Гражданско дело 9625/2016 - Решение - 29-11-2018

Решение по Гражданско дело 9625/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 4102

 

29.11.2018 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемдесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Елена Лянгова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9625 по описа за 2016 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

            Ищцата Т.И. твърди, че с ответника Б.Г., сключили г. б. на ****По време на брака до 2002 г. ответникът работил като ****., бил и ед. с.  на капитала на „Нестинарка” ЕООД – гр. П.. Посочва, че за шест месеца работил като д., а за периода 01.12.2014 г. – 01.08.2015 г. – в „Т. Г.” ЕООД, в която фирма ед. с.  на капитала била ищцата. През останалото време според същата ответникът не е работил.

По време на брака ответникът теглил редица кредит, средставата от които според ищцата не били предоставяни за нуждите на семейството и поел множество задължения. Тя, като солидарен длъжник, следвало да върне сума в общ размер от 42 893.00 лева и 8 000 щатски долара по договори, изрично посочени в исковата молба.

На 09.05.2016 г. ищцата изб.ила нотариална покана до ответника, с която поискала заплащане на половината от посочените суми. Това не било изпълнено от негова страна.

Поради изложеното от съда се ответникът Б.Г. да бъде осъден да заплати на ищцата Т.И. сумата в размер на 14 586.08 лева, представляваща половината от изплатените от последната суми за кредити и задължения на ответника, ведно със законна лихва, считано от 31.05.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. възразява за недопустимост на предявения иск. Посочва, че за поети задължения, издължени по време на брака, е недопустим регрес, както и че при одобряване на споразумението за развод, страните са се уговори, че имуществените отношения помежду им са уредени. Излагат се доводи и за нередовност на предявената искова молба. Възразява се, че всички задължения са погасени по давност. Оспорват се конкретни плащания по представените от ищцата доказателства. Поради всичко изложено моли претенцията на ищата да бъде изцяло отхвърлена.

            В проведено открито съдебно заседание на 06.12.2016 г. ищцата И. е оттеглила част от исковата си претенция, а именно сумата в размер от 715.67 лева, представляваща половината от сума в размер на 1113.44 лева, представляващо задължение по договор за кредит ****, сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и ответника Г. за закупуване на два броя климатика, както и сума в размер на 317.91 лева – задължение по договор за кредит ****, сключен между БНП Париба Пърсънул Файненс ЕАД и ответника Г., с който е закупен телевизор. В тази връзка е оттеглен и акцесорния иск за заплащане на лихва за сумата от 3.55 лева. Направено е уточнение от ищцата, че претендира главница в размер на 13 870.41 лева и мораторна лихва в размер на 150.56 лева.

            Отказ от иска е направен и приет в откритото съдебно заседание, проведено на 10.05.2018 г. Ищцата се е отказала от сумата в размер на 1620.00 лева, представляваща половината от общата сума в размер на 3240.00 лева, състояща се от: 40.00 лева – изплатени на *** г. на Х. Т.; 500.00 лева – изплатени на *** г. на Х. Т.; 500.00 лева – изплатени на *** г. на Х. Т.; 800.00 лева – изплатени на ***г. на Х. Т.; 400.00 лева – изплатени на ***г. на Х. Т.; 1000.00 лева – изплатени на *** г. на Х. Т., както и по иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 17.58 лева.

Поради изложеното делото е продължило за следните вземания: по иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД – 12 250.41 лева, и по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД – 132.98 лева.

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното по делото Решение № 325/*** по гд.д. № 13935/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. с-в /л.10, том1/, се установява, че бракът между страните е прекратен, считано от ***

Видно от представена по делото квитанция към приходен касов ордер № ***/л.11/ се установиява, че ищцата е заплатила на С. К. , сумата в размер на 450 лева за извършване на СМР в обект, находящ се на ***. В тази връзка е представена и представена и разписка от същия /л.346, том 2/, от която е видно, че ремонтът е извършен на ***., а сумата в размер на 450 лева му е дадена в брой от ищцата.

По делото е приобщен договор за потребителски кредит *** /л.12/, сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и ответника Б.Г., по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 2000 лева, като същият е следвало да върне на кредитора сумата в размер на 2438.39 лева – на 12 равни вноски по 203.19 лева за срок от *** г. до ***г. Видно от приходни касови ордери /л. 13-17/ в посочения период по договора за кредит била изплатена сумата в размер на 1831.17 лева. От приетата по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите под текста „към приходен касов ордер” са изпълнени от лицето Т. Ч.И..

От представения договор за потребителски кредит */**се установява, че между БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД и ответника Г. бил сключен договор, по силата на който кредитора предоставил сума в размер на 5325.36 лева, а длъжникът се задължил да върне сума в размер на 6489.22 лева на 12 равни вноски по 540.77 лева всяка за срок от ***г. до ***г. От представни по делото вносни бележки /л.26 – л.30/ се установява да е заплатена сумата в общ размер на 5709.85 лева, както следва: на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева. От приетата по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите под текста „подпис на вносителя” са изпълнени от лицето Т. Ч.И..

По делото е приобщен и договор за потребителски кредит № */**/л.31/, сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и ответника Б.Г., по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 4000.00 лева, като същият е следвало да върне на кредитора сумата в размер на 6004.00 лева – на 36 равни вноски по 166.78 лева за срок от *** г. до ***г. Видно от приходни касови ордери /л. 32-41/ по договора за кредит била изплатена сумата в размер на 4177.96 лева, като последната заплатена вноска била от ***г. От приетата по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите под текста „към приходен касов ордер” са изпълнени от лицето Т. Ч.И..

От представения договор за потребителски кредит */**/л.47/ се установява, че между БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД и ответника Г. бил сключен договор, по силата на който кредитора предоставил сума в размер на 4096.00 лева, а длъжникът се задължил да върне сума в размер на 4271.60 лева на 6 равни вноски по 711.93 лева всяка, за срок от ***г. до ***г. От представни по делото вносни бележки /л.48 – л.53/ се установява да е заплатена сумата в общ размер на 4278.78 лева, както следва: на ***г. – сумата в размер на 713.13 лева, на ***г. – сумата в размер на 713.13 лева, на ***г. – сумата в размер на 713.13 лева, на ***г. – сумата в размер на 713.13 лева, на ***г. – сумата в размер на 713.13 лева, ***– сумата в размер на 713.15 лева От приетата по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите под текстова „вносител” са изпълнени от лицето Т.Ч.И..

Представен е и анекс към договор за потребителски кредит № */**. /л.54/, сключен на ***между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и ответника Б.Г., по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 3000.00 лева, като му е издадена и кредитна карта. Посочено е като препоръчителна месечна вноски – 75 лева. По този кредит, включително и по сключения анекс към него, видно от представните касови ордери /л.55 – л. 61/ са изплатени суми в размер на 3138.85 лева, като последната вноска е изплатена на ***От приетата по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите под текста „към приходен касов ордер” са изпълнени от лицето Т. Ч.И..

От представени по делото вносни бележки /л. 66 – л.69/ се установява, че по договор за кредит *** в полза на „Ти би ай кредит” ЕАД е заплатена следната сума: 10 148.99 лева, както следва на ***– сума в размер на 162.81 лева, на ***. – сума в размер на 162.81 лева, на ***– сума в размер на 162.81 лева, на ***. – сума в размер на 4832 лева, и на ***. – сума в размер на 4830.28 лева.

От представени по делото вносни бележки /л. 70 – л.71/ се установява, че по договор за кредит ***в полза на „Ти би ай кредит” ЕАД е заплатена следната сума: 576.49 лева, както следва: на ***– сумата в размер на 477.45 лева, на ***. – сумата в размер на 99.04 лева.

От представени по делото вносна бележка /л. 72/ се установява, че на ***г. по договор за кредит *** в полза на „Ти би ай кредит” ЕАД е заплатена следната сума: 63.60 лева.

От представени по делото вносни бележки /л. 72 – л.74/ се установява, че по договор за кредит *** в полза на „Ти би ай кредит” ЕАД е заплатена следната сума: 192.13 лева, както следва: на 08.10.2012 г. – сумата в размер на 63.60 лева, на 12.11.2012 г. – сумата в размер на 63.73 лева, на *** – сумата в размер на 1.20 лева, на 06.08.2012 г. – сумата в размер на 63.60 лева. От изготвената по делото съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите над текства „подпис на вносителя” на л.72-74 са изпълнени от лицето Т.Ч.И..

От представени по делото вносни бележки /л. 81 – л.90/ се установява, че в полза на Х. Р. Т. е заплатена сума в общ размер на 6 497.85 лева, както следва: на 14.08.2006 г. – сума в размер на 459 лева, на 16.01.2006 г. – сума в размер на 163 лева, на 03.05.2006 г. – 155 лева; на 03.07.2006 г. – 153.85 лева; на 26.09.2006 г. – 360 лева, на 16.10.2006 г. – 467 лева; на 28.12.2006 г. – 500 лева; на 06.06.2007 г. – 145 лева; на 30.07.2007 г. – 200 лева; на 28.08.2007 г. – 300 лева; на 20.09.2007 г. – 100 лева; на 27.12.2007 г. – 400 лева; на *** г. – 500 лева и още 40 лева; на 29.12.2008 г. – 500 лева; на *** г. – 500 лева; на ***г.- 800 лева; на ***г. – 400 лева; на 29.09.2014 г. – 1000.00 лева.  По отношение на предоставените средства на лицето Х. Т. е извършена съдебносчетоводна експертиза /л.255-257/, от която се установява, че по негова сметка са постъпили еднократно следните суми: на *** г. – 40.00 лева; на *** г. – 500.00 лева; на *** г. – 500.00 лева; на ***г. – 800.00 лева; на ***г. – 400.00 лева, и на 29.09.2014 г. – 1000.00 лева.

Видно от представен по делото нотариален акт *****/л.94/, вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под вх. рег. *** *** се установява, че Е. И. и с.ът и Ч.И.продават на ищцата Т. Г. /сега И./ следните недвижими имоти: ½ идеална част от дворно място, находящо се в **** ведно с апартамент, находящ се на целия втори етаж, целия таван, както и кафе – сладкарница, съставляваща бивша партерна стая. По това време ищцата И. е била в брак с ответника Г., поради което придобитите имоти са съпружеска имуществена общност.

Приобщен е и нотариален ********* вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под вх. рег. № ****** видно от който И. и с.ът и Ч. И.даряват на ищцата Т. Г. ½ ид. част от кафе-сладкарница, находяща се на *** /бивша улица ******

От приложения по делото нот. акт за покупко-продажба ********вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под вх. рег. *********, се установява, че М. Ч. и А. Ч. са прехвърлили на Б.Г. ***от кв. 108 по ПУП на *** По това време страните по настоящощо произовдство не са били в брак, поради имотът е останал индивидуална собственост на Б.Г..

От представена справка от ТД на НАП Пловдив /л.193/ се установява, че за периода 30.10.2009 г. – 03.05.2010 г. ответникът Б.Г. е имал сключен трудов договор с работодателя „Космос САП 99”, ЕИК: 115344346. За периода ***г. същият има регистрирано трудово правоотношение с „Т. Г.”, ЕИК:201010160.

По делото е приобщена и служебна бележка, издадена от Частно основно училище „Класик”, от която е видно, че Е. Г. е била ученичка в същото за периода 1999/2000 – 2006/2007 г., като договорите за обучение са сключвани с бащата Б.Г. и таксите са заплащани от него. Според последваща служебна бележка ***г. /л.244/, общата сума за обучението през периода ***. е в размер на 1920 евро, а видно от служебна бележка ***** г. сумата за обучението за периода 2002 г. – 2007 г. е в размер на 3150 евро. В тази връзка са представени две фактири за заплатени суми за обучение /л.231/: на 15.04.2004 г. – сумата в размер на 300 лева, и на 14.09.2004 г. – сумата в размер на 660 лева.

По делото са разбирани множество ***.

От разпита на св. Е. С.– д. на двете страни, се установява, че ответникът през последните десет години е продавал на сергия по различни организирани събори, панаири и пазари. Получаваните от тази дейност приходи според св. варират между 50 лева дневно до 150-200 лева. Това обаче не е чистата печалба, защото следва да се приспаднат разходите. св.т си спомня, че битовите разходи са поемани от ищцата И.. Посочва, че родителите на ищцата не са получавали пари от ответника Г.. Ищцата си купила автомобил **със собствени средства. Посочва, че ответникът е взимал пари от ищцата, за да плаща своите кредити, а се е случвало и направо тя да ги погасява. Спомня си за конкретен заем от лицето Х. Т. в размер на 8000 лева. Посочва, че голяма част от таксите по нейното обучение, а и други такива – за отглеждане, за абитуриентски бал, са поемани от б. и и д. и.

От разпита на св. Д. Г. – б. на ответника, се установява, че приходите на Б.Г. са били основно от пазари, провеждани петък, събота и неделя, на които продава изделия от медицинска стомана Останалото време същият е прекарвал вкъщи. По време на пазарите е правил оборот от около 50-60 лева, но не знае каква е чистата печалба. Стоките са закупувани с пари от неговата с.а, която от своя страна имала магазин за дрехи. Именно от този магазин според св. идвали средставата за издръжката на семейството. Посочва, че б. му е теглил кредити от „БНП Париба” и „Ти Би Ай Кредит”. св.т посочва, че от август месец 2015 г. до 15 юли 2016 г. поради проблеми със семейството си, ответникът Г. е живял в стая в наследствен апартамент в гр. Пловдив, **. В проведения допълнителен разпит на св. Г., същият заявява, че лично е участвал при изграженто на гаражите и ремонтните дейности на къщата на **. Поддържа, че ищцата е финансиларала всички СМР, но странте заедно са посещавали магазини, за да закупуват стоки, необходими за ремонт. Ремонтът на жилищният етаж бил направен от д.та на страните и нейния с.. По време на извършването на СМР-тата ответникът е помагал при строителните работи.

По делото е разпитан и св. Х.Т., съсед на страните. св.т посочва, че първоначално ответникът и негов приетял на име Г. притежавали магазин за парфюмерия. В последствие – от около 2010 г., страните започнали да се занимават с продажба на дрехи. Ответникът работил в магазина и получавал доставки. св.т споделя, че знае за теглени заеми от Г., като същите били за закупуване и ремонтиране на лек автомобил **и за подпомагане на търговията. През 2015 г. ответникът напуснал семейното жилище. В проведения допълнителен разпит св.т си спомня, че страните са живяли в къща на *** Сочи се че след 2006-2007 г. е започнало изграждане на масардния етаж на къщата. Същият бил изграждан от ответника, който работил наравно, заедно със строителните работници. св.т също помагал при изграждането на етажа като подробно описва извършените СМР-та. По времето на изграждане на гаражите в двора  на страните е виждал ответника да работи по тях. св.т знаел за много кредити, които ответникът е вземал – по-конкретно от „Ти Би Ай” като всички кредити са били необходими за извършването на СМР-та. Сочи, че е виждал ответникът да се разплаща с работници, както и да погасява месечни вноски по взети от него заеми. В третия допълнителен разпит на св. Т.се установява, че ремонтът на третия етаж на къщата е започнал 2009 г. и е приключил през 2014 г. Той бил извършен основано от ответника. С

св.т Н. Г., си спомня, че ответникът Г. е работил във военен завод, след това към негова фирма. Ходил по пазари и търговии. В имота, в който живеели страните имало кафе-сладкарница, която след 2000 г. била преустроена в магазин за дрехи, парфюмеря и бижутерия. Отделно ответникът Г. обикалял по пазари и панаири и продавал на сергия. Спомня си, че Б.Г. е обзавл сладкарницата, като после лично я е преустроил в магазин.

От разпита на св. Р. /л.353/ Б. и бившата му с.а живеели в гр** на *** Според св. в двора има изградени два гаража, които през 2012 г. били завършени до степен груб строеж. св.т поддържа, че ответникът му е споделял, че взима заеми от приятели и че възнамерява да се задължи по договор за кредит за доизграждане на гаражите и ремонт на жилището, което са обитавали с ищцата.

Според св. Л.С./л.448 – л.449/ извършените СМР на втори жилищен етаж от къщата, находяща се в гр. ******, ***, е извършван за периода 2012 г. – 2014 г. Описва множество извършени ремонтни дейности, като те са били финансирани лично от него и неговата с.а /д. на страните/. св.т сочи, че когато започнал да живее в къщата, жилищният етаж се е нуждал е от ремонт. Посочва, че на мансардния етаж не са се извършвали ремонти.

По делото е приета съдебносчетоводна експертиза /л.164 – л.167, том 1/, вещото лице, по която, е дало заключение, че размерът на законната лихва върху сумата от 14 586.08 лева, считано от 31.05.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2016 г., е в размер на 154.12 лева. Печалбата на „Т. Г.” ЕООД, ЕИК: 301010160, съобразно отчетите в Търговския регистър и ТД на НАП Пловидв, са както следва: за 2010 г. – печалба в размер на 2000 лева, за 2011 г. – печалба в размер на 3000 лева, за 2012 г. – печалба в размер на 6000 лева, за 2013 г. – пеалба в размер на 6000 лева, и за 2014 г. – печалба в размер на 2000 лева.

По делото е приета съдебнотехническа експертиза /л.353 – 357/, но съдът намира, че е безпредметно същата да бъде обсъждана, доколкото касае извършени от страните СМР-та. Предмет на производството по настоящото дело обаче касае облигаторна претенция между страните, а не такава за извършени необходими или полезни разноски за жилището и гаражите. Релевантно е единствено обстоятелството дали сумите по договорите за кредит могат да бъдат привързазни към извършените разходи за СМР, което не може да бъде установено от посочената експертиза. Същото се отнася и за приобщената на л.376 – 434, както и приложеният по делото договорите за кредит, страни по който са Л.В.С.и Райфайзен банк АД /л. 435 – л. 443/.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Правната квалификация на претенцията на ищцата се явява разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, доколкото същата твърди, че се е стигнало до неоснователно разместване на блага и е заплатила дължащи се от ответника суми по договори за кредит и ремонтни дейности, които разходи не са направени за задоволяване на нуждите на семейството.

Съобразно постановките в т.7 на ППВС 1/1979 г. в случаите на фактическия състав на чл. 59 ал.1 ЗЗД погасителната давност е петгодишна и започва да тече от деня на получаване на престацията. Същата се прекъсва с предявяване на иск и то само ако същият бъде уважен /арг. чл. 116 б. „б” ЗЗД/. В настоящия случай исковата молба е подадена на 08.07.2011 г. В срока за отговор на исковата молба ответникът Б.Г. изрично е направил възражение, че всички предявени вземания са погасени по давност. Поради всичко изложено с оглед направеното възражение за погасяване на посочените задължения, съдът намира, че безпредметно се явява обсъждането дължимостта на сумите, изплатени преди 08.07.2011 г., тъй като дори да бъде установено, че се дължат, същите се явяват погасени по давност. Такива са следните суми: всички суми по потребителски кредит ***, тъй като са изплатени в периода *** г. до ***г.; по договор */**- изплатените вноски на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева, на ***г. – 541.97 лева, или в общ размер на 1625.91 лева; всички вноски по договор за потребителски кредит № */**; всички суми по потребителски кредит № */**.; всички суми по договор за кредит ***; всички суми по договор за кредит *** г.; за заем от Х.: на *** г. – 40.00 лева; на *** г. – 500.00 лева; на *** г. – 500.00 лева; на ***г. – 800.00 лева.

            Предмет на изследване остават следните суми:

а/ 450 лева, изразходвани за СМР за ремонт на покрива на сградата на ***б/ 1 113.44 лева – заплатена по договор за кредит ****;

в/ 1083.94 лева – заплатена по договор за кредит № ***. за вноските от по 541.97 лева на ***г. и ***г.;

г/ 4 278.80 лева  - заплатена по договор за кредит ***д/ 192.13 лева по договор за кредит № ***/***;

е/ 2 050.00 лева – частично изпълнение на задължение към К. А. ж/ 1000 лева – изплатен заем на Х. Т..

или общо 10 568,31лева

            На първо място следва да се посочи, че доказателства досежно погасяване на задължение по договор за кредит ****, сключен с „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и 2050.00 лева – задължение към К. А., не са представени, поради което претенциите се явяват напълно недоказани.

            Досежно останалите суми спорен се явява въпросът доколко същите се дължат, тъй като са изплатени по време на брака на ищцата с ответника. Както беше посочено претенцията на ищцата е с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, тъй като същата твърди, че е погасила задълженията на своя с., които той не е поел за задоволяване на семейството, поради което отговорността не е солидарна на основание чл. 32 ал.1 СК. В тази връзка не се споделят възраженията на ответника, че се касае за регресен иск на основание чл. 127 ал.1 ЗЗД, какъвто би бил случаят, ако се твърдеше солидарна отговорност между съпрузите. За да се уважи искът на ищцата в настоящия случай, освен всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, следва да се установи допълнително дали сумите по изплатените от същата задължения са за задоволяване нуждите на семейството. При положителен отговор, искът би бил неоснователен, поради изложените съображения, че е недопустимо между съпрузите да се предявяват регресни права. Ако обаче се установи, че с.ата е изплатила задължения, които са поети не за задоволяване нуждите на семейството, а лични потребности на ответника или за търговската му дейност и резултатите от нея са реинвестирани, а не са използвани за задоволяване нуждите на семейството, то тогава искът по чл. 59 ЗЗД би бил основателен за вземанията, досежно които са налични доказателства за заплащане от страна на с.ата и не са погасени по давност.

В тази връзка следва да се отбележи, че константна се явява практиката на ВКС /Решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/2011г. на ВКС, IV ГО; Решение № 24/23.04.2013г. по гр.д. № 308/2012г. на ВКС, IV ГО; Определение № 357 от 25.04.2016 г. по т. д. № 2826/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/, че е налице оборима презумция и в тежест на оспорващия с. е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че раходите са семейни. В тежест на ищцата е да проведе об.но доказване на презумпционната предпосткава, че през време на брака изразходваните от ответника средства са за задоволяване нуждите на семейството и след оборване на тази презумпционна предпоставка да се приеме, че щом средствата са използвани от ответника за лични нужди, то последният се е обогатил за сметка обедняването на ищцата

Съгласно Решение № 211/23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ВКС получилият заема длъжник следва да заяви за какво е разходвана сумата, последното е с оглед възможността на оспорващия с. да проведе об.ното доказване, тъй като паричната сума е била във владение на с.а и без последния да заяви за какво я е използвал не би могло да се очаква от оспорващия с. да установява за нуждите на семейството ли е или за някакви други нуджи – търговски, лични. В тази връзка оспорващия с. следва да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна, а не го ли докаже, приема се, че сумата е разходвана за семейни нуджи – пак Решение № 211/23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ВКС

 Ако получилият заема длъжник не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и в случай че оспорващия с. не докаже неизвършването на заявените разходи следва да се приеме, че сумата е разходвана, както е заявено в равна полза на двамата – пак Решение № 211/23.07.2012 на ВКС .

Според съда заплатена сума за разход по ремонт на покрива в размер на 450 лева безспорно съставлява такъв за нуждите на семейството, тъй като касае семейното жилище. Това следва от представеното по делото решение за развод между страните, видно от което тяхното семейно жилище се намира именно в ***, ***.

Досежно останалите непогасени по давност суми, за които са представени доказателства за тяхното заплащане – по договор */**в размер на 1083.94 лева, сключен с БНП Париба; по договор */**в размер на 4278.78 лева, сключен с БНП Париба и по договор за кредит ***, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ в размер на 192.00 лева, както и по договора за заем с Х. Т. в размер на 1000 лева за вноската на 29.09.2014 г., за която не е оттеглена претенцията на ищцата, ответникът не твърди за какви нужди същите са разходвани поради което и в контекста на  Решение № 211/23.07.2012 на ВКС съдът следва да преценява това процесуално поведение предвид невъзможността на ищцата да ангажира доказателствени източници за об.ното доказване при непопълнен предмет на доказване. Ето и защо съдът  следва да се приеме, че тези суми са били в ответника  и във вътрешните отношения отговорността не е солидарна, а предвид липсата на посочване за какво са изразходвани сумите не може ищцата да се санкционира с несправяне с доказателствената тежест по оброване презумпционната предпоставка, че средствата са използване за задоволяване на семейни нужди. Вън от последното по делото са налични и редица косвени доказателствени източници в показанията на разпитаните *** затова, че ответника е развивал търговска дейност и получаваните от него средства са използвани в тази дейност, което пък изключва задоволяване нуждите на семейството, до колкото нито се твърди, нито се установява какво се е случило със средствата от резултата от тази търговска дейност  .

Ищцата претендира половината от сумата изплатените от нея задължения по точки а/ до точка ж/ вкл. поради което и претенцията й се явява основателна до размер от 3 277.36  лева. Въз основа на тази сума следва да и бъде присъдено обезщетение за забава за заплащането и за периода 31.05.2016 г. – 07.07.2016 г. в размер на 34,66 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради изложеното, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноските съобразно уважената част от предявените искове в размер на 664.54 лева. На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1537.49 лева.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 702,34 лева /три хиляди седемстотин и два лева и 34 ст/, която  представлява половината от изплатените от последната разходи, извършени по време на брака, както следва:

-          по договор */**сума в размер на 1083.94 лева, сключен с БНП Париба;

-          по договор */**сума в размер на 4278.78 лева, сключен с БНП Париба;

-          по договор за кредит ***, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ сума в размер на 192.00 лева,

-          както и по договора за заем с Х. Т. сума в размер на 1000 лева за вноската на 29.09.2014.,

 ведно със сумата в размер на 34.66  /тридесет и четири лева и 66 ст/, която представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. – 07.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 3 702,34 лева до пълния претендиран размер от 12 250.41 лева или за разликата от 8973,05 лева като неоснователни и недоказани. КАКТО и за сумата над 34.66 лева до пълния претендиран размер от 132,98 лева или за разликата от 98,32 лева като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Т.И.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,  СУМАТА ОТ 664.54 лева /шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Т.И.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на Б.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА ОТ 1537.49 лева /хиляда петстотин тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/. представляваща разноски по делото в настоящата инстанция.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/  ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Е.Л.