Гражданско дело 6771/2017 - Решение - 22-11-2017

Решение по Гражданско дело 6771/2017г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

4061

гр. Пловдив, 22.11.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                          Районен съдия: Кирил Петров

                                                                   

при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6771 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Т.Л.Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия  на стойност 365 лева през периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 51.08 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.02.2015 г. – 27.02.2017 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради  което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № *** г. на ПРС, I бр. с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 422 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението– 28.02.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

            В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание на 16.11.2017 г. страните заявяват, че след предявяване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и исковата молба, ответникът е заплатил дължимите суми, предмет на настоящите претенции, с което напълно е погасил задължението си, с което и спорното право. Обстоятелството, че претендираното задължение е изплатено изцяло е отделено като безспорно с протоколно определение от 16.11.2017 г.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадено от  „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Т.Л.Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 365 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект за потребление в ***, за период от 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., сумата 51.08 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2015 г. до 27.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.02.2017 г. до погасяване на вземането, както и разноските по делото. По образуваното ч .гр. д. № ** г. на ПРС, I бр. с., в полза на заявителя съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1696/02.03.2017 г. за посочените вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение за недължимост. В предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК, кредиторът е предявил настоящите искови претенции.

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество. 

Ищецът по производството в съдебно заседание от 16.11.2017 г. е посочил, че ответникът е заплатил дължимите суми, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил задължението си, с което и спорното право. Това обстоятелство е отделено като безспорно между страните от съда с протоколно определение от 16.11.2017 г. Същото се установява и от приетите писмени доказателства - разписка от 04.09.2017 г. за платена сума в размер на 365 лв. и вносна бележка от 10.11.2017 г. за платена сума в размер на 145.14 лв. Общо платените суми по производството са 510.14 лв., с тази сума са погасени сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение заедно с разноските /75 лв./ в общ размер на 491.08. лв., както и дължимата законна лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението 28.02.2017 г. до окончателното плащане на дължимата главница, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. За пълнота следва да се добави, че след използване на електронен калкулатор съдът провери, че размерът на дължимата законна лихва за периода до първото извършено плащане, а именно от 28.02.2017 г. до 04.09.2017 г., е в размер по-голям от остатъка от разликата между платената сума /510.14 лв./ и общо дължимата ведно с разноските по издадената заповед за изпълнение /491.08 лв./.

Следователно няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като се установява, че  ищецът – заявител е удовлетворен, тъй като дължимите суми са платени. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

Разноските по заповедното производство са платени от ответника и не се претендират от ищеца. Относно разноските за исковото производство няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Спорното право е погасено след подаване на исковата молба на 05.05.2017 г. с направените плащания на 04.09.2017 г. и 10.11.2017 г.  С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

 При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г.  на IV г. о. на ВКС/.

На ищеца ще се присъдят 75 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП или общо 175 лв.

Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление ***, против Т.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Л.Д. дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД  следните суми: 365 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект за потребление в ***, за период от 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., сумата 51.08 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.02.2015 г. до 27.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.02.2017 г. до погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, I бр. с., поради плащането им в хода на процеса.

ОСЪЖДА Т.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175 лв. разноски по настоящото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

ЛШ