Гражданско дело 976/2016 - Решение - 11-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

         № 1568                    11.04.2016г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 406 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

           Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, член чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.     

            Ищецът Е.З.А., ЕГН: ********** *** е предявил срещу ответника „Бламаг” ООД, ЕИК: 160085579, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Атанас Каменаров” № 15, обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 422 лева за м. октомври 2015г.,  иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 459,33 лева, в размер на едно брутно възнаграждение, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за 4 дни неползван ПГО за 2015г. в размер на 87,49 лева. Претендира  разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност “*”, до 02.11.2015г., когато ТПО било прекратено. Поради забавеното плащане на ТВ ищецът подал заявление до работодателя, че прекратява ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавеното плащане на възнагражденията.

Ищецът твърди, че при прекратяване на ТПО не му били заплатени дължимите до момента възнаграждения. Също така при прекратяване на ТПО на това основание му се дължало обезщетение в размер на БТВ за 1 месец в размер на 459,33 лева, също така към датата на прекратяване на ТПО имал право на 4 дни ПГО за 2015г., които не бил използвал, за които му се дължало обезщетение в размер на 87,49 лева. С ведомостта за заплати било разпоредено да се заплатят и тези обезщетения, но не били платени.

            Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

               Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 10.02.2016 година, чрез служител на дружеството на адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 30.03.2016 година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп. споразумение към труд. договор, заявление с вх. № 174/02.11.2015г. за прекратяване на ТПО на осн. член 327, ал. 1, т. 2 КТ и фиш за заплата може да се направи извода за вероятната основателност на исковете. 

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, в предявените след изменението им размери, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за адв. възнаграждение.  Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на сумата от 300 лева, платено адв. възнаграждение изцяло и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 150 лева, от които 50 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева по иска с правно основание член 221, ал. 1 КТ.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА „Бламаг” ООД, ЕИК: 160085579, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Атанас Каменаров” № 15 да заплати на Е.З.А., ЕГН: ********** *** следните суми: сумата от 422 лева, представляваща труд. възнаграждение  за м. октомври 2015г.,  обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 459,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 87,49 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.,  както и сумата от 300 лева  разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Бламаг” ООД, ЕИК: 160085579, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Атанас Каменаров” № 15 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 150 лева държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

 

 

Вярно с оригинала: ЦТ