Гражданско дело 18714/2017 - Определение - 18-04-2018

Определение по Гражданско дело 18714/2017г.

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 3919                        18.04.2018 г.                                          гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на 18.04.2018 г. в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18714/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане” Пловдив против М.Г.В., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответникът в качеството му на наследник по закон на Г.И.В. дължи сумата от 1302 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена целева помощ по чл. 39 ППЗИХУ, ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до погасяването, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 2881/08.05.2015 по ч.гр.д. № 5237/2015 г. на ПРС, II бр.с.

Въпреки двукратно дадените указания и постъпилите уточнителни молби, съдът счита, че искът е недопустим, а исковата молба е и нередовна.

На първо място следва да се посочи, че ДСП – Пловдив не е надлежна страна, разполагаща с процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК. В чл. 5, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане е посочено, че Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище гр. София, а чл. 2, ал.4 от Устройствения правилник на АСП определя Агенцията като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика. Съгласно ЗСП, ППЗСП и Устройствения правилник на АСП, звената към Агенцията, съставляват нейни структурни подразделения, каквото е и Дирекция социално подпомагане като териториално поделение, които разполагат с делегирани функции с териториална или целева дефинираност. Същите не са юридически лица и не притежават процесуална правосубектност при липсата на законово предвидена такава /в т. см. Определение № 63 от 21.06.2010 г. по дело № 134/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, както и Определение № 1956/11.08.2017 г. по в.ч.гр.д № 2007/2017 г. на ПОС/.

С оглед горното, съдът приема, че исковата молба следва да бъде върната, а настоящото производство – да бъде прекратено.

За пълнота – освен изложеното, са налице и други пороци, водещи до същия резултат.

В исковата молба за първи път се въвежда твърдението, че претенцията е насочена против ответника в качеството му на наследник по закон на правоимащото лице Г. В.. Нито в заявлението, нито в заповедта по чл. 417 ГПК се твърди и е описано подобно обстоятелство /а и самата заповед на Директора на ДСП не е издадена в този смисъл – посочено е, че се издава против „М.В. относно Г.. В.”, без да е конкретизирано нито каква е връзката помежду им, нито, че ответникът отговаря в качеството му на наследник по закон/.

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

При преценка допустимостта на исковете по чл. 422 ГПК се налага извод за наличието на разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това, на което се претендират сумите в настоящото производство. В последното за първи път се въвеждат твърденията за ангажиране отговорността на ответника, поради наследствено приемство, съответно за качеството му на наследник по закон на трето лице, което следва да понесе задълженията.

Към фактическия състав на претенцията, посочени в заявлението и заповедта, се добавят изцяло нови обстоятелства, които са част от основанието на иска и не са включени в изпълнителното основание. 

Следователно няма съответствие. Наличието на наследяване и наследствени права са факти, на които ищецът се позовава, за да обоснове притезанието си именно спрямо този ответник. Те са нововъведени и несъмнено биха подлежали на изследване и доказване в процеса, тъй като именно въз основа на тях се претендира за установяване на дължимост на съответните суми. Изложеното води до несъмнен извод, че се касае за нови, допълнителни и съществени обстоятелства, част от основанието на претенциите, които се въвеждат за първи път в процеса, но и от които се твърди да произтичат ищцовите претенции.  

Ищецът не би могъл да въведе други, различни или допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.

При подобна хипотеза относно наследяване – Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/2017 г. на ПОС.

За принципната недопустимост за въвеждане на нови факти и обстоятелства едва в исковия процес – Решение № 123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о.

За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. №  1331/2015 г. ПОС и др.

Ето защо и искът се явява недопустим, поради липса на съответствие. 

Отделно, исковата молба се явява и нередовна, т.к. има разминаване в твърденията относно основанието, на което се претендира сумата.

От една страна се сочи, че съгласно чл. 43б ППЗИХУ, се дължи връщане на помощта, тъй като лицето не я е ползвало по предназначение, а от друга, че процесната се претендира на основание чл. 39 ППЗИХУ – като подлежаща на възстановяване недобросъвестно получена целева помощ.

Налице е разминаване в твърденията на ищеца и между тях и заявения петитум.

Не е изпълнена и т.3 от последното разпореждане, т.к. няма изложени каквито и да е твърдения и фактически обстоятелства за това в какво се изразява недобросъвестността при получаване на целевата помощ. Напротив – в предходна уточнителна молба изрично се поддържа, че сумата подлежи на връщане, т.к. не са представени разходнооправдателни документи за закупуване на заявените вещи /вж. л.39, т.6 и т.7/. Поради това е и заявено, че доколкото не е ползвана по предназначение, сумата следва да бъде върната.

Няма изтъкнати обстоятелства за недобросъвестност при самото получаване на помощта. Такова би било налице например при изначална липса на предпоставки за отпускането й. Ищецът твърди обаче, че тя подлежи на възстановяване, т.к. не е ползвана по предназначение, което е различно основание.

Изложеното единствено потвърждава извода за противоречие между обстоятелствена част и петитум, т.е. съществена нередовност на ИМ.

Предвид горното, исковата молба следва да бъде върната, производството – прекратено, а издадените заповед и изпълнителен лист – обезсилени /т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС/. Изложените в настоящото определение аргументи не са били предмет на преценка от ПОС, видно от Определение по приложеното в.ч.гр.д. № 366/2018 г., в което са дадени и указания за отстраняване на нередовности на ИМ.

Така мотивиран, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 66692/24.11.2017 г., подадена от  Дирекция „Социално подпомагане” Пловдив против М.Г.В., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 18714/2017 г. по описа на ПРС, XXI гр. състав.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 2881/08.05.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 5237/2015 г. на ПРС, II бр.с. и изпълнителен лист от 11.05.2015 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от Определението да се връчи и на двете страни.

     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП