Гражданско дело 927/2016 - Решение - 10-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                             2976                   10.10.2016 година                            град Пловдив

 

                                                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                                         

 

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 927 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТИПЕ – Б“ ООД, ЕИК 201032793, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 51, представлявано от упр. А.С.Ч., против С.М.Б., ЕГН ********** и В.С.Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, с която са предявени обективно субективно пасивно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето и ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 34 ЗЗД, с искане да се обяви за нищожен, поради липса на съгласие, в условията на евентуалност – поради липса на предписана от закона форма, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на сключения на 22.06.2015 г. Договор за покупко – продажба на МПС в писмена форма, с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. П., с рег. № *** на НК, с район на действие – ПРС, с който „ТИПЕ – Б“ ООД е прехвърлило на С.М.Б. собствеността върху  лек автомобил марка/модел „А.**К.“, с рама *****************, с двигател **********, цвят – черен металик с **************, срещу заплащане на сумата от 300 лева, както и да се осъдят ответниците да върнат процесния автомобил при евентуалното признаване на нищожност на договора. 

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2015 г. управителката на ищцовото дружество, отишли заедно със сина й /съдружник в същото/ в нотариалната кантора на нот. П. – *********, с рег. № *** на НК, с район на действие – ПРС. Излага, че поводът бил, че синът й искал да получи заем от 4 000 лева от ответника С.М.Б., но срещу предоставянето на заем, Б. поискал някакво обезпечение. Тъй като процесният автомобил бил собственост на „ТИПЕ – Б“ ООД, чийто управител е А.С.Ч., последната отишла заедно със сина си до нот.а, с намерение да подпише договор за залог и/или пълномощно, с което да упълномощи лицето С.М.Б. да управлява на територията на страната и в чужбина процесния лек автомобил. Твърди се, че управителката на ищцовото дружество е чужд гражданин и същата не владее говоримо и писмено български език. Излага, че същата не е представила декларация пред нот.а при сключването на процесната сделка, че владее български език, а освен това при изготвянето и подписването на Договора за покупко – продажба не е присъствал и не е назначен преводач, поради което сочи, че не са спазени изискванията на закона, тъй като не е назначен преводач на лице, участващо в нотариалното производство и невладеещо български език и по този начин не било прочетено съдържанието на Договора за покупко-продажба. Впоследствие, представляващата ищцовото дружество научила, че в кантората на нот.а е подписала договор за покупко – продажба на процесния автомобил, а не пълномощно за управлението му или договор за залог, с който собствеността била прехвърлена на ответника Б.. Твърди, че същата не е изразявала воля за подписване на договор за покупко – продажба. Освен това се твърди, че срещу продажбата на процесния автомобил, не са получени пари, не е издавана и фактура. На следващо място се твърди, че с процесния договор, лекият автомобил е продаден за сумата от 300 лева, като се излага, че договорената продажна цена е в пъти по – ниска от пазарната стойност на автомобила, за което представя удостоверение за застрахователна стойност на автомобила към 18.01.2016 г. в размер на 13 000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците С.М.Б. и В.С.Б., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. На първо място възразяват срещу релевираното в подкрепа на исковете твърдение, че управителката на ищцовото дружество, подписала договора не владеела български език. В тази насока излагат твърдения, че всички документи, свързани с учредяването и вписването в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на ищцовото дружеството „ТИПЕ-Б“ ООД са били изготвени само на български език и са били подписани от съдружниците, като в никой от документите не е било отбелязано, че са заверени от преводач. Твърдят също, че при положение, че упр.т на дружеството А.Ч. е подписала съставяните само на български език документи означавало, че същата владее в достатъчна степен български език, за да разбере съдържанието на решения на ОС на съдружниците, ГФО и другите юридически документи. Твърдят също, че съгласно представената от упр. на дружеството – продавач А.Ч. в Търговския регистър, Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, доколкото същата е подписана от Ч., считат, че същата е потвърдила, че разбира смисъла на декларираните от нея обстоятелства. Излагат, че процесният договор също е изписан на български език и подписан от упр. на ищцовото дружество като същият е изписал трите си имена на кирилица собственоръчно. Твърдят също, че в деня на процесната сделка – 22.06.2015 г., нот.ът се е уверил, че упр.т на дружеството – продавач владее в достатъчна степен български език, за да разбере значението и последиците от сделката. От изложеното извеждат, че след като Ч. извършва дейност като управител на дружеството, регистрирано в РБългария преди повече от пет години и през този период многократно е подписвала документи, съставени на български език, същата владеела този език. Ответниците излагат също, че според изложеното в исковата молба ищцата е посетила нотариалната кантора, за да подпише договора в присъствието на сина си, за който не се спори, че владее български език. Според тях е трудно мислимо от житейска гледна точка, майката /управителката на ищеца/ да остане заблудена относно съдържанието на договора в присъствието на сина си, който владее български език. Оспорват твърденията в исковата и уточняващите молби, че упр.т на дружеството – ищец не е прочел договора и не е получил уговорената продажна цена, макар плащането да не е елемент от фактическия състав на продажбата. Оспорва се и твърдението, че цената била неизгодна за продавача, тъй като продавачът свободно е изразил волята си при сключването на договора. В тази насока сочат още, че сделката, сключена между търговец и физическо лице и при договаряне цената по договора, страните имат право да определят и по – ниска от пазарната цена. Според ответниците приложеното към исковата молба удостоверение за застрахователна стойност на МПС не може да удостовери пазарната стойност на процесния лек автомобил. На следващо място възразяват срещу твърдението, че определянето в договора на цена по – ниска от пазарната стойност, не би могло да се определи като противоречие с добрите нрави. С оглед изложените възражения считат, че предявените при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договора са неоснователни. Сочат също, че неоснователността на тези искове обуславя съответно и неоснователността на иска по чл. 34 ЗЗД. Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.  

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Страните по делото не спорят, че между „ТИПЕ-Б“ ООД, ЕИК 201032793, представлявано от А.С.Ч. и С.М.Б. е подписан договор за покупко – продажба на МПС с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. М. П. – *********, с район на действие – ПРС.

            Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за покупко – продажба на МПС /л.5/, че на 22.06.2015 г., А.С.Ч., родена на *** г., гражданин на Република Турция, в качеството си на управител и представляващ „ТИПЕ-Б“ ООД, ЕИК 201032793, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 51, в качеството на Продавач, от една страна, е продало на С.М.Б., от друга страна, като Купувач, собственото на дружеството МПС, а именно: лек автомобил марка/модел „А.**К.“, с рег. № *********, заедно с всички принадлежности към него, за сумата от 300 лева, а С.Б. е заявил, че купува описаното МПС, при посочените условия за сумата от 300 лева, която изплатил напълно на продавача. Посочено е също, че застрахователната стойност е 300 лева по удостоверение на ЗК „Армеец“ от 22.06.2015 г. Във връзка с декларираните в договора от продавача обстоятелства, че е изключителен собственик на автомобила, както и че не е сключвал други предварителни договори или договори, свързани с прехвърлянето на собствеността на трети лица; за липсата на съдебни или извънсъдебни спорове, вписани тежести, искови молби, особени залози и други тежести с предмет процесното МПС, страните са уговорили, че в случай на неистинност на декларираните обстоятелства, както и на други такива, които биха довели до евикция – отстраняване на купувача, както и при установяване на права на трети лица върху автомобила, продавачът дължи възстановяване на продажната цена в пълен размер и неустойка в размер на 4 000 лева. Договорът е подписан от двете страни, като освен подписите, страните собственоръчно са изписали и трите си имена на кирилица. Договорът е с нотариално удостоверени подписи на 22.06.2015 г. , с рег. № **** по описа на нот. М. П. – *********, с рег. № *** на НК, с район на действие – Районен съд – Пловдив, като същият е подписан и удостоверен от помощник – нот.а по заместване В.Г..

             От изисканата и приложена по делото преписка, съдържащи всички приложени към договора за покупко-продажба на МПС документи, на нот. М. П.– ********* /л.83-89/, се установява, че за нуждите на процесното удостоверяване, са били представени Свидетелство за регистрация – Част І на МПС, от което се установява, че процесното МПС към датата на сключване на договора е собственост на „ТИПЕ-Б“ ООД; приходна квитанция от 18.03.2015 г., издадена от Община Пловдив за платен местен данък МПС за 2015 г.; Декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК за липсата на публични задължения, подписана от А.С.Ч. от 22.06.2015 г.; Удостоверение № ***/22.06.2015 г., издадено от ЗАД „Армеец“ за застрахователната стойност на автомобила в размер на 300 лева; извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на „ТИПЕ-Б“ ЕООД.

            По делото е прието и Удостоверение за застрахователната стойност, издадено от ЗАД „Армеец“ на процесния автомобил към 18.01.2016 г. в размер на 13 000 лева. /л.7/.

            От приетия по делото Договор за покупко – продажба на МПС от 24.02.2015 г. /л.12/ се установява, че ищецът „ТИПЕ – Б“ ООД е закупило на посочената дата, процесния автомобил от Г.З.Б., за сумата от 3200 лева, която е била изплатена напълно и в брой на купувача. Договорът е подписан от двете страни по договора, като са изписани имената на купувача на латиница. Договорът е с нотариално удостоверени подписи на 24.02.2015 г., с рег. № *** по описа на нот. Л.Т., с рег. № *** на НК, с район на действие – Районен съд – Пловдив, като същият е подписан и удостоверен от помощник – нот.а по заместване В.К.. Във връзка с удостоверяването на подписите е отбелязано, че на основание чл. 478 ГПК, е назначен преводач от турски език – Г.М.Р..

           По делото като писмени доказателства са приети – Заявление А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност до Агенция за вписвания, Търговски регистър, по партидата на „ТИПЕ - Б“ ООД, подадено от А.С.Ч., за първоначална регистрация на дружеството, както и Съгласие от образец на подписа на същото лице като управител на дружеството /л.13-21/, като и двата документа са с нотариално удостоверени подписи на 29.01.2010 г. от нот. А.К., с рег. № *** на НК, с район на действие – Районен съд – Пловдив, като за удостоверяването им и по двата документа е назначен преводач от турски език – Г.М.Р..

            По делото са приети и други писмени доказателства, свързани с регистрацията и извършени вписвания в Търговския регистър по партидата на „ТИПЕ – Б“ ООД /л.60-75/, а именно: Дружествен договор от 29.01.2010 г. на съдружниците А.С.Ч. и Б. Ч., Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР; Протоколи от редовни заседания на ОС на „ТИПЕ – Б“ ООД от 05.03.2011 г., 20.03.2012 г., 14.03.2014 г. и  09.02.2015 г. за приемане на годишните финансови отчети на дружеството, Заявление Г2 за обявяване на годишните финансови отчети; Учредителен протокол за учредяване на дружество с ограничена отговорност и Договор за управление на дружеството, и двата от 29.01.2010 г.

Всички описани документи са изготвени само на български език и носят подписа на А.Ч., като липсва отбелязване за изготвянето и подписването на тези документи с участието на преводач. 

            От заключението на вещото лице С.М. по назначената съдебно-оценителна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил „А.**К.“, с рег. № *********, към 22.06.2015 г., е 10 222 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля – В.М.Г. /по искане на ответниците/. Свидетелят В.Г. – помощник – нот., извършил удостоверяването на подписите върху договора за покупко – продажба на МПС от 22.06.2015 г., установява, че Договорът е бил заверен от нея, в нотариалната кантора. Сочи, че в случая не бил назначен преводач, тъй като се е уверила лично, че упр.т на дружеството – продавач А.Ч. говори български език. Сочи, че освен договора, Ч. е подписала и други документи, необходими за процесната сделка. Свидетелят заявява, че тя не владее друг език, освен български, поради което при извършване на заверката с А.Ч. разговаряли само на български език. Сочи също, че независимо, че Ч. по никакъв начин не й показала, че не разбира съдържанието на договора или, че нещо в него я притеснява, както и че при прехвърляне на МПС не се изисква собственоръчно изписване на имената от страните, имала практика, когато присъства гражданин с чужд документ за самоличност или с чуждо гражданство, тя да изисква същият да изписва трите си имена собственоръчно, както е било и в конкретния случай. Установява също, че в случаи на удостоверяване на подпис върху документ, документът се предоставя на страната. В конкретния случай твърди, че процесният договор е бил изготвен в нотариалната кантора, след което е предоставен на страните по договора, за да го прочетат, разяснила им е съдържанието на договора – съществените му елементи – страни, вещ, цена. След като се увери, чрез задаване на въпроси към страните, че им е ясно съдържанието и същите са съгласни с него, документът се предоставя за подпис. Заявява, че в този случай, тази процедура е била спазена. За конкретния случай, свидетелката твърди, че преди управителката Ч., в нотариалната кантора е идвал сина й, но след като извършила справка в Търговския регистър и се установило, че МПС – то е собственост на дружеството, на което управител е Ч., изискала сделката да бъде сключена с последната. Свидетелката заявява още, че след сделката не се е срещала с Ч., както и не й е известно последната да е идвала в нотариалната кантора за разяснения или оплаквания от процесната сделка.       

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанията, от които произтича претенцията–действителната уговорка с ответника, а именно: предоставяне на заем от страна на С.Б. на сина на управителката на ищцовото дружество в размер на 4000 лева срещу съгласие за предоставяне на МПС-то, собственост на ищцовото дружество в залог като обезпечение на заема, респ. за упълномощаването на Б. да ползва процесното МПС. Ищецът следва да докаже и, действителната пазарна стойност на процесното МПС към 22.06.2015 г. /дата на подписване на договора/, както и предаването на МПС – то на Б..

В тежест на ответниците е да докажат фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право - че управителката Ч. на ищцовото дружество към 22.06.2015 г. владее български език в достатъчна степен, за да разбере съдържанието на подписания от нея договор.

Единственият безспорен между страните по делото въпрос е, че между „ТИПЕ-Б“ ООД, ЕИК 201032793, представлявано от А.С.Ч. и С.М.Б. е подписан договор за покупко – продажба на МПС, с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. М. П. – *********, с район на действие – ПРС.

Основните спорни по делото въпроси, с оглед заявените в подкрепа на предявените искове и релевираните възражения, са: дали упр.т на „ТИПЕ- Б“ ООД – А.Ч. е владеела в достатъчна степен български език, позволяваща й да разбира написаното в договора от 22.06.2015 г.; дали липсата на преводач при извършване на нотариалното удостоверяване представлява нарушение на чл. 582 ГПК, което до доведе до нищожно нотариално удостоверяване, респ. до липса на съгласие, обуславящо нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето ЗЗД; дали уговорената в договора продажната цена на процесното МПС е твърде ниска и не съответства на нейната пазарна стойност, което да обуслови нищожност на договора, поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.    

С оглед събраните по делото доказателства по отношение на така изложените спорни въпроси, съдът намира следното:

Съдът намира за неоснователно твърдението за нищожност на договора за продажба на МПС от 22.06.2015 г. поради липса на съгласие. В подкрепа на този иск, упр.т на ищцовото дружество А.Ч., поддържа, че не владеела български език, на който е бил изготвен договора, както и, че предварителната уговорка с купувача е била: автомобилът да се предостави като обезпечение /залог/ или да се предостави за ползване /за управление/ на ответника срещу предоставен от последния заем в размер на 4000 лева на сина й; че не е прочетен договора от нот.а и не била запозната със съдържанието на това, което е подписала, както и, че не й е бил назначен преводач, който да й прочете и разясни съдържанието на подписаните документи. Твърди се още, че подписването на процесния договор, Ч. е извършила със съзнанието, че „подписва договор за залог“ или „пълномощно за управление на автомобила“, но не и за покупко – продажба.

В тази връзка следва да се отбележи, че така изложените в подкрепа на иска твърдения, сочат по - скоро на порок във волята и по - точно - на грешка относно съдържание на волеизявлението. Доколкото, обаче, ищцовото дружество изрично се позовава на липсата на съзнателна воля за сключването на договор за продажба, следва да се обсъдят наведените в подкрепа на този иск твърдения, главното от които е липсата на информираност относно съдържанието на подписания от нея договор, както и нарушението на чл. 582 ГПК – и двете, извършени от страна на нот.а, направил  нотариалното удостоверяване на подписа върху документа.

По делото е безспорно, че ищцата е подписала процесния договор, като този факт е удостоверен и с извършената, съгласно с изискването на чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, нотариална заверка на подписите. Твърдението, че нот.ът не е информирал страните за съдържанието на документа, освен че е неотносимо към спора, в случая е и невярно. При нотариалното удостоверяване на подписа, по смисъла на чл. 589, ал. 2, изр. първо ГПК, нот.ът следва да провери единствено самоличността на явилото се лично пред него лице, което да положи пред него подписа си или да заяви, че положеният предварително върху документа подпис е негов. Няма спор, че тази процедура в случая, е била спазена. Нещо повече, според показанията на разпитания по делото свидетел В.Г., извършилият удостоверяването помощник – нот., изрично е попитала дали нещо не е ясно и/или не се разбира от съдържанието на договора, а освен това – самата тя е разяснила на страните, вкл. и на Ч. съществените елементи на договора – вещ и цена, като разговорът е бил проведен само на български език. Показанията на тази свидетелка опровергават изцяло твърдението, че Ч. не владеела в достатъчна степен български език, като установеното в тази насока се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства. Изводът, че Ч. е владеела български език в достатъчна степен, че да разбира съдържанието и значението на договора, намира потвърждение и в обстоятелството, че след като се е запознала със съдържанието на договора и същото е било разяснено от помощник – нот.а, без възражения Ч. собственоръчно е изписала трите си имена на кирилица /на български език/ и се е подписала под договора, както и в останалите документи, съпътстващи сделката. Освен това, по – голямата част от документите, свързани с учредяването, регистрирането, дейността на търговското дружество „ТИПЕ-Б“ ООД, чийто съдружник и управител е Ч., както и със заявяването за вписването в Търговския регистър към Агенцията за вписвания на различни обстоятелства, произтичащи от дейността на това дружество, са изготвени само на български език и са били подписвани от нея в качеството й на съдружник и управител, без участието на преводач. Обстоятелството, че други документи– Договор за покупко – продажба от 24.02.2015 г., заявление А4 за вписване на обстоятелства относно ООД и Спесимен, съдържат отбелязване за участие на преводач при подписването им, не променя горния извод. Съдът намира, че в конкретния случай, е въпрос на лична преценка на автора на съответните документи при съставянето им, да ползва услугите на преводач. Факт е, че Ч. владее български език и това се потвърждава, както от подписаните документи, така и от показанията на разпитания по делото свидетел. Следователно, участието на преводач, при подписване на конкретни документи, изготвени на български език, какъвто е и процесния договор зависи единствено от желанието и преценката на полагащата подписа си Ч. върху документа, от субективната й лична увереност, че в конкретния й случай езиковите й познания на български език са били достатъчни, за да разбере смисъла и значението на документа, който подписва. Съдът намира, че в конкретния случай, липсва житейска и правна логика, страната, която твърди, че не владее в достатъчна степен езикът, на който е съставен документа, да не положи дължимата грижа да уведоми нот.а и да заяви желанието си за назначаване на преводач, който да разясни съдържанието на документа на достъпния за нея език и едва след това да положи подписа си. Както се посочи, в конкретния случай, от показанията на извършилия нотариалното удостоверяване помощник – нот., подобни изявления и/или искания не са били направени от А.Ч., нито преди, нито по време или след сделката. Показанията на свидетеля се кредитират от съда, тъй като същите са изложени добросъвестно и са изключително подробни, последователни и непротиворечиви, а установените с тях относими към спора факти са подкрепени от други доказателства по делото. Съвкупната преценка на установените по делото и релевантни за спорното правоотношение факти, налагат извода, че упр.т на ищцвото дружество - А.Ч. е била наясно, както със съдържанието, така и с правните последици от сключването на договора за продажба на МПС.

Ето защо и съдът намира, че в конкретния случай, изразеното в договора съгласие относно уговорената продажба съответства на действителната воля на представителя на продавача, поради което не е налице твърденият порок на сделката – липса на съгласие.

Съдът намира за неоснователен и евентуално предявения иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване, поради липса на предписаната от закона форма, свързана с неназначаването на преводач, съгласно изискванията на чл. 582 ГПК, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 582 ГПК когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нот.а, той назначава преводач. Следователно, нарушението на това изискване би довело до опорочаване на нотариалните действия и обусловило недействителността на сделката. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се обуславя изводът, че при извършеното нотариално удостоверяване на договора за покупко – продажба на МПС от 22.06.2015 г., представителят на ищцовото дружество – продавач е знаел български език в степен, позволяващ му да разбира правното значение и последиците от сделката, поради което извършените без преводач нотариални действия не са нищожни.

Ето защо и съдът намира, че в конкретния случай, изразеното в договора съгласие относно уговорената продажба съответства на действителната воля на представителя на продавача. Спазени са и изискванията на закона, свързани с нотариалното удостоверяване на сделката. Ето защо, съдът намира, че не са налице твърдените в условията на евентуалност пороци на сделката – липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма.

Съдът намира за неоснователно и твърдението за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, поради следното:

   Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Последните се възприемат в практиката като установени в обществен интерес, социално възприети етични правила и норми, изразяващи вътрешната потребност на хората от справедливост и почтеност в частните и публични отношения. Поради споделянето им от преобладаващата част от обществото, тези норми се утвърждават на определен етап от развитието му като обективни морални категории, поради което спазването им в определени случаи е и юридически дължимо. В този смисъл накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, чието спазване е дължимо и осигурено чрез създаване на други разпоредби и правни принципи или основни начала, съставляващи част от действащото право.

В конкретния случай като противна на добрите нрави е посочена единствено неравностойността на уговорените от страните престации по договора, без да се сочи как тази нееквивалентност засяга обществения интерес. В тази насока се поддържа твърдението, че действителната пазарна стойност на процесното МПС към момента на сделката е в пъти по – висока от продажната цена. Застъпено е становището, че драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продадения автомобил е в противоречие с добрите нрави. Изложените в подкрепа на този иск твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради следното:

По делото са приети две удостоверения за застрахователна оценка на процесния автомобил /първото от 22.06.2015 г. – съвпадаща с датата на процесната сделка и второто от 18.01.2016 г. – приложено към исковата молба/, издадени от ЗАД „Армеец“. Съдът счита, че посочените удостоверения за застрахователна оценка не могат да бъдат възприети като убедително доказателство за действителната пазарна цена на процесния автомобил, на първо място, поради обстоятелството, че същите не съдържат конкретно основание или метод, въз основа на който да се приеме, че към посочените дати това е средната пазарна цена на този автомобил в състоянието, в което се намира. По – същественото обстоятелство, компрометиращо доказателствената стойност на тези документи е драстичната разлика в застрахователната оценка в тях – от 300 лева в приложеното към процесната сделка удостоверение до 13 000 лева, определена с удостоверението към 18.01.2016 г., още повече, че и двете удостоверения са издадени от едно и също застрахователно дружество – „ЗАД Армеец“. Очевидно е, че всяко от тях е било издадено за конкретните нужди, свързани със съответното производство и с оглед интересите на ползващите ги в конкретното производство, лица.

Според приетото по делото заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза, средната пазарна стойност на процесното МПС към 22.06.2015 г., е била 10 222 лева. Според съда, тази стойност също не може да бъде приета за меродавна, не само, защото продажната цена се определя съобразно волята на страните, но и защото същата, според обстоятелствената част на заключението и обясненията на вещото лице от открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2016 г., се основава единствено на техническите параметри на автомобила и то по представените по делото доказателства. Не е извършван оглед на автомобила, не е отчетен пробегът на автомобила към датата на продажбата – 22.06.2015 г., както и не е използван сравнителен метод, чрез извършени реални продажби на пазара на автомобили от същата марка с подобни параметри, състояние и пробег. Ето защо, съдът намира, че заключението на вещото лице дава приблизителна оценка на автомобила, която не съответства на действителната средна пазарна цена. От друга страна, съдът намира, че и вписаната в договора продажна цена – 300 лева, очевидно също не съответства на средната пазарна такава. Съдът, обаче, счита, че конкретния случай, следва да бъдат взети предвид действителните отношения между страните, произтичащи от оспорената сделка. Самият ищец твърди в исковата си молба, че уговорката е била автомобилът да бъде заложен като обезпечение срещу предоставен от ответника заем в размер на 4 000 лева и, че тъкмо с такова намерение са били подписани съответните документи при нот.а. Това твърдение на ищеца се потвърждава и от изрично уговореното в Договора за покупко – продажба на МПС от 22.06.2015 г. задължение за неустойка в същия размер от 4 000 лева, в случай, че ищецът не се окаже собственик на автомобила. Съдът, тълкувайки на основание чл. 20 ЗЗД договора и отделните, съдържащи се в същия уговорки, предвид така установените съвпадения относно уговорената за предоставяне сума и размерът на неустойката в случая на неизправност на продавача, приема, че действително уговорената между страните продажна цена, в случая е била по-висока от вписаната в същия такава /300 лева/, а именно: 4000 лева. Без значение е дали същата е платена или не, доколкото договорът за продажба е консенсуален и плащането на цената не е елемент от фактическия състав на покупко – продажбата. Съпоставяйки, тази цена с цената от 3 200 лева на същото МПС, която ищецът е заплатил при покупката му от предишния собственик, няколко месеца по – рано – на 24.02.2015 г., се налага изводът, че ищцовото дружество в действителност е продало автомобила на по-висока стойност, отколкото на тази, на която го е закупил. Неоснователно, в такъв случай, е твърдението за драстично разминаване между уговорената и действителната пазарна цена, което да е предпоставка за нищожността на договора, поради накърняване на добрите нрави.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказани твърдените от ищеца пороци на процесната сделка, поради което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

           Относно разноските:

           С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски. Ответниците претендират съобразно представен в последно открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2016 г., договор за правна защита и съдействие /л.103/, разноски в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, платимо по банкова сметка ***. Съдът счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС не следва да се уважава, предвид липсата на доказателства, че същото е заплатено. Този извод не може да се промени от извършеното в същия договор, ръкописно отбелязване, че същото е заплатено. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 6/2012 г. само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.  Доколкото в конкретния случай, в договора за правна защита и съдействие страните са уговорили, че адвокатското възнаграждение е платимо по банковата сметка на адвокатското възнаграждение, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай, липсват представени доказателства /банкови документи/ за заплатен от ответниците адвокатски хонорар към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИПЕ – Б“ ООД, ЕИК 201032793, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 51, представлявано от упр. А.С.Ч., против С.М.Б., ЕГН ********** и В.С.Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, иск на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за обявяване нищожността поради липса на съгласие, на сключения на 22.06.2015 г. Договор за покупко – продажба на МПС в писмена форма, с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. П., с рег. № *** на НК, с район на действие – ПРС, с който „ТИПЕ – Б“ ООД е прехвърлило на С.М.Б. собствеността върху лек автомобил марка/модел „А.**К.“, с рама *****************, с двигател **********, цвят – черен металик с **************, срещу заплащане на сумата от 300 лева, както и да се осъдят ответниците да върнат процесния автомобил, като неоснователен.

  ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИПЕ – Б“ ООД, ЕИК 201032793, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 51, представлявано от упр. А.С.Ч., против С.М.Б., ЕГН ********** и В.С.Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, иск на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, за обявяване нищожността поради липса на предписана от закона форма, на сключения на 22.06.2015 г. Договор за покупко – продажба на МПС в писмена форма, с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. П., с рег. № *** на НК, с район на действие – ПРС, с който „ТИПЕ – Б“ ООД е прехвърлило на С.М.Б. собствеността върху лек автомобил марка/модел „А.**К.“, с рама *****************, с двигател **********, цвят – черен металик с **************, срещу заплащане на сумата от 300 лева, както и да се осъдят ответниците да върнат процесния автомобил, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИПЕ – Б“ ООД, ЕИК 201032793, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 51, представлявано от упр. А.С.Ч., против С.М.Б., ЕГН ********** и В.С.Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, иск на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за обявяване нищожността поради накърняване на добрите нрави, на сключения на 22.06.2015 г. Договор за покупко – продажба на МПС в писмена форма, с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****/22.06.2015 г. на нот. П., с рег. № *** на НК, с район на действие – ПРС, с който „ТИПЕ – Б“ ООД е прехвърлило на С.М.Б. собствеността върху лек автомобил марка/модел „А.**К.“, с рама *****************, с двигател **********, цвят – черен металик с **************, срещу заплащане на сумата от 300 лева, както и да се осъдят ответниците да върнат процесния автомобил, като неоснователен.

 

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

       Вярно с оригинала:

                                            П.П.