Гражданско дело 6681/2017 - Решение - 29-11-2017

Решение по Гражданско дело 6681/2017г.

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4179                             29.11.2017  година                град Пловдив

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6681 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

 Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Г.Д. с ЕГН: ********** ***. № **, срещу ОУ „***“ град *** с ЕИК ***, представлявано от *** ***.

Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***/***г. на *** на училището, с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 07.03.2017г. и като такова да се отмени; да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – *** в *** и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение от 07.03.2017г. до 07.09.2017г. в размер на общо 5 532,12 лева. Претендира зак. лихва и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на тр. договор № ***/***. и ДС № ***/21.02.2017г., съгл. които заемал длъжността „***“ по безсрочно ТПО с БТВ от 922,02 лева.

Със Заповед № ***/06.03.2017г. на ОУ „***“ град *** ТПО на ищеца било прекратено, считано от 07.03.2017г., като на ищеца било наложено дисц. наказание „уволнение“. Заповедта била връчена лично на ищеца на 07.03.2017г. срещу подпис. 

От заповедта било видно, че ищцата не се  е явила на работа на датите 3, 4, 5 и 6 януари 2017г., като не е представила оправдателни документи за това, с което е нарушила член 190, ал. 1, т. 2 КТ и член 66, ал. 1 от ПВТР. Това обаче не било вярно, тъй като ищцата своевременно на 28.12.2016г. била подала заявлението си за платен годишен отпуск,  ведно с болничен лист, които представила на *** по учебната дейност ***, която ги взела, но не им поставила входящ номер. Ищцата посетила училището на 04.01.2017г. понеже разбрала за удължаването на зимната ваканция с още два дни – 5 и 6 януари 2017г. като била помолена от *** да препише молбата, заявлението за отпуск бил принтирано от *** и дадено на ищцата. Последната попълнила две заявления за ползване на отпуск, първото за периода от 28.12.2016г. до 04.01.2017г., а второто за периода от 05.01.2017г. до 06.01.2017г. като ги оставила за входиране и слязла долу при *** ***, *** и *** като им споделила за случилото се. На 09.01.2017г. когато й била поднесена заповедта й за отпуск за подпис установила, че дните 3, 4, 5 и 06 януари 2017г. не й били зачетени за платен годишен отпуск. Веднага сигнализирала *** и ЗАТС *** за пропуска като се оказало, че оригиналните молби за отпуск, не били входирани, като според ищцата това било умишлено. 

Ищцата подала писмен сигнал до Инспекцията по труда на 16.01.2017г.. На 18.01.2017г. й били поискани писмени обяснения от *** на училището, на които подала отговор с вх. № ***/07.02.2017г. При отправена нова покана от ***  с изх. № ***/23.02.2017г. отново дала обяснения за укритите оригинални заявление за отпуск. Ищцата счита, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията за форма и съдържание, освен това сочи, че в периода от 07.03.2017г. до 08.04.2017г.  е била в болнични, а наказанието й е било наложено в този период, като ищцата се ползва с предварителната закрила по член 333 КТ.

Ето защо се твърди уволнението да е незаконосъобразно извършено и се моли да се отмени, да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – *** в училището и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение от 07.03.2017г. до 07.09.2017г. в размер на общо 5 532,12 лева

Препис от исковата молба е връчен на ответника. Отговорът на исковата молба е оставен без разглеждане поради обстоятелството, че същият не е бил подписан,  въпреки дадените в тази насока указания по реда на чл. 101 ГПК

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено,  и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства-  Допълнително споразумение № ***/21.02.2017г. към трудов договор № **/17.08.2001г. е видно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“, на безсрочен трудов договор, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 762 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 160,02 лева.

Със заповед № ***/06.03.2017г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причини за налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните нарушения:

1. служителят е допуснал ученикът *** от III „***“ клас да няма заверена ученическа книжка през учебната 2015г.-2016г., като нарушението било установено с Констативен протокол № ***/23.02.2016г. на *** по учебната дейност ***. Също така ищцата не била представила ученическата книжка на детето през цялата учебна година, като по този начин не осъществявала информираност на родителите по отношение на успеха, отсъствията и поведението на ученика. Поради посочените обстоятелства ищцата била нарушила правилника за дейността на училището- част V, чл. 15, т. 2 и правилника за вътрешния трудов ред- чл. 35, ал. 1, т. 1.

2. ищцата отказала да представи за проверка ученическите книжки на отсъствалите ученици в указания срок до 10.03.2016г., както и до 29.06.2016г., като по този начин затруднила контролната дейност на ***и нарушила - чл. 33, т. 4 и т. 8 от правилника за вътрешния трудов ред.

3. ищцата отказала да представи на ***медицинските бележки и други оправдателни документи за извиняване на отсъствията на учениците от III „***“ клас за учебната 2015-2016г. Нарушението било установено с констативен протокол № ***/06.06.2016г. на *** на ОУ „***“

4. служителят не бил представил писмените работи от проведените писмени изпитвания на учениците от III „***“ клас през 2015-2016г. учебна година в указания срок до 03.06.2016г, съгласно констативен протокол № ***/08.06.2016г. Писмените работи били представени след края на учебната година- на 16.09.2016г.

5. през цялата 2015г.-2016г. учебна година ищцата не била изпълнила задълженията си да уведомява с писмено известие родителите на ученици при допуснати 5, 10, 15 и повее неизвинени отсъствия, да вписва отсъствията в бележниците на съответните ученици и да внася доклад до *** съгласно Процедурата за налагане на наказание в Правилника за дейността на училището по чл. 55, т. 1. Нарушенията били установени с констативен протокол № 35 от 30.05.2016г.

6. ищцата била извършила неправомерни корекции         чрез изтриване в дневника на III ***клас в нарушение на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 4 от 16 април 2003 на МОН, което било установено с констативен протокол № *** от 21.01.2016г. Впоследствие ищцата отново извършила корекции в дневника на III „***“ клас чрез изтриване, без заверка от ***и печат на училището, което било описано в Констативен протокол вх. № ***/22.06.2016г. от ***по ОСО в РИО Пловдив – ***.

7. ищцата, в качеството си на класен ръководител допуснала несъответствие между броя на вписаните от преподавателите за седмицата неизвинени отсъствия и пренесените от нея като класен ръководител на III „***“ клас отсъствия за същата седмица, като по този начин нарушила чл. 34, т. 1 от правилника за вътрешния трудов ред., нарушенията били установени при извършена проверка в констативен протокол № ***/22.06.2016г. от г-н ***- *** по ОСО в РИО Пловдив.

8. служителят не бил спазил утвърденото разпределение за провеждане на темите по Безопасност на движение и Гражданска защита, като били нарушени разпоредбите на чл. 15, т. 17 от Правилника, които нарушения били отразени в констативен протокол № ***/27.04.2016г.

9. ищцата не била изпълнила заповед № *** от 26.02.2016г. на ***на училището и не била вписала в дневника на III *** клас наложеното наказание на ученика ***, с което нарушила чл. 62, Част V от правилника за дейността на училището.

10. ищцата не се явила на работа на датите 3,4, 5 и 6 януари 2017г., като не била предоставила оправдателни документи за това, с което нарушила чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 66, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред.

11. ищцата не изпълнила възложените й със заповед от 23.12.2016г. служебни задължения да получи срещу подпис на 09.01.2017г. с приемо-предавателен протокол от ***проекти на учебници и учебни помагала за първи клас и със заповед от 16.01.2017г. да получи в срок до 17.01.2017г. с приемо-предавателен протокол същите помагала.

12. служителят подал молба от 28.12.2016г. за ползване на три дни платен годишен отпуск за 28, 29 и 30.12.2016г., въз основа на която била издадена заповед на ***на училището, с която на ищцата й било разрешено да ползва платен годишен отпуск за посочените дни. Впоследствие ищцата не се явила на работа 03.01 и 04.01. 2017г., което е било установено с констативен протокол № 25 от 06.01.2017г. на директора. На 04.01.2017г. ищцата посетила канцеларията на училището и нанесла корекция на подадената молба за отпуск от 28.12.2016г., като допълнила текст „3. I и 4. I 2017г“, без да променя броя на работните дни, които желае да ползва.

  Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от лице, което е носител на работодателска власт, следователно същата е издадена от компетентен орган. При лежаща върху ответника- работодател доказателствена тежест да установи законосъобразно упражняване на правото на уволнение обаче, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. По делото не се установява сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушения да са извършени от ищцата.

Действително с покана изх. № ***/21.04.2016г. на ищцата са поискани писмени обяснения, относно извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, състоящо се в това, че не е представена за заверка ученическа книжка на ***- ученик от III „***“ клас, както и поради това, че не са представени за проверка ученическите книжки на отсъствалите ученици в указания срок- до 10.03.2016г. Върху поканата липсва отбелязване относно датата на получаване на същата от служителя. Впоследствие с покана изх. № ***/21.04.2016г. от ищцата отново са поискани писмени обяснения по същите два въпроса, като към обхвата на искането бил добавен и още един въпрос, а именно „защо има разминаване в тематичното разпределение между темите на урочните единици“, доколкото такова разминаване било констатирано при заместване на 23.03.2016г., съгласно Заповед № ***/22.03.2016г. от ***. Съгласно отбелязването върху документа покана изх. № ***/21.04.2016г. ищцата е отказала да подпише същата, като отказът е оформен с подписите на двама свидетели *** и ***, като дата на връчване е посочена 26.05.2016г. На ищцата отново й са били поискани писмени обяснения с покана изх. № ***/29.06.2016г., за  посочените в т. 1 до т. 9 от заповедта за уволнение нарушения. С покана изх. № *** /18.01.2017г. от ищцата са поискани писмени обяснения за твърдените нарушения по т. 10 и т. 11 от заповедта, а с покана изх. № ***/23.02.2017г. за нарушението по т. 12. Тези писмени доказателства обаче представляват изявления, изхождащи от работодателя и по никакъв начин не могат да установят посочените в заповедта за уволнение нарушения. В отговор на последните две покани ищцата е депозирала писмени обяснения с вх. № ***/07.02.2017г. и вх. № ***/24.02.2017г., но от същите не може да бъде направен извод, че е налице извънсъдебно признание на извършени от ищцата нарушения. Извършването на нарушения на трудовата дисциплина от ищцата не може да бъде установено и от свидетелските показания на св. *** служител при ответното училище, разпитана пред съда в о.с.з. от 20.11.2017 г.  При така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че не е безспорно установено извършването от ищеца на нарушения на трудовата дисциплина, описани в т. 1 до т. 12 от заповедта за дисциплинарно уволнение- кога, къде и при какви обстоятелства за извършени твърдените нарушения, поради което наложеното от работодателя наказание е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. С оглед уважаването на иска за незаконно уволнение ще се уважи и обусловения от него иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа – *** в ОУ „***“.

Относно предявения иск  по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

В о.с.з. от 18.10.2017г. е представен оригиналът на трудовата книжка на ищцата за констатация, от която се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника няма данни за създаване на друго трудово правоотношение със следващ работодател, т. е. установяват се предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, доколкото работникът е останал без работа в периода от 07.03.2017г. до 07.09.2017г. Съобразно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на възникване на основанието за обезщетението. От представеното по делото удостоверение изх. № *** от 30.10.2017г. на ОУ „***“ е видно, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2016г. в размер на 872 лева. Служебно изчислен от съда размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 07.03.2017г. до 07.09.2017г.  възлиза на общо 5 232 лева, до който размер искът по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 5 532,12 лева следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1  от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на  369,28 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 80 лева за иска по чл.  344, ал. 1, т. 2 от КТ и 209,28 лева - за иска по чл.  344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски съразмерност. Видно от представения договор за правна защита ответникът е заплатил сумата от 1200 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 65,10 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА уволнението на С.Г.Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № ***/06.03.2017г. на работодателя ОУ „***“ – гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК ***, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО на ищеца е било прекратено, считано от 07.03.2017г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Г.Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в ОУ „***“ – гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК ***

ОСЪЖДА ОУ „***“ – гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК *** да заплати на С.Г.Д., ЕГН ********** сумата от  5232 лева /пет хиляди двеста тридесет и два лева/, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 07.03.2017г. до 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.05.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над 5232 лева до пълния предявен размер от 5532,12 лева.

ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на ОУ „***“ – гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК *** разноски по съразмерност от 65,10 лева /шестдесет и пет лева и десет стотинки/, представляващи адв. възнаграждение.

 ОСЪЖДА ОУ „***“ – гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдРС сумата от 369,28  лева /триста шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ -  държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

                                                                            АНЕТА ТРАЙКОВА

 

Вярно с оригинала!

В.Т.