Гражданско дело 13911/2018 - Решение - 09-07-2019

Решение по Гражданско дело 13911/2018г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2882, 09.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 17.06.2019 г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13911 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му юрисконсулт П. П., твърди, че К.М.М. е собственик на апартамент **, в жилищна сграда, находяща се на бул. „В. *** и като такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г. ищецът е доставил до сградата, в която се намира апартаментът на ответника, а търговецът, извършващ услугата дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота му топлинна енергия на обща стойност 233.73 лева, цените на която не са заплатени в срок, поради което по партидата му са начислени и лихви за забава в общ размер на 24.86 лева за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4800 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 4800/18 г. в съда – 23.03.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Продължение на решение по гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 2/5

 

Назначеният по делото особен представител на ответника К.М.М. с ЕГН ********** – адвокат К.А.А., оспорва между страните да е съществувало облигационно правоотношение през исковия период, съответно ответникът да е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката; оспорва, също така, твърденията на ищеца, че на ответника да е доставяна топлинна енергия през исковия период, чиято стойност възлиза на тази претендирана с исковата молба, а също и че през исковия период абонатната станция, обслужваща сградата, е работила, както и че е била снабдена с оборудване, преминало метрологичен контрол, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца и на особения представител на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 4800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г., че на 26.03.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено К.М.М. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 233.73 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „В. А.” № ***, ап. **, с ИТН *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 24.86 лв. – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Видно приетите като доказателства по делото заверени преписи на писмо изх. № 160331400075040/25.03.2014 г. на НАП – ТД – Пловдив и справка към него за притежавани от К.М.М. недвижими имоти, последният е декларирал пред данъчните органи, че е собственик на следния недвижим имот – апартамент **, на етаж * в жилищна сграда на бул. „В. ***, придобит чрез транслативна сделка – договор за покупко-продажба, на **.**.**** г. А последният е идентичен с този, описан в исковата молба.

Справката издадена от НАП – ТД – Пловдив съставлява официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти – в случая, че ответникът е подал данъчна декларация, в която е декларирал, че е собственик на посочения в предходния абзац недвижим имот, с оглед на което въз основа на същата съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 3/5

 

Според неоспореното заключение на вещото лице ***. *. : жилищният блок, в който се намира апартаментът на ответника, е бил включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. в блока е ползвана топлоенергия само за отопление; в имота на ответника има монтирани 2 броя отоплителни тела тип радиатор, снабдени с индивидуални разпределителни уреди /ИРУ/, които са технически изправни, на редовен месечен дистанционен отчет, но през горепосочения времеви отрязък за същите не е начислявана топлинна енергия поради липса на консумация; за времето от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. за имота на ответника е начислена само топлинна енергия отдадена от сградна инсталация.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.

Или по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения апартамент през исковия период, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай само на тази, отдадена от сградната инсталация.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, каквато е тази, в която се намира апартаментът на

 

Продължение на решение по гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 4/5

 

ответника, се извършва по система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.

               В съответствие с горните изисквания установява се още от заключението на вещото лице ***. *., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово разпределение - „Н.” ***. Освен това съобразно същото : през исковия период топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се е определяло от топлинния счетоводител по формулата към т. 6.1.1 на Методика за дялово разпределение на топлина енергия в сгради етажна собственост, съставляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота на ответника проектният отопляем обем е 224 куб. м.; начисляването на дължимите суми за топлинна енергия за всички абонати, в това число и за ответника, през целия период е извършвано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като разпределената от топлинния счетоводител топлинна енергия е умножавана по действащите за периода цени; начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.

В обобщение на горното и въз основа на заключението на експерта по съдебната инженерно-техническа експертиза настоящият състав приема, че разпределената за имота на ответника топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е на база на отопляемия обем на имота му по проект, което е в съответствие със закона - чл. 143, ал. 5 ЗЕ.

            Пак според заключението на ***. *. за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. количество топлинна енергия разпределено за имота на ответника е 2,64164 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за услугата дялово разпределение, съгласно заключението на вещото лице *., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, 233.73 лв. Съгласно последното дължимите лихви за забава за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. възлизат на 24.86 лв.

Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери. 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 645 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 570 лв. депозитни разноски, в това число 300 лв. за особен представител и 270 лв. депозити за вещите лица по допуснатите по делото две експертизи/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв.

 

Продължение на решение по гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 5/5

 

възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 4800/18 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

               По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.М. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 233.73 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент **, на етаж 6, в жилищна сграда с административен адрес - гр. П., бул. „В. А.“ № ***, ИТН ******* през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 24.86 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г.

            ОСЪЖДА К.М.М. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 645 лв. разноски по производството по гр. д. № 13911 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 13911 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 4800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г.

                Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : / П / ТАНЯ БУКОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.