Гражданско дело 13541/2018 - Решение - 04-07-2019

Решение по Гражданско дело 13541/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 2806

 

04.07.2019 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13541/2018 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

   Искова молба на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , с искане да се установи против ответника Г.И.К., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

    Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор -  доставчик на питейна вода, а ответника – потребител на предлаганите от ищеца услуги с разкрита на негово име партида. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 01.09.2014год. – 28.12.2017 год. на стойност от 267.43 лв., като съставило за доставката и фактури. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 39.76 лв. за периода от 31.12.2014г. до 31.03.2018г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 3837//27.04.2018г., издадена  по ч. гр. дело № 6078/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав; заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда  вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.  

    От ответника е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответника нямал качеството на потребител на услугите, доставяни от ищеца, тъй като не бил нито собственик, нито наемател, нито ползвател на процесното жилище. Възразено е също така , че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в този връзка , ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Карнетите за отчета били нередовно водени ( непопълнени, липсвали и подписи в тях). Останало недоказано и твърдението на ищеца , че е неизправен водомера , отчитащ доставената вода за целите на договора.  Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.

     Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че в счетоводството на ищеца е разкрита партида на името на К., по която за периода от  01.09.2014год. – 28.12.2017 год. били начислени задължения ( за главница ) в размер от 267.43 лв., съобразно издадени фактури, и лихви в общ размер от 39.76 лв. за периода от 31.12.2014г. до 31.03.2018г., като лихвата била изчислена върху вземането по всяка от отделните фактури съобразно законната лихва – основен лихвен процент плюс 10 пункта. Няма постъпили от длъжника плащания за периода. Счетоводството на ищеца е  правилно водено , като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите.

      Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска .

   След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

    Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

  Спорно е по делото дали  ответника е  потребител на доставяните от ищеца услуги. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Установява се от представената от ищеца справка от агенцията по вписванията, че за целия процесен период К. е бил собственик на апартамента на ***, макар същият да е бил предмет на публична продан , постановлението по която обаче е в сила след крайната дата на периода. След като партидата на имота е разкрита на негово име, то той има качеството на потребител на предлаганите от водоснабдителното дружество услуги , а оттам – К. е страна по договор при общи условия ( тези, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027 /09.06.2006г) касателно доставката на водата и има  облигационното задължение да плати доставеното. 

   Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено, то трябва да се каже следното: според заключението на вещото лице по проведената експертиза , записаното в карнетите, съставени за месечните отчети на количеството на доставената вода , съответства на това, остойностено във издадените фактури. По делото са събрани показанията на отчиталия показанията на водомера служител на  ищеца, свид. П. С., от които личи,  че отчета е бил винаги редовно извършван, по действителните показания на водомера. Няма данни или твърдения по делото за метрологичната му негодност , а отново от показанията на С. личи, че същия е бил сменен малко преди тя да започне извършването на месечните отчети. Тоест, следва да се приеме, че количеството на доставката е правилно определено , при което съдът не споделя  възражението на ответника в тази насока.    

  Съдът споделя обаче - отчасти  -  възражението на ответната страна , че за вземането е изтекла погасителната давност.

  Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на  Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл.  последно от Закона за задълженията  и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 26.04.2018г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането  на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава – и е издавал -  ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ) ,  тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца по издадени преди 27.03.2015г. фактури. Според справката в счетоводната експертиза, чието заключение се кредитира,  погасени са с оглед този период вземания на стойност от 31.01 лева- главница,  и обезщетение за забавата в размер на 7.79  лева, в която част исковете следва да се отхвърлят, включително и поради приложението на чл. 119 от Закона за задълженията и договорите. За остатъка , те са основателни.                                         

   Разноските, вкл. тези по заповедното производство,  се понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на исковете .

   Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 570 лева. Дължат се пропорционално 511.25 лева.

  Ответника е бил представляван от назначен от съда от съда особен представител, разноски не е правил.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г.И.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3837//27.04.2018г., издадена  по ч. гр. дело № 6078/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав: 236.42 лева – главница за период на доставка от  01.09.2014год. – 28.12.2017 год., обезщетение за забава в размер на 31.99 лева за период от 31.12.2014г. до 31.03.2018г.,  и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 26.04.2018г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ  за главницата – над размер от 236.42 лева до пълния предявен размер от  267.43 лв.,  и за лихвите – над размер от 31.99 лева до пълния предявен размер от  39.76 лв. за същия период като неоснователни поради погасяването на вземането по давност .   

 

    Осъжда Г.И.К., ЕГН **********,***,  да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по производството в размер на 511.25 лева, по двете производства – по   съразмерност  

      

   Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!ВГ