Гражданско дело 10738/2018 - Решение - 24-07-2019

Решение по Гражданско дело 10738/2018г.

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №3152

гр. Пловдив, 24.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10738 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

  Образувано е по искова молба от „КА Системс“ ООД срещу „Сиенит Инвест“ АД. 

 В исковата молба се твърди, че между страните „КА Системс“ ООД – подизпълнител и „Сиенит Инвест“ АД – главен изпълнител били сключени два договора – договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект ***** – находящ се в Община *****, местност ***** *****, с. *****, разположена в УПИ ***** по КВС на с. *****, с мощност 5 MWp от 23.04.2012 г. и договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект ***** – находяща се в имот с номер ***** в землището на с. ***** с ЕКАТТЕ *****, Община ***** от 01.06.2012 г. Възложителят за изграждане по обекта в с. ***** бил ***** – дружество учредено и съществуващо по законите на Република *****, регистрационен номер *****. Възложителят за обекта в с. *****бил „Инджелиеви“ ООД, ЕИК 200029705. Съгласно двата договора между страните за гарантиране на качественото и срочно изпълнение на възложеното по тях главният изпълнител следвало да задържи гаранционна сума внесена от подизпълнителя в размер на 10 % от стойността на всеки един от двата договора. Освобождаването на задържаната гаранционна сума следвало да се извърши, както следва - 5 % в 60-дневен срок от получаването на Разрешение за ползване на обектите и другите 5 % в срок до 4 години от изплащането на предходните пет процента и при положение, че възложителите по съответните договори са възстановили на главния изпълнител удържаната му гаранция по договорите сключени между тях. Гаранциите и по двата договора били внесени и задържани от главния изпълнител. Общата стойност на извършените СМР по договора от 23.04.2012 г. била в размер на 107 175.30 лв. с ДДС, а по договора от 01.06.2012 г. – 17 537.72 лв. с ДДС.  Ищецът твърди, че е изпълнил СМР по двата договора, които били приети без забележки от главния изпълнител. Първите 5 % от гаранциите по двата договора били освободени на 31.05.2013 г. Били настъпили предпоставките по договорите за освобождаване и на другите 5 %, но до момента те не били освободени.

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 3508/2018 г. по описа на ПРС на V бр. с.-в, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, е предявен настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Иска се да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5169.38 лв., от която 4465.64 лв. – представляваща удържана гаранция по т. 4.3. в размер на 5 % от стойността на договора от 23.04.2012 г. и 703.74 лв. – представляваща удържана гаранция в размер на 5 % от стойността на договора от 01.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

         В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Сиенит Инвест“ АД. Правото на иск било преклудирано, тъй като установителният иск не бил предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Претенциите на ищеца били погасени по давност, считано от 01.06.2018 г. Освен това се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Подизпълнителят не бил извършил работата така, че тя да бъде годна за предвиденото в договора предназначение. Били се проявили дефекти в уговорения в договора гаранционен срок. Твърди се, че за обекта в с. ***** се проявили дефекти отстранени от ответника за сметка на ищеца в размер на общо 5 412.27 лв. Моли се за отхвърляне на претенциите и се претендират разноски.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3508/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

         Правна квалификация на предявените искове е чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД;

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличието на посочените облигационни правоотношения между страните, уговорката за внасянето на гаранция в размер на 10 % от стойността на договорите, внасянето на гаранцията, изпълнението качествено и в срок на уговорените по двата договора СМР-та, настъпването на предпоставките за освобождаване на внесените гаранции в пълен размер, съобразно уговореното в т. 4.3. от двата договора между страните. Относно възражението за настъпила погасителна давност, следва да докаже спиране и/или прекъсване на давностния срок. Ответникът следва е да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да докаже възражението си за настъпила погасителна давност на вземането, а при установяването на фактическия състав на вземанията, следва да установи, че задълженията са погасени.

С Определение от 13.09.2018 г. са отделени като признати между страните обстоятелствата, че между тях са подписани договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект „***** – находящ се в Община *****, местност ***** *****, с. *****, разположена в УПИ ***** по КВС на с. *****, с мощност 5 MWp от 23.04.2012 г. и договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект „***** – находяща се в имот с номер *****в землището на с. *****с ЕКАТТЕ *****, Община *****от 01.06.2012 г., със съдържание, съгласно изложеното в исковата молба, както и, че гаранциите по т. 4.3. на двата договора са внесени от подизпълнителя, издадени са разрешения за ползване на двата обекта и 5 % от внесените гаранции по двата договора са освободени от главния изпълнител най-късно на 31.05.2013 г.

Видно от договор от 23.04.2012 г. /л.7/ ответникът „Сиенит Инвест“ ООД, в качеството си на Главен изпълнител е възложил на ищеца „Ка Системс“ ЕООД в качеството му на Подизпълнител извършването на СМР на обект „***** – находящ се в Община *****, местност ***** *****, с. *****, разположена в УПИ ***** по КВС на с. *****, с мощност 5 MWp

Безспорно между страните, че Възложител за извършването на СМР по посочения обект в село ***** е „Евертехно Ко Лимитид“ - дружество учредено и съществуващо по законите на Република *****, регистрационен номер *****, въз основа на сключен между последния и „Сиенит Инвест“ ООД договор.

Видно от договор 01.06.2012 г. /л.28/ ответникът „Сиенит Инвест“ ООД, в качеството си на Главен изпълнител е възложил на ищеца „Ка Системс“ ЕООД в качеството му на Подизпълнител извършването на СМР на обект „***** – находяща се в имот с номер *****в землището на с. *****с ЕКАТТЕ *****, Община *****.

Безспорно между страните е че Възложител за извършването на СМР по посочения обект в с *****е „Инджелиеви“ ООД, въз основа на сключен между последния и „Сиенит Инвест“ ООД договор.

В т.4.3 и от двата процесни договора е предвидено, че за гарантиране на качественото и срочно изпълнение на възложеното с договора Главният изпълнител задържа гаранционна сума в размер на 10 % от стойността на договора, като освобождаването на гаранцията се извършва по следния начин:

          - 5 % в 60 – дневен срок от получаване на Разрешението за ползване.

          - останалите 5 % ще бъдат платени на Подизпълнителя в срок от 4 години от изплащане на  предходните 5 % и при положение, че Възложителя е възстановил на Главния изпълнител удържаната му гаранция по договора, сключен между тях. 

         Безспорно между страните е обстоятелството, че и по двата договора е освободена гаранцията за първите 5 %. От изготвената и приета по делото ССчЕ /л.197/, която съдът кредитира се установява, че общо удържаните суми за гаранция и по двата договора е в размер на 10392.76 лева, като от страна на ответника са платени първите 5 % в размер на 5169.38 лева, от които 169.38 лв., платени на 12.07.2013 г. и 5000 лева, платени на 25.07.2013г.

         С молба от 10.06.2019 г. /л.204/ ответникът „Сиенит Инвест“ ООД изрично е признал, че Възложителят за изграждането на обекта в село ***** „Евертехно Ко Лимитид“ е изплатил на „Сиенит Инвест“ ООД, като Главен изпълнител, гаранциите за качествено изпълнение във връзка с този обект.

         От допълнителна ССчЕ /л.202/ се установява, че в счетоводството на ответното дружество липсва отбелязване на задължения на  „Евертехно Ко Лимитид“ към ответника за гаранции, както и същото се установява и по отношение на възложителя за изграждането на обекта в село *****„Инджелиеви“ ООД.

         От ССчЕ и изричното признание на ответника съдът приема, че и по двата договора Възложителите по тях са възстановили на главния изпълнител „Сиенит Инвест“ ООД, удържаните от него суми за гаранции.

         Предвид изложеното съдът намира, че са настъпили предвидените и в двата договора предпоставки за възстановяване на вторите 5 % от внесените гаранции – изминали са 4 години от плащането на първите 5 % от гаранцията – считано от м. 07.2017 г., както и са възстановени платените гаранции на Главния изпълнител – ответника по делото от Възложителите. Между страните е безспорно, че остатъка от гаранцията е в размер на 5169.38 лева, от които 4465.64 лева за обекта в село ***** и 703.74 лева – за обекта в село *****.

         От ответника е направено възражение, че втората гаранция по договора за СМР на обекта в село ***** не е възстановена, доколкото в рамките на гаранционния срок от Възложителя са констатирани дефекти по изпълнението.

         Следва да се посочи, че в договора изрично са предвидени предпоставките, при които се освобождават внесените гаранции. В договора липсва разпоредба, която да предвижда, че при некачествено изпълнение Главният изпълнител може да задържи внесените гаранции. В тази хипотеза са предвидени други санкции, но не и задържане на гаранциите.

         От разпоредбите, на които се позовава ответника, при техния анализ от съда, не се установява уговаряне на такова право на ответника. Действително в договора е предвидено, подизпълнителят да извърши СМР на високо технологично ниво – т.3.3.1. Предвидено е задължение за подизпълнителя в рамките на гаранционния срок за своя сметка да извършва техническа поддръжка на обекта.

         В т.8.2 от договора е предвиден гаранционен срок от 4 години от въвеждане на обекта в експлоатация. Видно от Разрешения за ползване от 20.06.2012 г. /л.71,72 и 73/ обекта е въведен в експлоатация на 20.06.2012 г., от която дата е започнал да тече гаранционния срок по договора. В тази разпоредба е предвидено, че в рамките на гаранционния срок Подизпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка некачествено извършен монтаж, в което именно се състои гаранцията. В т.8.3 е предвидено, че ако Подизпълнителя не отстрани недостатъците в срок от 24 часа от съобщението за появата им, Главният изпълнител има право да отстрани същите със собствени ресурси, като в тези случаи подизпълнителя дължи неустойка.

         В т.8.4 е предвидено, че отстраняването на дефектен монтаж е покрит от горепосочената гаранция. В случая „горепосочената гаранция“ е тази по т.8.2 от договора – а именно гаранция за дефекти, която се състои от задължението на Подизпълнителя да поправи за своя сметка некачествено извършения монтаж, а не от внесената гаранция по т.4.3.

         Видно от договора гаранцията по чл.8.3 от договора е гаранция за дефект, като е посочено конкретно в какво се изразява гаранцията. Тази гаранция е различна от гаранциите по т.4.3 от договора, които са за качествено и срочно изпълнение.

         В т.7.11 от договора е предвидено, че Подизпълнителят прехвърля всички гаранции, получени от доставчици и трети лица, на Главния изпълнител при и като условие за приемане на съответния вид работи и заплащане. Дори и в тази разпоредба не е предвидено какво се случва с гаранцията на подизпълнителя, а се говори за гаранции на трети лица. В тези случаи гаранцията е условие за приемане на съответния вид работа и заплащането на работата.

         Видно от Протокол образец 19 от 24.06.2012 г. /л.21/, Протокол образец 19 от 02.07.2012 г. /л.22/, Протокол образец 19 от 21.05.2012 г. /л.23/, Протокол образец 19 от 13.06.2012 г. /л.24/ и Протокол образец 19 от 24.06.2012 г. /л.26/, всички подписани от представители на двете страни и неоспорени от ответника, в които се съдържат вида и стойността на извършените от ищеца СМР, ответникът е приел същите без забележки като изпълнени с добро качество и в срок. Няма спор и че са платени сумите по протоколите, тоест работата е приета и заплатена.

         По силата на договора няма основание да се задържа платената от ищеца гаранция, при наличие на настъпили предпоставки за нейното освобождаване.

         В случая липсва и законово основание за задържане на гаранцията. По силата на закона и в частност Закона за задълженията и договорите в чл.265 ЗЗД – рекламетиращ договора за изработка, какъвто е процесния договор, са предвидени задължения на изпълнителя да поправи работата в даден му за това срок, заплащане на разходите, необходими за поправянето им и намаляване на възнаграждението. В случая претенцията на ищеца е да му бъде възстановена платена гаранция, а не да му бъде заплатено възнаграждение. Възнаграждението по договора му е платено.

         Наред с това по делото не се установи в обекта в село ***** да са констатирани недостатъци, свързани с възложените и извършени СМР от ищеца. В тази връзка по делото не са представени годни писмени доказателства, които да установяват недостатъци по обекта. Представеният по делото протокол за предстоящи дейности по обект *****, *****и *****от 03.06.2016 г. /л.76/, в който са описани констатирани недостатъци от Възложителя  „Евъртехно Ко ЛТД“ е изключен от доказателствата по делото с Протоколно определение от 14.05.2019г., на основание чл.183 ГПК, поради непредставянето му в оригинал по делото. По делото е представена справка за недостатъци на част електро на ***** ***** I /л.113/, която представлява частен документ, изготвен от ответника и то за нуждите на настоящото производство, видно от посочената на справката дата. Представен е и Протокол от съвместно посещение на обекти *****, *****и *****от 26.04.2016 г. /л.138/, който не е подписан от страните по него, а и представлява частен документ, изходящ от ответника.

         В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Ю. Г. Н. /протокол от о.с.з. от 16.10.2018 г. л.116/, доведен от ответника, който установява, че на обекта в село ***** са констатирани недостатъци, изразяващи некачествено вкопаване на кабелите в земята, тъй като същите са се показали над земята, не са укрепени, пропадане на земни маси, аранжиране на променливо токовите кабели под променливо токовите табла. Свидетелят установява, че тези недостатъци са отстранени от служители на ответника „Сиенит Инвест“ ООД, като стойността им възлизала на 5400 лева.

         Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни. Същият дава сведения за обстоятелства, които лично е възприел, като е участвал в отстраняване на недостатъци по процесния обект в село ***** 

         От изслушаната и приета СТЕ /л.156/, която съдът ползва единствено за недостатъците, които установява свидетеля, а именно некачествено вкопаване на кабелите в земята, тъй като същите са се показали над земята, не са укрепени, пропадане на земни маси, аранжиране на променливо токовите кабели под променливо токовите табла, се установява, че тези недостатъци не се дължат на некачествено изпълнение на работата на ищеца. Според вещото лице полагането на кабелите плитко или над земята се дължи на некачествено изкопаване на кабелните канали, което е било възложено на трето лице. Ищецът не е извършвал и дейност по засипването на кабелните канали. Пропадането на земните маси, също не се дължи на некачествено изпълнение на работите на ищеца, а на особеностите на самата почва на обекта, поради наличие на високо ниво на подпочвени води. За останалите недостатъци вещото лице е ползвало Протокол за предстоящи дейности по обект *****, *****и *****от 03.06.2016 г. /л.76/, който е изключен от доказателствата по делото и не следва да се взима предвид отразеното в него, дори и то да е обективирано в СТЕ. В съдебно заседание вещо лице С. /л.172/ подробно описва, какви са били задълженията на ищеца при извършването на СМР, което съответства и на описаните извършени СМР по горецитираните протоколи /л.21-26/. Вещото лице дава отговор, че констатираните недостатъци не се дължат от некачествено изпълнение на работата на ищеца, а от дейности, за който са натоварени трети лица.

         По възражението на ответника, че не са спазени изискванията на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уреди и електропроводните линии /ДВ, бр.90/13.10.2004 г./, а именно разпоредбите на чл.372-375, в които е регламентирано полагането на кабелите, никъде от документацията не е посочено на каква дълбочина са изкопани кабелните канали, за да се преценява дали е спазено нормативно предвидено от 1.0 м., съгласно чл.374. Още повече, че по делото се установи, че друг е извършвал изкопните дейности. На следващо място нормативно не е залегнало задължение кабелите да бъдат укрепени, привързани или аранжирани. Вещото лице С. заявява, че такова привързване и подреждането на кабелите не се прави при полагането им, а при засипването на кабелите със земя, като подробно е обяснил защо се прави така. Засипването на кабелите също е било възложено на друга фирма, а не на ищеца.         Наред с това вещо лице С., посочва възможни три причини за появата на кабелите на повърхността са три – лошо и некачествено изкопаване на каналите, за което не отговаря ищеца; неправилно засипване на каналите, за което отново не е ангажиран ищеца и трето – лошото отводняване на повърхностни води, което не е било залегнало като задължение на ищеца, видно и от договора и от протоколите за извършена и приета работа.

         Предвид всичко изложено съдът намира, че са настъпили предвидените в процесните договори предпоставки за освобождаване на платените по тях от страна на ищеца гаранции, в договорите липсват уговорки за задържане на гаранцията и предпоставки за това, не се установява и некачествено изпълнение на работата на ищеца по тях. Още повече за изпълнение на договора за обекта в село *****, липсват възражения за качествено изпълнение.

         По възражението за изтекла погасителна давност на вземанията, направено своевременно от ответника в отговора на исковата молба, съдът счита същото за неоснователно. В чл.4.3 и от двата договора е предвидено, че втората гаранция се заплаща в срок до 4 години от плащане на първите 5 % и след възстановяване на гаранциите на Главния изпълнител от Възложителите. По делото се установи, че първите 5 % са възстановени на 25.07.2013г. Четиригодишният срок за плащане на гаранциите е изтекъл на 25.07.2017 г. включително, когато е и крайния падеж, предвиден в договора. От тогава съдът приема, че е започнал да тече 5 – годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на вземането, който към датата на подаване на заявлението – 02.03.2018 г не е изтекъл. В рамките на предвидения в договора 4 – годишен срок съдът приема, че е настъпила и другата предпоставка за изискуемост на вземането, а именно възстановява на гаранциите на Главния изпълнител от Възложители още през 2012 г., съгласно заключението на допълнителна ССчЕ /л.202/, предвид което настъпването на изискуемостта на вземането е изтичането на 4 – годишния срок от плащането на първите 5 % от удържаните гаранции.   

         Предвид изложеното съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Следва да бъде уважено и искане за установяване на вземанията, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като законна последица от уважаването на исковете.

По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока, представен е списък по чл.80 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 720 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение /л.208/, 125.23 лева – платена държавна такса и 140 лева – платен депозит за ССчЕ. Общо в исковото производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 985.23 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В заповедното производство ищецът е направил следните разноски 103.40 лева и 360 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо 463.40 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

    Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК 204703215, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен Йорданов“ № 7, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К. ДЪЛЖИ на „КА Системс“ ООД, ЕИК 160048851, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, село Извор, местност „Червенака“ № 41А, представлявано от К. А. – ******сумата в общ размер на 5169.38 лева, от които 4465.64 лв. – представляваща удържана гаранция по т. 4.3. в размер на 5 % от стойността на договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект „***** – находящ се в Община *****, местност ***** *****, с. *****, разположена в УПИ ***** по КВС на с. *****, с мощност 5 MWp от 23.04.2012 г. и 703.74 лв. – представляваща удържана гаранция по т.4.3 в размер на 5 % от стойността на договор за изпълнение на монтажни и електротехнически СМР на обект „***** – находяща се в имот с номер *****в землището на с. *****с ЕКАТТЕ *****, Община *****от 01.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на взменията, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3508/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК 204703215, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен Йорданов“ № 7, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К. ДА ЗАПЛАТИ на „КА Системс“ ООД, ЕИК 160048851, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, село Извор, местност „Червенака“ № 41А, представлявано от К. А. – ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 985.23 лева – разноски в производството и сумата в общ размер на 463.40 лева – разноски по ч.гр.д. № 3508/2018 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Л.М.

 

Вярно с оригинала.

К.К.