Гражданско дело 1109/2017 - Решение - 09-08-2017

Решение по Гражданско дело 1109/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

   2742/09.08.2017г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1109 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл.439 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

         В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Б.И.П. се твърди, че на 19.01.2017г. дружеството получило покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *********по описа на *********, с взискател Б.И.П., което дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2017г. по гр.дело № 9294 по описа за 2015г. на ПРС, за сумата от 1345 лв. присъдени разноски на Б.П.. Твърди се, че изпълнителното дело било образувано на дата 18.01.2017г. Според ищеца сумата не се дължи, тъй като е заплатена по банкова сметка ***.12.2016г., тоест преди образуване на изпълнителното дело. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника Б.И. П.  сумата от 1345 лв. главница, за която е издаден ИЛ по гр. д. 9294/2015г. по описа на РС Пловдив, въз основа на който е образувано изп. д. ***. по описа на *********. Претендирани са направените по делото разноски.

В  постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът признава предявения иск, като заявява, че същият е основателен, тъй като сумата от 1345 лв. е заплатена по сметката му в „Юробанк И Еф Джи България” АД. Счита обаче, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че след влизането в сила на 16.12.2016г на Решение по гр.д. 9294/2015г на ПРС изчакал разумен срок , в който длъжникът да се обърне към него за уговаряне начина на заплащане на направените по делото разноски, и тъй като не е бил потърсен контакт с него, се е снабдил с ИЛ и е образувал изпълнително дело повече от месец след влизането в сила на съдебното решение. Сочи, че не е бил уведомен, че  ищецът е превел по негова банкова сметка  ***ди датата на образуване на изпълнителното дело, а  този факт му е станал известен с получаване на съобщеното от съда за образуваното настоящо дело, получено на 31.01.2017г. Заявява, че  не е предоставял на ищеца лични данни свързани с  наличие и номер на банкова сметка  ***и с негови лични данни, а при проверка в „Юробанк И Еф Джи България” АД, където била преведена дължимата сума,  бил уведомен, че не е предоставяна на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД информация за притежавана от него банкова сметка. ***, че ищецът или негов служител по незаконен начин са узнали номера на банковата сметка на ответника и без да го уведомят са наредили по нея дължимата му се сума, поради което чрез незаконно действие се опитвали да прехвърлят върху него разходите по изпълнителното дело и по настоящето. Сочи, че идеята на точното плащане била то да достигне до знанието на кредитора. Ответникът предявява насрещен иск за осъждане на ищцовото дружество да му заплати сумата от 528 лв., представляваща заплатените по изп. д. ***. на ********* суми за такси на *** в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., причинени му по вина на ответника по насрещния иск в резултат на недобросъвестното упражняване от негова страна правото да заплати доброволно дължимите суми. Твърди, че изчакал достатъчно разумен срок, за да  заплати ответникът по насрещния иск задължението си, като последният го е сторил без от ищеца по насрещния иск да е предоставяна информация за банкова сметка ***, като по този начин е злоупотребил и като не го е уведомил своевременно за извършеното плащане ответникът по насрещния иск е целял да бъде образувано изпълнително дело срещу него и да бъде предявен иск за недължимост на вземането. Заявява, че в резултат на поведението на ответника по насрещния иск са настъпили вреди за него в  размер на заплатените такси на *** за образуване на изпълнителното дело и заплатен адвокатски хонорар. Счита, че ако ответникът му бил заплатил доброволно дължимата сума и го бил уведомил за това, ищецът по насрещния иск нямало да образува изпълнително дело и да направи разноски за това. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на посочените суми, представляващи вреди от недобросъвестното упражняване от страна на ответника на правото му да заплати на ищеца по насрещния иск доброволно дължимите суми. Претендирани са направените по делото разноски.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът по насрещния иск  го оспорва като недопустим и неоснователен, оспорва го и по размер. Прави искане да бъде прието за безспорно по делото, че ищецът по насрещния иск е получил на 23.12.2016г по  негова банкова сметка ***. присъдени му разноски по гр.д. № 9294/2015г на ПРС,  както и че на 18.01.2017г е образувано изп.д. № *** на ****, за събиране на  присъдената по гр. д. № 9294/2015г на ПРС сума, тъй като по тези обстоятелства не се спори  между страните. Оспорва твърдението за противоправно  изпълнение на задължението на ответника по насрещния иск , като заявява че своевременното плащане на дълг е винаги правомерно поведение. Оспорва твърдението на ищеца по насрещния иск, че не е предоставял на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД свои лични данни и не е оправомощавал  дружеството  да работи с негови лични данни. Заявява, че ищецът по насрещния иск е клиент на дружеството  по отношение обект на потребление в гр. П, ул. *****и  в тази връзка за изпълнение на задълженията към клиента, свързани с доставка на топлинна енергия и фактуриране дружеството борави с личните данни на г-н П.,  като име, ЕГН, адрес, а от извършваните плащания са видни и банковите сметки  на клиента. Счита, че не е налице връзка между твърдените вреди и извършеното плащане  от страна на ответника по насрещния иск, тъй като е лично решение на ищеца по насрещния иск да се снабди с ИЛ за суми,  които е получил и да образува дело, по което да упълномощи адвокат. Претендирани са разноски, както и е формулирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         По делото е представена покана за доброволно изпълнение, изх.№ 444 от 18.01.2017г., получена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД на 19.01.2017г., по изпълнително дело № *********по описа на ***, рег****, ……., както и изпълнителен лист от 10.01.2017г., по гр.дело № 9294 по описа на РС Пловдив за 2015г., за осъждане на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати на Б.И.П. сумата от 865 лв. разноски по делото, както и сумата от 480 лв. разноски пред въззивната инстанция по въззивно гр.дело № 2249 по описа на ПОС за 2016г.

         Представено е преводно нареждане от 23.12.2016г., за сумата от 1345 лв., с наредител „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, по банкова сметка *** Б.И.П. в „Юробанк И Еф Джи България” АД.

         Според писмо, изх.№ 9300/0075 от 07.02.2017г. от „Юробанк И Еф Джи България” АД до Б.И.П., в банката не е налична информация относно начина на предоставяне на банковата му сметка за изплащане на обезщетение от страна на „Топлофикация” АД.

         Представен е по делото договор за правна защита и съдействие от 18.01.2017г., сключен между Б.И.П. и *********”, представлявано от управителя си Д.М.Д., с основание и предмет образуване и водене на изпълнително производство срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с договорено и платено възнаграждение от 480 лв. с ДДС. Представена е квитанция № 263 от 27.02.2017г. за сумата от 48 лв. за такси, платени от Б.И.П. по изпълнително дело № …

         Представено е удостоверение, изх.№ 158 от 14.06.2017г., издадено от „Юробанк И Еф Джи България” АД за движението по банкова сметка *** Б.И.П. за периода от 20.05.2016г. до 10.03.2017г.

         С представеното удостоверение, изх.№ 522-072/27.06.2017г. от „Юробанк България” АД е удостоверено, че на дата 23.12.2016г. ЕВН България ЕАД е заверило сметката на Б.И.П. със сумата от 1345 лв., с основание на получения превод „изпл. на разн. на Бл.П. гр.д. 9294 от 2015г. 22 с.”.

         По делото е приложено копие от изпълнително дело № *********по описа на *********.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         По делото като безспорни са обявени обстоятелствата, че на дата 18.01.2017г. е образувано изпълнително дело срещу „ЕВН България топлофикация” ЕАД от страна на Б.И.П. за събиране на сумата от 1345 лв., присъдени разноски по гр.дело № 9294 по описа на ПРС за 2015г., както и че Б.П. е получил сумата от 1345 лв.

         От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е имало дълг към Б.И.П. в общ размер от 1 345 лв., представляващи разноски, от които 865 лв. по гр.дело № 9294 по описа на ПРС за 2015г. и 480 лв. по въззивно гр.дело № 2249 по описа на ПОС за 2016г. Не е спорно, че ответникът е получил сумата от 1345 лв., това е видно и от платежно нареждане от 23.12.2016г., тъй като сумата от 1345 лв. е наредена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, по банкова сметка *** Б.И.П. в „Юробанк И Еф Джи България” АД. Датата на заверката и основанието за превод на сумата се установяват по несъмнен начин и от представеното удостоверение, изх.№ 522-072/27.06.2017г. от „Юробанк България” АД. При тези данни предявеният иск за признаване за установено, че дружеството не дължи на Б.И.П. сумата от 1345 лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 9294/2015г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № *********по описа на *********, е основателен и следва да бъде уважен.

         По отношение на предявения от Б.И.П. насрещен иск, за осъждане на ищеца по първоначалния иск да му заплати сумата от 528 лв., представляваща заплатените по изп. д. ***. на ********* суми за такси на *** в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., причинени му по вина на ответника по насрещния иск в резултат на недобросъвестното упражняване от негова страна правото да заплати доброволно дължимите суми, съдът намира следното. В случая задължението на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е парично. Съществуват различни начини на плащане – плащане в брой /например чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка или плащане в брой срещу издаване на касов бон/, безкасово плащане чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, като плащането чрез който и да е от посочените начини погасява вземането на кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката /в този смисъл решение № 216 от 27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 882/2011г. на ВКС, ІІ т.о./. В тази насока са разпоредбите на чл.305 ТЗ, според която със заверяване на сметката на кредитора плащането се смята за осъществено, както и на чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване на сметката на кредитора. В случая се касае за парично задължение, което е погасено чрез плащане по банковата сметка на кредитора. Същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което на практика се извършва чрез заверяване на сметката му. Следователно извършеното плащане на дължимата сума по банковата сметка *** има погасителен ефект, като според настоящия съдебен състав ирелевантно е кога ответникът е узнал за извършеното плащане. Аргументите в отговора са свързани с това, че ответникът не е предоставял на ищеца данни за банковата си сметка, че служители на дружеството по незаконен начин са се снабдили с номера на тази сметка, както и че ответникът не е уведомен за плащането. Вярно е, че по делото не са ангажирани от ответника по насрещния иск доказателства относно начина на узнаване на банковата сметка на Б.П., по която му е преведена дължимата сума и твърдението му, че дружеството работи с лични данни на г-н П. като име, ЕГН, адрес, банковите му сметки, но следва да се има предвид, че гр.дело № 9294 по описа на ПРС за 2015г. е било с предмет установяване дължимостта на сума, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за имот в гр.П., ***, именно по повод възникнало между страните правоотношение по продажба на топлинна енергия. Поради това според съда по делото не е установено твърдяното в насрещната искова молба снабдяване по незаконен начин с банковата сметка на лицето. Не се споделят изложените в насрещната искова молба доводи, тъй като погасителният ефект на плащането настъпва със заверяване на сметката и банковата сметка, по която е преведена сумата е с титуляр ответникът Б.П., за което по делото спор няма. Длъжникът не е длъжен да уведомява кредитора за извършеното в негова полза плащане – такова уведомяване се изисква единствено в случаите на изпадане на кредитора в забава, когато, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да внесе парите в банката по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това. В случая плащането е извършено на 23.12.2016г. – една седмица след влизане в сила на решението, постановено по гр.дело № 9294 по описа на ПРС за 2015г. – на 16.12.2016г., с което „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е било задължено за заплащане на разноските в общ размер от 1345 лв., следователно плащането е не само преди образуване на изпълнителното дело – на дата 18.01.2017г., но и преди издаване на изпълнителния лист – на дата 10.01.2017г. Поради това според настоящия съдебен състав насрещният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на делото на ищеца по първоначалния иск следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 64 лв. внесени държавна такса, както и за обезпечителна заповед и издаване на съдебно удостоворение, по представения списък по чл.80 ГПК. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне. Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази материалния интерес по делото, както и че по делото са проведени две съдебни заседания, съдът намира, че в конкретния случай юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв.  

          По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р.Д.и Ж.П.С.не дължи на Б.И.П., ЕГН **********  сумата от 1 345 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева/, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС, по изпълнително дело № *********по описа на *********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.П., ЕГН **********против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р.Д.и Ж.П.С.иск за заплащане на сумата от 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/, представляваща заплатените по изп. д. № *********на ********* суми за такси на *** в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. – вреди от недобросъвестното упражняване от страна на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД  на правото да заплати на Б.И.П. доброволно дължимите суми по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р.Д.и Ж.П.С.сумата от 164 лв. /сто шестдесет и четири лева/ направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: П. К.