Гражданско дело 8169/2017 - Решение - 24-04-2018

Решение по Гражданско дело 8169/2017г.

 

Р Е Ш Е Н И Е № 1414

 

24.04.2018г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8169 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба от М.П.Д. и Д.П.К.- П. чрез а. В. З. против Б.П. за това да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици при равни права на общо 10/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.518.988 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. одобрени със Заповед № .. на изп.директор на АГКК с административен адрес: гр. П., ул. “Е. Й.” №., ведно с целия първи етаж от построената в същото дворно място сграда с идентификатор 56784.518.988.1 със застроена площ от 47 кв.м, брой етажи – 2, предназначение Жилищна сграда – еднофамилна. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            От ответницата Б.П. е подаден отговор на исковата молба в срок. Със същия на първо място иска се оспорва като недопустим поради това, че процесния имот е във владение на ответницата и за ищците не е налице правен интерес от установителен иск. Съдът е приел възражението за недопустимост на иска за неоснователно, тъй като, съгласно трайната съдебна практика, независимо от владението върху процесния имот, ищецът разполага с право на избор, дали да защити правото си на собственост чрез установителен или чрез осъдителен иск. С отговора иска се оспорва и като неоснователен. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна с доказателства по делото и след като съобрази становищата на страните намира от фактическа и правна стрА. следното.

            Установява се от приложените писмени доказателства, че ищец М.П.Д. и ищец Д.П.К.-П. са придобили по наследствено правоприемство процесния имот от К. / К./ П. – техен дядо, който е закупил земята с крепостен акт от ..., крепостен акт от ..., от ..., нотариален акт №... и нотариален акт №..като след неговата смърт, тримата му наследници – съпруга, дъщеря – А. К.П. и син П. К.П. придобиват в резултат на приложена регулация още една част от дворно място за което е оформен нот. акт №.. Впоследствоие А. П. и П. П. извършват доброволна делба на земята ведно с построените в него две двуетажни жилищни сгради – една в североизточната му част, а другата – в югозападната му част. П. П. с договор за дарение оформено в нот. акт №... дарява на ищец Д. К. 1/6 ид.част от процесното дворното място, което вече съгласно действащия регулационен план съставлява парцел № XXI, за който са отредени имоти 1304 и 1305 в кв.167 – стар, 243 – нов по плА. Втора градска част – в тази насока е и заключението по приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. С., която е извършила обследване на регулационния статут на имот, което заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно и непротиворечиво. Отново с договор за дарение на 1/6 ид.част от дворното място  ищец М.Д. е дарена като сделката е надлежно оформена в нот.акт №.. С решение постановено по гр.д. № 2000/1977г. на ПРС в сила от 15.02.1979г.на наследниците на П. К.са възложени в дял 1/6 ид.част от земята, ведно с първия етаж от сградата в североизточната част на имота, а на З. Т.– 1/6 ид.част от дворното място и втория етаж от сградата в югозападната му част. Следователно, след смъртта на П. К.наследодателите – ищците по делото формират квота от ½ ид.част / веднъж по наследяване и веднъж като дарени/ от правото на собственост на процесния имот, ведно с цялата двуетажна жилищна сграда, както и първия етаж от двуетажната жилищна сграда в югозападната му част. С.П. – преживяла съпруга на П. К.също прехвърля нейната 1/6 ид.част, получена с делбен протокол от 08.10.1979г.,  в полза на двете ищци, а ищец Д.К. получава и още 2/6 ид.части от дворното място и цялата двуетажна жилищна сграда и лятна кухня в североизточната част. Следователно, двете ищци се легитимират въз основа на наследствено правоприемство и чрез сделка на 5/6 ид.части от дворното място /или 5/12 ид.части/ и съответните идеални части от първия таж в жилищната сграда в югозападната част на дворното място и жилищната сграда в северозападната част на дворното място, но до колкото предмет на иска са правата на ищците върху дворното място съдът не дължи подробен А.лиз на възникване съответните идеални части върху постройката.

            Ответник Б.Н.П. изключва правата на ищците за процесните 5/6 ид.части или 10/12 ид.части от процесното дворно място и първия етаж на жилищната постройка чрез извършена покупко-продажба оформена в нот.акт № ... на н. .с рег. № .. НК чрез която придобива изключителна собственост върху дворното място от М. А. С., който пък е признат за изключителен собственик с нотариален кат №.... на н. Б. Т. с рег. № .. от НК въз основа на изтекла 10-годишна придобивна давност. С отговора на исковата молба фактически се провежда насрещно доказване на фактическия състав на констатирания в нот. акт №.... придобивен способ по чл. 79 ЗС чрез който праводателя М.С. чрез прехвърлителна сделка легитимира ответник П. като собственик на оспорени 10/12 ид.части от правото на собственост върху дворното място, ведно с постройката в него. Ответник П. формално не оспорва придобивните способи на процесните 10/12 ид.части, а ищците не оспорват придобивния способ за 2/12 ид.части от земята, който е бил в притежание на М.С. въз основа на покупко-продажба оформена в нот.акт №.. като се поддържа от ответник П., че нейния праводател от 26.04.1991г. е започнал да владее целия имот, спокойно, необезпокоявано и несмущавано, както и да го свои и по този начин е узорпирал процесните 10/12 ид.части на двете ищци, евентуално се поддържа, че владението е установено през юни 2006г., като било присъединено владението осъществено от А. Г.до юли 2012г. от който момента С. започнал лично да го упражнява. Оспорват се твърденията и на ищците, че дворното място по естеството си представлява общ част по смисъла на чл. 38 ЗС към съществувалите постройки, тъй като постройките били погинали, дворът изначално не е имал статут на обща част, тъй като по волята на съделители явно и отчетливо са били разграничени идеалните части от дворното място, които страните са възприемали като годен обект на прехвърлителна сделка.

            Следователно, първият въпрос, който стои пред настоящата инстанция и на който съдът дължи отговор е представлява ли процесното дворно място обща част по смисъла на чл. 38 ЗС до колкото отговорът на този въпрос би имал отношение към възможността земята да бъде завладяна, с което да се констатира наличието на фактическия състав на придобивната давност, респ. да се отхвърли възможността затова.

            С  Решение № 234 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7607/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации, както и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение, които са необходими не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначението си, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е хипотезата на чл. 63 ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено право на строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е учредена суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки мястото представлява обща част и правата на собствениците на отделните обекти в етажната собственост следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС. Правилото на чл. 40 ЗС е задължително и съглашение, според което правата от дворното място са различни от установените в чл. 40 ЗС е нищожно поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ето защо трябва да се приеме, че идеалните части на отделните собственици в общите части от поземления имот са определяеми съобразно императивната разпоредба на чл. 40 ЗС като са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По А.логичен начин е разрешен въпроса и в Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК

съгласно, което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, както е недопустима и делбата на парцели, в които е изградена етажна собственост. В тази връзка следва да се посочи, че не могат да бъдат придобита по давност общите части, без да се придобие по давност отделния самостоятелен обект. Конкретно по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че съгласно действащия регулационен план от 1965г. в процесния имот има предвиждания за две сгради - едната 2МЖ /двуетажно масивно жилище/ в северозападния ъгъл на имота и една МЖ / едноетажно масивно жилище/ долепена до северната стена на 2МЖ, съгласно плА. от 1973г.  има 2МЖ и сград ПС югоизточно от стълбите, предвижданията на плА. от 1982г. / действащ към момента/  има сграда 2МЖ и сграда ПС югоизточно от стълбите. Следователно, категорично се установява, че дворното място има характер на етажна собственост по предназначението си, при което същото представлява обща част към съответната жилищна постройка. Следва да се посочи обаче, че ищците не се заявяват като такива, които търсят защита на правата си в качеството им на етажни собственици, най-малкото защото изобщо не твърдят да са притежатели на 10/12 ид.части от общите части в дворното място, обслужващи жилищните постройки, а твърдят, че са притежатели на идеални части от правото на собственост върху земята. В тази връзка с констативния нотариален акт за давностно владение безспорно се засягат правата на ищците и като етажни собственици, но до колкото същите не заявяват, че притежават % ид.части от общите части върху дворното място съдът не е оправомощен да им даде съдебна защита за тези права до колкото противното би довело до произнасяне по непредявен иск. Още повече, че ищците не представят и доказателства по чл. 40 ЗС за размера на техните дялове от общите части в двора. Извън горното основателни са възраженията на ответника, че 2 жилищни постройки реално в имота няма – вещото лице е констатирало на място, че цяла двуетажна жилищна сграда няма, а има остатъци от нея, които очертават контура й върху терена, в която насока са и показанията на с. И. В. Т., който е чистил двора и си спомня, че в него нямало нищо, както и показанията на св. М.С., който говори за срутена паянтова сграда Имало паднала къща, а свидетеля заявява, че ищец Д.К. живее в друга къща в същия двор. Съгласно решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., ГК проблемът със статута на земята – обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите, когато урегулираният поземлен имот е застроен с повече от една сграда / а по делото е установено несъмнено, че сградата е една/. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е остА.ла в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. Следователно от фактическа стрА. се установи, че процесното дворно място е в режим на обикновена съсобственост.

             От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П. и И. Т.се установява, че между имота, който се обитава и съседното процесно дворно място няма ограда, при което от единия в другия имот се преминава свободно, поради което и съдът не възприема от юридическа стрА., че поставения катинар на металната врата откъм входа от ул. А. Е., за който говорят св. С. и св. Г.е довел до категорична невъзможност за ищците да ползват притежаваните от тях права в съсобствеността върху дворното място. Точно заради възжможността да имат достъп се установява, че ищците не са се дезинтересирали от собствеността си до степен, че да я изоставят напълно, в която връзка са и показанията на св. Т.и П., че са виждали как са полагани грижи за процения имот като за свой, независимо от това, че сградата в него се е рушала.  По делото не се и установява изрично ищците да са уведомени по подходящ начин, че реално идеалните им части са завладени и че е налице своене от стрА. на св. С.. Фактът, че св. С. преимуществено е упражнявал фактическа власт върху имота лично или чрез други лица касае обективния елемент от владението, интелектуалния или субективен елемент обаче не е манифестиран недвусмислено пред ищците, респ. не се установи последните да са били наясно, че техните идеални части са завладяни и че св. С. се е отнасял към тях като към свои. Не се установява, че е налице „преобръщане на владението“ /interversio possessionis/ защото няма изрично уведомяване на ищците, няма и изрично отнемане на достъпа до имота от всички възможни места за достъп до него, а отделно от това свидетелите ангажирани от ищците установяват, че не е налице пълно дезинтересиране от имота. Обстоятелството, че ищците са били наясно, че входът е заключен с катинар не означава, че са били наясно, че св. С. е своял техните идеални части, най-малкото защото заключването с катинар е действие по управление и запазване целостта на имота, без да е доказано обаче, че св. С. е защитавал и чуждите идеални части, а не само своите, защото вече ги свои. За да бъде отблъснато владението на ищците е било необходимо да бъдат предприети такива фактически действия, които по един недвусмислен начин да изключат всяка възможност за упражняване на фактическа власт върху имота до такава степен, че да е напълно невъзможно упражняването правомощието на собственика да владее и да ползва земята. Последното не се установи да е сторено поради което и независимо, че е доказано упражняването на фактическа власт от св. С., който присъединил тази фактическа власт от трети лица, то не се установи субективния елемент на владението, който да може да трансформира 10-годишния период на ползване в правно основание за придобиване в изключителна собственост на процесните идеални части от земята.

            Ето защо предвид на гореизложеното ищците доказаха, че са собственици на 10/12 ид.части от процесното дворно място, а ответник П. не би могла да придобие тези идеални части от св. С. поради обстоятелството, същият не е могъл да ги придобие чрез давностно владение по реда на чл. 79 ЗС. Следователно, предявеният иск следва да се уважи и да се признаят ищците по отношение на ответника за собственици на общо 10/12 ид.части от ПИ с идентификатор 56784.518.988 като искът бъде отхвърлен в частта му с която се иска да се признае, че са собственици на целия първи етаж от сграда с идентификатор 56784.518.988.1 поради това, че тази сграда се е срутила и не представлява годен самостоятелен обект на правото на собственост, а и поради това, че същата въобще не е предмет на прехвърлителната сделка, за която е бил оформен нотариален акт №.., поради което и собствеността върху този имот реално не се оспорва от ответника.

            Като законна последица от уважаването на предявения иск следва да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот №.... с който праводателя на ответник П. – св. М.С. е признат за изключителен собственик на 10/12 ид.части от правото на собственосто върху процесното дворно място, както и нотариален акт №.. с който С. прехвърля 10/12 ид.части на ответник П., тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има. Отмяната на нотариалните актове за 10/12 ид.части от земята е необходима, тъй като същите се ползват с материална доказателствена сила досежно изводите на съставилите ги н.и затова, че праводателя – св. М.С. е собственик на тези идеални части, която материална доказателствена сила е в пряко противоречие с установеното от настоящата инстанция – арг. от чл. 537, ал.2, изр. последно ГПК.

            С оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят в тежест на отв. П. сторените от ищците разноски в общ размер на 1 294.40 лева.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.П.Д. с ЕГН ********** *** и Д.П.К. – П. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** със съдебен адрес:***.Ж. К.  №.., ет.. по отношение на Б.Н.П. с ЕГН ********** с адрес: *** са собственици въз основа на наследствено правоприемство и сделка при равни права на 10/12 / десет двадесети/ идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.518.988 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ... на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. А. Е. №.с площ от 175 кв.м., трайно предназначение – урбанизира., начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: ПИ № 56784.518.989, ПИ № 56784.518.1626 и ПИ 56784.518.1386 КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му в която се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на целия първи етаж от построената в същото дворно място сграда с идентификатор № 56784.518.988.1 със застроена площ от 47 кв.м като неоснователен и недоказан поради това, че обектът на правото на собственост не съществува;

            ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост № ., том ., рег. № ., дело № . от 2015г. от .. на н. ... с рег. № . от НК съставен от ...– п.-н. по заместване В ЧАСТТА МУ с която М. А. С. с ЕГН ********** е признат за изключителен собственик по силата на изтекла десетгодишна придобивна давност на 10/12 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.518.988 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № … на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. А. Е. №.с площ от 175 кв.м., трайно предназначение – урбанизира., начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: ПИ № 56784.518.989, ПИ № 56784.518.1626 и ПИ 56784.518.1386;

            ОТМЕНЯ нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том ., рег. № . от .. на н. .с рег. № 171 от НК съставен от ..– п. н. по заместване В ЧАСТТА МУ с която Б.Н.П. с ЕГН ********** придобива от  М.А. С. с ЕГН ********** чрез покупко-продажба 10/12 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.518.988 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ... на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. А. Е. №.с площ от 175 кв.м., трайно предназначение – урбанизира., начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ № 56784.518.989, ПИ № 56784.518.1626 и ПИ 56784.518.1386;

            ОСЪЖДА Б.Н.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на М.П.Д. с ЕГН ********** *** и Д.П.К. – П. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** сумата от 1 294.40 лева / хиляда двеста деветдесет и четири лева и 40 ст./, която представляват разноски за настоящата инстанция.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов

 

Вярно с оригинала.

Е.Л.