Д. и М. В., сумата от 2495.64  лева  разноски по двете производства , вкл. частното дело 8149/18, ПРС.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ