Гражданско дело 19300/2017 - Решение - 12-07-2019

Решение по Гражданско дело 19300/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2949                        12.07.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19300 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Г.П.М., в хода на производството заменен от наследницата си Н.Г.Б., твърди, че е собственик на поземлен имот в гр. П. с идентификатор ******. Правото на собственост той бил придобил на основание договор за продажба от 04.11.1974г., като от датата на придобиването владеел имота необезпокоявано и непрекъснато в рамките на цялата му площ от 283 кв.м. Твърди, че погрешно в кадастралната карта относно неговия имот не била заснета част от 61 кв.м. предвидена по план от 1935г. за разширение на улица.  При опита му да отстрани грешката ответната община възразила, че той има права върху конкретната част, тъй като тя била заснета в общински имот *********. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на спорната част от имота.

Ответникът Община Пловдив отрича твърдението за наличие на грешка в действащия кадастрален план. Поддържа, че спорната част е общинска собственост, като оспорва твърденията, че ищецът я е владял. Моли иска да бъде отхвърлен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Ищцата Б. е низходяща – д. на първоначалния ищец Г.П.М., починал в хода на производството / лист 79/.

С договор за продажба чрез общински народен съвет от 04.11.1974г., обективиран в нот. акт № ********. на Н. при ****** Г.П.М. и с. му Л.Т.М. закупили правото на собственост върху имот планоснимачен номер **** в квартал *** по плана на *********** с площ от 283 кв.м. ведно с построените в него сгради, с административен адрес на имота ул. *********. /лист 60/. С. Л.М. е починала на 26.08.1996г. като за наследници по закон е оставила първоначалния ищец Г.М. и ищцата Н.Б., както и още една д. П.М., която в последствие - през 2003г. е починала без да остави деца / лист 62/.

На 25.10.1985г. с договор за дарение – нот. акт *******. на ********, Г.П.М. и с. му  Л.М. прехвърлили на д. си Н..М. / понастоящем – Б./ ½ ид.ч. то описаното дворно място от 283 кв.м. – имот № ****, както и ½ ид.ч. от построената в него едноетажна със сутерен жилищна сграда / лист 80/.

С акт за частна общинска собственост №**********. е обявен за собственост на ответника имот представляващ празно дворно място с площ от 61 кв. м., попадащо в УПИ ******* по плана на *********, при граници: ************* /лист 51/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза при проследяването на статута на поземлен имот № ****, в кв.*** – стар по плана на ***************, се установява, че той е съответен на имот идентификатор ******* по кад. карта одобрена през 2009г. Вещото лице е установило две различия изразяващи се в построяване на две нови сгради и промяна на местоположението на границата на имота в югоизточния ъгъл. Първият регулационен план е от 1935г. в който процесният имот е заснет с №** и отреден за парцел *****, като част от него е включена в улица, което е онагледено на скица № 2/ лист 118/. В следващите планове от 1954г., 1971, 1978, 1984г. и 1994г., както и в кадастралната карта тази част от имота е заснета като част от улица „*******“ / лист 116/. Вещото лице е установило, че по плана одобрен със заповед от 11.02.1959г., в който процесният имот е заснет с пл. № ** и включен в парцел ****** има данни за частично прилагане на уличната регулация, но няма приложена отчуждителни преписки, както и ясно оформена улица с платно, тротоари и бордюрна линия /лист 113 и 119/. Не са налице данни за приложение и на предвижданията в последващите регулационни планове, изброени по-горе /лист 115/. Улица „*****“ е заснета в кадастралната карта с идентификатор ********, което е видно от комбинираната скица приложение №8 към експертизата /лист 124/.

Според показанията на свидетеля М.Ю.К. когато Г.М. закупил имота границата му към улица „*****“ била определена с дървена ограда. Понастоящем на мястото на оградата имало поставен метален фургон, който на времето бил използван от М. като работилница – телевизионен сервиз. Поставянето на фургона било осъществено след 1989г. Оградата съществувала още от времето на предишния собственик на имота, от който М. го бил закупил. Тя била преместена от него, за да може да постави фургона. Показанията на този свидетел относно наличието на стара ограда, премахването й и разполагане на фургон се потвърждават от другия свидетел – Г.Б. Според него преди да се постави фургона, пространството където той бил разположен било включено в имота  притежават от неговия д. – Г.М.. Преди седем-осем години около имота била направена нова телена ограда, която не обхващала мястото около фургона / лист 109/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установи се, че към момента на приключване на устните състезания ищцата Б. е единствен собственик на процесния недвижим имот идентификатор ********* по силата на договора за дарение и наследствено приемство. Установи се, че спорната част от 61 кв.м., която е актувана като частна общинска собственост е била предвидена за предаваема към улица съгласно плана от 1935г. Към съставянето на този план е действувал Закона за благоустройството на населените места в Княжество Б. от 1905г./отм. /.  Според разпоредбите на този закон – чл.13, регулации и нивелации на улици, площади, пазарища, булеварди и др. влизат в сила от деня на утръдяването им. Тоест нормата предвижда непосредствено отчуждително действие на предвижданията на плата относно уличната регулация.

При преценката на това настъпил ли е отчуждителният ефект на плана е необходимо да се преценят последващите нормативни изменения и по-специално нормата на чл. 74а от ЗПИНМ /отм./- Изв. бр. 54, 1956г. Според нея разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ / отм./ се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Изменението на закона е влязло в сила на 09.07.1956г. което означава, че спрямо незаетите до тази дата имоти се прилага новия режим на отчуждително действие на уличната регулация предвиден в чл.39, ал.1 ЗПИНМ / изв. бр. 56,1956г./ - недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. От това следва, че разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ /отм./ с обратна сила преурежда отчуждителното действие на улично-регулационния план относно незавзетите до посочената по-горе дата предаваеми части от имоти / в този смисъл – Решение № 823/2011г. от 31.08.2011г. по гр.д . №1828/2009г. на ВКС, Първо ГО/ .

Тъй като се установи от експертизата, че последващите планове за имота на ищеца възпроизвеждат предвиждането по плана от 1935г., без да са налице данни за отчуждителни преписки по последващата регулация, от особено значение е да се прецени дали към влизане на в сила на чл.74а ЗПИНМ, тоест към 09.07.1956г. имотът е бил фактически завзет. От събраните по делото доказателства, се установява, че това не е било така. Видно е, че през 1974г. когато праводателят на ищцата е закупил имота, той е отразен с пълната си площ от 283 кв.м. Освен това съобразно гласните доказателства, към този момент, а и по-късно, е съществувала дървена ограда откъм улица „******“, за която се сочи, че е била премахната от собствениците едва когато Г.М. поставил на това място, съществуващият и до настоящия момент фургон. Тоест не се доказа, че имотът е бил фактически завзет – напротив предаваемата част е останала във владението както на праводателката на М., така и на него самия. От това следва, че спрямо нея е приложима нормата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ / изв. бр. 56,1956г./. За да премине собствеността върху държавата е било необходимо да се заплати съответното обезщетение. Ответникът не е доказал, че е налице такова плащане, поради което и предаваемата част не е била отчуждена. Последното означава, че частта означена между цифри 4,5,6,7,8 на скицата приложение№7 на вещото лице Г., намираща се на лист 123 от делото неправилно е била изключена от имота на ищцата и включена към имота на ответника.

С оглед изложеното, се налага извод, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

            На осн. чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1544 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по отношение на ответника Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1, че ищцата Н.Г.Б. ЕГН ********** с адрес *** е собственик по силата на наследяване и договор за дарение – нот. акт №********, на 61 кв. м., заключени между точки 4,5,6,7,8 на скица №7 към заключението на вещото лице, съставляващи част от имот с идентификатор ******** по гад. карта на гр. П., одобрена със Заповед№ РД- 18-48/03.06.2009г. / УПИ ********** по плана на ************/, неправилно заснета, като част от имота на ответника с идентификатор ************.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.Г.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1544 лв. /хиляда петстотин четиридесет и четири лева /, представляваща деловодни разноски.

Скицата под №7 от заключението на вещото лице В.Г., приложена на лист 123 от делото и приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД