Гражданско дело 13386/2017 - Решение - 19-04-2018

Решение по Гражданско дело 13386/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1330                                                19.04.2018 г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                            първи граждански състав

На дванадесети април                                 две хиляди и осемнадесета година

 

                   Председател: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

Секретар: Цвета Тошева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13386  по описа за  2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.А.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. Н.П. ***,  твърди, че работи като държавен служител от *** състав на ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието от 01.04.2000г. на длъжност „***“, с местоизпълнение на служебните си задължения на територията на Затвора – *. Твърди, че в периода 01.07.2014г.-30.06.2017г. е положил общо 200 часа извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително възнаграждение в размер на 1000 лева. Твърди, че падежът на задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение е 26-то число на следващия месец, следващ полагането на труда. Сочи, че в  периода 01.08.2014 г. до 31.12.2014 г. е положил  нощен труд, за който не му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 100 лева, като падежът и на това задължение е 26-то число на месеца, следващ полагането на труда. Заявява също така, че за периода 06.09.2014г. до 31.12.2014г. е полагал труд по време на официални празници, за което претендира доп. възнаграждение от 200 лева, с падеж на задължението от 26-то число на месеца на полагане труда. Твърди се, че за периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. не е получил полагащата му се безплатна предпазна храна, която претенция оценява на сумата от 144 лв. със същия падеж. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа положен извънреден труд, както и сумата от 100 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, сумата от 100 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, както и сумата от 10 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница в периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, сумата от 200 лева доп. възнаграждение за положен труд по време на официални празници, както  и сумата от 20 лева обезщетение за забавено плащане на доп. възнаграждение за положен труд по време на офиц. празници, както и сумата от 144 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за безплатна предпазна храна и сумата от 11 лв. - обезщетение за забава за същия период, като всички главници се претендират и наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с който претенцията за безплатна предпазна храна се счита за неоснователна, а останалите претенции се оспорват по размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в Затвора *, като и обстоятелството, че работното време е било уговорено при сумирано отчитане за тримесечен период, както и факта, че трудът е полаган на смени по график или т.нар. 12-часови дежурства.  Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност относно сумите за доп. трудово възнаграждение за периода на третото тримесечие на 2014година. Претендира разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

          Не се спори между страните, че между същите съществува служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „***” в Затвора – *.

Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно установената продължителност в процесния период, за което  в проведеното на 01.11.2017г- с.з. е разпитан едни свидетел на ищеца.

От разпита на св. Н.И.Ж.- работещ в Затвора – * като „***”, се установява, че ищецът е негов *, който казва, че в периода от 01.07.2014 г. до 30.06.2014г. ищецът е полагал 12-часови нощни и дневни дежурства по график, които се полагали на територията на затвора. При всяко едно от тези дежурства ищецът следвало да се яви в определеното отделение, в което е разпределен, не по-късно от 07:50 ч. за дневните и не по-късно от 19:50 ч. за нощните смени. Снаряжавали се и се явявали на инструктаж, който започвал в 08:00 ч. за дневната и в 20:00 ч. за нощната смяна. След преминаването на инструктажа всички служители се разписвали в изготвената ежедневна ведомост, която се изготвяла от * на отделението и **** за денонощието. Тя отразявала кой къде е разпределен, на кой пост, както и че е преминал инструктаж. Продължителността на самите инструктажи била средно около 15-20 минути. След приключване на инструктажа се подписвали в ежедневната ведомост, която се попълвала само и единствено от *на отделението и **** и всеки служител тръгвал по постовете, където е разпределен да дава дежурство. Всеки пост бил специфичен сам по себе си, тъй като има вътрешно охраняеми постове по корпуса, има и външни. Вътрешните охраняеми постове отнемали повече време при така нареченото сдаване и приемане на стария наряд и новия наряд, докато външните са т.нар. „вишки“, външната периферна зона, която се охранява. Там продължителността по предаване и приемане на поста е малко по-малка, но все пак се губело време, тъй като докато се обиколи, корпусът било необходимо време от порядъка на 5-6 минути средно на човек. Самото сдаване и приемане на поста се подписвало. Практиката им наложила, като видят *та, който идва да смени *, да го отбелязват в постовата книга в колко часа е пристигнал, след което имали съвместни мероприятия по сдаване и приемане на дежурството. Ако е имало някакви произшествия на самия пост, някакви проблеми с лишени от свобода, предаващия поста бил длъжен да уведоми застъпващата смяна, след което минавали обход на поста, проверявали сигнално-охранителната техника и различните съоръжения - решетки, тръби, катинари, радиостанции, паник бутони дали действат с диспечера. Всичко това отнемало време. Минимум по-рано от 08:30 ч. не можели да се оправят, докато се придвижат по инструктажа. Това било най-минималното време. В повечето случаи отнемало повече време, т.е. застъпвайки на пост, сдаващият поста си тръгвал минимум в 08:30 ч. Дневните и нощните дежурства били идентични. Реално продължителността на дежурство била около 12 часа и 40 минути. За външно охраняемите постове имало изготвен график по дежурни двойки в определени дни. По време на почивката си имали изготвен график за два дни, когато отивали по график във външни болнични заведения с цел охрана на лишени от свобода и изведени за лечение. Когато няма лишен от свобода, който е изведен във външно болнично заведение, ищецът се водил във време на разположение по график, т.е. във всеки един момент когато му се обадят, той е длъжен да се яви на служба. Ако има изведен лишен от свобода, ищецът знае, че е охрана в болничното заведение. Явява се не по-късно от 07:30 ч. в Затвора – *. Тези дежурства също били по график, макар че имало и изведени, които били извън графика. При тези дежурства служителите се явявали се в 07:30 ч., въоръжавали се на първи пост, след което минавали на индивидуален инструктаж от *** *** и *на отделението. След като минели на инструктажа, се качвали на служебна кола, която ги отвеждала до съответното болнично заведение. Имало случаи, когато болничните заведения били две, три, четири, пет, шест. С един автомобил ги развеждали и това била причината, поради която се  наложила практиката да се явяват в 07:30 ч. Като пристигнат в съответното болнично заведение, там отново с *та приемат и сдават поста, като се уточнява дали на лишения от свобода му предстоят някакви манипулации, през съответното дежурство, какво се е случило, следва ли да го водят в някакви медицински кабинети и т.н. В повечето случаи по един човек дежурял. Дали по един или двама човека ще дават такова дежурство се решавало от ръководството на Затвора. След като обменят информацията, *та тръгвал по обратния ред - слизал долу до служебната кола, качвал се и ако е една болницата, се прибирал направо в Затвора, при което там сдавал оръжието, минавал през **** да го уведоми как е минало дежурството, предстои ли изписване на лишения от свобода, правили ли са му някакви интервенции и т.н. Това също отнемало време. В най-добрия случай напускал не по-рано от 08:30 ч., а ако са две-три болници времето се удължавало. Минималната продължителност била 08:30 ч. В ежедневната ведомост, която се попълвала от *на отделението и *** *** дежурството се водело 12 часа – от 08:00 ч. до 20:00 ч. и от 20:00 ч. до 08:00 ч. Много пъти служителите претендирали и повдигали въпроса да се отбелязва реално часът на пристигане и часът на сдаване и напускане. Служителите обаче нямали право да попълват в ежедневната ведомост часа на пристигане и часа на отиване, като били предупредени, че ако сторят това ще бъдат наказани. Само се подписвали, че са преминали инструктаж. Нямали право да променят часовете. В повечето случаи ежедневната ведомост дори не била попълнена, като служителите се подписвали, след което *или *я попълвал. На външно охраняемите постове дежурствата били с минимална продължителност – 13 часа. По време на дежурствата в корпуса на Затвора на пост обикновено били по двама човека. Абсолютно винаги двамата влизали едновременно и двамата напускали заедно, независимо, че се подписвал само един човек. Постовата книга обаче, не позволявала да се попълва и от двама дежурни. Поради това дежурството се приемало от единия от тях, а вторият сдавал на следващата смяна, тъй като се сменяли, примерно в дневните смени на обяд, за да може *та да се нахрани, като единият, който е на поста е приел, а другият движел мероприятията, като храна, различни културно-масови мероприятия, които били определени. Задължително двамата сдавали поста. Както се приемал поста от двамата, така се и сдавал пак от двамата. Свидетелят казва, че ответникът не  е заплатил нощния труд положен през 2014г., както и не им е предоставяна безплатна предпазна храна.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж., като логични и последователни, съответни на приетите по делото писмени доказателства и доколкото същите почиват на негови лични и преки впечатления.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. В ЗИНЗС липсва изрична правна уредба на продължителността на служебното време и извънредния труд, ето защо приложим е Закона за МВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на член 187, ал. 1 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Последната разпоредба е претърпяла изменение, като в периода 24.02.2015 г. /ДВ, бр. 14/20.02.2015 г./ до 14.10.2016 г. /ДВ бр. 81/2016 г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена от в.л. К., което съответства на събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над нормативно установената продължителност на служебното време, които за целия процесен период възлизат на 329 часа на обща стойност от 1869,49 лева, а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за извънреден труд възлиза на 302,40 лева. Изчисленото възнаграждението за положен нощен труд от 200 часа е на стойност от 50 лева, а на обезщетението за забава е в размер на 14,42 лева.  Според вещото лице ищецът не е полагал труд по време на официални празници.

Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното работно време, като завишението е с 40 минути, а при външен пост – с 1 час. Установено е и полагане на нощен труд в часовия диапазон между 22,00 ч. и 06,00 ч.

Предвид допуснатото изменение в размерите на предявените искове, то съдът намира, че предявените искове следва да се уважат в пълните им претендирани размери, като се отхвърли иска за заплащане на доп. възнаграждение за труд по време на официални празници, доколкото няма събрани доказателства за това ,че ищецът е работил по време на официални празници.

 Спорно между страните се явява обстоятелството за дължимостта на стойността на полагащата се на ищеца безплатна храна. Съдът не споделя наведеното от ответника, че такава храна не се полага на ищеца.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗИНЗС,  за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. В ал. 8 на същия член от ЗИНЗС е посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на ***. Няма спор, че такава заповед на *** няма издадена. Липсата на заповед на ***относно определяне на основанията за заплащане на допълнително възнаграждение на ***ите за дейности, свързани с вредни за здравето последици налага търсенето на сходна уредба за определяне на условията за предоставяне на безплатна храна.

В Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, чл. 2, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт, е уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време. Сменният режим на работа с продължителност 12 часа и 24 часа създава законово задължение за работодателя да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в случаите, касаещи работа по трудово правоотношение.

Касателно ***ите е посочено, че уредбата следва да се съдържа в заповед на ***, каквато безспорно не  е била издадена. Предвид сходния характер между трудовите функции на служителите в МВР и на служителите в ГДИН, спрямо работещите при сходни условия служители на ГДИН подлежи на прилагане нормативната база, касаеща служителите на МВР. Още повече и заради това, че  законодателят е предвидил субсидиарно приложение на ЗМВР в такива случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от действалата в процесния период Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени /отм./, безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява чрез предоставянето на ваучери или пари, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. В чл. 2, т. 12 от същата наредба са определени и предпоставките за получаване на безплатна храна, а именно посочено е, че за извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. Ето защо, предвид полагане на труд на 12-часови смени, на ищеца се полага безплатна храна. Размерът на безплатната храна за процесния период е определен от министъра на вътрешните работи със Заповед № Із-891/24.04.2014 г., като възлиза на 2,40 лв. на ден на служител.  

 

 

 

От заключението на ССЕ се установява, че стойността на безплатната храна за процесия период възлиза на 165,60 лв., а на обезщетението за забава – на 49,33 лв. Ето защо исковете се явяват основателни и следва да се уважат до размера, посочен от експерта.

При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

             На възражението на ответника за недължимост на мораторна лихва следва да се отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се дължи и без покана. Относно падежа на вземанията, представените правила не могат да се вземат предвид, доколкото същите се отнасят само за служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, а ищецът е служител по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и полага труда си при условия, различни от тези за служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона, съобразно правилата на ЗМВР. Ето защо в тази връзка следва да се кредитира първоначалното заключение на в. л. М. досежно датите на действителния падеж на същите.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и до посочените размери, поради което следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове следва да се уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

             Ищецът претендира и доказва направени разноски само за адв. възнаграждение – 1350 лева, от които се претендират 450 лева по исковете за заплащане на изв. труд, 300 лева – за нощен труд, 300 лева за труд по време на официални празници и 300 лева – за безплатна предпазна храна, за които се представя списък – л. 326. Видно от договора за правна защита и съдействие – л. 13, тези суми са заплатени от ищеца на пълномощника му в брой преди завеждане на делото. По отношение на същите, ответната страна е възразила по техния размер, като е посочила, че същият е прекомерен, с оглед цената на иска. Съдът намира това възражение за основателно. В случая са предявени претенции за заплащане на доп. възнаграждения – за изв. труд, за нощен труд и безплатна предпазна храна, и мораторна лихва върху тях, чийто размер възлиза на обща стойност на предявените претенции, след изменението на исковете – за изв. труд – 1869,49 лева, мораторна лихва върху него – 303,40 лева, нощен труд – 50 лева, мораторна лихва върху него – 14,42 лева, безплатна храна – 165,60 лева, мораторна лихва върху него – 49,33 лева, или общо – 2452,24 лева. Неоснователна е претенцията на пълномощника на ищеца да се присъди възнаграждението не на база на материалния интерес по делото, а поотделно за всеки иск за главница и лихва, доколкото разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения предвижда същото да се изчислява върху материалния интерес, без да отчита колко като брой оценяеми иска са предявени, а акцентира върху тяхната цена. В конкретния случай са предявени само оценяеми искове, като общият размер на оценяемите искове възлиза на 2452,24 и минималният хонорар по делото се определя по реда на чл. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възлиза на 401,66 лева. Предвид наличието на известна фактическа сложност на делото съдът намира, че хонорарът на пълномощника на ищеца не следва да се намаля до тази сума, а да се определи в размер на 800 лева за цялото производство, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1350 лева претенцията за адв. възнаграждение се явява прекомерна. От тази сума съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева.

От своя страна ответникът претендира разноски, които са за юрк. възнаграждение, като същите съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат определени в размер на 150 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски по съразмерност в размер на 37,50 лева.

При компенсация на разноските на страните на ищеца ще се присъдят разноски в р-р на 562,50 лева, разноски по съразмерност и компенсация, а на ответника разноски няма да се присъдят.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове по производството в размер на 224,78 лева и разноските за две ССЕ в размер на 300 лева.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати на И.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 1869,49 лева,  представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г., както и сумата от 303,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ отчетния период,  до 25.08.2017 г., сумата от 50 лева., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2014 г., както и сумата от 14,42 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от 26-то число на месеца, следващ отчетния период, до 25.08.2017 г., сумата от 165,60 лева, представляваща стойността на непредоставена безплатна храна за периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., сумата от 49,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от 1-во число на месеца, следващ отчетния период, до 25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 562,50 лева разноски по съразмерност и компенсация, като отхвърля предявените искове за заплащане на доп. възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода 06.09.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 200 лева и за заплащане на обезщетение за забава изплащането на доп. възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода от 26-то число на месеца на полагане на труда за офиц. празници до 25.08.2017г. в размер на 20 лева , като недоказани и неоснователни.           

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на  Районен съд – Пловдив, сумата от 224,78 лева държавна такса, както и 300 лева  разноски за ССЕ.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.