Гражданско дело 5686/2017 - Решение - 20-04-2018

Решение по Гражданско дело 5686/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1355, 20.04.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 13.03.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5658 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 200267101, със седалище в гр. Перник и адрес на управление – ул. „Рашко Димитров”, бл. 80, вх. „В”, ет. 6, ап. 71, представлявано от ........ И.Х., твърди, че на 22.05.2015 г. е сключил с Б.А. Договор за потребителски кредит № ....., съобразно постигнатите договорености по който кредитът е с общ размер на 532 лв. и е следвало да бъде погасен на 28 седмични вноски, всяка в размер на 19 лв., първата с падеж - 02.06.2015 г., като съгласно чл. 10 от договора вземанията по него са обезпечени със запис на заповед, подписан от кредитополучателя в деня на подписване на договора. Тъй като ответникът не заплатил нито една вноска по кредита, за вземането си по него в размер на 532 лв. въз основа на ценната книга ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15664  по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1  ГПК във връзка с чл. 505, ал. 1 и чл. 506, т. 1 ТЗ.

Ответникът Б.З.А. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Е.М., не оспорва, че е сключил с ищеца договор за заем, изпълнението на задълженията по който е обезпечено със запис на заповед за сумата от 532 лв., която отговаря на размера на главницата по договора за кредит, но твърди, че : договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, които представляват и заблуждаващи търговски практики; при сключване на договора не е запознат с неговите условия и е въведен в заблуждение относно параметрите му; размерът на шрифта на договора е по-малък от минимално установения в чл. 10, ал. 1 Закон за потребителския кредит – 12; в договора е посочен годишен лихвен процент 0 %, а в същото време е уговорен годишен процент на разходите 49.99 % и такса за определяне на степента на кредитния риск 55 лв., като не е ясно как се отразяват тези суми и проценти върху размера

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5686/17 г. на РСПд – стр. 2/4

 

на кредита, като такава формулировка противоречи на нормата на чл. 11 ЗПК, с оглед на което съгласно чл. 23 от Закон за потребителския кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по производството.

Съдът като обсъди доводите на страните и възраженията на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

            Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 15664 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г. на 21.11.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.З.А. да заплати на кредитора „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД сумата от 532 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 22.05.2015 г. в гр. ....., с падеж – 08.12.2015 г., с място на плащане – гр. ....., съдържащ клауза „без протест и без разноски”, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на главното задължение по заповедта.

Съобразно задължителната съдебна практика при редовен от външна страна менителничен ефект кредиторът разполага с право да събере вземането си на основание на ценната книга и не е длъжен да доказва наличието на основание на вземането си, но при въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, поради което в тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед и доказателствената тежест лежи върху длъжника, ако възразява, че е поел задължение без основание /т. 17 Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено от ВКС на РБ по т. д. № 3 от 2014 г./ При възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора /Решение № 31 от 05.04.2012 г. по т. д. № 55 на ВКС, Т. К., ІІ т. о. за 2011 г.; Решение № 110 от 08.11.2010 г. по т. д. №

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5686/17 г. на РСПд – стр. 3/4

 

949 на ВКС, Т. К., І т. о. за 2009 г./ В тази връзка след проверка на редовността на записа на заповед от формална страна съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. Според константната практика на ВКС за разпределение на доказателствената тежест е от значение не процесуалното качество на страната в процеса, а отношението й към спорното право - дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му /Решение № 90 от 10.09.2012 г. по т. д. № 431 на ВКС, Т. К., ІІ т. о. за 2011 г./

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен документ, наименуван “запис на заповед”, издаден на 22.05.2015 г., оригиналът на който се намира в кориците на приложеното ч. гр. д. № 15664 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г., в който като издател е посочен ответникът Б.З.А., а като поемател – ищецът „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД и посредством който А. се е задължил безусловно да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД на 08.12.2015 г. сумата от 532 лв., а също и на твърдението си, че този документ е издаден като обезпечение на вземанията по сключен помежду им на 22.05.2015 г. Договор за потребителски кредит № ....., по който на А. е предоставен потребителски кредит в размер на 532 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е направил абсолютни  възражения по ценната книга, която е редовна от външна страна, както и не оспорва твърденията на ищеца, че записът на заповед е издаден като обезпечение по сключения помежду им на 22.05.2015 г. договор за потребителски кредит и че сумата по ценната книга се равнява на главницата по договора за кредит, като се брани само с правоизключващи възражения относно договора за кредит, твърдейки, че последният е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния казус, обаче, те нямат никаква практическа стойност и обсъждането им е процесуално неоправдано - дори и по силата на чл. 22 Закон за потребителския кредит да се приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то предвид признанието на А., че сумата по записа на заповед съответства на размера на предоставените му в собственост парични средства срещу задължение за връщането им, а също и нормата на чл. 23 ЗПК, постановяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, ответникът ще дължи връщане на исковата сума.

Ето защо и тъй като падежът на ценната книга е настъпил на 08.12.2015 г., а до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателства относно установяване на твърдението си за извършени плащания по договора за кредит, то настоящият състав намира, че  записът на заповед, който е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5686/17 г. на РСПд – стр. 4/4

 

вземане, поради което предявеният иск за установяване на вземането по ценната книга като доказан следва да бъде уважен в предявения с исковата молба размер от 532 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 15664 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г. в размер на 325 лв., в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.З.А. с ЕГН **********,***, дължи на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 200267101, със седалище в гр. Перник и адрес на управление – ул. „Рашко Димитров”, бл. 80, вх. „В”, ет. 6, ап. 71, представлявано от ........ И.Х., сумата от 532 лв. /петстотин тридесет и два лева/ по запис на заповед, издаден от А. на 22.05.2015 г. в гр. ......,поемател по който е „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, с падеж – 08.12.2015 г., като обезпечение на сключен помежду им на 22.05.2015 г. Договор за потребителски кредит № ....., за което вземане „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15664 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г.

ОСЪЖДА Б.З.А. с ЕГН **********,***, да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 200267101, със седалище в гр. Перник и адрес на управление – ул. „Рашко Димитров”, бл. 80, вх. „В”, ет. 6, ап. 71, представлявано от ........ И.Х. : сумата от 25 лв. разноски по производството по гр. д. № 5686 по описа на Районен съд – Пловдив за 2017 г.; сумата от 325 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 15664 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2016 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

 

Вярно с оригинала!

ММ