Гражданско дело 19397/2017 - Решение - 28-08-2018

Решение по Гражданско дело 19397/2017г.

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер       3168                   28.08.2018   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                ХХ граждански състав

На двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  19397                                                     по описа за 2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 ал.1 от ЗЗД от ищеца Д.К. против ответника Електроразпределение Юг ЕАД.

Ищецът твърди притежавал клиентски № *** и ИТН *** във връзка с електрозахранването на жилище, находящо се в гр. С. ул. *** *** *** №*** бл. *** ап. ***. В началото на месец май 2016г. установил, че е прекъснато електрозахранването поради неплащането на задължения за потребена ел. енергия в размер на 13,06 лв. На 3 май 2016г. заплатил дължимата сума. Научил, че следва да заплати и такса за възстановяване на ел. захранване. Отказал да заплати таксата. Подал молба на 17.08.16г., в която поискал обяснение защо не е възстановено захранването. Получил отговор, че ще бъде възстановено след заплащане на услугата по възстановяване на ел. захранването. Ищецът не бил съгласен да я заплати. Твърди, че допълнителна такса не е дължима и клаузата на чл.62 ал.1 от общите условия на ответното дружество е нищожна в частта „и след като клиента е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката в случаите, когато преустановяването е било по негова вина“. Клаузата била в нарушение на ЗЗП и ЗЕ. Били отстранени причините за преустановяване на доставката на ел. енергия. Ако разходи за възстановяването се правят, то те следва да се докажат по основание и размер. Прави се искане да бъде осъдено ответното дружество да възстанови доставката на ел.енергия на жилището на ищеца.  

Ответникът е подал отговор, в който твърди искът е неоснователен. Не се оспорва факта, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с ИТН *** в гр. С. ул. *** *** *** №*** бл.*** ап.***, клиентски № ***. На 3 май 2016г. бил заплатил сумата от 13,06лв. Бил поканен да заплати сумата от 7 лв., начислена с фактура от 26.04.16г. във връзка с преустановеното снабдяване с ел. енергия и направеното искане за възстановяване. Ищецът отказал. Между страните била разменена кореспонденция. Ответникът твърди, че начислява такса за услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител“ в размер на 7лв. с ДДС. Тази сума била дължима по договора за пренос на енергия. Неплащането й било основание за преустановяване на преноса съгласно чл.123 ал.6 от ЗЕ.  Твърди се, сумата от 7лв. не е заплатена по волята и вина на ищеца. Не е заплатил всички свои задължения. Затова и е останало преустановено снабдяването. Твърди се ответникът е титуляр на лицензия за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия“. Дружеството извършва услуги в това число и „възстановяване на електрозахранването на прекъснат потребител“. КЕВР с решение, обективирано в протокол от 6.10.08г. приел, че цената на тази услуга не следва да надвишава 19лв. Ответникът твърди в общите условия на дружеството съществува разпоредбата на чл.62 ал.1, която гласи „възстановява доставката на ел. енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката в случаите, когато преустановяването е било по негова вина“. Клаузата била действаща и не била неравноправна. Незаплащането й било основание за преустановяване на преноса. Прави се искане да бъде отхвърлен иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа и правна страна установява следното:

Ищецът Д.К. бил потребител на ел. енергия с клиентски № *** и ИТН *** в жилище на адрес: гр. С. ул. *** *** *** №*** бл.*** ап.***. Поради неплащането на задължения за потребена ел. енергия в размер на 13,06 лв. било прекъснато електрозахранването. На 3 май 2016г. заплатил дължимата сума. Ответното дружество начислило такса „възстановяване на електрозахранването на прекъснат потребител“ в размер на 7лв., която потребителят отказал да заплати. Електрозахранването не било възстановено.

Страните не спорят относно така изложените факти.

От заключението на ССЕ от 12.04.18г. /л.62,63/ е видно, че задълженията на ищеца към 3.05.16г.; към 04.05.16г. и към 06.03.18г. са такса за възстановяване на ел. захранване въз основа на документ фактура от 26.04.16г. в размер на 7 лева.

От заключението на ССЕ от 22.06.18г. се установява, че на 26.04.16г. е преустановен преносът на ел енергия до обект с ИТН ***. Към тази дата задълженията на ищеца са 7,31лв. по фактура от 25.03.16г. с падеж 15.04.16г. и 5,75 лв. по фактура от 25.04.16г. с падеж 16.05.16г.

Съдът кредитира заключенията на двете експертизи.

Спорът на страните се състои в това длъжно ли е ответното дружество да възобнови подаването на ел. енергия до жилището на ищеца при наличието на отказ от негова страна да заплати сумата от 7лв., представляваща такса за възобновяване на прекъснат потребител. Съдът намира, че е налице задължение за това у ответното дружество. Електроенергията е била принудително спряна поради неплащане в срок на задължения за потребена енергия. Задълженията са платени и ищецът е поискал да му се възобнови услугата. Научил, че следва да заплати още 7лв. за тази услуга. Не се съгласил с така начислената такса едностранно от ответника. Съдът приема за основателни доводите на ищеца, че след заплащане на задълженията за ответника произтича ответно задължение да продължи да предоставя услугата. Става дума за снабдяване с електричество на жилище. Това е изключително базова и жизнена необходимост за всеки един потребител и поставянето, на каквито и да е допълнителни условия към потребителя би го поставило не просто в неравноправно положение, а в би могло да го лиши от нормален начин на живот. За да отказва да изпълни своето договорно задължение следва да има основателни причини. Като единствена причина за отказа на ответника се изтъква начислена едностранно от ответното дружество такса за услугата „възстановяване на услугата“. Тази услуга дори не е предоставена. Ищецът не е получил въпросната услуга „възстановяване на принудително спрян потребител“. Потребителят и дори не е разбрал кое дружество му е начислило тази такса и кое дружество е спряло и съответно следва да възстанови електрозахранването му.  Това е видно и от воденото преди това гр. дело № 12101/16г. по описа на Районен съд – Пловдив и гр. д. 1713/17г. на Окръжен съд – Пловдив. Или се иска от ищеца да заплати едностранно начислена такса от ответника, за услуга, която не е получил, без да му е предоставена информация за основанието, на което е начислена таксата, за субекта, който я е начислил. В противен случай няма да има електроснабдено жилище. По неравноправно положение за един потребител е трудно да се създаде. Касае се за иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД. Иска се реално изпълнение на задължението на ответното дружество да предоставя жизнено важна услуга до дома на ищеца. Съдът не намира основание да не уважи предявения иск. Като счита, че без съмнение ответното дружество следва да изпълни договорните си задължение и да възстанови електозахранването на своя клиент. Причините за спирането му са отстранени. Задълженията на потребителя са отдавна заплатени. Не приема аргумента, че заплащането на такса за неизвършена услуга по възстановяване на захранването е основание за неизпълнение на задълженията по договора. Няма основания да се иска предварително заплащане на такава услуга.

С оглед уважаване на иска изцяло следва разноските направени от ищеца да се възложат върху ответника. Те включват 400лв. адвокатско възнаграждение, 100лв. депозит за ССЕ, както и 80лв. ДТ.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД ЕИК: 115552190, гр.Пловдив ул. “Христо Г. Данов” №37 да възстанови доставката на ел. енергия на потребителя на Д.Т.К., ЕГН ********** с клиентски № *** и ИТН *** в жилище на адрес: гр. С. ул. *** *** *** №*** бл.*** ап.***.

ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД ЕИК: 115552190, гр.Пловдив ул. “Христо Г. Данов” №37 да заплати на ищеца Д.Т.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 580лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляващи направени разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                                СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.