Гражданско дело 3893/2017 - Решение - 11-10-2017

Решение по Гражданско дело 3893/2017г.

                    

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       3503                            11.10.2017 година                        град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XX-ти гр. състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и седемна десета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ БОГАДНОВА

 

при участието на секретаря Каменка Кяйчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3893 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.422 ал. 1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК , образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от “З.-03“ ООД ЕИК 115816551 със съд адрес гр.Пловдив бул.“Марица“№41-партер адв.Н. Г. против „Туристстрой“ООД ЕИК825378962 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Съборна“№7

  Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да му заплати стойността на продаден филц на обща стойност 4104,80лв.,за което са съставени фактури както следва №2413/ 30,11,2011г. на стойност 399,96 лв. и №2681/30,06,2012г. на стойност 3704,84лв. Твърди, че ответникът не е заплатил гореописаните суми в уговорения срок, поради което му дължал и обезщетение за забавено плащане върху главницата общо в размер на 1252,79лв., за периода 27,11,2013г. – 28,11,2016г. от които,както следва:сумата от 122,07лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №2413/30,11,2011г., за периода: 27,11,2013г. – 27,11,2016г., сумата от 1130,72лв представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №2681/30,06, 2012г., за периода 27,11,2013г. – 27,11,2016г.Твърди,че за така опи саните суми се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение изда дена по ч.гр.д. №16117/2016г. по описа на ПРС срещу която ответникът въз разил. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца гореописаните суми,предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №16117/2016г. по описа на ПРС ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.Претендира разноски

Ответникът признава, че дължи исковата сума от 4104,80лв. по фактура №2413/30,11,2011 и фактура №2681/30,06,2012г. Счита, че част от претенцията е частично погасена чрез прихващане, направено в настоящото производство с непогасеното насрещно задължение на ищеца към ответника  общо в размер на 767,22лв., от които 587,76 представляваща стойност на доставен и положен бетон, за което са съставени фактури №1408/15,05,2012 и №01412/23,05,2012г., както и сумата от 179,46лв представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците по двете фактури, за периода: 12,05,2014г. – 12,05,2017г.В  резултат на извършеното прихващане дължимият остатък възлизал на сумата от 3337,58лв. - главница и 1252,79лв.-лихва за забава По изложените съображения настоява исковата претенция за главницата над сумата от 3337,58лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по съразмерност.

        Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:

         По допустимостта:По приложеното ч.гр.д.№16117/2016г. по описа на ПРС,в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответ ника за сумите, предмет на настоящия иск срещу която ответникът е възразил. Изложеното обуславя правният интерес на ищеца от установяване на вземането му, поради което настоящия установителен  иск,предявен в срока по чл.415 от ГПК, се явява  допустим.

         По същество:Няма спор, а и видно от представените по делото данъчни фактури№2413/ 30,11,2011г.и  №2681/30,06,2012г  /л.13-14 от делото/ между страните са налице търговски правоотношения основани на сключени помежду им договори за покупко-продажба на филц,описан по вид, количества и еди нични цени на обща стойност в размер на 399,96лв с вкл.ДДС по първата, съответно в размер на 3704,84 лв. с вкл.ДДС по втората фактура     Предвид на изложеното съдът намира за установено наличието на търговско правоотношение между страните,основано на договор за покупко-продажба. Касае се за търговски сделки по см. на чл.286 от ТЗ. Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на докумен тите,които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

       Ответникът  не  ангажира  доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на ищеца  стойността на  продадения филц по процесните  фактури. 

       Предвид на изложеното така предявения иск се явява основателен.

        При това положение следва да се разгледа направеното от ответника възражение за прихващане Няма спор между стрните относно наличието на насрещно задължение на ищеца към ответника  общо в размер на 767,22лв., от които,както следва:сумата от 587,76лв,представляваща стойност на доставен и положен бетон,за което са съставени фактури №1408/15,05,2012 и №01412/23, 05,2012г., както и сумата от 179,46лв представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците по двете фактури за периода: 12,05,2014г. – 12,05, 2017г.Предвид на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 103 ал.1 от ЗЗД и следва да се извърши прихващане между двете насрещни взе мания на ищеца-за главницата и на ответника-за главницата и лихвата до раз мера на по-малкото от тях.В резултат на извършеното прихващане  вземането на ищеца за главница възлиза на сумата от 3337,58лв..

       Доводите на ищеца, че вземанията на ответника предмет на възражението му за  прихващане са били прихванати с акт за  прихващане от 08.06.2017г. са неоснователни.С  цитирания акт за прихващане ищецът е направил едностранно изявление за прихващане на вземането си по фактура№1833/29.07.2011г. на стойност 1956,06лв с насрещното  си задължение общо в размер на 767,22лв  Това компенсаторно изявление е направено извънсъдебно и за да породи погасителният ефект следва да са били налице всички материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД..Константна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 103, ал.1 от ЗЗД, съществена предпоставка за настъпване погасителното действие на извършено вън от процеса прихващане е активното вземане /това на ищеца/ да е ликвидно и изискуемо, а пасивното- изпълняемо.Ликвидността представлява състояние на безспорност или уста новеност на вземането, каквото качество в случая то не притежава, доколкото е оспорено по основание от носителя на пасивното вземане,срещу когото се извършва прихващането. Заявеното с писмения отговор от ответника оспорване на активното вземане /което е било предмет на първоначалния иск,а впослед ствие е оттеглено/ в случая е достатъчно да препятства настъпването на ефекта на извънсъдебното изявление за прихващане. Ето защо и предпоставките по чл. 103 от ЗЗД не са налице и валидно извършване на материалноправно при хващане,чрез което да е осъществен твърденият право погасяващ ефект не се установи да е налице.  

       Предвид на изложеното и следва да се признае за установено наличие на вземане на ищеца спрямо ответника в посочения размер от 3337,58лв. Над този размер до пълния предявен такъв от 4104,80лв, исковата претенция като неосонвателна следва да се отхвърли.Върху главницата на осн чл.422 ал.1 от ГПК следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подавяне на заявлението в съда-28.11.2016г. до окончателното й изплащане.                

    По акцесорната претенция Съгласно чл.309а от ТЗ Когато кредиторът е изпъ лнил задълженията си,а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Като не е изпълнил задължението си да заплати стойността на доставения филц на деня на издаване на процесните фактури ответникът е из паднал в забава и от деня следващ деня на на забавата-01..07.2012г. и 01.12.2011 дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

 Страните не спорят че размерът на мораторната лихва за претендирания период на забавата-27,11,2013г.–27,11,2016г.възлиза на сумата от 1252,79лв . Следователна акцесорната претенция следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца исковата сума от 1252,79лв.

     На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1060,26 лв представляваща разноски, съразмерно уважената част на исковете съгласно представен списък по чл.80 от ГПК

     На осн чл.78 ал.3 от ГПК ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 133,71лв разноски съразмерно отхвърлената част на иска съгласно представен списък.

         С оглед на гореизложеното Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Туристстрой“ООД ЕИК 825378962 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Съборна“№7,че същият дължи на “З.-03“ ООД ЕИК 115816551 със съд адрес гр.Пловдив бул.“Марица“№41-партер адв.Н. Г. сумата от 3337,58лв лв представляваща остатък от стойността на доставен филц,за което са съста вени фактури с №2413/ 30,11,2011г. на стойност 399,96лв. и с №2681/30,06,2012г. на стойност 3704,84 лв.,дължима в резултат на извършено прихващане на насрещните задължения на „Туристстрой“ООД ЕИК825378962 общо в размер на 767,22лв., от които 587,76 представляваща стойност на доставен и положен бетон,за което са съставени фактури №1408/15,05,2012 и №01412/23,05,2012г., както и сумата от 179,46лв представляваща обезщетение за забавено плащане върху главни ците по двете фактури, за периода: 12,05,2014г. – 12,05,2017г.,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен такъв от 4104,80лв,сумата от 1252,79лв представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25,08,2015г. – 13, 05,2016г.ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подавяне на заявлението в съда-28.11.2016г . до окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 16117/ 2016г. по описа на ПРС.                

    ОСЪЖДА  „Туристстрой“ООД ЕИК825378962 със седалище и адрес на управ ление гр.Пловдив ул.“Съборна“№7,да заплати на “З.-03“ ООД ЕИК 115816551 със съд адрес гр.Пловдив бул.“Марица“№41-партер адв.Н. Г.    сумата от  1060,26 лв  разноски за производството

    ОСЪЖДА З.-03“ ООД ЕИК 115816551 със съд адрес гр.Плов див бул.“Марица“№41-партер адв.Н. Г.  да заплати на   „Туристстрой“ООД ЕИК 825378962 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Съборна“№7,“ сумата от   133,71лв  разноски за производството

        Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двусед мичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    Районен съдия:/п./ З.Б.

 

Вярно с оригинала.

КК