Гражданско дело 13651/2018 - Решение - 04-07-2019

Решение по Гражданско дело 13651/2018г.

  Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

 Номер  2801                             04.07.2019 г.                        Град Пловдив

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Пловдивски районен съд                          осемнадесети граждански състав

 

  В публично заседание на 11.06.2019 г. в състав: 

 

                                                              Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

Секретар: Радка Цекова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 13651  по описа на ПдРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени  искове по чл. 57, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът К.Д.П., ЕГН ********** е предявил против Д.А.К., ЕГН ********** *** иск осъджане на ответницата да заплати сумата от 4400 лева представляваща обезщетение за ползване на собствената на  К.Д.П. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.345.1.81, находящ се в гр. П, *** за периода от 28.02.2015г. до 01.08.2018г.; ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 22.08.2018г. до окончателното й заплащане.

Ищецът, твърди че с ответницата са бивши с.. Бракът им е бил прекратен с решение постановено по бр.д. **** на ПРС, влязло в сила на 15.05.2013г. Със същия съдебен акт семейното жилище- имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.345.1.81 бил предоставен за ползване от ответницата до навършването на пълнолетие на детето им. Твърди, че ответницата не ползвала имота след развода, но го лишила от възможността да ползва неговата 1/2 ид.ч. от същия.

Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 4400 лева представляваща обезщетение за ползите от които е лишен за периода от 28.02.2015г. до 01,08,2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ответницата взема становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

 Признава, че бракът между страните бил прекратен със съдебно решение от 20,05,2013 г., постановено по гр.д. № ***/* по описа на ПдРС, като ползването на семейното жилище било предоставено на нея, както и че между страните е възникнало наемно правоотношение по смисъла на чл. 57, ал. 1 СК, но претендираната сума била завишена.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от Д.А.К. против К.Д.П. насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати сумата от 5526,15 евро представляваща регресно вземане за извършено изпълнение по договор за ипотечен потребителски кредит № *** от 03,08,2011 г., сключен с Търговска банка Д АД, обхващащо периода от 02,01,2014 г. до 03,02,2018 г.,ведно със законната лихва върху, считано от датата на предявяване на иска- 20.12.2018 г. до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че на 03,08,2011 г. ответницата като кредитополучател и ищецът като съдлъжник са сключили договор за ипотечен потребителски кредит с Търговска банка Д АД по силата на бил отпуснат кредит в размер на 25 000 евро за срок от 240 месеца, с месечна вноска от 201,40 евро. Сумите били използвани са рефинасиране на задължения на Д. П. по два договора за потребителски кредит сключени с Търговска банка Д АД и за рефинасиране на договор за ипотечен кредит за текущо потребление от 27,02,2007 г. На 15,06,2013 г. бракът между страните бил прекратен. За периода от 02,01,2014 г. до 03,12,2018 г. ответницата платила по договора за кредит общо 11052,30 евро, като половината от тази сума се иска от ищеца. Претендира разноски.

Ответникът в първото по делото съдебно заседание е направил искане по чл. 238, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, което съда намира за основателно, тъй като са налице предпоставките на чл.239,ал.1 от ГПК.

Ищецът не  се е явил в първото по делото съдебно заседание, за което е бил  редовно призован, не е изпратил представител, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е взел становище по отговора на исковата молба. На страните са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до страните. Съдът намира, че е налице  и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – с оглед направените от ответника възражения и ангажираните от страната доказателства исковете са вероятно неоснователни.

Ето защо предявения иск следва да бъдат отхвърлени, без решението да се мотивира по същество.

В първото съдебно заседание, проведено на 11.06.2019 г. ищецът по насрещния иск е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение по отношение на ответника по насрещния иск. Ответникът по насрещния иск не се явява, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по насрещния иск са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на насрещната исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника по насрещния иск и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца по насрещния иск за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения искове следва да се уважат изцяло, като се осъди  ответникът по насрещния иск да заплати сумата от 5526,15 евро представляваща регресно вземане за извършено изпълнение по договор за ипотечен потребителски кредит № *** от 03,08,2011 г., сключен с Търговска банка Д АД, обхващащо периода от 02,01,2014 г. до 03,02,2018 г.,ведно със законната лихва върху, считано от датата на предявяване на иска- 20.12.2018 г. до окончателното изплащане

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 432,40 лева – държавна такса по насрещния иск, 1182 лева за адвокатско възнаграждение по подаване на отговор и по насрещния иск.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. с.

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.П., ЕГН ********** против Д.А.К., ЕГН ********** *** иск осъждане на последната да заплати сумата от 4400 лева,  представляваща обезщетение за ползване на собствената на  К.Д.П. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.345.1.81, находящ се в гр. П. **** за периода от 28.02.2015г. до 01.08.2018г., ведно със законна лихва върху сумата от 22.08.2018г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********, да заплати на Д.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 5526,15 евро – главница, представляваща регресно вземане за извършено изпълнение по договор за ипотечен потребителски кредит № *** от 03,08,2011 г., сключен с Търговска банка Д АД, обхващащо периода от 02,01,2014 г. до 03,02,2018 г.,ведно със законната лихва върху главниацата, считано от 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане.   

ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********, да заплати на Д.А.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1614,40 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

 

Районен съдия:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ