Гражданско дело 10848/2018 - Решение - 23-07-2019

Решение по Гражданско дело 10848/2018г.

РЕШЕНИЕ

 

 3139, 23.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX гр. с.

На 27.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10848 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът В.М.К. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му ..... Д.Б., твърди, че на 09.02.2017 г. сключил с „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит/заем с № ......., по който му бил предоставен кредит в размер на 1600 лева, като според постигнатите договорености по договора следвало да се заплатят общо 1837.80 лева, размерът на възнаградителната лихва бил определен на 40%, а годишният процент на разходите – на 49.10%, както въпреки, че в него не била определена застраховка, в нарушение на закона в погасителния план било начислено допълнително плащане за застраховка в размер на 1290.60 лева. Ищецът счита, че договорът е недействителен : тъй като в разрез с чл. 10, ал. 1 от ЗПК шрифтът на текстовата му част е по-малък от 12; поради липса на посочване на общата дължима сума от потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; поради непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент от 40% в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК; поради непосочване в погасителен план в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК на начина на разпределяне на вноските измежду дължимите по договора суми. Твърди се още в исковата молба, че договорената възнаградителна лихва между страните в размер на 40% е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер. Недължима, също така, е и предвидената в погасителния план по договора застраховка, тъй като такава не е уговорена. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният между него и ответника на 09.02.2017 г. договор за кредит е недействителен и да осъди ответника да му върне сумата от 1230.80 лева като платена при начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2019 г., до окончателното й изплащане. В случай на отхвърляне на така предявените искове ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че предвидената в таблицата на стр. 1-ва, чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от договора за кредит възнаградителна лихва е нищожна

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 2/7

 

поради противоречието й с добрите нрави, както и че предвидената в погасителния план към договора за кредит застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й и поради противоречие с материалния закон и да осъди ответника да му върне сумите от 174 лева и от 671.90 лв. като получени при начална липса и платени съответно като възнаградителна лихва по договора за кредит и като застраховка, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на разноски, а пълномощникът му ..... Д.Б. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Обективно съединени главни искове с правно основание чл. 26,  ал. 1, предложение 1-во ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД съединени за съвместно разглеждане с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 3-то, чл. 26, ал. 2, предложение 2-ро, чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД при условията на евентуалност.

Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 200737992, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представляван от ..... К.М., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, като в хода на производството пълномощникът му ..... Б.П. изразява становище за неоснователност на предявените искове, като твърди, че : тъй като по договора общо платените от ищеца суми възлизат на 1590.89 лв., а главницата по него е в размер на 1600 лв., то дружеството не дължи връщане на получени без правно основание суми; недействителността на договора за кредит не влече автоматично недействителността на договора за застраховка, който е отделен договор, различен от договора за кредит; това, че чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК посочва застраховката като задължителна информация в договора за кредит не прави застрахователната сума част от предмета на договора за кредит; страни по договора за застраховка са ищецът и третото лице – застраховател и застрахователната премия се дължи по последния, поради което ответникът няма как да върне нещо, което не е получил.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:

В хода на производството ответникът не оспори, че на 09.02.2017 г. е сключил с В.К. договор, наименуван : „Договор за потребителски кредит /заем/ номер на кредит : ....... /......../”, имащ за предмет предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1600 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.

Изхождайки от предмета му – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, а

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 3/7

 

също и финансова институция съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.

Налице спор относно действителността на договора.

Законът за потребителския кредит предявява строги изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които са уредени в глава Трета на ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и следва да съдържа: „...1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 4/7

 

и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.

Разглежданият договор е сключен в предвидената в закона писмена форма, но видно от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза за изготвяне на текста му е използван серифен шрифт от типа на „ЕРИАЛ“ /„ARIАL”, чийто размер е 11,5 pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всичките елементи на договора са представени с размер на шрифта под 12 pt.

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 5/7

 

А щом размерът на шрифта на договора не е съобразен с императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че същият е недействителен, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск за прогласяване на нищожността му, без да се обсъждат и другите наведени в исковата молба основания за нищожността му.

Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД следва да бъде уважен.

Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание.

За установяване на общия размер на извършените от ищеца по договора плащания по негово искане бе допуснато извършване на съдобно-счетоводна експертиза, според заключението на вещото лице, по която същият възлиза на 1590.80 лв., който не се оспорва от ответника. Същевременно, обаче, ищецът оспори правилността на заключението, твърдейки, че по договора са извършени и други плащания, за което са издадени 17 вносни бележки с №№ : 018456/06.04.2017 г., 016254/07.06.2017 г., 016136/23.06.2017 г., 019245/07.07.2017 г., 018293/15.09.2017 г., 018509/09.10.2017 г., 018525/13.10.2017 г., 018652/20.10.2017 г., 018856/13.11.2017 г., 018868/17.11.2017 г., 019051/28.11.2017 г., 019083/08.12.2017 г., 019091/15.12.2017 г., 018948/22.12.2017 г., 020175/12.01.2018 г., 020607/08.02.2018 г. и 021022/23.03.2018 г., индигирани копия на които бяха приети като доказателства по делото. Последните, обаче, според заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, не са осчетоводени от ответника, поради което и доколкото в тях не е посочено основание за извършване на съответното плащане, то съдът намира, че посредством същите ищецът не доказва при условията на главно пълно доказване твърдението си, че с посочените в тях суми е погасил задължения по процесния договор за кредит.

Пак според допълнителното заключение на вещото лице Й.П. платените от ищеца суми в общ размер на 1590.80 лв. са разпределени по следния начин : 744.89 лв. – главница; 174.01 лв. – лихви; 671.90 лв. – застраховка. Или реално по договора ищецът е заплатил общо 918.90 лв. /744.89 лв. + 174.01 лв./, която сума не покрива дори чистата стойност на кредита, а със сумата от 671.90 лв. е погасена част от застрахователна премия, дължима по договор за групова застраховка „Злополука и заболяване“ на ищеца, в качеството му на кредитополучател по сключения с ответника договор за кредит, по който ответникът не е страна, а е действал като застрахователен посредник видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен заверен препис на Сертификат за застраховане № ......../2017 г. Следователно с оглед уважаването на иска за прогласяване на недействителността на договора и

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 6/7

 

разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то и предвид обстоятелството, че получената от кредитополучателя заемна сума не е погасена в пълен размер, в правната сфера на ищеца не е възникнало вземане за връщане на дадено при начална липса на основание, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 170 лв. разноски по производството по предявения главен установителен иск, от които 30 лв. държавна такса и 140 лв. депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ.

На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца ..... Д.Б. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото, тъй като в хода на настоящото производство не се установи посоченото в чл. 2, ал. 1 от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2018 г. обстоятелство, че довереникът на ..... Б. и ищец по настоящото дело не разполага с достатъчно средства и имущество да заплати адвокатско възнаграждение, още повече, че страната заплати без особено затруднение всички такси и разноски по производството, а с безплатната защита по делата не следва да се злоупотребява.

            По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД недействителността на Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., сключен на 09.02.2017 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 200737992, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ..... К.М., от една страна и от друга - В.М.К. с ЕГН **********,***,  поради противоречието му на закона – 10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, тъй като всичките му елементи са представени с размер на шрифта по-малък от 12 pt.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД за осъждане на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 200737992, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ..... К.М., да му върне сумата от 1230.80 лв., платена от К. по Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., като получена без правно основание, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 200737992, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ..... К.М., да заплати на В.М.К. с ЕГН **********,***

 

Продължение на решение по гр. д. № 10848/18 г. на РСПд – стр. 7/7

 

17, сумата от 170 лв. разноски по производството по предявения главен установителен иск.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ..... Д.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

            На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

           

            Вярно с оригинала!

            ММ