Гражданско дело 8254/2016 - Решение - 09-11-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3392                                       09.11.2016 Година              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                              ІІІ граждански  състав

На   17.10.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

       Председател: ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 8254  по описа за 2016 година

намери за установено следното:

 

          Предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.21, ал.4, т.2 СК.

          Ищцата П.В.С.- М. с ЕГН ********** ***, представлявана по пълномощие от адв.Н.А. *** е предявила иск да се признае за установено по отношение на ответниците Р.В.М. с ЕГН ********** *** и И.В.М. с ЕГН ********** ***, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр.***, одобрена през 2009 г., представляващ апартамент № ***, със застроена площ от 34,13 кв.м., състоящ се от една стая, готварна, баня-клозет, антре, ведно с прилежащите избено помещение № 23 с полезна площ от 1,87 кв.м., както и ведно с 0,602% ид.ч. от общите части на сградата.

          Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответниците са законни наследници на В.И.М., поч.на *** г., като ищцата е негова съпруга, а ответниците- негови деца от предходен брак. Бракът между ищцата и наследодателя на страните бил сключен на 06.09.1991 г. Още през 80-те години ищцата била настанена в процесното жилище, към онзи момент представяващ общинска собственост. През м.април 1990 г. придобила правото за закупи същото, за което подала молба с вх.№ 3193/24.04.1990 г. Покупката била оформена с Договор за продажба на общински недвижим имот от 14.04.1992 г. по реда на НДИ /отм./, по силата на който придобила собствеността върху апартамента срещу заплащане на продажна цена от 7346 лв., заплатена изцяло в брой по съответната сметка на „Жилищно строителство“ в ДСК. Сключването на договора се извършило няколко месеца след сключване на брака й с наследодателя на ответниците, но средствата, с които имотът бил заплатен, представлявали изключителна нейна собственост. Същите й били дадени от нейните родители именно за закупуване на жилището. Горното било признато и от съпруга й В.М. в писмена декларация, написана и подписана от него още към онзи момент. Въпреки, че горните обстоятелства били известни на ответниците, те декларирали в ОС МДТ своите наследствени части от същия имот. Въз основа на тези обстоятелства е предявен настоящият иск. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

          Ответниците в отговор на исковата молба, оспорват иска с възражение, че имотът е придобит по време на брака между ищцата и техния баща, поради което е представлявал СИО, респ.са придобили по наследство съответните идеални части от него. Настояват за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните разноски.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

          Безспорно е по делото, че страните са наследници по закон на В.И.М., поч.на *** г., като ищцата е негова съпруга, а ответниците- негови деца от предходен брак, както и че бракът между ищцата и наследодателя на страните е сключен на 06.09.1991 г. С Договор за продажба на общински недвижим имот от 14.04.1992 г., представен по делото, сключен по реда на НДИ /отм./, ищцата е закупила процесното жилище срещу заплащане на продажна цена от 7346 лв., заплатена изцяло в брой по съответната сметка на „Жилищно строителство“ в ДСК.  Последното се установява от приложената преписка по закупуването на имота, постъпила от Община ***.

          Спорът по делото се концентрира относно произхода на средствата, заплатени при покупката на имота и дали същите са били лична собственост на ищцата, с което да се счита оборена презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.1 СК /отм./. В тази връзка от доказателствата по делото се установява следното:

          Представен е декларация с неоспорено авторство, подписана от наследодателя В.М., в която същият е заявил, че жилището в гр.***, е закупено със средства от извън семеен характер, че средствата от 7346 лв. са на съпругата му отпреди брака.

          От показанията на свид.С.-*** на ищцата, се установява, че когато П. подала молбата за закупуване на жилището, с баща й решили да й помогнат. Събрали сума от около 7500-7600 лв. Свидетелката, ищцата и *** заедно отишли в ДСК и внесли сумата за покупката на имота. Съпругът на П. знаел за парите и сам поискал да състави декларацията, представена по делото, че няма нищо общо със средствата. Декларацията била написана и подписана от него пред свидетелката.

          Свид.К., без родство, живеел в съседство на семейството на П. и В. в *** и били семейни приятели. В. тогава казвал, че жилището е на П., тя си го е купила с нейни средства, дадени й от родителите й. 

Въз основа на тези доказателства съдът приема , че предявеният иск е доказан и основателен по следните съображения:

 След като по делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на ищцата посредством възмезден придобивен способ /договор за продажба, сключен на 14.04.1992 г./, за да се приеме, че установената в  чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл. 23, ал. 1 и 2 СК, като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на имота, т. е. че е необходимо доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване. По въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи практиката на ВКС е непротиворечива и трайно установена. В решение № 222/24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. В същия смисъл е и становището, изразено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на Второ ГО на ВКС, както и в решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на Първо ГО на ВКС.

С оглед установените по делото факти /намерение на родителите на ищцата да надарят своята дъщеря със сумата 7500-7600 лв. техни лични спестявания, изразена само от ищцата воля да приеме дарението и изрично изявление на съпруга й, обективирано в неоспорената писмена декларация, че средствата са с извън семеен характер на ищцата от преди брака/ следва да се приеме, че сумата е дарена само на нея и представлява нейно лично имущество. Наред с това по делото е установено по категоричен начин, че цената на процесния апартамент е била платена именно с дарената на П.С. сума, в която насока са показанията на свид.С., които са основани на преки и непосредствени впечатления и изцяло кореспондират с всички останали доказателства по делото, поради което съдът напълно кредитира. От изложеното следва извод, че законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите в придобиването на собствеността върху имота е оборена и то не е съставлявало съпружеска имуществена общност, а индивидуална собственост на ищцата. Последното от своя страна налага да се приеме, че ответниците не са придобили права върху имота след смъртта на своя баща по силата на наследствено правоприемство.

В обобщение на изложеното, искът, като основателен ще се уважи.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 902 лв., от които 202 лв. внесена ДТ и 700 лв. платено адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.М. с ЕГН ********** *** и И.В.М. с ЕГН ********** ***, че П.В.С.- М. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот- самостоятелен обект с идентификатор ***, одобрена през 2009 г., представляващ апартамент № ***, със застроена площ от 34,13 кв.м., състоящ се от една стая, готварна, баня-клозет, антре, ведно с прилежащите избено помещение № 23 с полезна площ от 1,87 кв.м., както и ведно с 0,602% ид.ч. от общите части на сградата.

ОСЪЖДА Р.В.М. с ЕГН ********** *** и И.В.М. с ЕГН ********** ***, да заплатят на П.В.С.- М. с ЕГН ********** *** сумата от 902 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ