Гражданско дело 13050/2018 - Решение - 15-07-2019

Решение по Гражданско дело 13050/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2982, 12.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 25.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13050 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представляван от ....... С.Л.Н., а също и от пълномощника му ..... Г.Н., твърди, че Т.А.А. има качеството на потребител на предоставяните от него услуги като собственик и ползвател на водоснабден обект, находящ се в гр. ....., на ул. ..... № ...., както и че за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. дружеството е извършили услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за посочения имот на обща стойност 477.21 лева, цените на които не са заплатени в срок, поради което по партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за периода 30.04.2016 г. – 28.02.2018 г. в общ размер на 34.58 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5381 по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5381/18 г. в съда – 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба особеният представител на ответника Т.А.А. с ЕГН **********, адвокат Б.Б., оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като твърди, че в исковата молба не се сочи ясно и недвусмислено дали в процесния имот има или не водомер, с оглед на което и липсват данни на каква база и на какво основание е определен претендираният от ищеца размер на извършените за процесния имот услуги, а в представената писмена защита заявява, че в хода на съдебното дирене не се е установила тезата на ищеца, че ответникът е негов потребител в качеството му на собственик на

 

 

Продължение на решение по гр. д. 0 13050/18 г. на РСПд – стр. 2/3

 

описания в исковата молба водоснабден обект, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5381 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г. на 03.05.2018 г. е издадена Заповед № 4097 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Т.А. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата от 477.21 лв. – главница, представляваща незаплетени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ....., ул. ..... № ...., за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5381/18 г. в съда - 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 34.58 лв. – лихва от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г.; сумата от 25 лв. държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Потребители” по смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги /§ 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни разпоредби на ЗРВКУ/, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г., наричана накратко в следващото изложение „Наредбата”/ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.”, т. е. за придобиването на качеството на потребител е меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта, че през исковия период ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба недвижим имот - видно от изпратеното от Община Пловдив в отговор на издаденото на дружеството съдебно удостоверение писмо изх. № ......../28.05.2019 г. в масива на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община .......няма декларирани от Т.А. недвижими имоти на територията на общината, в това число и на ул. ....... № ..., с оглед на което съдът намира това твърдение за недоказано.

 

 

Продължение на решение по гр. д. 0 13050/18 г. на РСПд – стр. 3/3

 

А щом през процесния период ответникът не е бил собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, то той не е имал и качеството на потребител на предоставяните от дружеството В и К услуги за този имот, поради което в неговата правна сфера не е възникнало задължение да заплати цените на извършените за същия услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, с оглед на което предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ....... С.Л.Н., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.А.А. с ЕГН **********, му дължи : сумата от 477.21 лева, представляваща сбор от цени на извършени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за водоснабден обект, находящ се в гр. ......., ул. ....... № ..., за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. ведно със законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 34.58 лв. - обезщетения за забава за периода 30.04.2016 г. – 28.02.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5381 по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ