Гражданско дело 10131/2018 - Решение - 01-07-2019

Решение по Гражданско дело 10131/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2724

 

гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  10131 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по делото е образувано от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 против     Г.А.С., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от  1582,22 лв.- главница, дължима по договор  за  потребителски паричен кредит с номер ***, сключен на 04.05.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.04.2018 г. и  сумата от  1119, 13 лв. – лихва за забава за периода от 16.06.2012 г. до  13.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6548 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив.

 Ищецът сочи, че на  04.05.2011 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  ЕАД, като заемодател и ответника, като заемател е сключен  Договор за паричен кредит, по силата на който заемодателят му е предоставил в наличност сума в размер от 2596 лв. по посочена от него банкова сметка. ***ез заплащане на 25 месечни погасителни вноски. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено преди полагане на подписа си върху договора, че е получил заемната сума. Сочи се, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения.  Ответникът не е изпълнявал всички свои задължения по договора и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноски е настъпил на 15.06.2012 г., като считано от същия ден длъжникът е изпаднал в забава и съответно дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На 08.07.2014 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  ЕАД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени вземанията по процесния договор за заем. Твърди се, че е изпращано уведомление за извършената цесия до ответника, но се е връщало неполучено. Поради неизпълнение на задълженията е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено. Заповедта е връчена на длъжника и той е подал възражение в срок, което е обусловило правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът  не е  подал отговор в законоустановения едномесечен срок., като в първото по делото съдебно заседание са явява и моли да му се даде възможност да се свърже с ищеца за доброволно уреждане на спора, като възразява,че  дължи по договора около 1000 лв., но оспорва да дължи лихви.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. №  6548/ 2018 г. по описа на ПРС, от което се установява, че на 25.04.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.  

На 04.05.2011 г. между ответника в качеството на кредитополучател и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – кредитор е сключен договор за потребителски паричен кредит ***, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя  сумата от 2596 лв. – размер на кредита за потребителки цели и сумата от 259,50 лв. – кредит за покупка на застраховка „защита на плащанията“. Освен тази сума ответникът се задължил да върне и сумата от 90,86 лв.- такса за усвояване на кредита, както и възнаградителна лихва. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на 3968,45 лв., като е предвидено кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на 25 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на плащане. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да бъде заплатена на 14.06.2013 г.  В общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.5 от договора).

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. ищецът в качеството на купувач е закупил от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. Като дата на прехвърляне е определена 01.07.2014 г.  В извадка от Приложение №1 към Приемо –предавателен протокол от 24.07.2014 г. е описан и договор за потребителски паричен кредит ***, сключен между продавача на вземания и ответника. Действително всички страници на приложението не са подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания, но липсва такова законово изискване.

С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.07.2014 г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. е упълномощил ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., изходящо от ищеца в качеството на пълномощник на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника в качеството на длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.

По делото е приета като доказателство Справка за извършени плащания от страна на ответника, като видно от същата ответникът е заплатил обща сума в размер на 1935,03 лв., като последното плащане от 15.10.2012 г. в размер на дължимата погасителна вноска от 158,73 лв.  Ответникът, въпреки дадената му възможност за това не представя доказателства за извършени плащания от негова страна извън твърдените от ищеца в исковата молба, взети предвид при формиране на размера на претенцията.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

По делото е прието ч.гр.д. № 6548/2018 г. на ПРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

 От събраните по делото доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на дължими суми за връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.

 Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право  да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника.

Доколкото не се установява да са налице други  плащания освен посочените от ищеца, то искът за главница се явява основателен и доказан по размер.   По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на 1119,13 лв.  за периода от 16.06.2012 г. до 13.04.2018 г. предвид забавата, същата се явява доказана по основание. Съдът използва онлайн калкулатор за изчисляване на размера и установи, че претенцията е доказана и по размер. При използване на онлайн калкулатор съдът установява по – голям размер от претендирания, но с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи до размера, претендиран от ищеца.

С оглед изхода на спора в полза ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.  

 Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е отразено, че се претендират разноски в размер на 104,03 лв. в заповедното производство и сумата от 59,27 лв.- държавна такса в настоящото производство и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.   По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1  и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство и  100 лв. – за настоящото исково производство, като така определените размери са съобразени с формалността на заповедното производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца по доказване на твърдените обстоятелства.  От така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е  263,30 лв.  

По изложените мотиви съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.С., ЕГН **********,*** дължи на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15  сумата от  1582,22 лв.- главница, дължима по договор  за  потребителски паричен кредит с номер ***, сключен на 04.05.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане и  сумата от  1119, 13 лв. – лихва за забава за периода от 16.06.2012 г. до  13.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6548 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив.  

ОСЪЖДА Г.А.С., ЕГН **********,***  да заплати на  Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7  сумата от общо 263,30 лв. – разноски по   по ч.гр.д. № 6548/2018 г. на ПРСи по гр.д. № 10131 по описа за 2018 г. на ПРС, V-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

          Препис от решението да се връчи на страните.                     

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ