Гражданско дело 14074/2018 - Решение - 17-07-2019

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 3046

гр. Пловдив, 17.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14074  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск   с правно основание член 439 ГПК.

          Производството по делото е образувано по искова молба П.Н.Н., ЕГН **********, против Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК 202423225 за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на вземане, обективирано в изп. лист от 24.03.2011г. от РС ........по ч. гр. д. № .../2011г., издаден на основание член 404-409 ГПК и въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № ............ по описа на ЧСИ ........ за следните суми: 969,06 лева главница, мораторна лихва в размер на 220,80 лева за периода 13.02.2009г.-07.02.2011г., законна лихва от 742,84 лева, начислена за периода 23.02.2011г. до 29.08.2018г., сумата от 125,18 лева направени разноски по производството, което вземане произтича от договор за потребителски кредит с № ............от 30.10.2007г., поради погасяването им чрез плащане, изтекла погасителна давност и нищожност на цесията, поради противоречието и със закона.

          В срока по член 131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че възраженията на ищеца са неоснователни, т.к. извършените плащания от длъжника са били приспаднати от общото задължение на ищеца при подаване на молбата за издаване на изп. лист, вземането не се е погасило по давност и цесията е действителна.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, ето защо длъжникът трябва да представи доказателства, че вземането, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело, вече не съществува или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение – когато  налице основателно възражение за погасителна давност, поради непредприемане на действия за принудителното събиране на вземането, с които да се прекъсне давността (чл. 116, б. „в” ЗЗД). Между страните не е налице спор, че помежду им е налице висящо изп. производство, образувано въз основа на издаден изп. лист от 24.03.2011г. на РС ......... по ч. гр. д. № .../2011г., издаден на основание член 404-409 ГПК за следните суми: 969,06 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 69,31 лева за периода 15.01.2009г.-15.05.2009г.; мораторна лихва в размер на 220,80 лева за периода 13.02.2009г.-07.02.2011г., както и сумата от 125,18 лева направени разноски по производството, ведно със зак. лихва от подаване на заявлението – 23.02.2011г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от договор за потребителски кредит с № ............от 30.10.2007г.

По легитимацията на кредитора.

Установява се от приложените писмени доказателства, че вземането по договора за потребителски кредит е било прехвърлено от .....................на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК 202423225 с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15 май 2015г., като приложение № 1 от същия договор, в който е описано и включено вземането по договора за потребителски кредит /л. 94/, се счита неразделна част от договора за цесия, съгласно разпоредбите на договора за цесия. Налице е и потвърждение за извършената цесия на вземания от страна на цедента, получената цена и упълномощаването на цесионера да уведоми от името на цедента, но за своя сметка всички длъжници, посочени в приложението, видно от съдържанието на представеното потвърждение /л. 55/. Видно от изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента до ищеца, се установява, че същото му е било връчено на 10.07.2015г. по пощата чрез неговата ...................... Относно възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречието му със закона., поради неопределена цена на договора за цесия, доколкото цената не била посочена като конкретен размер.

Съдът намира, че за длъжника липсва правен интерес да прави възражение срещу възмездността на цесията, доколкото същият не е страна по договора за цесия. Дали, колко и как ще се плати е въпрос на договорка между цедента и цесионера, които са страни по договора за цесия, а цесията е способ за прехвърляне на вземания, в който може да се стигне до търсене на отговорност от цедента в хипотезата на член 100 от ЗЗД, който касае обаче други предпоставки..

По възражението за погасяване на вземането чрез плащане.

От представените от ищеца десет броя вносни бележки за внесени суми по сметка на стария кредитор .....................с основание – сключения договор за потребителски кредит от 2007 година, се установява, че с девет от бележките са били извършени плащания, които обаче се извършени преди влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК. Плащането не следва да се взема предвид, доколкото този факт е настъпил преди влизането в сила на издадената заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК, като длъжникът е този, който е следвало да подаде възражение по реда на член 415 ГПК в заповедното производство, поради което възражението за плащане на вземането се явява преклудирано. По отношение на платената на стария кредитор с вносна бележка от 28.06.2011г. сума в размер на 500 лева, съдът счита, че доколкото същата е била платена след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК и издаването на изп. лист, така платената сума следва да бъде приспадната по правилата на член 76, ал. 2 ЗЗД. Съгласно член 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Вземането по издадения изп. лист включва: 969,06 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 69,31 лева за периода 15.01.2009г.-15.05.2009г.; мораторна лихва в размер на 220,80 лева за периода 13.02.2009г.-07.02.2011г., както и сумата от 125,18 лева направени разноски по производството, ведно със зак. лихва от подаване на заявлението – 23.02.2011г. до изплащане на вземането, като с плащането на сумата от 500 лева са погасени разноските от 125,81 лева; мор. лихва от 220,80 лева, възнаградителната лихва от 69,31 лева и част от законната лихва върху главницата от 969,06 лева в размер на 85,33 лева. Съдът не приема констатациите на вещото лице по приетото заключение, тъй като както бе пояснено по-нагоре, факта на плащане преди влизането в сила заповед за изпълнение не може да бъде релевиран, нито може да бъде взет предвид от съда, доколкото възражението за извършено плащане се явява преклудирано.

По възражението за погасяване на вземането по давност.

Съгласно член 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително събиране на вземането, като в ТР № 2 от 2013г. бе прието, че изп. процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече  конкретни изп. способи, чиято цел е удовлетворяването престацията на взискателя. Предприемането на действията по принудително събиране на парично вземане се осъществява по инициатива на взискателя, който сам определя с какъв способ желае удовлетворяването на паричното притезание, а със ЗЧСИ бе предвидено при упълномощаване на ЧСИ от съответния взискател по реда на член 18 от ЗЧСИ, съгласно който ЧСИ сам решава какъв изп. способ да приложи. Така съгласно точка 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

От приложеното изп. дело № ............. по описа на ЧСИ ............се установява, че е било образувано с молба от взискателя .....................с молба от 05.07.2011г., с която молба на ЧСИ са възложени всички действия по член 18 ЗЧСИ. На 14.05.2012г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ....................е наложен запор, с което действие е прекъсната давността. На 04.06.2012г. отново е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като от третото задължено лице е постъпил отговор от който е видно, че върху трудовото възнаграждение са били наложени запори и от други взискатели по изп. дела, като това изпълнително действие не прекъсва давността, тъй като върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение вече е бил наложен запор по същото изп. дело за същото вземане на същия взискател, а налагането на втори поред запор върху същото ТВ за същото вземане е недопустимо, а и е безпредметно. На 06.04.2015г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от друг работодател в лицето на ................ е наложен запор. Между първият наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и втория запор са изминали повече от две години, като изп. производство следва да се счита прекратено по силата на закона от 15.05.2014г., като всички последващи перемпцията изп. действия по изп. дело не пораждат правни последици. 

С молба от 13.06.2017г. взискателят след като изтегля изп. лист по образуваното предходно изп. дело образува ново изп. дело ..............., по което изп. дело ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от  ................  на 15.08.2017г., с което действие отново се прекъсва погасителната давност. От 14.05.2012г. датата на последното по време валидно изп. действие по първото образувано изп. дело до 13.06.2017г. - датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело с възлагане на всички действия по член 18 от ЗЧСИ, с която се прекъсва давността са изтекли повече от пет години. С изтичането на петгодишната погасителна давност правото на взискателя за принудително изпълнение следва да се счита погасено, ето защо искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

По разноските.

С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 600 лева платено адв. възнаграждение, 82,32 лева държавна такса и 20 лева депозит за вещо лице или общо 804,32 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                         РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните и по иска по член 439 ГПК, че П.Н.Н., ЕГН ********** не дължи на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК 202423225 следните суми, за които е издаден изп. лист по ч. гр. д. № .../2011г. по описа на Районен съд .......... и въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № ............ по описа на ЧСИ .............., а именно: 969,06 лева главница, мораторна лихва в размер на 220,80 лева за периода 13.02.2009г.-07.02.2011г., законна лихва от 742,84 лева, начислена за периода 23.02.2011г. до 29.08.2018г., сумата от 125,18 лева направени разноски по производството, което вземане произтича от договор за потребителски кредит с № ............от 30.10.2007г., сключен между П.Н.Н., ЕГН ********** и .............. с ЕИК ........., поради погасяването им по давност и плащане.

ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК 202423225 ДА ЗАПЛАТИ на лева П.Н.Н., ЕГН ********** разноски от общо 804,32 лева съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: /п./ Анета Трайкова

 

          Вярно с оригинала!

          ММ