Гражданско дело 1263/2018 - Решение - 11-07-2018

Решение по Гражданско дело 1263/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2761, 11.07.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 22.06.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1263 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът Н.И.Г. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Ц.К., твърди, че възложил на М.П.Б. и той приел да извърши ремонтни работи в апартамента му и в частност – поставяне на фаянсови и теракотни плочки по пода на апартамента и по стените на банята, във връзка с което му предоставил ключ за входната врата на жилището. След приключване на работата при оглед на банята ищецът констатирал недостатъци, тъй като единият от двата сифона на пода бил вграден в центъра на подовата плочка, което не позволявало на водата да изтича, а плочките по стените се разминавали по фугите и значителна част от тях били поставени така, че някои изпъквали, а други били навътре, поради което в телефонен разговор ищецът уведомил ответника за тези дефекти и го поканил да ги оправи. Последният отказал, като заявил, че си е свършил работата, че нищо повече няма да прави и че ще си вземе парите, които му се дължат по един или по друг начин. На 18.04.2016 г. ответникът се обадил  на ищеца и го попитал : „Ти кога ще ми даваш парите, докога ще ме бавиш”, в отговор на което последният му заявил, че трябва да закупи определени неща и да заплати поправянето на некачествената работа, в отговор на което ответникът заявил : „Плати ми парите, ще........., ще ........, аз парите ще си ги взема, ще........., ще ........, ще........., както ти ме намери, така и аз ще те намеря и няма ще........., ще........., ще........., ”, след което .........и прекъснал връзката. Ищецът се притеснил от отправените към него заплахи, разтревожил  се и се зачудил какво да предприеме, като си помислил, че ответникът може сам или чрез други хора да изпълни заканите си, като единствено го успокоявал фактът, че ответникът не знаел адреса, на който живее. Б. започнал да му звъни по всяко време на денонощието. На 04.05.2016 г. в 10:50 ответникът отново го потърсил по телефон, за да си търси парите, като след отказ на ищеца да плати Б. отправил следните заплахи : „Ще ......., ще ........, Ще .......”, заявявайки, че ще си вземе парите. Ищецът изключил телефона си и много се притеснил заради настойчивостта на ответника, а тревогите му допълнително се усилили от това, че наближавал моментът за

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1263/18 г. на РСПд – стр. 2/6

 

преместване в новото му  жилище, а ответникът не само знаел къде е, а имал и ключ и чип за него. Малко по-късно същия ден ищецът бил уведомен, че ответникът отишъл в апартамента му придружен от друг мъж, влязъл, без да чука или звъни, бил агресивно настроен, търсел ищеца и се оглеждал в апартамента, заявил, че дошъл да си търси парите и бил много ядосан. След тази случка ищецът осъзнал, че животът му е в опасност и няма място, на което да се скрие от ответника. Замислил се да продаде апартамента си и да се махне от града, започнал да не излиза от жилището си и от страх така се променил, че не ходил и за хляб до магазина. Негови приятели му купували и носили каквото им поръчвал, вечер не спял и си представял как ответникът го напада, ......................... На 09.05.2016 г. ищецът подал жалба в Районна прокуратура – ......, въпреки което продължил да се чувства дискомфортно, постоянно се тревожил, че Б. ще изпълни заканите си, докарал я до там, че третото лице Б.Б. го вземал с автомобил от дома му, както и ищецът го молел да оглежда дали някой не ги следи, като това продължило около 2-3 месеца. С присъда № .../2017 г. постановена от Районен съд – ......, ХХІІ наказателен състав по нохд № .../2016 г. ответникът : бил признат за виновен в това, че на 18.04.2016 г. в гр. ......се заканил с убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у последния, поради което на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК той били осъден на лишаване от свобода за 6 месеца, изпълнението на което наказание било отложено; бил признат за виновен и в това, че на 04.05.2016 г. в гр. ......се заканил с убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у последния, поради което на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК той бил осъден на лишаване от свобода за 6 месеца, изпълнението на което наказание било отложено. С решение постановено на 24.11.2017 г. по внохд № ..../2017 г. присъдата била изменена в частта й относно правната характеристика на деянието извършено от ответника, като същото е преквалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева ведно със законната лихва от 18.04.2016 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът М.П.Б. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат А.Б., моли съда да не уважава предявения иск в пълния предявен размер, тъй като не е налице твърдяната промяна в поведението на ищеца, както и не са ангажирани доказателства той да е търсел лекарска помощ, а от друга страна той сам с поведението си е провокирал ответника да извърши това деяние. Претендира присъждане на разноски.

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1263/18 г. на РСПд – стр. 3/6

 

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина. Съгласно чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД в случаите на непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Страните не спорят, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че : с присъда № .........2017г. постановена по нохд № .... по описа на Районен съд – ......, ХХІІ н. с. Б. е признат за виновен в това, че на 18.04.2016 г. в гр. ......се заканил с убийство на Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у последния, поради което на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК Б. е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години, както и е признат за виновен в това, че на 04.05.2016 г. в гр. ......се заканил с убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у последния, поради което на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК той е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание е отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца; с решение № ........2017 г. постановено по внохд № ....по описа на Окръжен съд – ...... за 2017 г. горната присъдата е изменена в частта й, в която Б. е осъден за извършени две престъпления по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, като престъплението е преквалифицирано в такова по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, както и присъдата е отменена в частта й, в която на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Б. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като това решение не е обжалвано и присъдата е влязла в сила на 24.11.2017 г.  

Съобразно чл. 300 Граждански процесуален кодекс влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въз основа на влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК съдът приема за установено, че на 18.04.2016 г. и на 04.05.2016 г. ответникът е извършил престъпление срещу личността на ищеца, нарушавайки общото правило на чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди други му, като противоправно двукратно се заканил с убийство на Г..

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1263/18 г. на РСПд – стр. 4/6

 

Следователно налице са три от визираните в закона предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – противоправност, действие, вина, поради което в рамките на настоящото производство следва да се установят останалите два елемента от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – вредите и причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели :

св. Р.П., познаващ ищеца от 10 години: в края на месец април  2016 г. по искане на Г. се срещнали в заведение; на тази среща ищецът, който по принцип е уравновесен и сравнително спокоен, бил много притеснен и това била причината за срещата им, бил много изнервен, постоянно си гледал телефона, постоянно излизал навън, като причината за това му държане била отправени заплахи по телефона от човека, който му извършил ремонт в жилището; всичко продължило около 3 месеца, през които двамата се срещали ежеседмично; през този период ищецът спрял да излиза навън – когато свидетелят канел ищеца да излизат навън на кафе, последният се притеснявал да не го следят и го канел у тях, а когато посещавал новото му жилище неколкократно го помолил да отиде да му купи продукти, защото не искал да излиза, което не било характерно за него; ищецът имал и други здравословни проблеми и започнал да ходи на лекар и за кръвно и да пие хапчета; свидетелят видял 2 пъти приятелят на Г. - Б.Б., да го взема и да го кара вечер до тях с автомобил, дори свидетелят лично придружил ищеца до гр......., за да подава някакви документи; след заплахите Г. си променил начина на живот; доколкото на свидетеля е известно Г. притежава личен автомобил, но няма информация дали Г. шофира, а Б.Б. работи заедно с Г.; на свидетеля, също така, не е известно и обстоятелството дали Г. е сменял бравата и ключовете за новия си апартамент.

св. .... – .... на ......... на ответника : през 2017 г. работел в ...и през него минал материал, касаещ случая с Н.Г., който трябвало да обработи; впоследствие коментирал с ....... , че правил санитарен възел на някакъв господин, който не му платил и се стигнало до конфликт, тъй като не му било платено, като той му споделил, че има ключове за жилището на този господин.

Показанията на св. ..... са неотносими към спора, тъй като касаят обстоятелства във връзка с работата на самия свидетел и отношенията между страните по делото, възникнали по повод на възложените строителни дейности от ищеца на ответника в новия му апартамент, поради което същите не ще бъдат обсъдени.

Същевременно, тъй като показанията на свидетеля П. се базират на негови лични наблюдения след случилото се, то въз основа на същите съдът приема за установено, че вследствие на престъпното деяние настъпила промяна в поведението на ищеца, който до този момент бил възприеман от свидетеля като уравновесен и сравнително спокоен човек – непосредствено след

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1263/18 г. на РСПд – стр. 5/6

 

отправянето на заканите той бил много притеснен, изнервен, постоянно си гледал телефона, като за период от около три месеца той се страхувал да излиза навън, тъй като се притеснявал, че го следят. Доколкото, обаче, свидетелят е възприел само двукратно третото лице Б.Б. да оставя ищеца с кола пред дома му, самият Б. работи заедно с Г., а сам последният твърди, че е сезирал органите на реда във връзка с процесните деяния на ответника на 09.05.2016 г., т. е. 5 дена след последната отправена срещу него закана, съдът не приема за доказани твърденията на ищеца, че в период от 3 месеца след извършване на престъпното деяние Б. го е вземал с автомобил от дома му, както и че по негово искане Б. е наблюдавал дали някой не го следи и е оглеждал обстановката пред блока.

Вън от горното, тъй като по делото не са ангажирани специални познания за установяване на здравословното състояние на ищеца след извършване на престъплението от страна на ответника, настоящият състав не кредитира показанията на св. П. в частта им, че след случилото се ищецът започнал да ходи на лекар и за кръвно и да пие хапчета.

Установява се още от показанията на св. П., че въпреки възникналите у ищеца притеснения във връзка с отправените му от ответника закани и независимо, че ответникът не му върнал ключа за апартамента, в който правел ремонт, Г. все пак се преместил в новото си жилище, с оглед на което настоящият състав приема, че възникналите у ищеца страхове и тревоги са били с по-голям интензитет за периода от 14.04.2016 г. до сезирането на органите на реда през месец май 2016 г., а впоследствие този интензитет е намалявал до пълното им отшумяване за период от около 3 месеца.

В обобщение настоящият състав приема за установено, че в причинно-следствена връзка с престъпното деяние на ответника, изразяващо се в двукратно отправяне на закани за убийството на ищеца, у последния възникнало чувство на страх за живота му, настъпила промяна в поведението му - станал нервен и неспокоен, като за период от около един месец тези негативни преживявания са били по-интензивни, но с времето, за около 3 месеца са отшумели. Следователно налице са всички визирани в закона предпоставки за уважаване на предявения иск, като предвид не големите продължителност и интензитет на горните негативни преживявания и липсата на данни те да са дали отражение върху здравословното състояние на ищеца и върху плановете му, то в съответствие с принципа за справедливост настоящият състав намира, че претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в размер на 2500 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 5000 лв. предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

И тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, което произтича от непозволено увреждане, в който случай длъжникът изпада в забава без покана съгласно чл. 84, ал.  3 ЗЗД, то в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва от датата на увреждането върху присъдената сума.

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1263/18 г. на РСПд – стр. 6/6

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 275 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 250 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лв. държавна такса по производството.

            По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  М.П.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на Н.И.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 Наказателен кодекс, в извършването на което Б. е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по нохд № .... по описа на Районен съд – ......, ХХІІ н. с. за 2017 г., изразяващо се в това, че : на 18.04.2016 г. и на 04.05.2016 г. при условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство на Н.Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2016 г., до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на заплати на Н.И.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 275 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск.

ОСЪЖДА Н.И.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 250 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.

            ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 100 лв. държавна такса по производството съразмерно на уважения иск.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

            На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!                                               

ММ