Гражданско дело 1377/2017 - Решение - 20-04-2018

Решение по Гражданско дело 1377/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 1373                          20.04.2018 г.                           гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1377 по описа на ПдРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

 

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление:  гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г. Б., чрез п. си юрисконсулт Ж. Ж. е предявил срещу Н.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. А.Д.,*** обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1305,19 лева – главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2007 г. – м. 04.2014 г., сумата от 547,03 лева – законна лихва за забава за периода 28.02.2007 г. – 07.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.01.2015 г. до окончателното плащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2015 г., постановена по ч. гр. д. № 41 116/2015 г. по описа на СРС, 88-ми с-в. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гр. д. № 41 116/2015 г. по описа на СРС, 88-ми с-в, по което се издала в полза на ищеца срещу ответника заповед за следните суми: сумата от 1305,19 лева главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2007г. – м. 04.2014г., сумата от 547,03 лева – законна лихва за забава за периода 28.02.2007г. – 07.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.01.2015 г. до окончателното плащане на сумите, както и разноски: 37,04 лева - за държавна такса и 179,83 лева - за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което се предявявал настоящият установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането по заповедта. Ответникът се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били такива, одобрени с решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и ОУ, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2014 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г., одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ – одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г., в сила от 14.01.2008 г., както и сега действащите ОУ-одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В раздел ХІ от ОУ от 2014 г., чл. 33, ал. 1 /раздел VІІІ от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал. 1, раздел VІІ от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1, раздел VІ – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

С приетите ОУ с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., били регламентирани освен права, така и съответните задължения на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“. С оглед изложеното, ищцовото дружество за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително в присъствието на Н., като били съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Н. и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на ищцовото дружество на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда, като бил сключен на 02.10.2002 г. и договор за извършване на услугата дялово разпределение с „НЕЛБО“ ЕАД. Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от извършващия дяловото разпределение на база реален отчет на уредите, в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, като за ответника били издавани такива изравнителни сметки. Тъй като плащане на процесните суми не било извършено, ищцовото дружество подало заявлението по чл. 410 от ГПК. Ответникът подал възражение, поради което и се предявява настоящия установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, като ги счита за неоснователни и недоказани. На първо място твърди, че част от претендираните от ищеца суми касаят период, който е извън тригодишния давностен период, визиран в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. След като заявлението по чл. 410 ГПК било депозирано от ищеца на 20.01.2015 г., то счита, че всички задължения, посочени в исковата молба, като възникнали преди 20.01.2012 г., са погасени по давност. Погасяването на главницата по давност, води и до погасяване и на акцесорните задължения, а именно – начислените от ищеца лихви върху сумите, отнасящи се до периоди, попадащи в тригодишната давност. На следващо място, твърди, че начислената от ищцовото дружество топлоенергия не съответства на действително потребената, като в настоящия случай сметките не били изготвени на база действително доставена топлоенергия, а служебно начислени. Оспорва представените от ищеца документи, като възразява и срещу допускането на поисканите от ищеца експертизи. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Във връзка с направеното от ищеца в исковата молба искане, съдът с определение от 29.03.2017 г. е конституирал като *** на страната на ищеца - „Нелбо“ ЕАД, ЕИК: 104100223, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 82. В дадения на страната срок за становище по спора се подава молба, в която се посочва, че от м. 10.2007 г. към абонатната станция на адрес: *** има топлоподаване само за битово горещо водоснабдяване. Сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент 26 на адрес:***, собственост на абонат Н.Н. за периода от месец януари 2007 г. до месец април 2014 г. били определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В апартамента има монтирани четири топлинни разпределителя върху четирите присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатора, една щранг-лира, находяща се в баня и три водомера за топла вода. Абоната е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходените кубически метра топла вода. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и разхода от щранг-лирата се определят по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При направата на изравнителна сметка на абонатната станция за съответните отчетни периоди, включени в 01.2007 г. – 04.2011 г. и 05.2012 г. – 04.2014 г., дела за отопление – имот и топла вода, изчислен по показания на уредите за дялово разпределение и/или въз основа на направените констатации в имота. При направата на изравнителната сметка на абонатната станция за съответните отчетни подпериода, включени в 05.2011 г. – 04.2012 г., дела за топла вода, изчислен на база служебни данни, поради неосигурен достъп до финален отчет на показанията от приборите в СЕС. При определяне разхода на топлинна енергия в имота на абоната Н.Н. за процесуалния период са спазени законовите изисквания.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 41116/2015 г. на СРС, 88-ми гр. с-в се установява, че на 20.01.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: сумата от 1305,19 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за периода м. 01.2007 г. – м. 04.2014 г. включително, сумата от 547,02 лева – лихва за забава за периода 28.02.2007 г. – 07.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване а заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.01.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноските в производството.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2015 г., постановена по ч. гр. д. № 41116/2015 г. на СРС, 88-ми гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски, от които 37,04 лева държавна такса и 179,83 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът Н.Н. е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители за битови нужди на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 1, т. 2 ОУ като „битов клиент“ е определен клиент, който купува  топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл. 12, т. 11 ОУ е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма, свързана с данните, с които се индивидуализира пред Продавача или със собствеността, или другите основания, на които Продавачът доставя топлинна енергия за обекта, вкл. при използване или предоставяне на имота си или на част от него за извършване на стопанска дейност от придобиване, а съгласно т. 12 на същата разпоредба - при придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30-дневен срок от придобиване на собствеността или вещните права от Продавача да му бъде открита партида. Съгласно чл. 12, т. 1 ОУ клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл.17, ал. 1 и чл. 22 ОУ търговското измерване и отчитане на доставеното на купувача количество топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост на топлопреносната мрежа, като между купувачите в сграда – етажна собственост, отчетеното количество се разпределя от избран от етажната собственост търговец чрез системата за дялово разпределение. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет – страницата на продавача. Месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В раздел ХІІ ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да осигурят достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия.

Видно от представените по делото на л. 45-47 /от гр. д. № 79070/2015 г. по описа на СРС, 88-ми гр. с./ документи, е сключен Договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, между „Топлофикация София“ АД и „ТА ЕС НЕЛБО Инженеринг“ ООД, както и индивидуално споразумение от 05.08.2005 г. между същите търговски дружества.

От представените като писмени доказателства /л.19-26/, на 19.12.2001 г. се установява, че е взето решение на етажната собственост и наематели, с адрес ***, за сключване на споразумителен протокол с „Топлофикация София“ ЕАД и ТАЕС „НЕЛБО Инженеринг“ ООД, гр. София за услугата дялово разпределение (т.нар. топлинна счетоводство), след което на 02.10.2002 г. между същата етажна собственост и посоченото юридическо лице е сключен договор, по силата на който на „НЕЛБО Инженеринг“ ООД, е възложено да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на посочения адрес. Решението на Общото събрание на СЕС е взето, вкл. с участието на Г. Н. Т. – с. на ап. 26, аб. № 220382, съгласно договор за замяна на държавен /ведомствен/ недвижим имот с имот собственост на граждани /л. 31-32/.

По делото като писмени доказателства са представени /л. 36, л. 30/ - Удостоверение за наследници, издадено от Община С., от което се установява, че Г. Н. Т. е починал на *** и е оставил за наследници Е. Н. Т., Н.Г.Н. и И. Г.Н.. От удостоверение за наследници, издадено на *** от Община С., от което се установява, че Е. Н. Т. е починала на ***, като е оставила за наследници Н.Г.Н. и И. Г.Н.. Видно от *** за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот /л. 30-40/***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** на *** М. К., с район на действие – ***, И .Г.Н. е продал на ответника Н.Г.Н., притежаваната от него ½ ид. ч. от апартамент № ***, находящ се в ***, придобит по наследство от родителите им Г. Н. Т., починал на *** и Е. Н. Т., починал на ***.

Установява се от приложените по делото, изпратено по подсъдност /л. 28-29 и л. 33/ заявление – декларация, че на 21.06.2012 г. Н.Г.Н. е поискал от „Топлофикация София“ ЕАД, да му бъде открита партида за топлоснабдяване на недвижим имот: апартамент №***, находящ се в ***

По делото като писмени доказателства са приети /л. 14, 17, 18 и 27/ извлечение от сметки на ищеца за аб. №***, както и съобщения към фактура с получател Н.Г.Н., от които се установява, че начислената стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.01.2007 г. до м.04.2014 г., с последна фактура с дата 31.07.2014г., за изравнителна сметка за периода май 2013г. – април 2014г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в *** възлиза общо на 2610,38 лева /или 1305,19 лева за ½ ид. ч. от имота/, както и, че е начислено обезщетение за забавено плащане на главницата към 07.01.2015 г. в размер на 1094,05 лева /или 547,03 лева за ½ ид. ч./. От приетия по делото споразумителен протокол – жилищни № 4057 от 21.06.2012 г. /л. 27/ се установява, че между страните по делото е било сключено споразумение досежно процесния топлоснабден имот, в което е посочено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2344,57 лева, от които: 1794,84 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2007 г. – 30.05.2012 г. и сумата от 549,73 лева – законна лихва за просрочие, изчислена към датата на подписването на споразумението. Постигнато е съгласие между страните посоченото задължение да бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 195,38 лева, които да бъдат платени в периода 21.06.2012г. – 21.06.2013г. .  Декларирано е, че във връзка с така сключеното спорзумение взискателят се задължава да не пристъпва към принудително изпълнение

От заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че жилищният блок, находящ се в *** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. През процесния период в блока е ползвана топлинна енергия за отопления и битово горещо водоснабдяване, а за отопление – до 04.2007 г. В имота на ответника през периода има монтирани отоплителни тела, снабдени с ИРУ. Отчитането на топломера в абонатната станция е извършвано ежемесечно, количеството отчетена топлинна енергия е разпределяно между абонатите всеки месец по отчетени показания на индивидуалните разпределителни уреди. През процесния период в имота на ответника не е осигуряван редовен достъп за отчет на топломерите, ето защо начисляването на топлоенергията в имота е ставало по максимален прогнозен дял. За периода е начислена топлинна енергия за отопление, за гореща вода и топлинна енергия, отделяна от сградната инсталация в общ размер 29,28681 Mwh, в това число 1,753186 Мwh за отдадената от сградната инсталация; 3,719942 Мwh за отопление и 23,964836 Мwh за БГВ. Според вещото лице са спазени  изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „Топлофикация София“ ЕАД.

От заключението на вещото лице З.М. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната през периода м.01.2007 г. – м.04.2014 г. възлизат общо на сумата 2610,38 лева за доставена топлинна енергия, като последната фактура от м. 07.2014г. е за изравнителна сметка за периода м. 05.2013г. – м. 04.2014г., като дължимата сума за ½ ид. част от имота възлиза на сумата от 1305,19 лева, съобразявайки данните от техническата експертиза относно количеството предоставена топлоенергия и нормативно определената цена за единица топлинна енергия за периода, както и 1094,05 лв. – обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва за периода от 28.02.2007 г. - 07.01.2015 г., или за ½ ид. ч. от имота обезщетението за забава за посочения период е в размер на сумата от 547,03 лева.  

При така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани по основание и размер, по следните съображения:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на апартамент № ***, находящ се в***, като първоначално е придобил ½ ид. ч. от апартамента по наследство от родителите си Г. Н. Т., починал на *** и Е. Н. Т., починала на ***, а впоследствие е придобил и останалата ½ ид. ч. чрез  *** за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** на *** М. К., с район на действие – ***. Със заявление – декларация, депозирана от Н.Г.Н. до ищеца, на дата – 21.06.2012 г., ответникът е поискал да му бъде открита партида на негово име за процесния недвижим имот във връзка с топлоснабдяването. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е придобил качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от ищцовото дружество в топлоснабдения апартамент № ***.

Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая такъв договор между страните е сключен и ответникът се е съгласил тези общи условия да се прилагат по отношение на него, като между страните е възникнало индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, че за процесния период в имота, посочен в договора, е доставяна топлинна енергия. При разпределянето на топлинната енергия е спазена Методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ (чл.142, ал.1 от закона). Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а според заключението на техническата експертиза в рамките на процесния период от време в имота на ответника не е бил осигуряван достъп на разпределителното дружество за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, налични там, и е приложена именно посочената в нормативния акт т.6.5 от Методиката за дялово разпределение, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия. От ищцовата страна е доказано съществуването на договорно отношение с ответника по повод доставяне на топлинна енергия, както и изпълнение задълженията на доставчика, през периода м.01.2007 г. – м.04.2014 г.

 Установиха се и количествата топлинна енергия, доставена за имота на ответника за процесния период, като видно от заключението на вещото лице доставените и начислени такива от топлинния *** съвпадат с начислените на ответника от ищцовото дружество. Установи се и техният размер, който е изчислен съобразно изискванията за това. Съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2. Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва да е възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че той се е съгласил със същите. Следователно за него е възникнало задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил потребител. Същата, за процесния период е на обща стойност 2610,38 лева, като за ½ ид. ч. от имота, възлиза на сумата от 1305,19 лева. Дължимата мораторна лихва върху неплатения остатък възлиза на 1094,05 лева, а за ½ ид. ч. – 547,03 лева.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

Исковият период за главница е от м. 01.2007 г. до м. 04.2014 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 20.01.2015 г., от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, съобразно законовата фикция. Предвид периодичността на вземанията за ТЕ е приложима тригодишната давност /чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/, която е прекъсната на 20.01.2015 г. /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 20.01.2012 г. биха били погасени по давност в случай, че същата междувременно не е спирала или прекъсвала. По отношение на прекъсването на давността обаче, съдът намира същата да е прекъсната със сключването на споразумението от 21.06.2012г. – л. 27 от делото на СРС, изпратено по подсъдност, с което ответникът по делото лично е заявил, че признава целия дълг, натрупан до 30.05.2012г. за главница и лихви, и се задължава да ги плати разсрочено в периода 21.06.2012г.-21.06.2013г., срещу което заявителят се задължава да не предприема действия по принудително събиране на сумите в този период. Ето защо чрез тази спогодба е новирано цялото задължение за главници и лихви, натрупани в периода 01.07.2007г. – 30.05.2012г. От една страна, е изрично призната тяхната дължимост, поради което направеното с ОИМ оспорване е неоснователно, а от друга - за същите от дата 21.06.2012г. започва да тече нова давност, тригодишна. Ответникът не доказва да е платил същите, като давността и за най-старите задължения към датата на подаване на заявлението – 20.01.2015г. не е изтекла, т. като изтича на 21.06.2015г. в случай, че не бъде отново прекъсната. Ответникът не доказва да е платил нито една от сумите по споразумението за разсрочено плащане, нито каквото и да било друго задължение за процесния период.

Ето защо, исковата претенция е изцяло доказана по основание и размер, поради което искът ще се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на ищеца. Ищецът е отправил искане за тяхното присъждане, представил е и доказателства за сторени такива в размер на 65,17 лв. – ДТ; общо 300 лв. – депозити за СТЕ и ССЕ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и тези в заповедното производство – 37, 04 лева ДТ, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, действаща към датата на постановяване на решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея, присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева.

Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 100 лева за настоящия процес, предвид това, че делото не се отличава с фактическа сложност, както и проявената липса на процесуална активност, юрисконсултът на ищеца не се е явил в нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания, и на 50 лева за заповедното производство. С оглед обстоятелството, че съдът определя минималните възнаграждения за юрисконсулт, съгласно посочените по-горе разпоредби, то и не следва да се разглежда направеното от ответната страна възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление:  гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г. Б., следните суми: сумата от 1305,19 лева (хиляда триста и пет лева и деветнадесет стотинки) – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в ***, за периода м. 01.2007 г. – м. 04.2014 г., сумата от 547,03 лева (петстотин четиридесет и седем лева и три стотинки) – законна лихва за забава за периода 28.02.2007 г. – 07.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.01.2015 г. до окончателното плащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2015 г., постановена по ч. гр. д. № 41116/2015 г. по описа на СРС, 88-ми с-в, поправена с разпореждане от 19.09.2017г. по ч. гр. д. № 41116/2015 г. по описа на СРС, 88-ми с-в.

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление:  гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г. Б., разноските по делото, както следва: сумата от 65,17 лева (шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) – държавна такса в исковото производство, сумата от 37, 04 лева (тридесет и седем лева и четири стотинки) - държавна такса в заповедното производство, сумата от 300 лева (триста лева) - депозити за СТЕ и ССЕ, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение, от които 100 лева в исковото производство и 50 лева в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Нелбо“ ЕАД, ЕИК: 104100223, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 82, като *** на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление:  гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г. Б..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ