Гражданско дело 17464/2017 - Решение - 23-07-2019

Решение по Гражданско дело 17464/2017г.

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 3138

гр. Пловдив, 23.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XX състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

при секретаря Свобода Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17464 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Съдът е сезиран с установителен иск, с правно основание  чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415,  вр. чл. 414 от ГПК, вр. чл. 183, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД срещу М.Б.Б., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 256,50, лева, представляваща неплатена сума по договор за продажба на изплащане ***., сключен с „Мобилтел“ ЕАД, която сума е заплатена от ищеца в качеството поръчител по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.08.2017г. до изплащане на сумата в пълен размер.

В исковата молба се твърди, че на * г. между „Мобилтел“ ЕАД  и ответника бил сключен договор за продажба на изплащане № * по който купувачът получил устройство ******. Поради неплащане на две месечни вноски, договора между „Мобилтел“ ЕАД, и ответника бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от същия. Непогасените вноски до края на срока на договора за продажба на изплащане в размер на 256,50 лева станали предсрочно изискуеми на осн. чл. 12.3 от Договора. На * г. бил сключен договор между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, по силата на който последният обезпечавал чрез поръчителство задължението за плащане на цената по договора за продажба на изплащане. На основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4 от договора от 07.11.2014 г., ищецът като поръчител уведомил ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел“ ЕАД. Поради липса на доброволно плащане, след като бил надлежно поканен и на основание чл.2.2.3 от договора от * г., на 26.06.2017 г. ищецът платил на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 256,50 лева, представляваща сбор от дължимите и изискуеми вноски по договора за продажба на изплащане. За вземанията било образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Изложеното обуславяло интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.

          В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди се, че сумите не били дължими. Оспорва се обстоятелството, че е налице плащане от страна на ищцовото дружество. Оспорва се да е налице забава от страна на ответницата. Твърди се, че не е уведомена за плащането, направено от поръчителя. Съобщението за това не било редовно връчено. Прави се искане да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13473 по описа за 2017 г. на ПРС, I граждански състав, вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените срокове и искът, предмет на настоящото производство е предявен в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че искът е допустим.

С определение №53 от 03.01.2018г. по гр.д. № 17464/2017 г. на ПРС, изменено с определение № 648/23.03.2018г. по ч.гр.д. № 182/2018г. по описа на ПОС, издадената заповед за изпълнение на парично задължение № *. по ч.гр.д.№ *. е обезсилена  в частта,с която  е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 5,06лв мораторна лихва за периода *.*г., като производството по настоящото дело е прекратено в тази част.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между ответника и „Мобилтел“ ЕАД  по договор за продажба на изплащане на описаното устройство, по който ищецът е изправна страна, прекратяване на договора и настъпване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на остатъка от дължимата продажна цена, наличие на валиден договор между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД за поръчителство на задълженията по договора за продажба на изплащане, плащане на остатъка от дължимата сума от ищеца на „Мобилтел“ ЕАД и уведомяване на длъжника за плащането, съгласно чл.143, ал.2 ЗЗД, размера на претенцията. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при тяхното установяване, следва да докаже, че е погасил задължението.

Видно от договор за продажба на изплащане от * установява, че същият е сключен между ответника и „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/, с предмет предоставяне на устройство *, със сериен номер *****срещу задължението на ответника да плати продажна цена в размер на 324 лева на 24 месечни вноски по 13,50 лева, съобразно погасителен план. Обстоятелството, че този договор е сключен от ответника не се оспорва от същия, както и че му е предадено устройството, предмет на договора. От представен по делото договор от * г. сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца /л.12/ се установява, че ищецът в качеството си на поръчител се е съгласил да отговаря за изпълнение на задълженията на потребител, който желае да сключи договор за продажба на изплащане, който за целта е предоставил лични данни /т.1 Определения, „Потребител“/, какъвто в случая е ответника.

По своята правна същност договорът за поръчителство е каузален като основанието му се изразява в намерението за обезпечаването на чуждо задължение /осн. чл. 138, ал. 1 ЗЗД/. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Предпоставка за възникване отговорността на поръчителя е съществуването на валидно чуждо задължение, при което отговорността на поръчителя е солидарна и до размера на това, което дължи главния длъжник /арг. чл. 141, ал. 1 ЗЗД/. В конкретния случай съглашението е сключено в изискуемата писмена форма за действителност и с необходимото съдържание, а именно - волята на кредитора да приеме поръчителя като такъв, съответно и съгласието на последния да отговаря за изпълнението на чуждо задължение.

Възражението на ответника, че не е налице плащане от страна на ищцовото дружество спрямо Мобилтел ЕАД е неоснователно. С представено по делото уведомление по т.2.2.6 от Договор от * г. /л.36/ Мобилтел ЕАД признава, че на * г. ищецът му е заплатил сума в размер на 256,50 лева, представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане, сключен с ответника. Това уведомление по своята същност представлява разписка за платена сума, която за съда надлежно установява това обстоятелство. Посоченото уведомление е представено с исковата молба, не е оспорено от ответника в законоустановения срок и дава основание да се приеме, че посочената сума от 256,50 лева е заплатена в полза на Мобилтел ЕАД, във връзка с погасяването на задълженията на ответника по договор за продажба на изплащане от 24.06.2016г. Приложеното към исковата молба писмено доказателство не е оспорено от ответника, а и не са налице други данни по делото, от които да се установява, че задълженията по процесния договор за продажба са надлежно изпълнени.  Представените впоследствие с молба вх. № *. документи са оспорени от процесуалния представител на ответника, в о.с.з. от 05.12.2018г., със становището, че същите са съставени с оглед нуждите на делото.  Съдът не споделя изложените в постъпилата по делото писмена защита от страна на ответника, че оспорването е по реда на чл. 193 от ГПК. Ответникът не е легитимиран да оспорва авторството на тези документи, доколкото те не носят неговия подпис. Когато се оспорва автентичността на частен документ, обект на оспорване е подписът на самата оспорваща го страна, която има интерес да обори формалната доказателствена сила на същия по чл. 180 ГПК. В настоящия случай направеното оспорване от страна на ответника е по реда на чл. 181, ал. 1 от ГПК, касаещ наличието или липсата на достоверна дата на частен документ и противопоставимостта му по отношение на трети лица. В настоящия случай представените от ищеца документи с молба от 15.10.2018г са свързани с установяването на факта на плащане на задълженията от страна на поръчителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, което обстоятелство се установи с представеното от страна на ищеца уведомление от *. г., поради което е безпредметно обсъждането на  доказателствената им стойност.

 По отношение на възражението на ответника, че не са настъпили предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за продажба на изплащане, съдът намира следното: Съгласно т.11 от договора за продажба на изплащане, същият е сключен за срок от 23 месеца, считано от подписването му на * г. Срокът на договора изтича на * г. Настъпването на крайния падеж на вземанията по договора е факт от значение за правния спор по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК, поради което следва да бъде взет предвид при решаване на спора по същество. Въз основа на този факт е настъпила изискуемостта на остатъка от задълженията по договора. Предвид това обстоятелство се явява без значение дали договорът е прекратен и дали е нестъпила предсрочна изискуемост.

 Предвид извършеното плащане и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД ищецът, който е изпълнил чуждото задължение встъпва в правата на кредитора и е материално правно легитимиран да претендира от ответницата размера на погасените задължения за главница, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.   

В тази връзка по настоящото дело е приложено уведомление от ищеца отправено до ответника /л.34/, че процесният договор за продажба на изплащане  е прекратен, поради неизпълнение от негова страна на задължението си за плащане, като му е даден срок за доброволно изпълнение. Изяснява се също, че след изтичането на срока, ищецът възнамерява да изпълни просроченото задължение. Видно от приложена разписка /лист 35/ се удостоверява, че пратката е върната като непотърсена, съответно съдът намира, че ответникът не е редовно уведомена от поръчителя за предявената срещу него претенция.

Същевременно обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на регресния иск по встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Дори същото да не е получено или пратката да не е потърсена, то уреждането в чл. 143 ЗЗД на задължение на поръчителя да уведоми длъжника, е за да узнае своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора /в този смисъл Решение № 229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ІV г. о. ВКС/.

Неуведомяването на длъжника не погасява регресните права на поръчителя при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане спрямо кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. По настоящото дело не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по процесния договор към кредитора, както и не е въвел възражения, че не дължи по други причини, с оглед на което следва да се приеме, че дължи на ищеца претендираните в настоящото производство суми за главница в размер на 256,50 лева, която съдът приема, че се доказа по основание и размер.

В тази връзка се явява и основателна претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2017 г. до окончателното плащане.

 

            По отговорността за разноските:  

            С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, които са направили своевременно искане в тази насока и са представили списък по чл.80 ГПК.

Ищецът доказа следните разноски: 25 лева – платена държавна такса в заповедното производство, 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25 лева – платена държавна такса в исковото производство и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство /л.38/.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от и.д.С.Х.Б.и Г.Н.П., сумата в размер на 256,50 лева /двеста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ – главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № * г., сключен между М.Б.Б. и „Мобилтел” ЕАД, която сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от * г., сключен между „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, и „Мобилтел” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.08.2017 г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8369/30.08.2017г. по ч.гр.д. 13473/2017 г. по описа на ПРС, I гр.с.

 

ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, с ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет.1, представлявано от и.д.С.Х.Б.и Г.Н.П., сумата в размер на 385,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 385,00 лева – разноски в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ Т. Маслинкова

Вярно с оригинала.

М.К.