Гражданско дело 19295/2017 - Решение - 23-07-2019

Решение по Гражданско дело 19295/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е № 3147

 

гр. Пловдив, 23.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2019 г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   19295 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.

         Съдът е сезиран с искова молба от „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК: 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ №  51 А против  Д.Д.Ф., ЕГН: **********,***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 560 лв. – главница по запис на заповед от 02.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за  която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив. Претендират се и разноски в заповедното и настоящото исково производство.

         В исковата молба се твърди, че на 02.02.2016 г., ЕКСИСТ БЪЛГАРИЯ ЕООД издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който неотменимо и безусловно, се е задължил да плати на предявяване сумата от 12 000 лв.  Записът на заповед би авалиран от ответника  като бил предявен на 02.02.2016 г., както на издателя, така и на авалиста. С оглед липсата на плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от сумата 3560 лв., по което е образувано ч.гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив и заявлението против издателя и авалиста е уважено. С оглед липсата на възражение от страна на издателя на записа на заповед по отношение на него същият е влязъл в сила. Постъпило е възражение от авалиста – ответник в настоящото производство и искане за спиране на образуваното изпълнителен дело. На 08.11.2017 г. ищецът получил разпореждане с указания за предявявяване на иск за установяване на вземането по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че записът на заповед съдържа всички законови реквизити, като не се сочи наличие на каузална сделка. На основание изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи и се претендират разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че процесният запис на заповед обезпечава сключен между НИС ПЕТРОЛ ЕООД и Екосист България ЕООД договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 16.12.2015 г. При подписване на договора по искане на ищцовото дружество била издадена като обезпечение по същия и запис на заповед, авалиран от ***я на дружеството, който към датата на подписване на договора бил трето лице ***. След като през януари 2016 г. ответникът станал *** на дружеството Екосист България ЕООД отново по настояване на ищцовото дружество бил подписан запис на заповед, като това бил процесният запис на заповед. Предходният запис на заповед от 16.12.2015 г. бил върнат. Посочва се, че записът на заповед от 02.02.2016 г. не е подписан на самостоятелно основание, а като обезпечение на задълженията по горепосочения договор. Твърди се, че всички задължения по договора за продажба на нефтопродукти са изпълнени, като изплатените суми надхвърлят сумата от 12 000 лв. по записа на заповед.  Освен това се сочи, че ответникът има качеството на поръчител и по отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 147 ЗЗД  и съответно искът да се отхвърли с оглед непредявяването му в преклузивния 6 месечен срок от падежа на задължението. С оглед неоснователност на главната претенция, се твърди, че следва да се отхвърли и тази за законна лихва и съответно искането за присъждане на разноски. На основание изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли.

            Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

         Прието е като доказателство ч.гр.д. № 15000 по описа за 2017 г. на ПРС, видно от което по искане на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и Екосист България ЕООД при условията на солидарна отговорност за сумата от  3560 лв. – главница, представляваща частична претенция по запис на заповед, целия за сумата от 12 000 лв., издаден на02.02.2016   г.  в гр. Пловдив от  Екосист България ЕООД  и авалиран от ответника  и предявен за плащане на издателя и на авалиста, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до изплащане на вземането,  както и разноските по делото за държавна такса в размер на 71,20 лв. и адвотско възнаграждение в размер на 350 лв. Против заповедта за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника Д.Д.Ф., което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящите искове.  Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок, поради което и с оглед наличието на правен интерес се явяват допустими.

                     От представените доказателства се установява, че на 02.02.2016 г. Екосист България ЕООД, представлявано от ***  Д.Д.Ф. е издал запис на заповед в полза на ищеца НИС ПЕТРОЛ ЕООД за сумата от 12 000 лв. с падеж на предявяване, като ответникът е авалирал задълженията по записа на заповед. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста на 02.02.2016 г.    Не се твърди в настоящото производство от ответниците, нито се установява да е налице нередовност на записа на заповед, която да обуславя неговата нищожност, нито такава се установява от съда с оглед задължението му служебно да прецени дали са налице всички изискуеми реквизити на записа на заповед.   Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.

При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.

          Ответникът  е направили възражение за наличие на каузално правоотношение – договор за доставка на горива, за обезпечение на плащанията по който е издаден от него в качеството му на *** на Екосист България ЕООД към този момент процесния запис на заповед. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, като твърди, че вземането спрямо него, като поръчител  се е погасило с изтичането на 6 месечния преклузивен срок от падежа на записа на заповед т.е. 6 месеца след 02.02.2016 г. В решение № 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС  е прието, че принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен с разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД, не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл.483 – чл.485 ТЗ.Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение,което обезпечава.Единственото изключение е изрично уредено в чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста.Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията,които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение.  Приема се, че предвид неакцесорността му към каквото и да било друго задължение, което обезпечава, дори да би бил учреден като обезпечение на обезпечението, последици на чл.147 ал.1 ЗЗД по отношение авала не биха били приложими. Интересът на кредитора в конкретния случай е бил да се сдобие с две независими едно от друго обезпечения, респ. да избегне последиците от погасяване на поръчителството, в случай че не би предявил иска си срещу длъжника в преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.Такъв правен интерес не е в противоречие със закона и добрите нрави.

 Съдебната практика приема,че погасяването на поръчителството,на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, не предпоставя погасяване и задължението на авалиста, независимо че авалът, аналогично на даденото поръчителство от същото лице, обезпечава същото каузално правоотношение. Предвид така изложеното съдът счита, че възраженията на ответника за погасяване на задълженията му на основание изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД са неоснователни.

         Относно възраженията на ответника за извършени плащания по каузалната сделка, с които се сочи, че са погасени и задълженията по договора за продажба на нефтопродукти, то следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика авалистът не може да оспорва задължението си, като противопоставя абсолютните / освен досежно формата / и относителните възражения на длъжника / издател на записа на заповед /по каузалното правоотношение, обезпечавано със записа на заповед, освен ако самият не е страна по същото, или когато се позовава на недобросъвестност при придобиването на ефекта или злоупотреба с право от страна на хонората. В практиката на ВКС се приема, че поемателят е недобросъвестен, когато търси плащане по ценната книга от авалиста, след като знае за личните възражения по каузалното правоотношение на длъжника, които се свеждат най-често до това, че вземането е погасено от страна на самия издател чрез някой от погасителните способи: плащане, компенсация, новация, цесия, погасителна давност и прочие/ Р №92/06.07.2017 г. по т.д. № 569/2016 г. на Първо т.о. на ВКС/, т.е. обявяването в несъстоятелност и/или заличаването на търговското дружество издател в ТР не попадат в тези хипотези и не изключват отговорността на авалиста / в настоящата хипотеза: и *** на ТД-издател на процесния запис на заповед/ . В случая ответникът твърди, че към периода към който той е бил *** на Екосист България ЕООД, дружеството не е имало непогасени задължения към ищцовото дружество.  Въпреки че изрично не се посочва, че е налице злоупотреба с право или недобросъвестност от страна на ищеца, то съдът е длъжен с оглед изложеното да даде правна квалификация на направените искания и възражения.

С оглед допустимостта на възраженията на ответника, касаещи каузалното правоотношение, то съдът следва да прецени дали е налице недобросъвестност от страна на ищеца, изразяваща се в обстоятелството, че към периода, към който ответникът е бил *** на Екосист България ЕООД, последното дружество не е имало непогасени задължения по каузалното правоотношение, както и с оглед погасяване чрез плащане. За да се прецени това обстоятелства съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства.

         От приетата по делото, като доказателство справка в Търговския регистър съдът установява, че ответникът Д.Д.Ф. е бил вписан като *** на Екосист България ЕООД за периода от 26.01.2016 г. до 28.09.2016 г.

         На 16.12.2015 г. между ищцовото дружество в качеството на продавач и Екосист България ЕООД в качеството на купувач е сключен договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти с предмет продажба на нефтопродукти – горива посредством кредитни карти, издадени от Продавача. Договорът е сключен за период от една година от датата на подписването му, като е предвидено, че ако никоя от страните не информира другата страна, преди изтичането на договора, за намерението си да го прекрати, валидността на договора се удължава автоматично за още една година, при същите правила и условия. Доколкото липсват твърдения и доказателства по делото за прекратяването на този договор преди изтичането на една година от подписването му, то съдът приема, че договорът е със срок до 16.12.2017 г.

         В т.5.2. от договора е предвидено, че с оглед обезпечаване задълженията на клиента за заплащане на горивата, купувачът се задължава да внесе еднократно предварително определена сума, която да служи за депозит в полза на продавача. Депозитът се приема за обезпечение на определена част от кредитния лимит и следва да бъде поддържан за срока на действие на договора. Предвидено е алтернативно задължение за предоставяне на друг вид обезпечение – оригинал на банкова гаранция, издадена от първокласна търговска банка, предварително одобрена от Продавача за сума в размер на депозита. В договора е уговорен срок за плащане на задълженията по фактурите – 30 дни от датата на издаване на фактурата.   Към договора са подписани от страните и общи условия за издаване на дебитни и кредитни карти, както и Приложение 1 със списък на моторни превозни средства на купувача,  Списък на бензиностанциите на купувача, Приложение 5 – искане за издаване на кредитна карта, Приложение 6 – протокол за предаване и приемане на карти.

         На 16.12.2015 г.  Екосист България ЕООД е издало в полза на ищцовото дружество запис на заповед на предявяване за сумата от 12 000 лв. Задълженията по записа на заповед са авалирани от *** на дружеството – издател към този момент ***. Записът на заповед е предявен на 16.12.2015 г., като липсват възражения и доказателства, че сумата по него е платена.

         На 28.12.2015 г. ищцовото дружество е изпратило до Екосист България ЕООД писмо, с което удостоверява, че към договора от 16.12.2015 г. Екосист България ЕООД е предоставил в полза на „Нис Петрол“ ЕООД подписан запис на заповед с дата 16.12.2015 г. за сумата от 12 000 лв. или 120 % от кредитния лимит. Посочва, че записът на заповед е единственото обезпечение по договора и не се изисква предоставяне на банкова гаранция, депозит или какво и да е друго обезпечение.  В писмото се съдържа изявление, че записът на заповед може да бъде предявен само при възникване на просрочени задължения по договор за продажба на горива от 16.12.2015 г. Това писмо е прието, като писмено доказателство по делото и не е оспорено от страна на ответника. По своята същност то представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти, че плащанията по цитирания договор за продажба на нефтопродукти – горива се обезпечават чрез издаден от дружеството – купувач запис на заповед и съответно има материална доказателствена сила по отношение на това обстоятелство. Относно твърденията на ответника, че с издавания, като обезпечение запис на заповед освен плащанията по договора се обезпечават и задълженията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, то същите не се установяват от така приетите доказателства. В договора липсват клаузи уреждащи задължения за заплащане на обезщетение за забава или неустойка, поради и което не може да се приеме, че записът на заповед, който е обезпечавал плащанията по договора включва обезпечаване на възникващи въз основа на закона задължения за плащане на законна лихва.

         По делото са приети като писмени доказателства и не са оспорени от ответника вноски бележки за извършени от Екосист България ЕООД в полза на ищцовото дружество плащания в периода от 01.03.2016 г. до 23.05.2017 г. (л. 36-43 по делото).

По отношения на твърденията на ответника, че процесният запис на заповед обезпечава задълженията по Договор за продажба на горива от 16.12.2015 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. *** на Екосист България ЕООД към датата на сключване на договора. От показанията на свидетеля се установява, че при сключване на договора от 16.12.2015 г. е имало условие от страна на продавача да се издаде и авалира запис на заповед за обезпечаване на задълженията по договора. След като свидетелят бил заличен като *** на Екосист България ЕООД ищцовото дружество поставили условие да се издаде запис на заповед от новия *** Д. Д. Доколкото му е известно на свидетеля, Д. Д. е подписал такъв заповед, като подписаният от свидетеля запис на заповед е унищожен. Свидетелят посочва, че уговорката била записът на заповед да обезпечава задълженията за гориво, като е поет ангажимент след заплащането им да бъде унищожен. Свидетелят посочва, че след като станал пак *** през 2017 г. не е издавал отново запис на заповед. Посочва, че след сключване на договора през 2015 г. служебни автомобили на дружеството – купувач зареждали горива на ***, като зареждането ставало с карти на Нис Петрол, издавали се фактури и дължимите суми се плащали от дружеството – купувач в края на месеца. Посочва, че записът на заповед, който е издал е трябвало да обезпечава бъдещи фактури, тъй като преди сключването на договора през  2015 г. задължения за горива не е имало, като горивата започнали да се ползват след сключване на договора. Свидетелят сочи, че след като той станал отново *** (периодът, през който е вписан отново като *** е 28.09.2016 г. до 16.02.2017 г.) договорът е бил активен, като не се е променял. Екосист България ЕООД продължило да купува горива по този договор. Посочва, че когато Д.Ф. е станал *** на дружеството, то не е имало задължение по договора за горива, като това обстоятелство не се оспорва и от ищеца, който сочи, че са дължими суми по фактури, издадени след този период. Свидетелят посочва, че последно служителка на ищцовото дружество се свързала с него по повод задължения, които той лично е внасял по сметка в тяхна банка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като счита същите за последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

 Ответникът оспорва твърденията на ответника, че по договора за доставка на горива са заплатени всички дължими суми от купувача, като сочи, че са дължими суми по фактури, както следва: фактура № ********** от 30.10.2016 г., фактура № 9002116087/30.11.2016 г. , фактура № 9002116088/30.11.2016 г. и фактура № ********** от 31.12.2016 г., като от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество по партидата на клиент Екосист България ЕООД е записан неразплатен остатък по издадени фактури в размер от 3297 лв.  Вещото лице е посочила, че представените по делото писмени документи, а именно: платежни нареждания, документ за извършено на 23.05.2017 г. и кредитни известия  са осчетоводени при ищеца по партидата на клиент Екосист България ЕООД.

Предвид така изложеното и доколкото се установява, че по каузалното правоотношение, по повод на което се сочи, че е издаден процесния запис на заповед, са извършвани плащания от страна на издателя на записа на заповед преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, с които частично са погасени задължения, то съдът счита, че следва да се разгледат направените от авалиста възражения, касаещи каузалното правоотношение, включително и възражението му за наличие на такова правоотношение.

Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност във връзка едно с друго и предвид твърденията и възраженията на страните и приетите като безспорни обстоятелства, може да се направи извод за наличие на каузално правоотношение, за обезпечението на което е издаден процесния запис на заповед. От договора и изпратеното от ищеца до Екосист България ЕООД писмо е видно, че страните са постигнали съгласие плащанията по договора за доставка на горива да бъдат обезпечени чрез издадения запис на заповед. От разпита на св. Н. се установява, че след заличаването му като *** на Екосист България ЕООД, ищцовото дружество е поставило условие да бъде издаден запис на заповед, който да бъде подписан от новия *** – Д. Д.. В изпълнение на така поставеното условие на 06.02.2016 г. е издаден процесния запис на заповед, който е авалиран от Д. Д. в качеството му на физическо лице, което не се оспорва и е определено в доклада по делото, като безспорно обстоятелство. Както от съдържанието на клаузите на сключения договор, така и от показанията на св. Н. се установява, че страните са се договорили записът на заповед да обезпечава бъдещи задължения за плащане по договора. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на авалиста, че не дължи изпълнение по записа на заповед, тъй като към датата, към която той е авалирал задълженията, издателят не е имал задължения  към поемателя по сключения Договор за продажба на горива. Съдът счита за неоснователни и възраженията на ответника, че не дължи суми по записа на заповед, обезпечаващ задължения по Договор от 16.12.2015 г., тъй като към датата, към която тези задължения са възникнали, той не е бил *** на дружеството – издател.

Отговорността на авалиста е самостоятелна, независима от тази на издателя, като в съдебната практика се приема, че дори заличаването на дружеството като правен субект не е пречка за реализиране на отговорността на авалиста по ценната книга.

Съобразно задължителната практика на касационната инстанция по дела в производства по чл. 290 от ГПК, погасителен ефект за вземането по записа на заповед, при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение между издателя и поемателя.  В случая от събраните по делото доказателства се установява, че записът на заповед обезпечава задължения за плащане, възникнали въз основа на договора за продажба на горива, поради и което неоснователни се явяват възраженията на ответника, че записът на заповед обезпечава и задължение за заплащане на законна лихва, произтичащо от  закона, без да е налице уговорка в договора.

Предвид така изложеното  и на основание установеното от вещото лице с приетото по делото заключение  съдът приема, че искът за установяване на дължимост на главницата по записа на заповед се явява основателен и доказан до размера на сумата от 3297 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3560 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

   С оглед изхода на спора в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът е представил доказателства и претендира за разноски в заповедното производство в размер от 71,20 лв. - държавна такса   и адвокатско възнаграждение в размер на  350 лв.  и разноски в исковото производство, включващи сумата от 71,20 лв. –държавна такса, 350 лв. –адвокатско възнаграждение и 150 лв. – депозит за експертиза или общо разноски за двете производство в размер от 992,40 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 919,08 лв. - разноски по съразмерност в заповедното и настоящото исково производство. Ответникът е представил доказателства и претендира разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., като ищецът е направил възражение за прекомерност. В ТР 6 /2012 г.  се приема, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  минимален размер. Прието е, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да

 съобрази доказателствените факти и доказателствата, които обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В настоящия случай съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение напълно съответства на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и на фактическата и правна сложност по делото, поради и което съдът счита за неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за намаляване поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената искова претенция в размер от 73,88 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д.Д.Ф., ЕГН: **********,*** дължи на  „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК: 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 51 А  сумата от 3297 лв. – главница по запис на заповед от 02.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за  която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения от  „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК: 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ №  против  Д.Д.Ф., ЕГН: **********,***,  иск за за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3560 лв.  

          ОСЪЖДА Д.Д.Ф., ЕГН: **********,***  да заплати на  „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК: 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 51 А сумата от общо 919,08 лв. – разноски по съразмерност по  .гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив и по гр.д.№19295/2017 г. по описа на РС – Пловдив.

          ОСЪЖДА „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК: 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 51 А  да заплати на Д.Д.Ф., ЕГН: **********,***  да заплати на  сумата от 73,88 лв.- разноски по съразмерност по гр.д.№19295/2017 г. по описа на РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ