Гражданско дело 1129/2017 - Решение - 09-01-2018

Решение по Гражданско дело 1129/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е № 112

 

09.01.2018 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1129  по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

     Делото е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги „ гр. Пловдив, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление Пловдив , бул.  Пещерско шосе № 66, против И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***;  в молбата се твърди , че на дата 12.02.2105г ответника бил хоспитализиран по спешност в ответното болнично заведение , многопрофилна болница за активно лечение, с окончателна диагноза „**********“. Оказано му било адекватно лечение съобразно клинична пътека 183 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания”, но ответникът напуснал лечебното заведение по своя воля, без лекарска санкция на лекуващия лекар,  преди да бъде завършено изпълнението на клиничната пътека. Г. бил и здравно неосигурено  лице към датата на хоспитализацията и към датата на самоволното напускане,  и в рамките на престоя му  здравноосигурителните му вноски не били платени, затова се моли да бъде осъден да заплати равностойността по ценоразписа на болницата на клинична пътека *************“ от 519,70 лв., ведно със законната лихва от 30.11.2016год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, законната лихва от датата на исковата молба 25.01.2017 год., както и разноските по настоящото производство.

    Ответникът е депозирал своевременен отговор, като иска се оспорва като неоснователен. Възразено е, че Г. бил хоспитализиран без негово изрично информирано съгласие, каквото се изисква по закон. На следващо място , той бил хоспитализиран по спешност, в който случай заплащането на болничната помощ не се дължи. Възразява се и против размера на иска.

    Вещото лице по проведената графологична ( на подпис ) експертиза дава заключение, че подписът, положен в графа „ подпис на пациента „ в декларацията за информирано съгласие на л.11 -12 от делото, е изпълнен от И.А.Г. ,  ЕГН **********.

    Допустим осъдителен иск, който намира правното си основание в чл. 109, ал.1, предл. последно, вр чл. 53 от Закона за здравното осигуряване.

   Искът е допустим като осъдителен , тъй като издадената за плащането на сумата заповед по частното гр. дело 16513/2016г, ПРС , е била обезсилена от същия съд.

   По неговата основателност , съдът съобрази следното :

   Между страните не се спори, че за периода от 12.02.2105г до 13.02.2015 г.  Г. е хоспитализиран в ищцовото лечебно заведение и лекуван от ********** по клинична пътека *******************Горното е безспорно установено от приложената медицинска документация, чиято доказателствена годност ответникът не оспорва. Предвид приложените на л. 13 и 14 информирано решение и декларация , подписани от ответника ( заключение на ВЛ С. на л. 90-95  от делото ), следва и да се приеме , че на 13.02.2015г,. ответникът е взел самостоятелно решение да напусне лечебното заведение преди да бъде завършен пълния курс на лечение по въпросната клинична пътека. за времето от началото на престоя си в лечебното заведение до напускането му , Г.  е бил здравнонеосигурен и не е възстановил здравноосигурителните си права, предвид приложеното на  л. 72 от делото удостоверение от ТД на НАП Пловдив, което съдът кредитира в качеството му на официален удостоверителен документ.

   За пълнота, самоволното напускане от страна на пациента на лечебното заведение е факт, ирелевантен за основателността на иска по чл. 109 от Закона за здравното осигуряване, респ., чл. 52 от същия закон. Достатъчно е да се установи, че лечебното заведение е оказало болнична помощ на ответника , същият е бил  здравнонеосигурен за периода на хоспитализацията и до  края му не е внесъл дължимите вноски, възстановявайки по този начин  статуса си на здравноосигурено лице. Напускането на    лечебното заведение преди изтичане на продължителността на клиничната пътека би било от значение за спора, ако имаше по делото данни да не са изпълнени всички отделни дейности в обхвата на клиничната пътека като алгоритъм, но такива няма, а и липсват твърдения в отговора в тази насока.   

  Що се касае до размера на иска, то равностойността на клиничната пътека е била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията на ответника „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със заповед на директора на лечебното заведение № 89/05.02.2015г., с който Г. е бил запознат още при постъпването си, видно от приложената декларация на л.11 от делото.   

   Ответникът не ангажира доказателства състоянието му да е било от тези , посочени в чл. 4. от Наредба № 25 от 4 ноември 1999г  за оказване на спешна медицинска помощ , който лимитира обхвата на т нар. „спешна помощ”, но дори да се приеме , че такава му е била оказана , то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от Центъра за  спешна медицинска помощ гр. . самостоятелно юридическо лице, до хоспитализацията на болния. От този момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО , спешната лекарска помощ се превръща в болнична такава , която следва да се заплати от  НЗОК  - ако е оказана на здравноосигурено лице , или  от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Тоест, в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл.  82 от Закона за здравето са само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното  застрашаващо живота или здравето на Г. състояние , оказаната му там лекарска помощ и/или транспортирането му със реанимобил до лечебното заведение, но не и последваща му хоспитализация.

   И след като Г. не е бил здравноосигурен, той дължи заплащане на стойността на оказаното му лечение.

   Разноските по делото се присъждат в полза на ищеца, в стойностните рамки на заявеното-  55 лева , от които 5 лева за съд. удостоверение , и 50 лева внесена държавна такса ,след като са вече внесени от ищеца; заплащането на правната помощ се извършва от бюрото за правна помощ по реда на глава VІІ от Закона за правната помощ. 

  Воден от изложеното , съдът

 

Р Е Ш И:

 

   Осъжда И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги „ гр. Пловдив, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление Пловдив , бул.  Пещерско шосе № 66, представлявана от директора си, сумата от 519,70 лв., представляваща неплатено възнаграждение за предоставена болнична медицинска помощ по клинична пътека **************************, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 25.01.2017г до окончателното изплащане на вземането.

 

   Осъжда И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги „ гр. Пловдив, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление Пловдив , бул.  Пещерско шосе № 66, представлявана от директора си, сумата от 55 лева разноски по делото.

  

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                   

        

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ