Гражданско дело 9461/2017 - Решение - 04-04-2018

Решение по Гражданско дело 9461/2017г.

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 1157                     04.04.2018г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9461 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Е.П.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., със съд. адрес: *** е предявила срещу „Чери-Ка“ ЕООД, ЕИК 201884187, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Беломорски 58, представлявано от у. Ч. П. К. обективно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 899,39 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща неплатени тр. възнаграждения за периода за периода м.01.2017г.-17.02.2017г., от които м. януари 562,12 лева и за м. февруари в размер на 337,27 лева; сумата от 30,94 лева (тридесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху тях за периода от 18.02.2017г до 22.06.2017г.; сумата от 162,49 лева (сто шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за периода 10.11.2016г. до 17.02.2017г.; сумата от  5,65 лева (пет лева и шестдесет и пет стотинки)- мораторна лихва за периода от 18.02.2017г. до 22.06.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Ищцата твърди да е работила по ТПО с ответното дружество през периода от 10.11.2016г. до 17.02.2017г. като „***“ в ***, с основно месечно възнаграждение в размер на 440 лева и 0,6% за всяка година трудов стаж. Работодателят не изплащал трудовото възнаграждение на работниците в съответните срокове и размери. През февруари 2017г. на ищцата й било заявено, че нямало поръчки за шиене и че следва да напусне работа. Ищцата поискала да й бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение за процесния период, ведно с обезщетение за неползван платен годишен отпуск, но й било отказано. До 13.04.2017г. въпреки многобройните опити на ищцата да се свърже с ответното дружество, същата не получила от работодателя дължимите суми, поради което сезирала Инспекцията по труда, но плащане отново не последвало. Също така на ищцата не била връчена заповед за прекратяване на ТПО. Към настоящия момент останало дължимо трудовото възнаграждение за периода м. януари 2017г. в брутен размер от 562,12 лева, за периода 01.02.2017г. до 17.02.2017г., в брутен размер от 337,27 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода в размер на 6 дни, за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2017г. в общ размер от 162,49 лева. Поради забава в плащането на трудовите възнаграждения претендира и мораторна лихва, изчислена върху подробно описаните по-горе главници и периоди. Ето защо моли да се уважат исковете, като се осъди ответника да й заплати процесните суми, претендира законна лихва върху главниците и разноски.

 

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на предявените искове както по основание, така и по размер. Сочи, че в сключения трудов договор между страните не е уговорено допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит, тъй като ищцата не била представила трудовата си книжка при постъпване на работа, респ. доказателства за наличие на проф. опит. Също така било уговорено изплащане на месечното трудово възнаграждение в срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, поради което мораторната лихва започвала да се начислява от деня, следващ падежа. Недопустимо било ищцата да претендира брутно трудово възнаграждение, тъй като работодателят бил длъжен да плати съответния данък върху общия доход на работника и осигурителни вноски, поради което предмет на съдебен иск можело да бъде само нетното трудово възнаграждение. Сочи, че през месец януари 2017г. ищцата е положила труд през 13 работни дни от 03.01.2017г. до 19.01.2017г. вкл., за което било формирано нетно трудово възнаграждение  в размер на 222,10 лева. На 06.01.2017г. ищцата получила аванс от 130 лева, като останала сума за получаване в размер на 92,10 лева, ведно с мораторна лихва. за периода 01.03.2017г. до 22.06.2017г. в размер на 2,92 лева. За месец февруари 2017г. ищцата била отработила 4 дни от 13.02.2017г. до 16.02.2017г. и била ползвала 8 дни неплатен отпуск., като за м. февруари й се дължало трудово възнаграждение в размер на 133,86 лева и мораторна лихва за периода 01.03.2017г.-22.06.2017г. в размер на 3.09 лева. Относно обезщетението за неползван платен годишен отпуск, на ищцата се полагали 5 дни в периода 10.11.2016г., 17.02.2017г., като обезщетението възлизало на 69 лева. Твърди че на ищцата е изпратен пощенски запис за сума в общ размер от 236,96 лева, с която били заплатени дължимите на ищцата суми. Моли за отхвърляне на сиковете, претендира разноски.

 В съдебно заседание ищцата, лично и чрез п. си адв. В. поддържа исковете и моли да се уважат. Представена е молба за изменение на предявените искове, което изменение е допуснато с определение от с.з. от 07.03.2018г. След изменението, исковете са предявени в следните размери: искът за заплащане на трудово възнаграждение за м. януари 2017г е предявен за заплащане на нетно такова в размер на 451, 33 лева, за м. февруари 2017г. – нетно ТВ 270, 80 лева, общо 722, 13 лева, мораторна лихва върху тях за периода от 18.02.2017г до 22.06.2017г. в размер на 24, 92 лева, сумата от 173, 60 лева – нетно обезщетение по чл. 224 КТ, мораторна лихва върху него за периода от 18.02.2017г. до 22.06.2017г. – 5, 99 лева.

Поддържа исковете в изменените им размери, моли за присъждане на разноски в размер на 450 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. Я. оспорва иска. След смяната на у. на ответника, за същия процесуален представител не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение следва да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в посочения в исковата молба период и размера на дължимото трудово възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е заплатил същото. Досежно включването на ДТВ за ТСПО към основното ТВ и размера на същото,  ищецът също така следва да установи, че са били налице предпоставките за заплащане на това възнаграждение - че ищецът е представил на работодателя необходимите документи, на база да се изчислява и начислява то, че се касае за стаж на сходна или същата длъжност, и че работодателят е изпълнил задължението си да изиска съответните документи във връзка със стажа на ищеца, вкл. тр. книжка от ищеца, и размера на възнаграждението за процесния период.

За да се уважат исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху неплатените възнаграждения следва да се установи падежа на вземанията, за които се претендира мораторна лихва, както и размера на търсените лихви.

За да се уважи искът за заплащане на обезщетение за неползван ПГО следва да се установи, че ТПО е прекратено, че ищецът е имал останал неползван платен год, отпуск, колко дни и за коя година, и размерът на обезщетението.

За да се уважи иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху процесното обезщетение, следва да се установи падежът на вземането за същото, респ. че ответникът е бил поканен да го заплати, периодът на забавата и размерът на мораторната лихва.

Между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор № 42/10.11.2016г., сигнал за нарушение на тр. законодателство, отговор на ДИТ, молба и заповед за прекр. на ТПО от 17.02.2017г. се установява, че в периода 10.11.2016г. – 17.02.2017г. ищцата е работила по ТПО с ответника на длъжност „***”, с раб. време 8 часа, с ОМВ 440 лева и уговорено ДТВ за ТСПО 0,6 % за всяка година трудов стаж и проф. опит. Уговорен е срок на предизвестието 30 дни, право на платен год. отпуск 20 дни. В ТД не е отбелязано тр. книжка на ищеца да е била предоставена на работодателя в полето за това отбелязване. На 13.04.2017г. ищцата и няколко други лица са подали общ сигнал до ДИТ Пловдив за неизплатени суми от работодателя „Чери-Ка“ ЕООД. На 15.05.2017г. от ДИТ Пловдив са отговорили на ищцата, че работодателят й е начислил, но не й е изплатил сумите за тр. възнаграждение за целия период на трудовия й договор, от ноември 2016г. до февруари 2017г. вкл., че във ведомсотта за февруари на ищцата е начислено, но неизплатено обезщетение за неползван ПГО“ На работодателя са били дадени предписания за заплащане на сумите. Установено е и нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ – издадена заповед от работодателя за пускане в неплатен отпуск  на ищцата и още няколко лица в периода 20.01-17.02.2017г., без да са подадени молби от тях за ползване на такъв.

Ищецът представя съставени от него документи, именовани фишове, за начина, по който според него следва да се изчислят дължимите му суми, които са оспорени от ответника и не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като представляват съставени от страната частни документи, които я ползват, и представляват пресъздаване на твърденията й в исковата молба в табличен вид.

Работодателят представя разпечатки от ел. носител на съставени от него документи, без дата, без подпис и име на автор, върху които просто е поставен печат на дружеството и са заверени от пълномощника му – таблица за отчитане явяване на работа за м. 01.2017г., ведомост за заплати за м. 01.2017г., неподписана, фиш на ищцата за същия месец, без автор и без подпис.

Представена е заповед № 21 на у. К., с която се пускат в неплатен отпуск поради намаляване обема на работа в периода 20.01 – 17.02.2017г. четири служителки, една от които е ищцата, като в заповедта се сочи, че са уведомени за пускането им в отпуск от работодателя. Представена е и заповед № 5 от 19.01.2017г. на у., с която на ищцата Д. се разрешават 16 дни неплатен отпуск в периода 20.01-10.02.2018г. Молби за ползване на отпуск, неплатен такъв, не се представят. Тези документи са донесени в оригинал в с.з, като по искане на ответника са му7 върнати и не са приложени по делото. Върху никой от тях няма подпис на ищцата.

Представена е таблица за отчитане явяване на работа за м. 02.2017г., ведомост за заплати за м. 02.2017г., неподписана, фиш на ищцата за същия месец, без автор и без подпис. Представя се и справка за ползван и неползван отпуск от ищцата, отново без дата, автор, подпис, само с печат на ответника и заверена от п. му, в която е посочено, че за периода 20.01-10.02.2017г. ищецът има 16 дни ползван  неплатен отпуск, и че не е ползвал платен такъв през 2017г.

Представена е страница от тетрадка, в която са изписани трите имена на ищцата, има посочени различни дати в промеждутъка 16.11.2016г. – 15.01.2017г. и отбелязване на суми срещу тях, както и подписи. В промеждутъка между датите и сумите са посочени основания – „аванс 2016/2017г.” или „Заплата месец”. Видно е, че за периода след м. 12.2017г. има поправяне в годините и дописване в основанията.

В с.з. от 27.11.2017г. е предявен оригиналът от тетрадката на ищцата, като същата е заявила, че е получила посочените в тетрадката суми, че на 06.01.2016г. е получила 130 лева и се е подписала, но тази сума представлява неплатена част от възнаграждение за м. декември, подписът в тетрадката по делото не е неин и е получила тази сума на различно основание от вписаното в тетрадката, а там, където реално се е подписала, е посочено какво съставлява платената сума. Вади свои записки, като сочи, че на 06.01. е получила 130 лева за декември и на 19.01. още 230 за декември. Ищцата сумира всички суми по тетрадката и сочи, че всички те представляват заплащани на части възнаграждения за месеците ноември и декември 2016г. Заплащани им били на ръка по 600 лева месечно, но за декември им удържали 50 лева и получената реално сума била 550 лева.

Ответникът е представил разписка за изпращане на пощенски запис от 05.09.2017г. на стойност 236, 69 лева, с подател Ч. К. и получател ищцата, в който запис е посочено, че сумата се изпраща на адрес:***. Отстрани на разписката е посочено, че това е остатък заплата за м. 01 2017г. и заплата за м. 02.2017г. с вкл. обезщетение по чл. 224 КТ. Записът е изпратен от Пощенска станция Пазарджик.

По делото е постъпило удостоверение от Български пощи ЕАД за това, че записът не е изплатен на получателя и е върнат на подателя, като сумата е на разположение и може да бъде взета от изпращача.

Ведно със записа работодателят е изпратил на ищеца известие по телепоща, че чрез пощенски запис е изпратил горепосочената сума. Представят се доказателства, че сумата и  телепощата са изпратени, но не и, че са получени от ищцата. Адресът на изпращане на телепощата съответства на посочения в исковата молба такъв, но адресът на записа не – записът е изпратен във вход ** на блок ***, а ищцата живее във вход ***. Датата на изпращане следва с два месеца и половина завеждането на исковата молба – искът е предявен на 22.06.2017г., а горепосочените сума и телепоща са изпратени на 05.09.2017г., три дни преди да изтече срокът за отговор на исковата молба. Адресът на ищцата, посочен пред работодателя, е друг. Обратната разписка, с която телепощата е изпратена, е върната с отбелязване, че не е потърсена.

Ищецът е оспорил да е получил сумите по записа, оспорил е да е подавал молба за неплатен отпуск и реално да е ползвал такъв, и е оспорил представените от работодателя графици и ведомости като документи без дата, автор, подпис и с невярно съдържание. Доколкото графиците, фишовете и ведомостите представляват едностранно изготвени от работодателя справки без автор, а разпечатка с печат, същите не представляват писмени доказателства и не могат да се ценят като такива.

Ищцата представя трудовата си книжка и тр. книжка продължение, в които е отразен трудовият й стаж, като същата през цялото време е работила като ***, ***, *** преса в *** завод. Същата е работила в *** до 01.6.2016г., като в тр. й книжка ТПО с ответника след тази дата не е вписано.

Постъпила е преписката от ДИТ Пловдив, в която се намират ведомостите, видно от които към датата на проверката ищцата не е положила подписи за получено заплати за периода ноември 2016-февруари 2017г. Видно от справката на НАП, за същия период работодателят не е начислявал и внасял дължимите в полза на бюджета осигурителни вноски, за което срещу него има образувано изп. дело.

По делото са събрани освен писмени, и гласни и експертни доказателства.

Изготвени са първоначално и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на в. л. З.М.. Видно от първоначалното такова, при работодателя няма данни същият да е изисквал и ищцата да е представила трудова книжка. В. лице е изготвило това заключение в два варианта – според данните и ведомостите на работодателя с включване на 16 дни неплатен отпуск, на база само основно месечно възнаграждение, и за цялото работно време за периода, ако се приеме, че за тези 16 дни ТВ на ищцата се дължи, с добавяне на ДТВ за ТСПО по 0,6 % годишно за 37 години тр. стаж. Вещото лице също е установило, че ищцата не е подавала молба за ползване на неплатен отпуск. Видно от заключението, по ведомост на ищцата за януари 2017г. са отчетени 13 работни дни, посочена е нетна сума за получаване 222, 10 лева, за февруари 71, 76 лева нето, и обезщетение по 224 КТ – 62, 10 лева, като липсва подпис във ведомостта за получаване на сумите. В случай, че сумата от 130 лева по тетрадката е получена като аванс за януари 2017г., и пощенският запис е получен, то начислените суми са изплатени, според в. л. М..

В случай, че ищцата има 37 години стаж и е работила през цялото време до прекр. ТПО, дължимото й нетно възнаграждение би било 438, 42 за януари, 263, 05 за февруари, и 168, 63 лева обезщетение за 7 дни неползван ПГО.

От показанията на св. Е. Ф., бивш служител на ответника, който, видно от ведомостите, е работил заедно с ищцата, се установява, че през месеците януари и февруари 2017г., до напускането на ищцата, са изработвали ***, работели са шест дни в седмицата. При постъпване на служителите на работа им били искани лични карти, трудови книжки не се изисквали. Работели и в събота, за да си изработят нормата, защото работата била много. До 17.02.2017г. двете с ищцата ходели всеки ден на работа, без неделите, като почивните дни през м. Януари само около Нова година почивали. Свидетелката, ищцата и още няколко жени работели при този режим, всеки ден ходели на работа, като не са ползвали отпуски. На 17.02.2017г., било петък, работничките, които не били получавали заплата от януари, поискали трудовите им възнаграждения да се платят. *** им М. им казала при това положение да си тръгват от работа и да се върнат да работят чак когато тя им се обади. Тя обаче не им се обадила, затова в понеделник само три от седемте жени отишли на работа, без да ги викат. Тъй като нито ги извикали на работа, нито им платили, подали жалба в Инспекция по труда.

От показанията на свидетеля М. М., *** при ответника, се установява, че през януари изработили малка поръчка и тъй като нямало работа, се наложило около средата ан месеца да излязат в неплатен отпуск. Доколкото била разбрала свидетелката, ищцата и св. Ф. отказали да си пуснат молби, че искат да ползват неплатен отпуск. През втората половина ан м. януари, след катоп изработили поръчката, спрели работа, казали на работниците да не ходят, защото няма работа, свидетелката започнала да подготвя новата поръчка и тя работела, но не помни кой от останалите работници кога е дошъл на работа. Ищцата повече не дошла. работата се възлагала, организирала и разпределяла от свидетелката, която обаче няма спомен какво точно се е случвало в тази връзка от средата на м. януари 2017г. насетне. След като казала на работничките, че няма работа, защото поръчката е изпълнила, тя не им се обаждала, за да им каже, че има нова поръчка и трябва да отидат на работа. Просто било зимата, имали малко поръчки и малко работа. след като приключили с поръчките, в дружеството останали на работа само свидетелката и още две жени. С. била дала указания когато няма работа задължително да излизат в неплатен отпуск, за да изчакат да дойде друга поръчка. Когато нямало подадена работа, излизали в отпуск.

Работодателят е представил заповеди, видно от които е било разпоредено да се работи и в събота 4 часа при условията на извънреден труд, а в делнични дни работното време е 8 часа.

Изготвено е допълнително заключение на в. л. М. по допуснатата ССЕ със задача да изчисли размера на ТВ на ищеца, като вземе предвид стажа на ищеца съгл. тр. й книжки.

Видно от заключението на в. лице М., нетното ТВ на ищцата за 21 работни дни през януари, изчислено на база тр. стаж от 43 години, с ДТВ за ТСПО 25, 8 % възлиза на 451, 33 лева, за февруари 270, 80 лева, общо 722, 13 лева, а обезщетението по чл. 224 от КТ съобразно прослуженото време се дължи за 7, а не както неправилно е приел работодателят 3 дни, и възлиза на 173, 60 лева нетна сума за получаване. За периода 18.02.2017г. – 22.06.2017г. мораторната лихва върху ТВ възлиза на 24, 92 лева, а върху обезщетението за отпуск  - 5, 99 лева.

 При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказва през процесния период да е работил по ТПО с ответника, да е полагал труд, и да е изпълнявал трудовите си задължения.

Относно обстоятелството следва ли се на ищеца тр. възнаграждение за времето, за което има издадена заповед за неплатен отпуск, съдът намира, че тр. възнаграждение за този период се дължи. На първо място, за работата в този период се събраха противоречиви доказателства – от една страна свидетелят на ищеца, който твърди до 17.02.2017г. реално да са работили, едва тогава да е изпълнена поръчката, след която работодателят ги е пуснал в принудителен престой, като дотогава са работили всички раб. дни, и съботите по половин ден, и от друга, свидетелят на ответника, който твърди след средата на м. 01 работниците ад са пуснати в принудителен неплатен отпуск, тъй като работодателят не могъл да им осигури работа. В конкретния случай съдът кредитира показанията на свидетелката Ф., по следните съображения – същата дава конкретни, ясни и последователни показания относно начина на организация на работата при ответника, датата, на която св. М., която видно от заповедите на работодателя е *** цех,  им е казала да си тръгват, и че повече не са били извикани. Показанията й съответстват на посочените в документацията и на работодателя, и на преписката от ДИТ Пловдив дати. От друга страна, св. М. дава общи показания, без да сочи дати, дори ориентировъчно време, единствено сочи, че в средата на януари редица работници са принудени да излязат в неплатен отпуск, но ищцата и Ф. отказали да подадат молби за ползване на такъв. Оттам насетне тя твърди ищцата повече да не е работила, което обаче противоречи на документацията на работодателя – същият представя документи, че от 10 до 17 февруари ищцата е работила. Същата няма ясни спомени за конкретни дати и конкретни събития, а показанията й досежно датата, до която ищцата е работила по ТПО с ответника, противоречат на писмените доказателства, представени от самия работодател. Свидетелката твърди след средата на януари ищцата да не е ходила повече на работа, а същевременно работодателят й е начислил тр. възнаграждение за периода след принудителния неплатен отпуск и ТПО е прекратено след това. В случая, дори да се приеме, че в посочения период, в който работодателят според издадената заповед е пуснал в принудителен неплатен отпуск ищцата, без същата да е подавала молба, без да й е връчена срещу подпис заповедта за ползване на отпуск и за принудителното й пускане в неплатен такъв,  то безспорно се установи от показанията на свидетеля на ответника, че се касае за престой по вина на работодателя, който не е могъл да осигури работа за своите работници. Съгл. разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право да получи брутното си трудово възнаграждение за времетраенето на престоя. Ето защо, съдът намира, че независимо дали ищцата в периода, посочен като такъв на ползване на принудителен неплатен отпуск, без да е подала молба, е работила или не, то в случай, че в този период реално не е полагала труд се касае за престой по вина на работодателя, който не е могъл да осигури работа на своите служители, поради което трудово възнаграждение им се дължи. Ищцата е отказала да ползва доброволно неплатен отпуск, а престоят по вина на работодателя не може да се оформи принудително като такъв, без да е подадена изрична молба от нейна страна да ползва неплатен отпуск. Ето защо и за периода, в който работодателят твърди предприятието да не е работило, на ищцата трудово възнаграждение се дължи. Предвид горното съдът намира ищцата да има право да получи тр. възнаграждение за всички работни дни в периода от м. януари 2017г. до прекр. на ТПО на 17.02.2017г.

Относно обстоятелството има ли право ищцата да получи ДТВ за ТСПО и в какъв размер, съдът намира следното:

За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС № 147/29.06.2007 г. не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на КТ „предприятие” е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

Съгл. разпоредбата на чл. чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9, 26.01.2007г., в сила 01.07.07/., допълнителното тр. възнаграждение за тр. стаж и проф. опит има задължителен и постоянен характер по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от същата наредба и трябва да се изплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. Същото, по силата на чл. 66, т. 7 КТ, задължително трябва да се уговори в трудовия договор между страните и липсата на такава клауза в договора, когато са налице основанията за изплащането му, не е основание за лишаването на работника от това допълнително възнаграждение. Съгласно § 1. от НСОРЗ приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г.) За работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената. Същото е в размер на 0,6 % от основното тр. възнаграждение в случай, че страните не са уговорили по-висок размер с индивидуалния ТД или КТД - ПМС № 147/29.06.2007 г.

Във връзка с правото на работника/служителя да получи това ДТВ и задължението на ищеца да начисли такова нормативната уредба е вменила определени задължения и на двете страни по ТПО. Задължение на работодателя е при постъпване на работа на нов работник/служител е да изиска от същия тр. му книжка, както и други документи, установяващи трудовия му стаж до момента. Тези задължения на работодателя са вменени с разпоредбите на чл. 62, ал. 7 от КТ, вр. с чл. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 66, т. 7 от КТ, чл. 348, ал. 1 и 2 от КТ. При постъпване на работа задължение на работника е да представи тр. книжка на работодателя, но и задължение на работодателя е да му я изиска, доколкото съгл. ал. 2 е на чл. 348 от КТ е длъжен да го снабди с трудова книжка в срок от 5 дни с такава, ако служителят за пръв път постъпва на работа и ако не разполага с тр. книжка. Това задължение е вменено и от нормата на ал. 3 на чл. 348, която предвижда задължение на работника да представи тр. книжка при поискване от работодателя. В случая ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил тези си задължения и да изиска тр. книжка на ищеца, както и документи, въз основа на които да изпълни задължението си по чл. 12 от НСОРЗ и чл. 349, ал. 1, т. 7 от КТ своевременно да изиска ТК на ищеца и да впише в същата датата на възникване на ТПО. Същият единствено се позовава на твърдението си, че ищецът не е представил такива документи пред него, без да ангажира доказателства да ги е изискал, въпреки че е бил длъжен, съгл. горецитираните разпоредби. Нещо повече, ТПО на ищцата е прекратено, като към момента на прекратяването работодателят е имал задължение отново да изиска ТК на ищеца, за да впише ТПО, да оформи времето, което се зачита или не за тр. стаж, като в случай, че работникът в определен срок не представи тр. книжка, работодателят следва да му издаде нова, в която тези обстоятелства да бъдат вписани. Видно от показанията на св. Ф., при възникване на ТПО с ищцата единствено й е поискана лична карта. Въпреки това в тр. договор работодателят е оставил място за попълване на данни от тр. книжка, вписал е право на ДТВ за ТСПО 0,6 % за всяка година тр. стаж, но не е изпълнил задължението си да събере информация има ли ищцата положен такъв. Установява се от представената от ищцата тр. книжка, че същата има 43 години и няколко месеца тр. стаж, като целият й стаж е на длъжности в *** промишленост – ***, *** и *** преса. Тъй като всички тези длъжности са сходни, а ищцата отново е заемала длъжност *** при ответника, и целият й тр. стаж е на такива, то същата е имала право да получи ДТВ за ТСПО за целия стаж, посочен от вещото лице М.. Нещо повече, ищецът е разполагал с всички необходими документи за установяването му, които да представи на работодателя при поискване, а работодателят е длъжен да ги изиска от ищеца, доколкото му е било известно наличието на такъв стаж у ищеца, доколкото го наема на работа, за която е необходима съответната квалификация. Видно от показанията на св. Ф., това е било известно на работодателя, тъй като именно наличието на предходен тр. стаж на същата длъжност е мотивирал ответника да покани ищцата да започне работа при него. 

Ето защо съдът намира, че непредставянето пред работодателя от страна на ищеца на документи за предходния му стаж, без такива да са му били изискани, не води до отпадане задължението на ответника да изиска същите надлежно от ищеца и да му начислява ДТВ за ТСПО. Ето защо съдът приема такова да се дължи. Касателно началната дата, от която то следва да се начислява на ищеца съдът приема това да е датата, на която ТПО е възникнало, тъй като към същата ищецът вече е имал повече от една година тр. стаж.

С оглед на горното, съдът намира, че исковете за заплащане на тр. възнаграждение за месеците януари и февруари 2017г. се явяват основателни и доказани в установените от доп. ССЕ на в. л. М. размери - 451, 33 лева, за февруари 270, 80 лева, общо 722, 13 лева.

Относно твърдяното плащане на работодателя, съдът намира същото за недоказано. Видно от ведомостите за заплати, в тях липсва подпис на ищеца за целия период на ТПО. С представената тетрадка, съдържаща суми и подписи, също не се доказва да е заплатено именно тр. възнаграждение на ищеца за януари и февруари 2017г. Тетрадката няма характер на разписка. Отделно от това, срещу сумите, получени на 06.01 и на 15.01.2017г. е посочено, че се отнасят за 2016г., като за сумата, получена на 06.01, отстрани е добавена с друг почерк година 2017, и посоченото „аванс 2016” е поправено на „2017”, като поправката е удебелена. Ето защо съдът намира така представената тетрадка да няма характер на разписка, удостоверяваща, че на 06.01.2017г. ищцата е получила 130 лева аванс за м. януари 2017г. Отделно от това, установи се, че *** са полагали извънреден труд всяка събота, дължимите суми за който изобщо не са начислявани по ведомост, дори не е водена книга за отчитането му, въпреки заповедта такъв ад се полага, считано от август 2016г. Ето защо на какво основание са получени сумите по тетрадката не е ясно. Относно тр. възнаграждения, законодателят изрично е уредил начините на плащане – в брой, срещу разписка, срещу подпис във ведомостта, по банков път. В конкретния случай се установи и от справката от НАП, че за месеците януари и февруари работодателят не е отчел дейност, не е подал дължимите декларации, не е заплащал трудови възнаграждения, не е начислявал осигурителни вноски и ДОД върху ТВ. Ведомостите на същия са частично подписани от някои служители, останалите са подали сигнал в ДИТ Пловдив за неплатени тр. възнаграждения. При носена от работодателя тежест да установи, че е заплатил на ищцата ТВ за януари и февруари, това не е сторено. Относно пощенският запис, същият, от една страна, е изпратен, след като работодателят няколко месеца е бил в забава, от друга – пратен е  на грешен адрес, в друг вход, като още през м. 09.2017г. е върнат в пощенската станция в гр. п., от която е подаден, и стои там. Опитът на работодателя да изпълни, при това неточно задължението си, след падежа на вземането и след като е изпаднал в забава, не го освобождава от последиците на забавата му.

Ето защо, искът на ищцата за заплащане на тр. възнаграждения е изцяло доказан по основание и размер и ще се уважи, като на ищцата се присъди претендираното нетно ТВ в размер на 451, 33 лева за м. януари 2017г. и за м. февруари 2017г. – нетно ТВ 270, 80 лева, общо 722, 13 лева.

По иска за мораторната лихва, съдът намира следното:

Такава се претендира и върху двете главници от деня на прекр. на ТПО до завеждането на исковата молба. Вземането за трудово възнаграждение е лихвоносно и се дължи без покана, като според чл. 1 от тр. договор ТВ се плащат в срок до последно число на месеца, следващ полагането на труда. При неплащане на тази дата работодателят изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи мораторна лихва върху неплатения остатък от задължението. Ето защо мораторна лихва се дължи, но от по-късен момент от посочения от ищцата – за ТВ за м. 01 – от 01.03.2017г., а за ТВ за м. 02 – от 01.04.2017г. Същата възлиза, както следва – върху 451, 33 лева за м. януари 2017г. за периода от 01.03.2017г. до 22.06.2017г. – 14, 32 лева, и върху 270, 80 лева за м. февруари 2017г. за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2017г. – 6, 26 лева, общо – 20, 58 лева.  Ето защо претенцията за мораторна лихва за периода от 18.02.2017г. до последно число на месеца, следващ този, в който е положен труда – 28.02.2017г., респ. 31.03.2017г., и за разликата над 20, 58 лева до 24, 92 лева ще се отхвърли като неоснователен.

 За периода от завеждане на ИМ насетне се дължи законна лихва, каквато следва да бъде присъдена върху главницата за тр. възнаграждения, тъй като се претендира.

По иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГО:

Установи се, че съразмерно на прослуженото време при работодателя ищцата има право на 7 дни платен годишен отпуск, същата изобщо не е ползвала такъв, поради което с прекр. на ТПО правото й да го ползва се е трансформирало в право да получи обезщетение за същия, на база последното БТВ за пълен раб. месец преди уволнението – януари 2017г., в нетен размер 173, 60 лева. Ответникът не доказа да е заплатил тази сума на ищцата, поради което искът ще се уважи изцяло, както и претенцията за законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

По иска за мораторна лихва върху това обезщетение, съдът намира следното:

Съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Ето защо, доколкото няма данни за сключен КТД, в който да е угворено друго, и ТПО е прекратено през м. 02.2017г., то считано от 01.04.2017г. работодателят е в забава за изплащането му и от този ден насетне дължи съответната законна лихва. Върху сумата 173, 60 лева за периода 01.04.2017г. – 22.06.2017г. същата възлиза на 4, 01 лева. Ето защо този иск ще се уважи в този размер, като за разликата за периода 18.02-31.03.2017г. и над 4,01 до пълния предявен размер от 5, 99 лева този иск ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение на направените разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Такива се претендират, като се доказва да са извършени разноски в размер на 450 лева – платено адв. възнаграждение (л. 5). С оглед изхода на спора по съразмерност му се следват разноски в размер на 446, 93 лева.

С оглед изхода на спора ответникът има право на направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такива се претендират, като се доказва да са извършени разноски в размер на 420 лева – платено адв. възнаграждение (л. 30). С оглед изхода на спора по съразмерност му се следват разноски в размер на 2, 86 лева.

При извършване на компенсация на разноските на ищеца с тези на ответника, на ищеца следва да се присъди сумата от  444, 07 лева – разноски по съразмерност и компенсация, а на ответника разноски не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), от които 50 лева ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ,  50 лева ДТ по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за лихва. В негова тежест следва да се възложат разноските за ССчЕ, направени от бюджета на съда в размер на 120 (сто и двадесет) лева.  

На осн. чл. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъждат трудови възнаграждения, обезщетения, мораторна и законна лихва.

Така мотивиран, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Чери-Ка“ ЕООД, ЕИК 201884187, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 92В, ет. 3, представлявано от у. С. С. И. да заплати на Е.П.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., със съд. адрес: *** следните суми: сумата от 722, 13 лева (седемстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки) – неплатено нетно трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2017г., сумата от 20,58 лева (двадесет лева и петдесет и осем стотинки) - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2017г. до 22.06.2017г., сумата от 173, 60 лева (сто седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) – неплатено нетно обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 и 2017г., сумата от 4,01 лева (четири лева и една стотинка) - мораторна лихва върху него за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от подаване на исковата молба – 22.06.2017г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и да й заплати сумата от 444, 07 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и седем стотинки) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за периода от 18.02.2017г. до 28.02.2017г., респ. 31.03.2017г. и за разликата над сумата от 20, 58 лева до пълния предявен размер от 24, 92 лева, както и иска за мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск за периода от 18.02.2017г. до 31.03.2017г. и за разликата над сумата от 4, 01 лева до пълния предявен размер от 5, 99 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Чери-Ка“ ЕООД, ЕИК 201884187, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 92В, ет. 3, представлявано от у. С. С. И. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 150 лева (сто и петдесет лева)-  държавна такса върху уважените искове и сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – разноски за съдебно-икономическа експертиза от бюджета на съда.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение, обезщетение, мораторна и законна лихва върху тях, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала!ВГ