Гражданско дело 11360/2018 - Решение - 15-07-2019

Решение по Гражданско дело 11360/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е №3017

 

15.07.2019 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11360/2018 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

    В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника Н.К.М. , ЕГН **********,***,  вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

    Според изложеното в исковата молба , ищецът е комунален оператор -  доставчик на питейна вода, а ответника – собственик на  жилището в *************, като партидата на имота била разкрита на негово име . По силата на договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 18.03.2014год. – 19.03.2018 год. на стойност от 888.64 лв., като съставило за доставката и фактури. Стойността , респ., количеството на доставената вода било изчислено при условията на неизправно средство за търговско измерване – водомера в обекта на ответната страна бил негоден да измерва правилно доставеното количество вода.  Понеже плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 135.47  лв. за периода от 31.05.2014г. до 31.03.2018г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 6011/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК . Иска се вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.  

    От ответника е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Възразява , че между страните изобщо липсва договор, тъй като М. не бил собственик на процесното жилище . Липсвала и  реално доставена вода до обекта, или , ако такава е доставена , то количеството на доставеното е завишено; нямало данни водомера да е неизправен. Възразява се  също така, че вземането  на ищеца е погасено с изтичането на давност. Оспорена е доказателствената годност на представените от ищеца писмени доказателства. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

     Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение , че водомера в имота е неизправен ( изобщо не  работи), а е поставен преди около тридесет години. Върху него няма стикери за извършена метрологична проверка , няма пломба на холендъра.

  Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е  правилно водено , като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това , записано в карнетите; задълженията на М. съобразно издадените фактури са : 888.64 лева главница за периода от 18.03.2014год. – 19.03.2018 год. и 135.47 лева обезщетение за забава за периода от 31.05.2014г. до 31.03.2018г.. Задължението на М., изчислено с оглед изтичане на кратката погасителна давност, е следното : 664.28 лева – главница , и 72.21 лева лихви за процесния период . 

   Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска .

   След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

    Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

    Спори се по делото , дали ответника М. е собственик на жилището в ******************* , доколкото страни по договор при общи условия с водоснабдителното дружество могат да бъдат само собственици , ползватели с вещно право на ползване или наематели , последните – само при условие , че партидата на имота е разкрита на тяхно име.  Нито едно от тези качества не се установи по отношение на отв. М.. Няма данни по делото той да е собственик на жилището – няма ангажирани писмени доказателства в тези насока от страна на ищеца , комуто е в тежест доказването на този факт. Няма подадена от М. декларация по смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. Тук следва да бъдат отбелязани свидетелските показания на свид Е., които съдът кредитира. Според тях, в имота живеят поне двама души, като често са намирани и други лица, тоест, не е самодостатъчно това , че ответника е с адресна регистрация на същия адрес , за да се приеме , че е собственик или ползвател на адреса .  

   Дори да приемем, че партидата на имота е разкрита на името на М., то това не изключва задължение на оператора като ищеца да докаже , че ответника е собственик или ползвател на имота в етажната собственост , по смисъла на чл. ал. 1 т . 2 от ОУ. Затова не може да се приеме , че за ответника има договор като източник на задължение да плати сумите за доставена питейна вода, респ.,  отведена за пречистване канална такава. Горното е достатъчно на съда да формира извод, че исковете следва да бъдат отхвърлени .Те останаха недоказани.

      За пълнота , съдът споделя – отчасти – възражението за изтекла погасителна давност. Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на  Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл.  последно от Закона за задълженията  и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 13.04.2018г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането  на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ) ,  тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди  13.04.2015г. Падеж , каквито са например тези с №№ 22916365/18.03.2014г., 23177467/15.04.2014г и др. . В тази насока е и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло.                                                                                                                                      

    Затова исковете следва да бъдат отхвърлени .

    Разноските, вкл. тези по заповедното производство, остават в тежест на ищеца. Ответникът е бил представляван от особен представител, чието възнаграждение е било внесено от ищеца по реда на чл. 47 от ГПК , разноски не е направил и такива не могат да му бъдат присъдени.    

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

     ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ  на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250,  да се признае за установено по отношение на Н.К.М. , ЕГН **********,***, съществуването на вземане за  следните суми по договор за доставка на питейна вода до горния адрес, за които е издадена заповед за изпълнение № 3481/ 16.04.2018г. по частното дело № 6011 по описа на  ПРС за 2018г. :  888.64 лева главница за периода от 18.03.2014год. – 19.03.2018 год. и 135.47 лева обезщетение за забава за периода от 31.05.2014г. до 31.03.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 13.04.2018г до окончателното изплащане на вземането.

 

   Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                      

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ