Гражданско дело 11814/2018 - Решение - 08-07-2019

Решение по Гражданско дело 11814/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2850, 08.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 04.06.2019 г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11814 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му ...... Д.Н., твърди, че В.Г.И. като собственик на апартамент .., на етаж .., във вход... на жилищна сграда с административен адрес - гр. ...., бул. ....... № ...., съгласно чл. 153, ал. 1от Закон за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия  на дружеството за продажба на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 Общи условия дължи обезщетение за забава в размера на законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. ищецът доставил до сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект, а търговецът, извършващ услугата  дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, както и услуга за разпределение на обща стойност 912.76 лева, цените на които не са заплатени в срок, поради което по партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава в общ размер на 92.80 лева за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1476 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 2/5

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Назначеният по делото особен представител на ответника В.Г.И. с ЕГН ********** – адвокат И.Н.М., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е взел становище по предявените искове, в първото по делото открито съдебно заседание не е оспорил твърдението на ищеца, че през исковия период ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот, а в хода на устните състезания е пледирал предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като вещите лице и по двете експертизи са работили единствено и само по данни на дружеството ищец.  

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 1476 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2019 г., че на 30.01.2018 г. е издадена Заповед № 939 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В.Г.И. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 912.76 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление ИТН ......., находящ се в гр. Пловдив, бул. ...... № .., вх. ..., ет. .., ап. ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 92.80 лв. – обезщетение за забава за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Видно приетия като доказателство заверен препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело № ...., дело № ... от 2007 г. на Нотариус рег. № ... по регистъра на НК – ........., с район на действие - Районен съд – ......ответникът се легитимира като собственик на апартамент .., на ет...., във вход .. на жилищен блок № ..., находящ се на бул. ......., кв. ......, гр. ........, дарен му на 19.12.2007 г. от неговия дядо, който е запазил пожизнено вещното право на ползване върху същия.

Според неоспореното заключение на вещото лице инж. Ш. : жилищният блок, в който се намира апартаментът на ответника, е присъединен към топлопреносната мрежа, като през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. в блока е ползвана топлоенергия както за отопление, така и за битова горещо водоснабдяване; в имота на ответника има монтирани 2 броя отоплителни тела, снабдени с индивидуални разпределителни уреди /ИРУ/ на редовен месечен визуален отчет, преминава щранг-лира с мощност 380 W, която не се отчита с уред, както и има монтиран 1 брой водомерно устройство за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия за битова гореща вода;  за двете отоплителни тела се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен

 

Продължение на решение по гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 3/5

 

визуален отчет на ИРУ монтирани на същите, които са технически изправни; изразходваното количество топлинна енергия за щранг-лирата е начислявано по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло поради липсата на уред за отчет; начисляванията  за изразходваното количество топлинна енергия за БГВ са ставали на база отчетни показания на водомера.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.

Или по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения апартамент за времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви отрязък той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай за отопление на имота, за битова гореща вода, а също и на тази, отдадена от сградната инсталация.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, каквато е тази, в която се намира апартаментът на ответника, се извършва по система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.

 

Продължение на решение по гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 4/5

 

               В съответствие с горните изисквания установява се още от заключението на вещото лице инж. Ш., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово разпределение - „НЕЛБО” ЕАД. Освен това съобразно същото : през исковия период топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се е определяло от топлинния счетоводител по формулата към т. 6.1.1 на Методика за дялово разпределение на топлина енергия в сгради етажна собственост, съставляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота на ответника проектният отопляем обем е 122 куб. м.; начисляването на дължимите суми за топлинна енергия за всички абонати, в това число и за ответника, през целия период е извършвано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като разпределената от топлинния счетоводител топлинна енергия е умножавана по действащите за периода цени; начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.

В обобщение на горното и въз основа на заключението на експерта по съдебната инженерно-техническа експертиза настоящият състав приема, че разпределената за имота на ответника топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е на база на отопляемия обем на имота му по проект, което е в съответствие със закона - чл. 143, ал. 5 ЗЕ.

            Пак според заключението на инж. Ш. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. количество топлинна енергия разпределено за имота на ответника е 12,79559 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за услугата дялово разпределение, съгласно заключението на вещото лице К., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, 913.20 лв., от която сума към датата на проверката от вещото лице след извършено прихващане със сума в размер на 0.44 лв. незаплатени остават 912.76 лв. Съгласно последното дължимите лихви за забава за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г. възлизат на 92.80 лв.

Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери. 

               На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 665 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 590 лв. депозитни разноски, в това число 300 лв. за особен представител и 290 лв. депозити за вещите лица по допуснатите по делото две експертизи/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.

           

 

Продължение на решение по гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 5/5

 

               На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 1476/18 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

               По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Г.И. с ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 912.76 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент .., на етаж .., във вход .., на жилищен блок с административен адрес - гр. ....., бул. ....... № ..., през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 92.80 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 939/30.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1476 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.

            ОСЪЖДА В.Г.И. с ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 665 лв. разноски по производството по гр. д. № 11814 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 11814 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 1476 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.

                Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

               Вярно с оригинала!

               ММ