Гражданско дело 3293/2017 - Решение - 06-08-2018

Решение по Гражданско дело 3293/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№3100                06.08.2018 г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3293 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД; чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 262 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищцата Е.Щ.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Я.С., е предявила срещу „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.обективно съединени искове, както следва:

Иск за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед на работодателя, която не му е връчена, и неговата отмяна, и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 545 лева (петстотин четиридесет и пет лева) – обезщетение за оставане без работа от 02.11.2016г. до 02.12.2016г. вследствие на незаконното уволнение, 18, 92 лева (осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) – мораторна лихва върху него за периода 02.11.2016г. – 07.03.2017г., законна лихва и разноски;

Искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 11 990 лева (единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева), представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл., сумата от 8160 лева  (осем хиляди сто и шестдесет лева), представляваща възнаграждение за положен изв. труд в периода “*********. – 02.11.2016г., 68 месеца по 4 съботи месечно от 08:00 до 14:00 часа, по 24 часа на месец, сумата от 364 лева (триста шестдесет и четири лева) – обезщетение за 14 дни неползван платен годишен отпуск, законна лихва и разноски.

Предявено е от ответника възражение за прихващане по чл. 59 от ЗЗД, уточнено в първото с.з. по делото, със сумата от 3030 лева (три хиляди и тридесет лева) – надзвзети от ищцата и неоснователно получени суми като тр. възнаграждение през 2014г., представляваща разлика между полагащото се трудово възнаграждение и получени суми от касата от ищцата, за периода юни – декември 2014 г., с претендираните от ищеца суми за трудово възнаграждение за 2015 и 2016г.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор от “*********. на длъжност “*********с ОМВ 400 лева за периода до края на 2014г., а от 01.01.2015г. – 545 лева месечно. Ищцата твърди през периода на ТПО да е полагала труд, като е работила и извънредно всяка събота по 6 часа от 08:00 до 14:00 часа, за което й се дължали 8160 лева (осем хиляди сто и шестдесет лева), представляваща възнаграждение за положен изв. труд в периода “*********. – 02.11.2016г., 68 месеца по 4 съботи по 6 часа всяка. Твърди положеният изв. труд изобщо да не й е платен, както и да не й е платено ТВ за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл. в размер на 11 990 лева. Твърди да е имала право на 20 дни ПГО, да е ползвала 6 от тях за 2016г. и да са й останали 14 неизползвани, за които при прекр. на ТПО й се дължали 364 лева.

Твърди ТПО да е прекратено, да е била незаконосъобразно изгонена от работа, без да й се връчат документи, само устно била уведомена, че е съкратен щата поради намалял обем на работа. На 02.11.2016г. била устно уведомена от ***** на **** Д. П., че е уволнена и повече да не се явява на работа, като уволнението е поради съкращение заради намалял обем работа. Заповед за това не й била връчена, нито предизвестие, два дни по-късно предала карта, служебен телефон и ключове за склада, а адвокатът на ищеца се свързал със счетоводната кантора, откъдето отговорили, че документите за прекратяването на ТПО ще са готови до 07.11.2016г. Междувременно на 03.11.2016г. всички служители на дружеството узнали, че ТПО на ищцата е прекратено, от **** и нейния ****. На 21.11.2016г. ищцата била повикана на среща в счетоводната кантора, обслужваща работодателя, където отишла с адвоката си. ***** и *** й се опитали да принудят ищцата да подпише документи за дисциплинарно уволнение поради самоотлъчка и че се отказва от неизползвания отпуск за 2016г., тя обаче отказала, като оспорва да има самоотлъчка, а да е била изгонена от Д. П., който й казал, че е съкратена. Впоследствие от ДИТ Пловдив ищцата узнала, че ТПО е оформено като прекратено поради дисциплинарно уволнение и че заповедта била в сила от 07.01.2017г. Твърди уволнението й да е незаконно, да не е нарушавала тр. дисциплина и да е изгонена от **** на ******, както й да не са й връчвани никакви документи за прекр. на ТПО.

След същото останала без работа в периода 02.11.2016г. до 02.12.2016г., за което й се дължало обезщетение от 545 лева (петстотин четиридесет и пет лева) –за оставане без работа от вследствие на незаконното уволнение, а поради забавата в плащането му се дължала мораторна лихва от 18, 92 лева (осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) за периода 02.11.2016г. – 07.03.2017г.

Ето защо моли исковете да се уважат. Претендира законна лихва и разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. Н.П..

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която се твърди да е уволнен дисциплинарно, поради неявяване на работа от 03.11.2016г. до уволнението.

Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, като се оспорват наведените в исковата молба твърдения лицето Д. П. да е гонил ищцата. На 03.11.2016г. същият й направил забележки за други нарушения на тр. дисциплина и от този момент насетне ищцата самоволно престанала да се явява на работа, като злоупотребила с доброто име и уронила престижа на работодателя чрез обидни и неверни публикации в социалните мрежи по адрес на работодателя. Фактът на неявяване на работа продължителен период от време бил достатъчно основание за дисциплинарното уволнение на ищцата.

Твърди се ищцата да е получила всички дължими тр. възнаграждения. Подписи във ведомостта не били положени по вина на счетоводството, но ищцата саморъчно изготвяла тетрадки, в които вписвала освен получените от самата нея суми, и тези, които тя е дала на другите работници, тъй като имала достъп до касата и това й било възложено. Ето защо твърди сумите, за които ищцата да се е подписала за аванси и заплати в съответните тетрадки, да се явяват платени  срещу разписка и се моли да се приспаднат от евентуално дължими на ищцата суми за тр. възнаграждение.

Твърди се през 2014г. ищцата да е надвзела като трудово възнаграждение сумата от 4030 лева, която сума била неоснователно получена и се прави възражение за прихващане на същата с претенцията на ищцата за тр. възнаграждение за 2015 и 2016г.

За периода януари-юни 2015г. ищцата саморъчно записала да е поучила тр. възнаграждение в размер на 2059, 70 лева, поради което искът за този период бил напълно неоснователен.

Оспорва се изцяло претенцията за заплащане на възнаграждение за положен изв. труд. На първо място се оспорва такъв да е полаган, евентуално се прави възражение за погасяване по давност на претенцията за изв. труд, положен за период повече от 3 години назад преди завеждане на иска. Твърди се по същество по този иск ищцата да е работила при сумарно изчисляване на работното време, извънреден труд да не е полаган и да не следва да се заплаща, което било установено и при проверка от ДИТ Пловдив.

Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

С Определение от 31.03.2017г. е допуснато обезпечение на предявените от Е.Щ.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Я.С., срещу „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 990 лева (единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева), представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. включително, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.в “Юробанк България” АД, до размера на сумата от 11 990 лева (единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева), като е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на останалите предявени искове.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете и моли същите да се уважат изцяло, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете и моли да се отхвърлят, представя писмена защита, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 КТ и 86 ЗЗД:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено,  и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – труд. договор от “*********. – 2 бр., ДС от 04.01.2016г., отговор на ДИТ по сигнал от 11.11.2016г., обяснение, без данни за получаването му от работодателя, и заверено копие от тр. книжка на ищеца, се установява, че ищцата е започнала работа по безсрочно ТПО с ответника на “*********. на длъжност “*********с ОМВ от 400 лева и вписано раб. време 8 часа дневно, и ДТВ за ТСПО – 4,2 %, платимо в срок до 25-то число на месеца след полагане на труда, уговорен ПГО – 20 дни, в ТК на ищеца е вписано увеличаване на ТВ – от 01.01.2012г. 450 лева, от 01.01.2013г. 460 лева, от 01.01.2014г. – 470 лева, от 01.01.2015г. – 500 лева, като с ДС от 04.01.2016г. ТВ е увеличено на 545 лева, считано от 01.01.2016г., което също е вписано в ТК на ищцата. Видно от завереното копие на тр. й книжка, представено с исковата молба, в същата е вписано, че ТПО между страните е прекратено, считано от 07.01.2017г. на осн. 1л. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В тр. книжка е отразено прослуженото време при ответника от “*********. до 06.01.2017г. и е вписано, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов такъв.

Представя се от ищеца обяснение, адресирано до ответника, без дата, без данни за получаването му, върху което на ръка е дописано, че е изпратено чрез куриер.  В него се посочва, че на 02.11.2016г. братът на собственичката на дружество „МДМ 77” ЕООД я е извикал след 17:00 часа и й казал, че я съкращава поради намален обем работа, поради което моли да й се даде заповедта за прекратяване на ТПО и обяснението да се приложи в ЛТД.

На 10.01.2017г. от ДИТ Пловдив са изготвили до ищцата писмо, за извършена проверка по неин сигнал от 11.11.2016г., в който отговор е посочено, че в документацията на работодателя – отчетните форми, е отразено, че считано от 03.11.2016г. ищцата е престанала да се явява на работа и е в самоотлъчка. На 11.11.2016г. й е изпратено писмо за искане на обяснения за неявяване на работа, считано от 03.11.2016г., върнато в цялост с отметка, че пратката не е потърсена от получателя. Обяснението било получено чрез куриер на 08.12.2016г. Била издадена заповед за уволнение от 30.12.2016г., с която на ищцата се налагало дисц. наказание „уволнение”. Заповедта й била изпратена чрез куриер, но пратката била отказана от ищцата, след като е била намерена на адреса. На 03.01.2017г. работодателят издал заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение, изпратена по куриер, която също била върната от ищцата с отказ да я получи. Бил е съставен констативен протокол в тази връзка, че работодателят счита ТПО за прекратено от 07.01.2017г. Впоследствие на ищцата било изпратено уведомление, че тр. й книжка е изготвена, оформена и следва да се яви, за да я получи в търговския обект.

Работодателят е представил отчетна форма за м. 11.2016г., в която е посочено, че считано от 03.10.207г. ищцата се води в самоотлъчка, и за м. 12.2016г., в която за целия месец е отразено, че ищцата е в самоотлъчка.

Представена е преписка от ДИТ, приключила с протокол от 10.01.2017г. и акт за установяване на адм. нарушение от същата дата, и НП от 23.05.2017г., които обаче не касаят уволнението на ищцата, а изплащането на тр. й възнаграждения.  Преписката е инициирана от жалба на ищцата от 11.11.2016г. във връзка с прекратяване на ТПО, което й е съобщено устно, и не й е връчен документ за това. С жалбата си ищцата моли за съдействие да получи документи за прекратяване на ТПО, тъй като такива са й отказани, била е канена на срещи в дружеството, но е отказала да отиде, а оттам й отказват да й изпратят документите. В преписката се съдържа обяснение от Д. П., ****** на ******** на дружеството, който е бил управител на същото към възникване ТПО на ищцата, в което обяснение същият твърди да е направил на ищцата забележка за трудовата й дисциплина и от следващия ден същата да е престанала да се явява на работа. 

Представено е ЛТД на ищцата в оригинал, съдържащо тр. договор, дл. х-ка, доп. споразумения, молби и заповеди за отпуск. В ЛТД се намира заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение” № 1/30.12.2016г. за следните нарушения на тр. дисциплина: 1. неявяване на работа на дати 03,04,07.11.2016г., както и неявяване изобщо до датата на издаване на заповедта, с което е извършено нарушение на тр. дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ; 2. разпространение на невярна информация, касаеща съществуващото ТПО, чрез подаване на жалби – неоснователна жалба до органите на МВР за задържане на документи и клеветническо съобщение във фейсбук, което представлява нарушение на тр. дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ – уронване доброто име на работодателя; 3. неявяването на работа представлявало неспазване на установеното раб. време и нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Разпоредено е заповедта да се връчи на ищеца, а при отказ да се състави констативен протокол. Същата е с дата на издаване 30.12.2016г. и подпис на работодател, подпис за връчена липсва. Приложена е и заповед № 8/03.01.2017г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекр. ТПО на ищцата, подписана от Т. П.**********, и изготвил счетоводител. В преписката се съдържа и обяснението без дата, което ищцата е представила с ИМ.

Съставен е констативен протокол от 06.01.2017г., подписан от ******** М.В. и упълномощено лице Д. П. В него е посочено, че поради отказ ищцата да се яви да получи заповедта за налагане на дисц. уволнение и заповедта за прекр. на ТПО са били предприето действия за изпращането им чрез куриер. И двата пъти ищцата е намерена от куриер на адреса, но е отказала да получи и двете пратки, като заповедта за уволнение е върната на 06.01.2017г., а тази за прекр. на ТПО – на 09.01.2017г. Ето защо е прието същите да са й редовно връчени и ТПО да е прекратено на 07.01.2017г. – датата, следваща последния отказ от 06.01.2017г.

Самите товарителници не са подредени в ЛТД на ищцата, в същото не се съдържа и искането за обяснения. Те обаче са цитирани от ДИТ Пловдив и заверени копия от тях се намират в изпратената на съда от ДИТ преписка. В същата е приложено искане за даване на писмени обяснения изх. № 10/09.11.2016г., с което Т. П., ********** на МДМ 77 ЕООД иска обяснения по чл. 193 от КТ от Е.Щ.В. за това, че от 03.11.2016г. нататък е престанала да се явява на работа, като се кани в срок от три работни дни да се яви и да даде обяснения; обяснението на ищцата, изпратено по куриер на 07.12.2016г., с което същата заявява, че на 02.11.2016г. след 17:00 часа ****** на ********* й е казал, че я съкращава поради намален обем работа, съдържа се разписка за приемане на пратка от 04.01.2017г. с посочено съдържание – заповед за дисциплинарно наказание от 30.12.2016г., адресирана до Е.В.,***, който адрес е посочен от ищцата като неин такъв и в ИМ, върната с отбелязване, че получателят е намерен и отказва да получи пратката, втора товарителница и разписка от 05.01.2017г. със съдържание – заповед за прекратяване от 03.01.2017г., върната по същия начин, с отбелязване, че получателят лично отказва да приеме пратката.

Ответникът представя извадка от фейсбук профил на лицето „Е.Е.” във връзка с твърденията му по повод уронващи престижа на фирмата твърдения, която обаче не е приета от съда.

За установяване на обстоятелствата във връзка с прекр. ТПО на ищцата по делото са събрани гласни доказателства, чрез изслушване на страните по реда на чл. 176 от ГПК, и разпит на свидетели.

По реда на чл. 176 от ГПК ищцата е посочила, че е водила тетрадки, в които са се записвали определени суми, като приходи и разходи на дружеството, като това й е било указано от ******* на ******** - Д. П., който същата приемала за свой работодател, тъй като управлението на дружеството било поверено на него. Досежно начина, по който й е било указано повече да не идва на работа, същата не е давала обяснения.

По реда на чл. 176 от ГПК е изслушан ********* Т. П., като същата отрича тя или ***** й, който се явявал пълномощник на дружеството, да са уволнявали ищцата, В обясненията си същата сочи, че през последните две години е имало много неща в поведението на ищцата, от които не е доволна и всеки път, когато й се направела забележка, ищцата заплашвала, че щом не са доволни, оттук насетне няма да ходи на работа и ще види как ще фалират без нея. За конкретния случай сочи, че отново й е известно, че ищцата се е разсърдила и е спряла да работи, а ******** се опитала да я извика по телефона, но Е. отказала да работи повече. Реално складът на ул. „Б. ш.”, в който работела ищцата, се управлявал от предишния си собственик – ******* на ********** Д. П. ******** ходела в склада, ако има проблем, или ако се налагало да замества Е., а ако всичко е наред, не ходела. През последната половин година, преди ищцата да си тръгне, имало много оплаквания от клиенти срещу нея за това, че с отношението си тя буквално ги гони, това било многократно обсъждано и било основният проблем между П. и ищцата. Ищцата си позволявала да отсъства от работа, без оправдателен документ, да ползва отпуски, които не се отразяват документално, всичко това било позволявано от П. и ***** й, които били недоволни, че вместо да им е благодарна, отношението й е обратното – гони клиентите. Въпреки това, до уволнението й, Е. не била наказвана. За конкретния ден и случай, от който нататък Е. е спряла да ходи на работа сочи, че й е известно между нея и ***** й, който реално се е занимавал с управлението на дружеството, да е имало конфликт, ***** й е бил недоволен, ищцата използвала този спор, за да престане да се явява на работа, *********** започнала да я търси, но Е. не си вдигала телефона, като имала възможност да се обади на ************** и да й каже, че няма да ходи повече на работа, но не го направила. Всеки път, при всяка забележка относно работата й и отношението към клиентите Е. заплашвала, че ще спре да ходи на работа. След като престанала да се явява и отказала да отиде, била проведена дисц. процедура и била уволнена.

По делото е разпитан свидетелят Ф.С., бивш колега на ищцата от ответното дружество и настоящ неин съдружник, заедно с адв. С. в дружеството „******” ЕООД и ********* на същото. Това дружество е регистрирано на 17.11.2016г. в гр. Пловдив, също на ул. „Б. ш., със същия предмет на дейност, като този на ответното дружество, от ищцата и адв. С..  До 20.02.2017г. съдружници са били само ищцата и адв. С., след което е приет за съдружник и св. С..

Според показанията на този свидетел, който през м. 11.2016г. е работил като *********** при ответника, в началото на м, 11.2016г., около 3-4.11 Д. П. дошъл на работа в склада и им казал, че е съкратил Е. и тя повече няма да работи с тях, и че остават на работа следните лица – Д. П., ****** му А. П., св. С. и още един работник – З.. Реално разбрали, че Е. повече не работи в дружеството, когато ******** П. им предоставил нейния служебен телефон със СИМ карта с контактите на клиентите на дружеството, както и ключовете. Свидетелят се обадил на ищцата, за да я пита за какво става въпрос, и тя отговорила, че е била изненадващо съкратена. След това към края на м. ноември тя отишла с детето си при г-н П., за да поиска документите за уволнението си. Тогава Д. П. казал на свидетеля, че няма да даде на Е. документите, защото тя смята да го съди. Свидетелят е работил с ищцата две години в дружеството -ответник, счита, че същата съвестно е вършила работата си, като по време на отпуск е била замествана от него, а за тези две години ****** П. не е ходила в дружеството въобще, нито е работила, нито е разговаряла с Е.. На свидетеля не е известно ищцата да е била дисциплинарно наказвана, известно му е в дружеството да са водени тетрадки за приходи и разходи, направени в брой, по нареждане на Д. П. Те двамата с Е. нямали ключ от касата, с касата боравел само Д. П. Свидетелят не е присъствал, когато Е. е предала ключовете и картата си на Д. П.. Малко след Е., около средата на м. ноември и той напуснал ответното дружество, работил при жена си, а през януари 2017г. тя го поканила да работят заедно в новото й дружество.

От показанията на св. М. В., която обслужва счетоводно ответното дружество се установява, че познава ищцата от шест години, Е. работела в склад, магазин, на Б. ш. № ***, по документи, като **********. В този склад работели обикновено двама продавачи и един **********. За документите се обръщала към Е., понякога и към г-н П., който бил упълномощен от Т. П., той отговарял за работата в склада. Относно прекратяването на ТПО на ищцата, сочи, че на втори или трети октомври 2016г., след като Е. преустановила ходенето на работа, я потърсил адв. Я.С., за да поиска да се оформят документите на Е. за прекратяване на ТПО. Свидетелката се обадила на собствениците в тази връзка, които обаче й казали, че с Е. имат спорове, тя не напуска, не е подала документи за напускане, и че е спряла да се явява на работа, няма никакви документи за оправяне, но се очаква да си оправят отношенията. След втори ноември Е. не била ходила на работа, като свидетелката минала през обекта,  за да попита дали заместващото я лице има нужда да бъде обучено за работа с касовия апарат. При първия разговор с пълномощника на Е., той казал, че Е. е освободена от работа, и, че свидетелката трябва да й подготви документите, а адв. С. да ги получи, защото е неин пълномощник. След този разговор, първо се обадила на ********** и я попитала дали има нещо такова, дали освобождава Е.. Тя казала, че няма сведения да я освобождават, след което свидетелката се обадила на Д. П. Той казал, че с Е. са провели разговор, след който тя не е дошла на работа, но че ще отиде. По негови данни с Е. имали разговор за това, че през м. ноември работата намалява и трябва да се направи инвентаризация, както и за други неща, които не пожелал да сподели на свидетелката, казал й, че за уволнение и напускане не са говорили и че Е. ще се върне на работа. Казал й, че Е. няма да се уволнява и никаква заповед да не изготвя. През това време започнала проверка от ДИТ Пловдив, пискали списъци на служители и поставили въпроса защо Е. не се явява на работа и не е съставена документация по въпроса. Дали консултация, че ако отсъства без документи, трябва да й се изискат обяснения   защо не се явява на работа. ********* наредила такива да се изискат, свидетелката написала искането, *********** го подписала  и го изпратили на Е.В. по „Еконт”, на адреса от трудовото й досие. Писмото се върнало в запечатан плик, оформено с отказ за получаване. Впоследствие свидетелката говорила с нея по телефона и като краен резултат Е. депозирала обяснения за неявяването си.  Г-н и г-жа П. заявили, че дадените обяснения не ги удовлетворяват, а Е. продължава да не се явява на работа, поради което свидетелката им обяснила, че има два варианта – или Е. сама да подаде молба за напускане, или да бъде уволнена дисциплинарно. Тъй като Е. отказала да подаде такава молба, то били предприети действия за дисциплинарното й уволнение. Била издадена заповед за дисциплинарно наказание уволнение, което изпратили по същия начин с „Еконт”. Тя също се върнала с отказ за получаване, без да бъде отворен плика, след което свидетелката подготвила и заповед за уволнение, за прекратяване на ТПО, била подписана и изпратена, и също отказана за получаване. Свидетелката оформила документите и тр. книжка на ищцата и й пратила писмо да се яви да ги получи, защото без нейно съгласие ме можела да праща ТК по пощата. Това писмо също се върнало непотърсено. Свидетелката била подготвила за подпис документи за полученото тр. възнаграждение, които ищцата отказал да получи, отказал да й се изплати ТВ за два дни през м. 11, но получила срещу подпис в склада тр. си книжка. Преди да се стигне дотам, в кантората на свидетелката имало среща на 21.12.2016г., на която се явили ***** и ******** П., и ищцата с пълномощника си. Имали уговорка двете страни пред свидетелката в счетоводната кантора да подпишат документите за прекр. на ТПО, ищцата да си получи обезщетението за 10 дни неползван ПГО и да приключат отношенията си. Към този момент нямало изготвени документи за дисциплинарно уволнение, тъй като били обсъждани вариантите и била изготвена молба за напускане от името на ищцата. Пристигнали и двете страни, като свидетелката обяснила двата варианта – първият, ищцата да подаде две молби – една за неплатен отпуск за изминалото време, през което не се е явявала на работа, и една за напускане, след което ТПО да се прекрати по взаимно съгласие, а самоотлъчките да се оформят като отпуск, тъй като в нейна полза така било подадено като информация в НАП, и вторият – този период ад се води самоотлъчка, какъвто е всъщност, за което обаче носи дисциплинарна отговорност. Ищцата и пълномощника й отказали да подписват каквото и да било, излезли и казали, че ще се срещнат в съда.

Разпитан е свидетелят Д. А. П., ***** на управителя на ответника, бивш собственик на дружеството и бивш негов *****, който е бил упълномощен да управлява дружеството към момента, в който ищцата е престанала да се явява на работа. От показанията му се установява, че преди Е. да спре да ходи на работа, в склада, в който тя е работила, са работели следните лица – ищцата, Ф.С. и И. И. изплащането на възнагражденията на всички работници от склада било възложено на ищцата. На 02.11.2016г. ищцата го уведомила в последния момент, че ще отсъства, тъй като има час за козметик или масажист. Това отсъствие не било нито планирано, нито съгласувано, затова свидетелят й се обадил по телефона и й казал, че трябва да проведат разговор относно дисциплината й. Когато се върнал в склада свидетелят, ищцата я нямало, затова й се обадил по телефона и се разбрали да се видят на адреса, на който тя живее. Там провели разговор, в който свидетелят казал на г-жа В., че не е доволен от работата й и дисциплината й през последните месеци, че се купуват стоки, които не са необходими, купува се скъпо, намалява стоката, складът работи зле, и че нещата не може да продължават така. е. се разсърдила и му казала, че ако иска да я уволни, да й го каже направо. Свидетелят й казал, че не става дума за гонене, а за това да се работи както трябва. Свидетелят отрича да е казвал на Е., че е уволнена и повече да не ходи на работа. Е. се ядосала, слязла от автомобила и казала, че по-късно ще му върне ключовете и служебния телефон. Впоследствие те му били занесени от адв. С., като в телефона всички служебни контакти били изтрити. Адв. С. няколко пъти му повторил, че е направил много лошо, че е изгонил г-жа В., и няколко пъти му се обаждал по телефона и му казвал, че той я е изгонил, а свидетелят настоявал тя да се върне на работното си място и да си уточнят нещата.  Адв. С. му казал, че Е. никога повече няма ад стъпи там. Свидетелят търсил ищцата по телефона, но тя отказвала да разговаря с него, а адв. С. му се обадил да му каже да „нагласи” документите и тя повече няма да ходи на работа. За това, че това е пълномощникът на ищцата разбрал от изявленията на същия, тъй като лично на него пълномощно не било предоставяно.

През м. декември трябвало да има среща между страните в счетоводната кантора на свидетелката М. В., на която трябвало да се уредят отношенията на страните по прекр. ТПО на ищцата и тя да си получи останалите възнаграждения и обезщетение за неплатен отпуск. Били готови само документи за получените пари, документи за прекратяването трябвало тепърва да се съставят. Свидетелят настоял ищцата да си подаде молбата за напускане и да подпише документи какви суми е получила, ищцата се явила с пълномощника си адв. С. и отказвала да подпише каквото и да било, искала да си получи тр. книжка оформена, поради което не се постигнало съгласие. До тази среща, считано от срещата им пред дома на ищцата, последната не се е явявала на работа.

Разпитан е свидетелят И. С. И., служител на ответника и бивш колега на ищеца, от чиито показания се установява, че е работил с ищцата в магазин за найлони на ул. „Б. ш.” гр. П. В показанията си същият сочи, че ищцата е била нещо като началник в магазина, тя им е плащала заплатите, но относно уволнението й няма впечатления.

Установява се от представената справка от Търговския регистър и извършената служебна такава, че на 17.11.2016г. ищцата, нейният пълномощник адв. Я.С. и свидетелят Ф.С. са регистрирали свое дружество, в което са съдружници - „**********” ЕООД, регистрирано на 17.11.2016г. в гр. П., също на ул. „Б. ш.”, със същия предмет на дейност, като този на ответното дружество, и до 25.07.2018г. е било представлявано от ищцата и свидетеля С., а оттам насетне само от ищцата.

По отношение на уволнението други доказателства не са събирани.

От дотук изложеното съдът намира, че заповедта, в частта относно наложеното наказание за нарушението „неявяване на работа повече от два последователни работни дни” е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, поискани са и са приети от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарното производство, същите са били обсъдени от работодателя, издадена е заповед в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, която е надлежно връчена на дисциплинарно наказаното лице, при условията на отказ, удостоверен с отбелязването на куриера върху разписката, а в товарителницата изрично е посочено, че пратката съдържа заповед за дисц. уволнение, и дата на същата. Ето защо съдът приема, че дисциплинарната процедура, по отношение на това нарушение, е спазена, а заповедта – надлежно връчена, поради което спорът следва да се разгледа по същество, а именно – да се установи дали ищецът действително е извършил вменените му във вина нарушения и дали същите съответстват по тежест на наложеното наказание. Всички товарителници, заповеди, искане за даване на обяснения и дадени такива са изследвани и от ДИТ Пловдив по повод подадения от ищеца сигнал, и се намират в тяхната преписка, поради което са съществували и към момента на извършване на проверката. Товарителниците на „Еконт” имат достоверна дата, доколкото същите разполагат с лиценз за национална пощенска услуга.

Досежно второто нарушение – уронване доброто име на работодателя, заповедта е нередовна, не е описано в какво се състои то, с какви действия и бездействия е извършено, на коя дата, и за него обяснения не са искани, поради което в тази част заповедта е нередовна, и от външна страна, и досежно спазване дисциплинарната процедура.

Досежно третото посочено нарушение – неспазване установеното работно време за периода на неявяване на работа, доколкото същото се поглъща от по-тежкото такова – неявяване на работа два и повече последователни работни дни, до датата на уволнението, то следва единствено да се обсъди извършено ли е нарушението „неявяване на работа” от ищцата, за какъв период от време и достатъчно тежко ли е то, да обоснове налагането на най-тежкото дисц. наказание „уволнение” и дали ищцата действително е била в самоотлъчка, или е била изгонена от работа и й е съобщено, че е уволнена.

В тази връзка, съдът намира следното:

От показанията на свидетеля П., който е разговарял с ищцата на 02.11.2016г., се установява, че същият не я е гонил, отишъл е до дома й след края на работния ден, в който тя не е отишла на работа, защото е уведомила, че има друг ангажимент, за да проведе разговор с нея относно трудовата й дисциплина, като ищцата сама му е казала, че щом е така, повече няма да ходи на работа. В този смисъл са и дадените от ******** П. обяснения, и дадените показания от счетоводителя В., относно това, че никой не е гонил ищцата.  Ищцата не е дала обяснения по въпроса, а показанията на свидетеля Ф.С. са в смисъл, че Д. П. им е казал, че „е съкратил Е. и тя повече няма да работи с тях”. Останалите свидетели обаче, които са разговаряли с П., твърдят обратното – че Е. му е казала, че няма да идва на работа, но той им е казал, че ще си оправят отношенията. В конкретния случай единственият очевидец на този разговор, проведен в извънработно време, е свидетелят П.. Дори да се приеме, че същият е заинтересован, като упълномощено да управлява дружеството лице, че **** му като ****** е дала обяснения в своя полза и че *****, който ги обслужва, също е заинтересован, то свидетелят С. също е заинтересован, тъй като е съдружник на ищцата и пълномощника й. Независимо обаче как е протекъл разговорът между П. и ищцата, няма спор, че П. при срещата си с ищцата Е.В. не й е връчвал документи и какъвто и да било писмен акт, за прекратяване на ТПО. Няма никакви твърдения ищцата, след този разговор, да е отишла на работното си място, да е заявила, че ще продължи да работи, тъй като документ не й е връчен, както и няма спор, че същата не е „изгонена” от работното си място, тъй като там разговор изобщо не се е състоял. Няма спор и, че никой не е принуждавал ищцата да връща ключове и телефони, а тя сама, лично или чрез представител, ги е върнала доброволно. Свидетелката М. В., която съдът приема за най-слабо заинтересована от изхода на спора, доколкото познава и двете страни, в добри отношения е с всеки от тях, и няма йерархическа връзка с ответното дружество, в показанията си сочи, че ищцата й е казала, че иска да й оформи документите за прекратяване и тя ще се яви да ги получи. Такива нареждания тя не е получавала от Д. П., нито от ******* Т. П., които й казали, че ще се опитат да убедят ищцата да се върне на работа. Видно от писмените доказателства обаче, няколко дни по-късно ищцата е регистрирала собствено дружество на близък адрес със сходен предмет на дейност и е отказала да продължи на работи при ответника. Няма никакви - нито твърдения, нито доказателства, на 03.11.2016г. ищцата да се е явила в началото на работния ден в склада, за да търси документите за прекр. на ТПО или, за да работи, докато такива не й бъдат връчени. Няма спор, че ищцата повече не се е явила на работа, а ищцовото дружество, преди да предприеме стъпки по дисциплинарното й уволнение, й е предложило по-изгоден за нея начин за прекр. на ТПО – ищцата да си подаде молба, самоотлъчките да се оформят като неплатен отпуск, и да се разделят по взаимно съгласие.

С оглед на дотук изложеното, съдът приема за доказано нарушението – неявяване на работа два и повече последователни работни дни,  както и неявяване на работа изобщо, считано от 03.11.2016г. в продължение на два и повече месеца. Само неявяването на работа в първите два от тези дни е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, за да обоснове налагане на най-тежкото наказание, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Дори да се приеме, че на ищеца при скандал е казано от лице, което не е управител  на дружеството, а негов пълномощник, да спре да се явява на работа, това не е основание, което да оправдае самоотлъчките на ищцата. Ищцата, видно и от свидетелските показания, е наясно както с документацията на ответното дружество, така и с обстоятелството кое лице го представлява, както и че трудовото й правоотношение се прекратява с писмен акт, който следва да й бъде връчен. В този смисъл са и показанията на св. В., на която ищцата се обадила да „й оформи документите за прекратяване”, и тъй като свидетелката не е била уведомена за основанието, на което това следва да бъде сторено, се е обадила на представляващия дружеството, който обаче отрича да е поел инициатива в тази връзка. Не се установява ищецът да е упражнявал право на стачка по установения в закона ред и не се твърди упражняване на такова, няма представени доказателства за наличие на уважителни причини за неявяване на работа. Няма никакви доказателства ищцата да се е явила на работа след 02.11.2016г. въобще, нито да е  била „изгонена” от работа, като трудовото правоотношение, още повече на посоченото от ищцата основание, се прекратява с писмен акт. След като такъв не е връчен на ищцата, всяко неявяване на работа, освен в случаите на незаконно недопускане, представлява самоотлъчка и подлежи на санкциониране по установения в КТ ред. Ищцата не твърди да й е връчван писмен акт, не твърди ***** да я е уведомила за предстоящото прекратяване, не твърди да са й били отнети ключовете от склада, не твърди да не е допускана до работа, и не доказва уважителна причина за неявяването си на работа от 03.11.2016г. до 30.12.2016г. вкл. Отделно от това, изложеното в исковата молба досежно уволнението не съответства на изложената по делото фактическа обстановка, за това, че ищцата е разбрала за уволнението от инспекцията по труда, тъй като самата тя лично е отказала да получи заповедите, преди докладът на ДИТ да бъде изготвен. Отделно от това, установи се от писмените доказателства, че ищцата в същото време се е занимавала с регистрацията на свое собствено дружество, със същия предмет на дейност, в съдружие с пълномощника си, което е в подкрепа на твърдението на ответната страна, че същата само е търсела повод да преустанови работата си при ответника и е използвала скарването с ***** на ***********, за да напусне, без обаче да го стори по установения в закона ред, като депозира писмено изявление за прекратяване. Същата доброволно е предала ключове и телефон, чрез пълномощника си, което е индикация за нейното намерение, а не това на работодателя, ТПО да бъде прекратено.

С оглед на всичко дотук изложено съдът намира за недоказано твърдението на ищцата да е престанала да ходи на работа, тъй като ТПО й е било прекратено.

Ето защо съдът приема, че дисциплинарното нарушение е виновно извършено, не са налице обстоятелства, освобождаващи ищцата от отговорност, и тежестта му съответства на най-тежкото наложено наказание “ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ”. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:

За да се уважи същия, следва уволнението на ищцата да се признае за незаконно и като такова да бъде отменено.  оглед отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, този иск също ще се отхвърли като неоснователен. Отделно от това, обезщетението на това основание се претендира за периода от 02.11.2016г. до 02.12.2016г., през който период ТПО между страните изобщо не е било прекратено, което представлява отделно самостоятелно основание за неговото отхвърляне.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неползван ПГО, както и по възражението за прихващане с надплатени на ищцата суми за трудово възнаграждение за 2014г., съдът намира следното:

За да се уважат същите, следва ищецът да установи, че е полагал труд през месеците, за които претендира заплащане на трудово възнаграждение, конкретния размер на неплатеното трудово възнаграждение, обстоятелството, че към прекратяването на ТПО му е останал неползван платен годишен отпуск, колко дни и за коя година, и размера на обезщетението за неползван ПГО, респ. на последното БТВ за пълен работен месец преди уволнението му – база за изчисляването му.

Между страните не се спори, че ищцата е полагала труд в процесния период, че основното й месечно възнаграждение е било това, което е посочено в тр. договор и доп. споразумения, и вписано в тр. й книжка, и че ежемесечно дължимите суми са били начислявани във ведомостта. Спорно е дали същите са изплатени и по какъв начин, доколкото не е спорно между страните, че подписи във ведомостта  за заплати срещу името на ищцата за процесния период липсват, а тр. възнаграждения са били изплащани в брой.

Доколкото трудовото възнаграждение представлява установено с писмен акт парично задължение, то доказването на неговото плащане се извършва изцяло с писмени доказателства. За установяване неговия размер и дали е изплатено е допусната да се извърши ССчЕ, основна и доп. такава. От заключенията на вещото лице С., които се кредитират от съда като обективно и компетентно изготвени, се установява, че за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл. дължимите и неплатени на ищцата суми, след приспадане на наложените й запори от ЧСИ, които са били изплащани от работодателя, нетната сума за тр. възнаграждение възлиза на 9042,39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), като няма данни същата да е изплатена по банков път, срещу подпис във ведомостта, или с нарочен документ - разписка или ордер.

Вещото лице е изследвало записванията в тетрадките, като в случай, че се приеме, там, където е посочено „Е. аванс” или „Е. заплата”, тези суми да са получени от ищцата, като трудови възнаграждения, то получените за 2014г. суми са 10144, 08 лева, а за периода на възражението за прихващане – юни - декември 2014г. по тетрадка са получени 6000 лева, при ТВ от 2749, 24 лева, или в повече – 3250, 76 лева. За периода 09.01.2015г. – 12.06.2015г. записаните в тетрадките суми срещу името на ищцата, с основание аванс, заплата, и без основание, са 4557, 20 лева.

От ведомостите, находящи се в преписката на ДИТ, се установява, че срещу сумите за получаване за периода м. 01.2015г. – м. 12.2015г., както и м. 01.2016г. – м. 10.2016г. вкл. срещу името на ищеца и сумата за получаване няма положен подпис, за което на работодателя е съставен АУАН и е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

От приложената преписка от ДИТ Пловдив се установява, че при работодателя са получавани запорни съобщения от съдебни изпълнители за наложени запори върху ТВ на ищцата, които са били превеждани по съответните изп. дела, като в счетоводството на работодателя се съхраняват документите за банковите преводи и са приложени в преписката на ДИТ.

По възражението за надвзети от ищцата суми за трудови възнаграждения, както и получени такива срещу вписване в тетрадка, съдът намира следното:

По делото са представени от ответника в заверени копия, а след оспорване от ищеца – в оригинал два броя тетрадки, както следва: 2 бр. тетрадки с твърди и меки корици в оригинал, както следва: тетрадка малък формат с меки корици с щампован тигър, със записвания, с начална дата 25.10.2013 г. и крайна дата на последна страница 17.01.2014 г., както и тетрадка среден формат с твърди корици, черна, с щампован жълт емотикон, с начална дата на записванията - 21.05.2014 г. и отметка, „каса” от 20.05. и посочена наличност 515.81, и записвания на последна страница, имена и суми от дата 12.06.2015 г., след което следват фабрично отпечатани страници с математически формули.

В тези тетрадки има записвания на дати, имена и суми, плюсове, минуси, ограждане, като обикновено след определена дата следват записвания на имена на лица, срещу всяко от които е посочена сума, а на места встрани от сумите е посочено и за какво са тези суми. Срещу някои суми има знак минус, срещу други – плюс, срещу трети няма знак. Никъде няма подпис на лице, което е водило тези тетрадки и е правило записванията за съответния ден, не е посочено и какво представляват тези записвания, дали са някаква форма на счетоводна отчетност, в края на деня има сборуване на суми за датата. Видно е, че са водени на места с различни почерци, различни химикали, вкл. и за един и същи ден. Никъде не е посочено име на лице, което води записките, няма и положен подпис на такова лице, нито на лице, което е дало, респ. получило някоя от сумите, посочени в тетрадката. Във връзка с това какви са записките в тези тетрадки, от кого са водени и вписвани ли са в тях получавани суми за тр. възнаграждение са изслушани ищцата и управителката по реда на чл. 176 от ГПК и са разпитани всички горепосочени свидетели по делото.

Ищцата в обясненията си е посочила, че само част от записванията в тетрадките са правени от нея, с нейния почерк са, като това били суми, които Д. П. вземал от касата за нещо и казвал на продавачите да ги запишат. Когато някоя фирма давала аванс за поръчка, това се записвало, когато плащала някакви задължения – също. Относно записванията за изплатени суми на работници сочи, че са имали лица, които не работят по ТПО, или са идвали да свършат нещо, и на тях се е плащало на ръка, като напр. работникът К., и това се вписвало в тетрадката. за процесния период имали на работа временно лица без трудов договор, изплащаните им суми се вписвали в тази тетрадка. За един и същи ден записванията били правени от различни лица, видно от почерка. По втората тетрадка, с начална дата 02.06.2014г. ищцата обяснява, че е правила записвания за суми под диктовката на Д. П., като за някои от имената, срещу които са сумите, не знае на кои лица съответстват. Ищцата отрича изплащането на тр. възнаграждения на който и да е от служителите по ТПО да е вписвано в тези тетрадки,  отрича името „Е. аванс” или „Е. заплата” да се отнася за суми, които тя да е получила като възнаграждения, още повече, че срещу тези суми няма неин подпис. Записвало се какво е получено като аванси от фирми и какво е изхарчено. записите с нейно име и суми, и отсреща аванс означавало, че е приела капаро.  Плюсът означавало, че парите са постъпили, а минусът, че някой дължи нещо. Тези записвания били за касата. Името „М.” означавало ****** на ******** Д. П. Където пишело нейното име, означавало, че е приела или дала някакви пари, според това дали има плюс или минус след сумата.

Според показанията на свидетеля Ф.С. относно записванията в тези тетрадки, и относно изплащането на възнагражденията, заплатите им се изплащали от Д. П., относно тетрадката, той е записвал в нея от 15.06.2015г. насетне, тъй като през 2015г. започнал работа, тетрадките се видели под диктовката на П. и в тях записките се водели от който бил на работа в склада – ищцата, свидетеля, **** на П. Неговото име и сума отсреща означавало, че или е дал на нпкого, или е взел пари от някого, според това дали има плюс или минус. Относно тр. възнаграждения сочи, че авансът към заплатата му е бил 250-300 лева. Сумите по тетрадката се записвали за отчетност на оборота за деня и се съхранявали в една стая отзад, в края на деня г-н П. идвал и ги вземал или прибирал в касата, от която само той имал ключ.

Според показанията на свидетеля М. В., външен ***** на ответника, работните заплати в дружеството следвало да се плащат по график до 25 –та дата на месеца, следващ отработения, но реално се получавали в края на месеца, за който са, или първия ден на следващия, когато ведомостта още не е изготвена. На свидетелката било известно, че работниците сами си изплащали заплатите, като ги вземали от оборота и ги записвали в някакъв тефтер. Някои от тях имали наложени  запори, което налагало свидетелката ад се обацда да уведомява за размера на запорираната сума. Свидетелката не е виждала кой плаща заплатите на работниците от склада, било й казано, че Е. ги плаща, защото така е разпоредил М., чула го е. Относно ведомостите, те се подписвали, след като заплатите реално били взети, давала ги на ********** да ги разпише и ги носела в склада да се подпишат служителите, след което минавала да ги вземе подписани. Не всички служители винаги ги подписвали, при напускане на някои от лицата това било установявано и си ги подписвали. Преди да подаде съответните декларации, че заплатите са изплатени, се обаждала в склада, който вдигне телефона, да й каже, и М. да потвърди, като винаги отговорът е бил утвърдителен. Относно ведомостите, впоследствие разбрала, че Е. не ги е подписала, мислела е, че е подписала ордери, но после се оказало, че заплатите се изплащат „по тефтер”.

В показанията си св. Д. П. сочи, че упълномощил ищцата да води тетрадките, само тя можела да обясни как са правени записванията, там се вписвали дневния оборот, приходите и разходите. Когато се провел разговорът във връзка с оформяне документите за прекр. ТПО на ищцата, тя отказала да подпише каквото и да било, вкл. и неподписаните ведомости, въпреки че си била получила заплатите в повече. Счетоводителката ходела да взема ведомостите, а специално за ордерите са имали спорове 2-3 г. с Е.. Тя твърдяла, че не е необходимо да се пишат разходни и приходни касови ордери. Това била една от причините за обтягане на отношенията им.

В показанията си св. И. И., служител на ответника, сочи, че в ответното дружество заплата се изплащала два пъти – веднъж авансово на 15-то число и втори път на 30-то число, но е имало случаи, в които имат нужда от пари и по друго време, и ищцата Е.В. им давала. Тя изплащала заплатите на работниците, пишела имената им и сумите в една тетрадка и им ги давала, например вписването на 30.09.2014г. означавало, че е взел тези пари. Счетоводителката идвала на края на месеца с някакви документи, които те разписвали, но не разбирали за какво са.

При така установените факти за трудовото възнаграждение съдът намира за доказано твърдението на ищеца за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл. дължимите и неплатени на ищцата, след приспадане на наложените й запори от ЧСИ, които са били изплащани от работодателя, нетни суми за тр. възнаграждение да възлизат на 9042,39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки). Доколкото тр. възнаграждения представляват установено с писмен акт парично задължение, то и изплащането му се установява с нарочен писмен документ -  платежно нареждане за банков превод, подпис във ведомостта, разходен касов ордер или друг вид разписка. В конкретния случай ответникът не доказва горепосочената сума да е изплатена по банков път, срещу подпис във ведомостта, или с нарочен документ - разписка или ордер. Представените тетрадки с вписвания за имена и суми не представляват разписка за получени трудови възнаграждения, тъй като в същите липсват съществени реквизити – поне две имена на получателя и подпис, също така липсва и отбелязване за кой месец се отнася сумата. Фактът, че са удържани осигуровки и данъци върху сумите, които са внесени, и че са превеждани сумите по запорите към ЧСИ, не води до извода, че сумите, върху които са начислени, са изплатени на ищеца, доколкото не е представен изходящ от самия ищец документи, че е получил сумите – подписана ведомост, РКО или разписка. В случая вписванията в тетрадките не представляват разписка, дори в случаите, в които се отнасят за лицето „Е.”, тъй като, на първо място, не е ясно за кое лице се отнася, няма фамилия, на второ – не е конкретизирано каква е сумата, в случаите, в които пише „аванси” част от гласните доказателства сочат, че става въпрос за приходи на дружеството авансови плащания, получени от съответния служител, не е ясно взети ли са тези пари, или са дадени, от кого и на какво основание, и най-важното – липсва подпис на лице и изявление да е получило определена сума. С оглед на горното, невъзможно е да се приеме, че тези тетрадки, неподписани от ищцата, носят нейно изявление да е получила тр. си възнаграждения.

Що се отнася до възражението за прихващане, то също е неоснователно, по така изложените съображения – вписването на име „Е.”, сума, с основание или без, без подпис, не означава ищцата да е получила съответната сума и да я е прибрала за себе си, да я е взела като тр. възнаграждение или на друго основание, поради което, доколкото получаването на сумите е недоказано, то неоснователно е и самото възражение. 

Ето защо искът за заплащане на тр. възнаграждение за периода м. 01.2015г. – м. 10.2016г. е изцяло доказан по основание, а по размер – в установените от в. л. С. размери, поради което следва да се уважи за сумата 9042, 39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), а за разликата до пълния предявен размер от 11 990 лева (единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева) – да се отхвърли.

Ищецът претендира законна лихва върху главницата, същата е лихвоносна, исковата молба има х-р на покана, като работодателят изпада в забава на съответното число от месеца, на което е платимо тр. възнаграждение. Ето защо законна лихва върху ТВ ще се присъди, от завеждане на исковата молба – 07.03.2017г., до окончателното плащане.

По отношение на обезщетението за неползван платен год. отпуск, в тр. договор е уговорен такъв в размер на 20 дни годишно. със заповедта за прекр. на ТПО е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за неползвания отпуск от 10 дни. Видно от заключението на в. л. С., през 2014г. и 2015г. ищцата го е ползвала целия, а през 2016г. – 10 дни от него, поради което при прекр. на ТПО й се дължи обезщетение за 10 дни неползван отпуск за 2016г. Ищецът претендира обезщетение за 14 дни за 2016г., като твърди през 2016г. да е ползвал само 6 дни. По делото е представено ЛТД на ищцата, видно от което през 2016г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск от 15.07.2016г. до 22.07.2016г., за 2016г., въз основа на подадена молба, като със заповед на работодателя е разпоредено да излезе в отпуск в този период, отпускът й е разрешен за 5 дни. С друга молба от 12.08.2016г. е заявила за ползване ПГО за 2016г. от 15 до 19.08.2016г. вкл., като със заповед й е разрешен, отново за 5 дни, поради което останалият отпуск за 2016г. е 10 дни. Ищцата не е оспорила подписите си в молбите, а във ведомостта за тези периоди й е начислявано възнаграждение за ползван отпуск. Ето защо ищцата при прекр. на ТПО има право на 10 дни ПГО, за който, видно от заключението, дължимото й обезщетение е в размер на 279, 77 лева. Във връзка с неговото изплащане, работодателят е ангажирал доказателства за това, че е начислено обезщетението във ведомостта, и е изплатено на ищцата заедно с ТВ за 2 дни за м. 11.2016г., сума в размер на 293, 65 лева е платена на ищцата в брой на 17.05.2017г. в 10:56 часа от служител на Еконт експрес И. Б. Д.. Ищцата не оспорва получаването на сумата. Ето защо този иск ще се отхвърли, както следва – за сумата 279, 77 лева обезщетение за 10 дни неползван ПГО за 2016г. като погасен поради плащане на 17.05.2017г., а за разликата до 364 лева (триста шестдесет и четири лева) – обезщетение за 14 дни неползван платен годишен отпуск, искът ще се отхвърли като неоснователен.

Доколкото ищецът е претендирал законна лихва, вземането е лихвоносно, исковата молба има х-р на покана и работодателят е бил в забава, тъй като не доказва да е изплатил процесното обезщетение веднага след прекр. на ТПО, то законна лихва върху сумата от 279, 77 лева ще се присъди, от завеждане на исковата молба – 07.03.2017г., до 17.05.2017г.

По иска с правно основание чл. чл. 262 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни, съдът намира следното:

 Между страните не се спори, че ищцата е полагала труд в съботни дни. Спорно е до колко часа е работила всяка събота, дали е работила при подневно или сумарно изчисляване на работното време, и дали е работила до посочения от работодателя час в правилата на същия, или и до по-късно, и кой е този час.

В случая съгл. тр. си договор ищцата е назначена на длъжност “*********с 8-часов работен ден при 5-дневна раб. седмица. Същата твърди да се е работило и всяка събота, в периода “*********. – 02.11.2016г., 68 месеца по 4 съботи месечно от 08:00 до 14:00 часа, по 24 часа на месец, коуто да представляват изв. труд, за който й се дължат 8160 лева  (осем хиляди сто и шестдесет лева).

За разпределението на работното време при ответника, начина на неговото изчисляване, и начина на работа, как е структуриран работният ден в делнични и съботни дни по делото са събрани гласни, писмени и експертни доказателства, чрез едно основно и две доп. заключения на в. л. С..

В случая въз основа на инициирана от ищцата проверка по преписката на ДИТ Пловдив са събрани вътрешните актове на работодателя, уреждащи работното време и режима на неговото изчисляване. Видно от преписката, в нея се намират Вътрешните правила за организация на работната заплата, утвърдени от управителя и в сила от 11.01.2013г., според които системата за заплащане на труда е повременна, ТВ се изплащат еднократно до 30-то число на месеца, следващ полагане на труда, изплаща се ДТВ за ТСПО 0,6%, като според чл. 9, т. 2 за положения изв. труд се заплаща увеличение, както следва: за работещите при подневно отчитане на раб. време - с увеличение 50 % за работа през работните дни, 75 % през почивните и 100 % през официалните празници; а за работещите на смени и при сумарно отчитане на работното време – 50 на сто, освен в дните на официалните празници, когато увеличението е 100 %.

Приложен е и ПВТР на ответника, в сила от 01.09.2011г., с който са установени 4 смени на работа – първа от 08:00 до 17:00 часа с 1 час обедна почивка, втора от 09:00 до 17:00 часа с един час обедна почивка, трета от 08:00 до 13:00 часа, и четвърта от 08:00 часа до 17:00 часа, с два часа прекъсване по обяд. В представените графици има и други смени, като такава от 08:00 до 12:00 часа на 4-часов работен ден, като третия вид смяна от 08:00 до 13:00 часа е прилагана за съботните дни по графика.

В отговора на ДИТ до ищцата са посочили, че в ответното дружество се прилага сумарно изчисляване на работното време при месечно отчитане, което е допустимо от КТ, като са дадени разяснения как се прилага това. В преписката на ДИТ се намира, и е представена и от ответника, Заповед № 1/15.01.2013г. за въвеждане на сумирано отчитане на работното време с ежемесечен период на изравняване на всички служители, заемащи длъжностите “*********и „*********”, като са дадени указания за изготвяне на графиците за работа и присъствените форми, и представянето им в счетоводството.  Заповедите и ПВТР не са връчвани на служителите срещу подпис, същите не са се подписвали и на графиците  и присъствените форми. В ДХ на ищцата, връчена й срещу подпис при постъпване на работа, е посочено, че същата е длъжна да познава ПВТР и вътрешните актове на работодателя. 

Проверката от ДИТ е започнала още през м. ноември 2016г. и е продължила до м. декември, ищцата е била уведомена от ДИТ за актовете на работодателя за прилагане на сумарно изчисляване на работното време два месеца преди завеждане на исковата молба, цялата преписка е приложена по делото, ведно с правилата и заповедите от 2013г. за въвеждане на сумарно изчисляване на раб. време, с графиците и присъствените форми, поради което възражението на ищцата, чрез пълномощника й, че документите за въвеждане на сумирано изчисляване на раб. време за пръв път са представени на вещото лице С. и са съставени за нуждите на процеса, са неоснователни.

В преписката на ДИТ се намират работните графици и присъствени форми, видно от които в седмицата, в която някое лице се пада да работи в събота в склада, то работи от 08:00 до 16:00 часа през седмицата, вместо до 17:00 часа, с един час почивка на обяд, а лицата, които няма да дежурят в събота, са на 8-часов работен ден. В дружеството са въведени различни смени и режими на работа – на пълен работен ден, на половин ден, съботна смяна от 08:00 часа до 13:30 часа с половин час почивка за хранене. Според тези графици ищцата не се пада на работа всяка събота, като има и дни, в които през 2016г. по график работи само до обяд. Според тези графици, ищцата не полага труд всяка събота, а през събота, като работи  заедно със служителите Ф.С., понастоящем неин съдружник, и И. И., друг служител на ответника, и двамата разпитани като свидетели по делото. Същите, според графиците и отчетните форми, се редуват с ищцата при полагането на труд в съботни дни по начин, че в събота винаги работят по двама души. Всички графици са подписани за утвърдил и с печата на дружеството.

Относно действителния режим на работа на склада, за това как се е работило, на какви смени и при какви условия е полагала труд ищцата, по делото са разпитани свидетелите Ф.С. и  И. И., а за това как се е отчитал полагания труд – М. В., обслужващ дружеството **********.

От показанията на свидетеля Ф.С., бивш служител на ответника и настоящ съдружник на ищеца, се установява, че ищцата е работила заедно с него, от м. февруари 2015г., когато той е започнал работа, работили са заедно и се замествали взаимно, когато ищцата е била в отпуск, и е работил до средата на ноември 2017г., в този период се случвало да ползват отпуск с Е., по време на който взаимно се замествали. За работата през деня се водела тетрадка, в която правели записки според указанията на г-н Д. П., **** на ***********, а самата ******* не е работела в склада и не е ходела там. Относно режима на работа, работата в съботни дни и как е полаган трудът през тези дни, свидетелят не сочи нищо конкретно, освен това, че дните, в които складът работел, са се водели записки в тетрадката, по дати, издавани са касови бележки и фактури.

От показанията на свидетеля М. В., външен счетоводител на ответното дружество, се установява, че познава ищцата от шест години, откакто същата е започнала работа в ответното дружество, и е наясно с организацията на работа в склада. Е. е работила като ************* в магазин - склад в гр. П., ул. Б. ш., като обикновено в склада работели по двама ******* и един ***********. На ищцата било възложено да отговаря за документацията в склада, и да комуникира със свидетелката в тази връзка, като свидетелката работела наблизо и пътят за местоработата й минавал покрай склада, често влизала, за да вземе или остави документи, като се налагало и да изчака да приключат работа с определен клиент. Минавала оттам всеки ден. В склада бил въведен следният режим на работа: Работело се по график по 7 часа на ден през седмицата, на смени, като продавачът, който започвал по-рано, си тръгвал по-рано, и се застъпвали двамата в натоварените часове. По график складът работел и всяка събота, но свидетелката не е сигурна дали реално абсолютно всяка събота се е работело. Самият режим на работа е известен на свидетелката по повод и на това, че тя съставя документацията им, вкл. и ведомостите.

Показания е дал и св. Д. П., упълномощен от ****** ** да ръководи ответното дружество. Същият в показанията си сочи, че е бил собственик на дружеството, преди да го прехвърли на ****** си, но и след прехвърлянето му е продължил да ръководи работата му. В тази връзка му е известен режимът на работа в склада – работното време през седмицата било на две застъпващи се смени, едната от 08:00 часа до 16:00 часа, другата от 10:00 часа до 17:30 часа, като се работело и в събота. За дневния оборот и плащанията се водела тетрадка за която отговаряла ищцата. Почти през цялото време се работело на смени, имало някакъв период назад във времето, една или две години, в който не се работело на смени, но свидетелят не може да уточни кога.

От показанията на свидетеля И. И., служител на ответника, се установява, че през цялото време от 2011г. до ноември 2016г. е работил заедно с ищцата при ответника, в *********** за найлони в гр. П., на ул. Б. ш. В този склад работели около 4 души, при следния режим на работа – едните отивали на работа от 08:00 часа и си тръгвали в 16:00 часа, другите от 10:00 часа до 18:00 часа. В събота се работело от сутринта до 13:00 часа, като складът работел всяка събота. Относно съботните смени, се редували – всеки работел през седмица, по двама души на смяна били, заедно. Свидетелят временно работел в чужбина, от 01.10.2016г., когато напуснал, заминал за чужбина, до пролетта на 2017г., когато пак се върнал на работа в дружеството.

Показанията на свидетелите досежно режима на работа в склада на ответното дружество, в който са работели ищцата и двама от свидетелите, и който се е ръководел от св. П., изцяло съвпадат, противоречия не са налице, и изцяло кореспондират на писмените доказателства по делото.

По делото във връзка с изчисляване на полагания от ищцата труд през съботни дни са изслушани едно основно и две доп. заключения на в. л. Д.С.. В основното си заключение същата е изчислила извънредния труд на база на ищцовите твърдения, в случай, че ищцата е работила абсолютно всяка събота от “*********. до 02.11.2016г., 68 месеца по 4 съботи месечно, по 4 часа всяка събота, по 5 лева на час, за 1464 часа – 7320 лева. За 5 години, от 2012 до 2016г. този изв. труд възлиза на 1242 часа по 5 лева – 6210 лева, като вещото лице изрично е уточнило, че тези изчисления са на база заложените в исковата молба параметри, не и на събраните по делото доказателства – за размера на тр. възнаграждение на ищцата, за действителния брой отработени съботни дни, като изчислението е при подневно изчисляване на работното време.

Според в. лице от доказателствата по делото е видно, че е работено при сумарно изчисляване на работното време при ответника, като видно и от графиците, и от свидетелските показания ищцата е работила по две съботи, а не по 4 съботи месечно, като при този режим на работа не се констатира полагане на извънреден труд, тъй като месечната норма часове не се надвишава. В. лице цитира заповедта от 15.01.2013г. за въвеждане на сумарно изчисляване на раб. време при продавач-консултантите. Относно това от кои лица са издавани фактурите през съботните дни в. л. С. сочи, че през целия период, както и месеци след прекр. ТПО на ищцата, нейното име е било заложено като съставител на всички фактури в програмния продукт за работа, и едва на 03.10.2017г. е променено. Това име – Е.В., автоматично е заложено като съставител на всяка една фактура на ответника, независимо кое лице работи с продукта и „пуска” фактурата.

В лице е изготвило заключението си и във вариант, в случай, че до 15.01.2013г. е работено при подневно, а не сумирано отчитане на работното време.

В тази му част заключението е оспорено от ищеца, като е допуснато изготвяне на допълнително такова, с указания в. лице да работи на база събраните по делото доказателства, да изготви заключението си в два варианта – при сумарно и при подневно изчисляване на работното време, като извърши и проверка при ответника относно това има ли издавани фактури в събота и след 13:00 часа, кога е приключван касовия апарат и от кого, всяка събота.

В доп. си заключение в. л. С. сочи, че е извършила повторна проверка при ответника, проверени са графиците на работа, присъствените форми и ведомостите за заплати, като същите са съставени опри сумарно изчисляване на работното време, превишение на работното време не се констатира и няма отработени часове над нормата, които следва да бъдат отчетени като изв. труд. При извършена проверка на дневните отчети и касовите книги в периода 2011-2016г. се установява, че за 2011г. липсва програмиран код за оператор, а от 2012 до 2016г. на всеки служител е въвеждан код за работа – оператор 30, т. е не са имали персонален код. Вещото лице е установило кои съботи според касовия апарат са били работни, кои – неработни, в кои дни са пускани отчети и в кои – не, и в колко часа е приключван касовия апарат. От 2014г. насетне в повечето случаи апаратът е приключван преди 13:00 часа, в единични случаи около 15:00 часа, като след 26.03.2018г. само веднъж е приключен в 16:47 часа, в масовия случай – малко след 12:00 часа. Вещото лице сочи, че в някои случаи има сторно касови бележки и само от тях може да се установи кой е бил операторът за съответния ден, но такива за събота или неделя с името на ищцата не е намерило. Уточнява, че всеки може да състави дневния финансов отчет, в никой от отчетите няма записано име, вкл. и това на ищцата. В случай, че 2011 и 2012г. се приеме подневно отчитане на раб. време, и че ищцата е работила всяка събота, за 2011г. изв. труд би бил за 216 часа 933, 84 лева и за 2012г. за 240 часа 1188, 60 лева, общо 2122, 44 лева. Ако обаче е работено сумарно, няма изв. труд.

Изготвено е и трето доп. заключение на в. л. С. за полагания от ищцата изв. труд и неговото изчисление, в случай, че е работила абсолютно всяка събота през процесния период, на база на часовете на приключване на касовия апарат. Направени са изчисления при подневно и сумарно отчитане, както следва – за 2011г. подневно – 220 часа – 951, 27 лева, 2012г. – 257 часа – 1272, 79 лева, 2013г. – 302 часа – 1506, 81 лева, 2014г. – 284 часа – 1483, 77 лева, 2015г. – 280 часа – 1561, 53 лева, 2016г. – 235 часа – 1440, 93 лева; и сумарно – 2011г. – няма данни, 2012г. – няма данни, 2013г. – 45 часа – 121, 95 лева, 2014г. – 8 часа – 23, 02 лева, 2015г. – 4 часа – 12, 70 лева, 2016г. – 1 час – 3, 65 лева.

С оглед на всички гореобсъдени доказателства, съдът намира ищецът да не доказва при условията на пълно и главно доказване да е работил всяка събота в периода “*********. – 02.11.2016г., но доказва да е работил всяка втора събота, т. е през събота, което се установява от всички събрани по делото доказателства – и гласни, и писмени, по безспорен и категоричен начин, т. е всяка втора събота от месеца е работил. Досежно режима на работа – дали е бил при подневно, или сумирано изчисляване на работното време, съдът намира следното:

Сумираното изчисляване на работното време е въведено с правилника за вътрешния трудов ред от 01.09.2011г., чл. 10 от същия, в който е посочено, че работното време се изчислява сумирано с едномесечен период на отчитане. Съгл. разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Този правилник не е оспорен от ответника. Досежно обстоятелството, че при режим на работа от седем часа общо в работен ден, т. е осем часа с един час почивка за хранене, която не се включва в раб. време, при застъпващи се смени, и пет часа общо в съботен, от 08:00 до 13:00 часа, без почивка, респ. до 13:30 часа с половин час почивка за хранене, както и че всеки работник полага труд не всяка събота, а през събота, се е работело още от 2011г., са събрани и писмени, и гласни доказателства, чрез разпита на св. И. За сумирано отчитане преди този период, няма данни. Ето защо за периода “*********. – 01.09.2011г. следва да се приеме, че е работено при подневно отчитане на работното време, поради което ищцата е полагала изв. труд всяка втора събота в месеца, не по 4, а по 5 часа, тъй като събота се е работело не до 12, а до 13 часа, в която насока са всички събрани по делото доказателства.

Що се отнася до неговия размер обаче, безпредметно е същият да се обсъжда, доколкото ответната страна е направила възражение за погасяване по давност на всички претенции с падеж три години преди завеждане на исковата молба, т. е. до 06.03.2014г. вкл. По това възражение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. В настоящия случай  вземането на ищцата В. представлява вземане за положен от нея извънреден труд. Характерът на вземането като такова за положен труд следва както от съдържанието на правоотношението – трудово такова, така и от естеството на вземането – за положен на труд извън установеното работно време. Същият представлява положен труд в повече от установената месечна продължителност на работното време, следва да бъде отчитан и заплащан ежемесечно. Доколкото вземането е такова за положен труд, същото според чл. 111 б. „а” от ЗЗД се погасява с кратката тригодишна, а не общата петгодишна давност.

В случая Кодексът на труда е въвел специална давност за вземанията по трудово правоотношение, в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, която също е тригодишна. Съгл. чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ, същият тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В конкретния случай това е определеният от работодателя ден за изплащане на тр. възнаграждения за съответния месец, като същият, съгл. индивидуално договореното в тр. договор между страните, е 25-то число на месеца, следващ полагането на труда, тоест всички вземания с падеж до 25.02.2014г., и за редовен, и за извънреден труд, към 07.03.2017г. са погасени по давност.

Ето защо следва да бъде изследван въпросът има ли ищцата положен труд над нормативно установената продължителност на работното време за периода след 01.02.2014г.

За този период съдът намира за безспорно доказано да е било приложимо сумарното изчисляване на работното време, и че ищцата е работила през събота, тоест половината съботни дни. Липсват каквито и да било доказателства ищцата да е работила всяка събота, като дори разпитаният от нейна страна свидетел, който е работил при ответника от 2015г. до октомври 2016г., и в момента е в съдружие с ищцата, не дава никакви показания в тази насока. От показанията на останалите свидетели и в частност на св. И. по безпротиворечив начин се установява, че тримата ************** са работили по начин, по който двама от тях са били заедно на работа в събота, и са давали дежурства по две съботи в месеца всеки, до 13 часа следобед, и никой не е работил повече от две съботи на месец, до 13 часа. В кои точно съботни дни е работила същата, същата не ангажира доказателства, графиците са налични само за 2016г., а за периода преди това същата не е ангажирала никакви доказателства. При полаган труд съобразно утвърдените от работодателя графици, при които всеки служител работи по 7 часа всеки ден в делнични дни и две съботи по пет часа в месеца, видно от заключението на в. л. С., не се констатира полагане на изв. труд изобщо. Ищцата не ангажира каквито и да било доказателства да е работила при друг режим на работа, и в кои съботи е работила, извън тези за 2016г., за която графиците и отчетите се пазят и се представят от ответника, и да е работила по повече часове за съответния ден, за да й се заплати възнаграждение за положен изв. труд. Обстоятелството в колко часа в съответната събота е приключвал касовия апарат и че същият за определена събота е приключен след 13:00, респ. 13:30 часа, според режима на работа съответния ден, не води нито до извод, че за тези съботи ищцата е полагала изв. труд. На първо място, не може да се установи кое лице е приключвало касовия апарат, на второ място – че именно това е реалният край на работния ден, че заложените на касовия апарат часове са верни, на следващо – че изв. труд е положен, доколкото при сумарно отчитане от значение е положения труд за целия месец, като надработените часове в определен ден се компенсират с недоработени такива в друг, което е и смисълът на сумарното изчисляване.  Установява се, че в по-голямата част от съботите апаратът е приключван преди 13:00, респ. 13:30 часа, когато приключва работното време по график, не се доказва колко часа е работила ищцата през седмицата, за да има превишение въобще. Ето защо съдът намира, че при режим на сумарно изчисляване на работното време, ищцата не доказва полагане на труд в превишение на установената месечна продължителност на работното й време, поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на присъждане на разноските по делото. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е направил такива в размер на 1200 лева, платено адв. възнаграждение. При липса на уговорено друго, следва да се приеме, че възнаграждението се дължи за всеки иск поравно, които искове са общо пет на брой – за отмяна на уволнението, за обезщетение за оставане без работа, за обезщетение за неползван отпуск, за неплатено тр. възнаграждение, и за изв. труд, или по 240 лева за всеки иск. С оглед отхвърлянето на три от исковете, за тях възнаграждение не се следва, като за иска за отпуск такова се дължи съразмерно с основателната му към завеждане на иска част, а именно 184, 46 лева, а за ТВ – съобразно уважената част – 181 лева, или общо – 365, 46 лева (триста шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки).

С оглед изхода на спора по съразмерност се следват разноски и на ответника, според отхвърлените искове. Същият претендира разноски и доказва такива – 2660 лева адв. хонорар, който обаче е разпределен по искове – л. 135 – 460 лева по иска за уволнение, които му се следват изцяло, 300 лева по иска за обезщетение по 225 КТ – също изцяло, 300 лева по иска по 224 КТ – от него му се следват 62, 49 лева според неоснователната по размер част от иска, 900 лева по иска за ТВ – 221, 26 лева, според отхв. част от иска, и 700 лева по иска за изв. труд – изцяло, общо следва да му се присъдят 1743, 75 лева (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки). Същият претендира разноски за ССЕ и доказва такива по иска за изв. труд – 40 лева за основното заключение по иска за изв. труд, и 70 лева по първото доп. такова по иска за изв. труд, общо 110 лева (сто и десет лева). С оглед отхвърляне на претенцията за изв. труд, разноските за ССЕ във връзка с изчисляването му следва да се възложат на ищеца. Останалите 40 лева по първото заключение не подлежат на възлагане, тъй като задачата е по възражението за прихващане, което се отхвърля. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, която е в общ размер на  411, 70  лева (четиристотин и единадесет лева и седемдесет стотинки), от която 50 лева ДТ по иска по чл. 224 от КТ, тъй като плащането е след завеждането на иска, и ДТ в размер на 361, 70 лева по иска по чл. 128, т. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат разноските за първата ССчЕ от бюджета на съда, на база на която са уважени исковете, в размер на 80 лева (осемдесет лева).

Така мотивиран, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Щ.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Я.С., срещу „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” № 1/30.12.2016г. и Заповед № 8/03.01.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, издадени от управителя на „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188 Т. П., както и да бъде осъден ответника да й заплати следните суми: сумата от 545 лева (петстотин четиридесет и пет лева) – обезщетение за оставане без работа за периода от 02.11.2016г. до 02.12.2016г. вследствие на незаконното уволнение, сумата 18, 92 лева (осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) – мораторна лихва върху него за периода 02.11.2016г. – 07.03.2017г., и законна лихва върху това обезщетение от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 8160 лева  (осем хиляди сто и шестдесет лева), представляваща възнаграждение за положен изв. труд в периода “*********. – 02.11.2016г., 68 месеца по 4 съботи месечно от 08:00 до 14:00 часа, по 24 часа на месец, като неоснователни.

ОСЪЖДА „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.да заплати на Е.Щ.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Я.С. следните суми: сумата от 9042,39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл., ведно със законната лихва върху него от завеждане на исковата молба – 07.03.2017г. до окончателното му плащане, да й заплати законната лихва върху сумата от 279, 77 лева (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) - обезщетение за 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г., за периода 07.03.2017г. – 17.05.2017г., както и сумата от 365, 46 лева (триста шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128 от КТ за трудово възнаграждение за разликата над сумата от 9042,39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), до пълния предявен размер от 11 990 лева (единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева), като неоснователен, както и иска по чл. 224 от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск – за сумата от 279, 77 лева (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) - като погасен поради плащане след завеждане на ИМ, на 17.05.2017г., а за разликата над 279, 77 лева (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) до 364 лева (триста шестдесет и четири лева), и над 10 до  14 дни - като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.възражение за прихващане с правно основание чл. 59 от ЗЗД на присъденото на ищцата трудово възнаграждение в размер на 9042,39 лева (девет хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2016г. вкл., със сумата от 3030 лева (три хиляди и тридесет лева) – надзвзети от ищцата и неоснователно получени суми като тр. възнаграждение през 2014г., представляваща разлика между полагащото се трудово възнаграждение и получени суми от касата от ищцата, за периода юни – декември 2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА Е.Щ.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Я.С. да заплати на „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П., чрез пълномощника адв. Н.П. сумата от 1743, 75 лева (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски за адв. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 110 лева ( сто и десет лева) – разноски за съдебно-счетоводни експертизи за отхвърлените искове.

ОСЪЖДА „МДМ 77” ЕООД, ЕИК: 115757722, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 188, представлявано от Т. П.да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 411, 70  лева (четиристотин и единадесет лева и седемдесет стотинки) държавна такса върху уважените искове, и 80 лева (осемдесет лева) разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ