Гражданско дело 9955/2016 - Решение - 31-10-2016

Решение по Гражданско дело 9955/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 3274

Гр. Пловдив, 31.10.2016 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            Районен съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9955 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц.Н.Б., ЕГН ********** против „Адвантис КО” ЕООД, ЕИК 115580147, иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2875.57 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода януари 2015 г. – август 2015 г. включително, както следва – 479.04. лева за месец януари, 367.10 лева за месец февруари, 379.49 лева за месец март, 379.49 лева за месец април, 220.41 лева за месец май, 379.10 лева за месец юни, 255.57 лева за месец юли, 415.37 лева за месец август, мораторна лихва върху всяко едно неплатено трудово възнаграждение от м. януари до м. август 2015 г. от падежа на всяко вземане за трудово възнаграждение (от първото число на  по следващия месец след месеца, за който е начислено трудовото възнаграждение) до 13.07.2016 г. в размер на 319.98 лева.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с „Биомеда 2000” ЕООД въз основа на трудов договор от 07.10.2011 г. на длъжност „****”. Основното месечно възнаграждение на ищцата било 313 лева. ТПО било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на дата 01.09.2015 г. Съгласно трудовият договор ТВ се изплащало месечно, тъй като не е уговорена дата на изплащане на трудовото възнаграждение, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 270 КТ относно сроковете. 

В началото на 2016 г. е извършено преобразуване на дружеството-работодател „Биомеда 2000” ЕООД, като правоприемник на последното е станало „Адвантис КО” ЕООД. До настоящия момент нито дружеството праводател, нито дружеството правоприемник не му били изплатили дължимите трудови възнаграждения.

Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми. Претендира законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2016 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски, в съдебно заседание от 21.10.2016 г. е направено и искане за допускане на предварително изпълнение по чл. 242 ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от „Адвантис КО” ЕООД, ЕИК 115580147. Във връзка с призовка за открито съдебно заседание е постъпило писмо от ответника с вх. *****/**.**.****. по описа на ПРС. С него посочва, че не се оспорва, че е налице дължима сума и незплатени задължения в размер на 2875.57 лева. Излага се, че претенцията е основателна и се моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съдединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ:

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

В конкретния случай страните не спорят, че ищцата е работила по трудово правоотношение (ТПО) с „Биомеда 2000” ЕООД въз основа на трудов договор от 07.10.2011 г. до 01.09.2015 г., че в началото на 2016 г. е извършено преобразуване на дружеството-работодател „Биомеда 2000” ЕООД, като правоприемник на последното е станало „Адвантис КО” ЕООД, както и, че ответника дължал на ищцата сумата от 2875.57 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода януари 2015 г. – август 2015 г. включително. В този смисъл писмо от ответника с вх. № **** по описа на ПРС, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Работодателят представя и удостоверение, че дължи на ищцата сумата от 2875.57 лева, представляваща сума за незаплатени трудови възнаграждения. При това положение искът с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ следва да се уважи изцяло, като законна последица, следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане.

По акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид основателността на главния иск по чл. 128, т. 2 от КТ и тъй като по силата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго и предвид разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ основетелен се явява и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. Работодателят изпада в забава за заплащане на трудовот овъзнаграждение от началото на следващи месец, за който не е изплатено трудовото възнаграждение, ако в трудовия договор не е уговорен друг срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Касае се за парично задължение, за което законът е установил срок за изпълнение и следователно работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е необходима покана от страна на работника. В приетия по делото, като писмено доказателство трудов договор, липсва уговорен различен срок. По производството върху неизплатеното трудово възнаграждение, за периода 01.03.2015 г. до 13.07.2016 г. се претендира обезщетение за забава в общ размер на 319.98 лева. След използване на електронен калкулатор съдът намира, че върху всяко едно неплатено трудово възнаграждение от м. януари до м. август 2015 г. от първото число на последващия месец след месеца, за който е начислено трудовото възнаграждение до 13.07.2016 г. законната лихва е общ размер на 320.16 лева. Ето защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи за пълния предявен размер от 319.98 лв.

Относно искането по чл. 242 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 242 ГПК, когато присъжда възнаграждение за работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. Ето защо и искането за постановяване на предварително изпълнение върху главницата от 2875.57 лева е основателно. Това обаче не се отнася за присъденото обезщетение за забава върху ТВ, тъй като съобразно посочената норма и нейния обхват, предварително изпълнение може да се допусне само на главните вземания, но не и на акцесорните такива, каквото се явява обезщетението за забава. Още повече за акцесорната претенция не е приложима и разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото е налице признание относно дължимостта на главното вземане, липсва такова за момента на забавата и размера на акцесорната претенция. Освен това приложението на чл. 242, ал. 2 ГПК не е ex officio, а винаги е предоставено на дискрецията на съдебния състав. Ето защо искането за предварително изпълнение относно акцесорната претенция следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

            При този изход на спора разноски се дължат само на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендирани са разноски в размер на 350 лева за заплатен адокатски хонорар, представени са и съот. доказателства за заплатените адв. възнаграждение (виж л. 14 от делото). Ето защо на ищеца се дължи сумата от 350 лева.

            На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда за държавни такси по отношение на двата иска, сумата от 165.02 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Адвантис КО” ЕООД, ЕИК 115580147, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Недялка Шилева“ № 31 да заплати на Ц.Н.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, следните суми:

- на основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ – сумата от 2875.57 лева, представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода януари 2015 г. – август 2015 г. включително, както следва – 479.04. лева за месец януари, 367.10 лева за месец февруари, 379.49 лева за месец март, 379.49 лева за месец април, 220.41 лева за месец май, 379.10 лева за месец юни, 255.57 лева за месец юли, 415.37 лева за месец август;

- на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ - сумата от 319.98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2875.57 лв., считано от първото число на последващия месец след всеки един месец за периода януари 2015 г. – август 2015 г. включително, за който е начислено трудовото възнаграждение, до 13.07.2016 г.;

ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Адвантис КО” ЕООД, ЕИК 115580147, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 165.02 лева – за държавна такса по двата предявени иска.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума на основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.11.2016 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК..

Решение в частите, с които съдът се произнася по реда на чл. 242 ГПК, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис, по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

 

                                                                                                Районен съдия:/п/

                                                                                                               /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ЛШ