Гражданско дело 11171/2018 - Решение - 11-06-2019

Решение по Гражданско дело 11171/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2420                               11.06.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 11171 по описа за 2018 година.

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът И.Д.К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в с. Р.********, който имот бил водоснабден от ответното дружество. С протокол № ***********г. /с дата на извършване на проверката 28.03.2018г./ било отчетено, че потребената вода в имота за периода 01.01.2000г.-12.06.2018г. била 914 куб.м., на стойност 1215,16 лева. През м. април 2018г. ищецът получил покана за доброволно плащане, с която бил уведомен, че има неплатени задължения в размер на горепосочената сума. През м. юни същата година получил съобщение, което показвало задължение в размер на 1316,84 лева. Ищецът твърди, че заплаща ежемесечно чрез каса на „Изипей“ или по банков път сметките си за вода за процесния имот, който се ползвал като вила и нямало постоянно потребления на вода. Сочи, че при демонтаж на стария водомер му било начислено потребление в размер на 1316,84 лева, което не бил ползвал. Предвид изложеното ищецът моли да бъде признато за установено, че не дължи тази сума.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че в процесния имот бил монтиран един водомер с номер ******.  След извършена проверка от служители на дружеството е бил съставен констативен протокол, с отчетена разлика по водомера в размер на 914 куб.м. Към 12.11.2018г. дължимите суми по партидата на ищеца били по фактури с номера № 36812391 за период от 06.02.2018г. до 09.03.2018г., фактура № 38851360 за период от 07.09.2018г. до 05.10.2018г. и фактура № 37684787 за период от 08.05.2018г. до 06.06.2018г.  Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът И.Д.К. е собственик на водоснабден имот, находящ се в с. Р.*******. Установява се от показанията на свидетеля Ц., че имотът представлява бивш лагер на ТКЗС, като в момента се използва за селскостопански цели и е засаден с масив от рози от около 6-7 дка и около 200 кв.м. лозе. В имота имало монтирана инсталация за капково напояване, която се захранва от водопроводно отклонение с един водомер. Свидетелят сочи, че от 2011 г. водомерът е бил в неизправно състояние, като собственикът многократно бил уведомяван, че трябва да го смени. През 2018г. дружеството за почнало да поставя водомери своя собственост, поради което бил подменен и този в имота на ищеца. Смяната била осъществена от техник на дружеството, в присъствието на свидетеля и на охраната на обекта. За смяната бил съставен протокол, който е приложен по делото /лист 59/. От съдържанието на протокола е видно, че е демонтиран водомер с фабричен № ****** с показание 917, като е монтиран нов водомер с № ***** с показание 0. Монтажът е осъществен на 28.03.2018г., като протоколът е подписан от Т.С.К., в качеството му на представител на собственика /лице от охраната/. От представеното копие на карнета воден за процесния имот е видно, че в периода от 09.10.2017г. до 07.02.2018г. са отчитани количества от по 20 куб.м. месечно / лист 36/. На 09.03.2018г. е отчетено показание 914 куб.м., а на 28.03.2018г. – 917 куб.м., тоест 3 куб.м. разлика с предното отчитане. Отчетите в периода до 07.02.2018г., включително са подписани за потребител, както и тази от 28.03.2018г. до 08.10.2018г., включително.  На 11.04.2018г. е отбелязано отчитане на новия водомер, монтиран на 28.03.2018г. като разликата е 33 куб.м.  

Съгласно заключението на съдебно –счетоводната експертиза по партидата на ищеца е начислено задължение в размер на 1394,51 лв., от които  1322,79 лв. гланница за периода 06.02.2018г. – 05.10.2018г. и 71,72 лв. лихва за времето от 31.05.2018г. до 05.10.2018г. / лист 77/. Извършени са в периода 28.03.2018г. – 12.10.2018г. плащания в общ размер 78,54 лв. От тях на 13.11.2018г. е заплатена сума 45,08 лв. която се отнася до период различен от исковия. 

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            По делото не е спорно, че ищецът е собственик на посочения недвижим имот, който е водоснабден от дружеството ответник. От свидетелските показания се установи, че имотът се ползва за стопански нужди – отглеждане на агрокултури, като в него функционира система за капково напояване. Така установените обстоятелства опровергават изложеното в исковата молба твърдение, че имотът се ползва като вила, поради което в него няма постоянно потребление. 

            Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Ищецът е следвало да поддържа измервателното устройство в изправност, като изпълни дадените му от ответника предписания за подмяна и ремонт. По делото се установи, че налице смяна на водомера, при която е бил направен отчет и в карнета е вписано показание от 914 куб.м. Ответникът не доказа как точно е засечена тази разлика, при положение, че в предходните месеци водомерът не е функционирал, а липсват документи удостоверяващи, че е бил подменен преди това. Отчетът в карнета не е подписан от представител на потребителя / лист 36/, а в съставения протокол с дата 08.03.2018г. количеството също не е формирано като разлика от старо и ново показание / лист 57/. Ответникът не проведе пълно доказване и относно момента в който са извършени действията удостоверени в протокола. Документът съдържа две различни дати – 08.03.2018г. и 13.03.2018г., без достоверността на която и да е от тях да може да бъде потвърдена, чрез сравняване с други писмени доказателства.

Съгласно чл.32 от Наредба №4 В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Горепосочените несъответствия в документите удостоверяващи действията на служителите на ответника по отчитане на измервателното устройство, разколебават достоверността им. Поради това не може да се приеме за безспорно установено, че в имота на ищеца са били потребени посочените количества вода.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно чл.78, ал.1 и 5 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца деловодни разноски в общ размер на 352,67 лв. Възражението на ответника за прекомерност на договорения адвокатски хонорар е основателно, тъй като делото не е с висока степен на правна и фактическа сложност. Ето защо не следва да се присъжда пълния договорен хонорар от 600 лева, а само половината от него.

Мотивиран така, съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Източен, бул. Шести септември № 250 ЕИК 115010670, че И.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** не дължи сумата 1316,84 лв. /хиляда триста и шестнадесет лева и 84ст./, относно която е издадена фактура 0036812391от 16.03.2918г.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати на И.Д.К., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 352,67 лв. /триста петдесет и два лева и 67 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД