Гражданско дело 10240/2018 - Решение - 16-07-2019

Решение по Гражданско дело 10240/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

 3040, 16.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 25.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10240 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителните ..... Н.Т.С. и М.Д.Д., а също и от пълномощника му ...... К.В.-М., твърди, че на 03.02.2016 г. третото лице ............ и В.Д.К. сключили Договор за кредит ........ № ......, по който на последната бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта .............., за срок от две години при фиксиран годишен лихвен процент - 43.2% и годишен процент на разходите - 45.9%, като неразделна част от договора са Приложение № 1 и Тарифа за дължимите такси. Съобразно постигнатите договорености в случай на неплащане на текущо задължение на падежа кредитополучателят се задължил в 3-дневен срок след датата на падежа да представи обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитора и поръчителя да се подпише договор за поръчителство за срок от 30 дни, при неизпълнение на което кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължение, като на това основание на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.04.2016 г. – 06.07.2016 г. в размер на 138.99 лв. Предвидено е, също така, при непогасяване на текущо задължение на посочения в договора падеж, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение чрез поръчителство, а освен това да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението, като при забава за заплащането на тази сума кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, като в настоящия случай на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в размер на 80 лв. за периода 06.04.2016 г. – 06.07.2016 г.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10240/18 г. на РСПд – стр. 2/6

 

 

Тъй като кредитополучателят не заплатил минимум 15% от одобрения си кредит лимит в рамките на два последователни месеца, то цялото му задължение по договора за кредит станало автоматично предсрочно изискуемо считано от 06.09.2016 г. и от този момент дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си, поради което на кредитополучателя е начислена такава за периода 06.09.2016 г. до 07.03.2018 г. в размер на 82.27 лв. На 11.04.2017 г. ............ прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, вземанията си по договора за кредит, като за непогасените задължения по него, възлизащи на: 493.34 лева - главница, 38.06 лева - договорна лихва за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016 г., 128.99 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016 г., 120 лева - такси разходи за дейност на служител, 77.50 лева - такса разходи за събиране за периода 06.06.2016 г. – 06.07.2016 г. и 82.27 лева - обезщетение за забава за периода 06.09.2015 г. – 07.03.2018 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3574 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 3574/18 г. в съда – 06.03.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Особеният представител на ответника В.Д.К. с ЕГН **********, адвокат Б.П., оспорва предявените искове, като твърди, че Приложение № 1 към Договор за кредит ........ № ....../03.02.2016 г. не е подписано на всяка страница, следователно то не е подписано на посочената в него дата, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

            Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 3574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. на 08.03.2018 г. е издадена Заповед № 2233 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.К. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД : сумата от 493.34 лева – главница ведно със законната лихва от 07.03.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 38.06 лева - договорна лихва за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016 г.; сумата от 128.99 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10240/18 г. на РСПд – стр. 3/6

 

 

г.; сумата от 120 лева - такси разходи за дейност на служител; сумата от 77.50 лева - такса разходи за събиране за периода 06.06.2016 г. – 06.07.2016 г. и сумата от 82.27 лева - обезщетение за забава за периода 06.09.2015 г. – 07.03.2018 г., дължими по Договор за кредит .......... № ......, с падеж – 06.07.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен документ, наименуван „Договор за кредит ..........“, с дата 03.02.2016 г., в който като страни са посочени третото лице .............., в качеството му на кредитодател и В.Д.К., в качеството й на кредитополучател, имащ за предмет поемане на задължение от кредитодателя да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв. под формата на разрешен кредит лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора, а също и на твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от .............. посредством подписано на 11.04.2017 г. Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания  от 07.11.2014 г., заверени преписи на които са приети като доказателства по делото и не са оспорени от особения представител на ответника, с оглед на което съдът приема за установено, че третото лице .............. и ответницата на 03.02.2016 г. са сключили договор, наименуван „Договор за кредит ..........““, както и че ищецът е материалноправно легитимиран по предявените искове в качеството му на цесионер по сключения с .............. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 11.07.2017 г., чийто обект са и вземанията на цедента срещу ответницата по процесния договор за кредит.

Налице е, обаче, спор относно дължимостта им с оглед на твърдението на особения представител на ответницата, че Приложение № 1 към Договор за кредит ..........“ с .......... от 03.02.2016 г. не е подписано от страните на всяка страница.

Изхождайки от предмета на договора за кредит – предоставяне на револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит срещу поето от ответника задължение да върне кредита в посочения в договора срок, както и от страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, то процесният договор има характеристиките на договора за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит /ЗПК/, който предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10240/18 г. на РСПд – стр. 4/6

 

 

потребителски кредит, уредени в глава Трета на ЗПК : договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на разбираем език /чл. 10, ал. 1 ЗПК/; той следва да има посоченото в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание; общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора /чл. 11, ал. 2 ЗПК/, като неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.

В раздел І, чл. 2, ал. 2, изречение 2 от договора за кредит е посочено, че : „Като Приложение № 1 към този Договор, страните подписват Условия за ползване на международна платежна карта .............. /Условията/, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта .............. /Тарифата/.“, като в съответствие с така постигнатата договореност видно от приетия като доказателство заверен препис на частен диспозитивен документ, наименуван : „Приложение № 1 към Договор за кредит ..........“, с .......... от 03.02.2016 г.“ всяка от страните по договора за кредит е подписала приложението на последната му, 9-та страница.

Доколкото в преамбюла на това приложение е посочено, че съставлява „..Общи условия … на ................ …“, уреждащо „… условията и реда за ползване от заемополучатели/картодържатели на платежна карта ................, издадена от ........., средствата по която представляват отпуснат заем от .............. …“, то независимо, че това са общи условия съставени от трето лице – издател на предоставената по процесния договор за кредит кредитна карта, то с оглед на предмета им – уреждане на условията и реда за ползване от заемополучатели на платежна карта ................, средствата по която представляват отпуснат заем от .............., то с оглед и на постигнатата договореност в раздел І, чл. 2, ал. 2, че същите са приложение към договора за кредит, настоящият състав намира, че те представляват общи условия към самия договор за кредит, поради което по отношение на тях важи изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписването им на всяка страница от страните по договора – нещо, което както бе констатирано в предходния абзац в процесния случай не е сторено. А несъблюдаването на това императивно законово изискване е достатъчно основание в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, поради което по силата на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, поради което исковете за установяване на дължимостта на вземанията, произтичащи от договора - за договорна лихва, за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за такса разходи за събиране, за такса разходи за дейност на служител и за законната лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост до 07.03.2018 г., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10240/18 г. на РСПд – стр. 5/6

 

 

Видно от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза кредитополучателят е усвоил общо 765.42 лв., като е погасил 302.14 лв. Следователно в съответствие с чл. 23 ЗПК съдът приема, че непогасеният остатък от ползвания кредит възлиза на разликата между тези две суми, равняваща се на 463.28 лв., до който размер искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран такъв от 493.34 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 342.50 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск /275 лв. довнесена държавна такса + 300 лв. депозит за особен представител + 120 лв. депозит за ССЕ х 49.28 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 49.28 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на уважения иск, изчислено на база минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, доколкото делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и бе разгледано в едно съдебно заседание /100 лв. х 49.28 %/.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 36.96 лв. разноски по заповедното производство съразмерно на уважения иск /25 лв. държавна такса + 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт х 49.28 %/.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.К. с ЕГН **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по сключен на 03.02.2016 г. между К. и .............. Договор за кредит ........ № ......, вземанията по който са прехвърлени от последното на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/ посредством Приложение № 1 от 11.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от 07.11.2014 г., сумата от 463.28 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., като над уважения до пълния предявен размер от 493.34 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като неоснователен.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10240/18 г. на РСПд – стр. 6/6

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.Д.К. с ЕГН **********, му дължи по сключен между нея и .............. Договор за кредит ........ № ......, вземанията по който са прехвърлени от последното на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/ посредством Приложение № 1 от 11.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от 07.11.2014 г. : сумата от 38.06 лева - договорна лихва за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016 г.; сумата от 128.99 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.05.2016 г. – 06.07.2016 г.; сумата от 120 лева - такси разходи за дейност на служител; сумата от 77.50 лева - такса разходи за събиране за периода 06.06.2016 г. – 06.07.2016 г. и сумата от 82.27 лева - обезщетение за забава за периода 06.09.2015 г. – 07.03.2018 г., за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 342.50 лв. разноски по производството по гр. д. № 10240 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 49.28 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 10240 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 36.96 лв. разноски по ч. гр. д. № 3574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ