Гражданско дело 11477/2017 - Решение - 09-08-2019

Решение по Гражданско дело 11477/2017г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  3343

09.08.2019 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Община П. срещу В.Д., Г.Н., М.М. и А.М..

Ищецът твърди, по заявление от *г. на И.К.бил предоставен имот с площ от 253 кв.м., който представлявал парцел **по плана на кв. * и сграда от 44 кв.м. Парцел *заедно с парцел * впоследствие били заснети като имот № ***Със заповед от *. била попълнена кадастралната основа на имот № * като били нанесени нови имоти с номера * (нов). За част от имот *и имот * бил образуван УПИ ***. Имот * бил закупен от И. М., като придобит по регулация. С имот * обаче не били извършвани разпоредителни действия. Счита, че имотът процесния имот с идентификатор ***по КК на гр. П. бил част от имот № * и бил държавна собственост и като такъв е станал общинска собственост в една част предвид отреждането му за жилищно строителство, а в останалата като попадащ в улична регулация. Ответниците обаче се снабдили с нотариален акт за правото си на собственост върху имот № *. Оспорва правото на собственост на ответниците върху имота и твърди, че е налице грешка в кадастралната карта при неговото отразяване, като не е била отразена приложената улична регулация и неприложената регулация на парцел *. Иска да бъде установено правото на собственост на общината и грешката в заснемането на кадастралната карта. Иска отмяна на издадения констативен нотариален акт. Не претендира разноски.

Ответниците подават отговор на исковата молба. Отговорът е подаден в срок единствено по отношение на М.М. (изтича на 16.04.2018г.) За останалите ответници- В.Д., Г.Н. (М.) и А.М., постъпилият отговор е след сроковете по чл. 131 ГПК.

Ответниците оспорват предявената претенция. Твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор .*, като за правото им на собственост бил издаден констативен нотариален акт от *г. на основание наследствено правоприемство. Твърдят, че има разминаване в представения АДС и представените извадки от плановете и разписните книги. Сочат, че парцели * са съществували към * г., но не касаели процесния имот. През *. били нанесени новите имоти, посочени в исковата молба, като изведнъж бил образуван имот № * който бил записан като общински и след това продаден на лицето, което винаги го било владяло. Твърдят, че при издаването на констативния нотариален акт, общината издала удостоверение, че имотът не е общинска собственост. Възразяват, че няма идентичност между имотите посочени от общината като нейна собственост. Възразяват за прилагането на уличната регулация, тъй като мероприятието не било осъществено. Искат отхвърлянето на претенцията. Не претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото заявление и нотариален акт от *г. се установява, че И. А.К.е придобил правото на собственост върху дворно място в гр. П., **) по плана на града, с площ от 275 кв.м., при съседи: Т.Н., празен общински парцел и улица Б.. По същия начин е описан имотът и в заявлението му, с конкретизация относно съседите, а именно: 1. ул. Б., 2. на север- празен общински парцел, 3. на запад- нова безименна улица и 4. Т.Н.. От представения нотариален акт е видно, че правото на собственост се разпростира върху точно определен парцел с граници съобразно действалия към онзи момент план на населеното място. Съществуват разминавания относно площта, като първоначално са заявени 345 кв.м., които за зачертани и са записани 253 кв.м., а НА е съставен за 275 кв.м.

От представения АДС от * г. се установява завземането на стар общински имот, представляващ застроено дворно място с частна ограда, парцел * кв. * в гр. П., **, квартал *., при граници: общ. парцел *, И. К., * и ул*. Посочено е, че мястото е застроено и е с площ от 230 кв.м.

Уличната и дворищната регулация действала към момента на съставянето на тези два акта за собственост не е запазена. Налице е единствено протокол за даване на строителна линия от *г. В документа е посочено, че линията на оградата е по точки А-Б-В-Г-Д, съгласно утвърдената улична дворна регулация. От страна на длъжностно лице е изготвена и ръчна скица. Съгласно заключението на СТЕ, тази ръчна скица е единствения графичен материал, даващ информация за границите на парцел* по плана от *., защото първият запазен КРП е от *. В него е отразен имот № *с площ от 616 кв.м., записан на И.К.(скица № 1 към СТЕ). На лист 205 от делото е представен и ситуационен план от *., който съответства на кадастралния и ясно показва разположението на имота и улиците, с които граничи. В скица № 2 към СТЕ в.л.съпоставя границите на имот № *по КРП от * и границите на парцел *(* определени по протокола за строителна линия от *г. Съпоставката на следващите кадастрални планове- *. (скици 3, 3.1, 3.2, 4 и 4.1) показва, приблизително припокрИ.е на заснетите имотни граници, но значително разминаване на заградената и ползвана от И. К., съответно неговите наследници, площ от закупената през *г.- скица 3.1. Видно е, че във всички посочени планове е заснет един имот, записан на И. К., като между него и улица Б., няма други отреждания. От скици № 2 и 3 се вижда разположението на заснетия имот спрямо съществуващата улица и наличието на празно пространство на изток и на север от отразените имотни граници, съответно по точки 5-6-7 и точки 5-6-7-8. В следващия кадастрален план от *г., границата на имота вече е заснета до самата съществуваща улица по точки 5-6-7-8 на скица № 4. През *г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, като за кадастрална основа е послужил планов лист 9/9 по плана от *г. За имот № * в разписния лист на И.К.е отреден парцел ***, а източната част, по улична регулация попада в разширение на ул. Б. През *г. е направено попълване на кадастралната основа на имот № *, като е образуван нов имот с № * в процесната част (и имот * от запад). Планът за регулация не е променян.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че с категоричност се установява, че през * г. И.К.е придобил правото на собственост върху парцел * по плана от * г. на основание Закона за издаване на нотариални актове върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (отм.). Съгласно чл. 3 от закона нотариалните актове за издават само за урегулирани жилищни парцели, поради което и правото на собственост се е разпростирало в границите на парцел *по плана от * Действащият към този момент Закон за благоустройството на населените места в Княжеството България (отм. 1941г.) е предвиждал пряко отчуждително действие на уличната и дворищната регулация и с плащането на цената за парцела регулационните линии са станали имотни граници. Предвид незапазването на действалия план, границите на имота следва да се определят от представения протокол за строителна линия, който е единственият документ даващ яснота за тяхното местоположение. в.л.е нанесло границите на парцела върху плана от *г., благодарение на съществуващите към онзи момент сгради. Това ясно се вижда върху самата ръчна скица, която удостоверява, че релевантната за процеса източна граница на парцел *, между точки В-Г, е разположена на значително разстояние от съществуващите две сгради, както и че уличната регулация между точки Д`-Г преминава близо и частично върху едната в югоизточния й ъгъл. Съществено е и разположението на уличната и дворищната регулация върху друга съществувала стопанска постройка при точка Г. В действителност при нанасянето на тези граници, се констатира разминаване в площта, която е удостоверена в нотариалния акт. Тя обаче се явява второстепенен индивидуализиращ белег, след като е установено конкретното положение на всички четири граници на парцел * Поради това И. К., съответно неговите правоприемници, се легитимират като собственици на земята заключена между точки 1,2,3,4,1 в зелено на изготвената допълнително комбинирана скица към ДСТЕ- лист 271 от делото.

В следващите планове, границите на така възникналото право на собственост са били нанесени неправилно, като в пределите на имотa са включени всички заградени и ползвани площи, включително парцел *, за който е съставен акт за държавна собственост. За конкретното разположение на границите на парцел *няма никакви графични данни, поради което за определяне на местоположението следва да бъде използван съставеният АДС от *г., планът от *., нотариалния акт от * и протокола за строителна линия. От съвкупния анализ на тези документи може да се направи категоричен извод, че цялата площ в района е била общинска собственост към *. И.К.е придобил собствеността върху парцел *, но е заградил и използвал по-голямо пространство. Това е видно от самите кадастрални планове приети след * и разположението на съществувалата и тогава улица Б*. Причината улицата да е посочена като граница, както на имота на И. К., така и парцел * за който е издаден АДС, е именно осъществяваното реално ползване. В заявлението и нотариалния акт И.К.е посочил пределите на реално заетата от него площ, тъй като след нея е нямало други сгради и фактически обособени имоти. Този извод следва от записванията в самия АДС, където изрично се отразява, че парцел*е застроен и е с частна ограда, а съседен се явява имотът И. К.- парцел *. Ето защо съдът намира, че разположението на държавния парцел със сигурност е било между парцел* и улица Б. За него няма данни за прилагане на регулацията от *. и с приемането на следващия КРП от *. прякото отчуждително действие е отпаднало. Поради това и заради допуснатата грешка в отразяването на имота на И. К., за тази площ в следващите планове няма отразени имоти. Това обаче не заличава, нито променя установеното право на собственост върху земята. Реално тази площ попада частично в имот № ** по кадастралния плана от *.- скица № 2 към СТЕ и частично е използвана за улица. Същата е ситуацията и в кадастралния план от *., с известно разминаване на отразените граници, а в плана от *г. цялото пространство до улицата е заградено и заснето като имот на И. К.. Основание за придобИ.е на правото на собственост в този обем обаче няма, като във всички разписни листове е записан единствено нотариалният акт от *г.

Опит за поправка на тези грешки е направен след приемането на последния КРП от *г., като са образуван нови имот с № * скица № 5 към СТЕ. При това изменение на кадастралния план отново е допусната грешка, защото границата на първоначалния парцел * е отразена непосредствено до съществувалите жилищни сгради- скица № 5 от СТЕ. Правилното разположение на границата се установява от в. л., чрез представения от ищеца протокол от *г. и преминава по зелената линия между точки 3 и 4 в зелено на комбинираната скица на лист 271, а не по отразената в кадастралната карта имотна граница между 4 и 5 в черно. Тази площ от около 64 кв.м. от имота с идентификатор *, неправилно е отразена като част от имот № *по КРП от *., а след това като част от имот с идентификатор ***по КК, вместо като част от имот на И. К.. Площта е заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно. Това описание се налага заради липсата на конкретна точка обозначаваща югозападния ъгъл на реалната част. Тази четвърта точка представлява пресечната точка между зелената линия по точки 1-4 в зелено и четната линия по точки 4-5 в черно.

Останалата част от имота заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечната точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, неправилно е заснета като част от имот с идентификатор ***по КК, вместо като част от улицата. Тази площ е разположена точно между имота на И.К.и улица Б., и за нея с категоричност се установява, че била общинска, а след това (към 1951г.) държавна собственост. Тези права се удостоверяват от съставения АДС, макар за точните предели на парцел * да няма графични данни. Въпреки че границите на собствеността не се установяват, предвид липсата на други заснети имоти през годините държавата се легитимира като собственик и по силата на необорената презумпция на чл. 6 ЗС (в редакция от *г.), тъй като няма данни към този момент да е имало друг собственик. Към този извод навежда и регулационния план от *., в който тази площ попада в два парцела записани на ГНС (Градски народен съвет), т.е. държавна собственост. 

По реда на § 7 ПЗР ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент /17.09.1991 г./ е налице отреждане по действащ РП, преценката за приложението на § 7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота, като реализацията на отреждането по регулационен или подробен устройствен план е без правно значение за трансформирането на собствеността от държавна в общинска. В този смисъл Решение № 150 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2011 г., II г. о. и Решение № 136 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 280/2008 г., IV г. о.

Съгласно комбинираната скица- лист 271 цялата, описана последно по-горе реална част, попада в отреждане за улица по плана одобрен през *г., като уличната регулация е отразена с червена линия между точки 3 и 4 в синьо. Улично-регулационните планове, влезли в сила при действието на ЗТСУ нямат пряко отчуждително действия, като недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика, при което имотът се придобива от Държавата. Тъй като собствеността в тази част към *г. е била държавна, уличната регулация е била приложена със самото одобряване на плана. След разделянето на държавната и общинската собственост, тази площ, като отредена за улица е станала общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

Предвид горното претенцията се явява частично основателна. Общината се легитимира като собственик на реална част от имот с идентификатор ***с площ от около 231 кв.м., заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, която неправилно е заснета като част от отделен поземлен имот вместо като част от улица „Б. ш.“ с идентификатор * към подаването на исковата молба, в момента с идентификатори * по КК.

За останалата реална част от имот с идентификатор ***с площ от около 64 кв.м., заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно, предявеният иск е неоснователен. Тази реална част не се установява да се била държавна собственост към * г. и общината не би могла да придобие права на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Общината не притежава и правото на собственост върху реалната част от имот с идентификатор *, която попада в УПИ ***,* Тази площ от около 9 кв.м., попада изцяло в имота на И.К.отразен със зелени линии на комбинираната скица на лист 271 и неправилно е била заснета като част от имот № *по кадастралния план от *г., а след това като част от имот с идентификатор ***по КК.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски по предявения иск в размер на общо 1130.11 лева за д.т., СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

В полза на ответницата М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 216.95 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Н. (М.), ЕГН **********, с адрес: ***, М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** *.* и А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, *, с адрес: *, е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от около 231 кв.м., заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата ДСТЕ- лист 271, НЕПРАВИЛНО ЗАСНЕТА като част от поземлен имот с идентификатор *, по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № *., целият с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: *, ВМЕСТО като част от улица „Б. ш.“, в момента представляваща поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., с предходен идентификатор * като ОТХВЪРЛЯ иска за собственост в останалата му част относно реална част от имота с площ от около 64 кв.м., заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно.

Комбинираната скица от заключението на допълнителната съдебна техническа експертиза, лист 271 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.

 ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Н. (М.), ЕГН **********, с адрес: ***, М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** * и А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Община П., *адрес: гр. *сумата от 1130.11 лева /хиляда сто и тридесет лева и единадесет стотинки/ разноски в производство по съразмерност.

 ОСЪЖДА Община П*, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** *сумата от 216.95 лева /двеста и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски в производство по съразмерност.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  /п./

                                                                                              /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

М.К.