Гражданско дело 7998/2016 - Решение - 11-10-2016

Решение по Гражданско дело 7998/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2978

гр.Пловдив, 11.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

 

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7998 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът К.Р.Я., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.С.М., съдебен адрес ***, твърди, че ответникът се снабдил със заповед за изпълнение и с  изпълнителен лист срещу него, издадени по ч.гр.д.№22637/2011г. на ПРС, за сумата 1082,50 лв. – стойност на топлинна енергия за периода 01.08.2010г. – 30.04.2011г., ведно със законна лихва от 07.12.2011г. до окончателното плащане; сумата 93,42 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2010г. – 06.12.2011г., както и сумата 125 лв. – деловодни разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№*************** по описа на ЧСИ **********, рег.№***, район на действие ОС Пловдив. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело вземанията се погасили по давност. Поддържа, че давността е 3-годишна с оглед спецификата на предоставяните от ответника услуги и периодичността на плащанията. Твърди, че изпълнителното дело е образувано на 30.03.2012г., а на 03.05.2012г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение. Взискателят бездействал, поради което на 31.03.2014г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а давностният срок изтекъл на 30.03.2015г. – три години след образуване на изпълнителното дело. На основание чл.119 ЗЗД се погасили и вземанията за лихви и разноски. Въз основа на изложените твърдения, в исковата молба е формулирано искане да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 082,50 лв. – стойност на топлинна енергия за периода 01.08.2010г. – 30.04.2011г., ведно със законна лихва от 07.12.2011г. до окончателното плащане; сумата 93,42 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2010г. – 06.12.2011г., както и сумата 125 лв. – деловодни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№22637/2011г. на ПРС и които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№************* по описа на ЧСИ **********., рег.№***, район на действие ОС Пловдив. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, представляван от пълномощника юрк.А.Т., оспорва исковете. Възразява, че по изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Възразява още, че давността е петгодишна на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение има сила и значение на подлежащо на изпълнение решение, и считано от последното изпълнително действие до датата на исковата молба тази давност не е изтекла, поради което исковете са неоснователни. Ето защо моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложеното ч.гр.д.№22637/2011г. по описа н ПРС, ІV бр.с., че в полза на ответника на 01.03.2012г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумите: 1 082,50 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.08.2010г. – 30.04.2011г., ведно със законна лихва, считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане; 93,42 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2010г. – 06.12.2011г., както и 125 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и срещу нея не е подадено възражение в срока по чл.414 ГПК).  

Установява се от приложеното изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ ***********, рег.№***, с район на действие ОС Пловдив, че на 30.03.2012г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца въз основа горепосочения изпълнителен лист. След това съдебният изпълнител е извършил справки за имуществено състояние на длъжника. На 03.05.2012г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение. На 28.09.2015г. ответникът е депозирал молба до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника. Действия в тази насока от страна на ЧСИ не са предприети.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за лихви, както и за обезщетение за забава – чл.111, б.б) и б.в).

Съдът не възприема становището на ответника, че давността е петгодишна, основано на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Според последната норма, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретната хипотеза вземанията не са установени със съдебно решение, а за тях е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която поради липса на подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се е стабилизирала и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Действително, в чл.416 ГПК законът използва изразът „заповедта влиза в сила“. Въпреки това, обаче, заповедта за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо, подобно на съдебните решения, а само с изпълнителна сила. Ако длъжникът не подаде възражение срещу нея в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение, съответно по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, която е стриктна, и по отношение вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, макар и тя да е влязла в сила.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не прекъсва давността. В последната хипотеза давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай такъв липсва. Ето защо съдът приема, че с подаване на заявлението по чл.410 ГПК давността за периодичните вземания не е прекъсната.

В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ), като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Пак според същото тълкувателно решение, Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което докато изп.производство трае, давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД, е изгубило значение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира, а само се прекъсва на основание чл.116, б.в) ЗЗД с предприемане на действия на принудително изпълнение.

В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в настоящия случай съдът констатира, че падежът за плащане стойността на доставената на ищеца топлинна енергия е настъпил най-късно на 01.06.2011г. (за последния месечен период април 2011г., включен в изпълнителния лист, като на съда е служебно известно, че падежът за плащане по общи условия на ответника настъпва след изтичане на 30-дневен период от края на месечния период). От този момент е започнала да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. Тригодишната давност е изтекла най-късно на 01.06.2014г., като в този период от време действия на принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД, прекъсващи давността, спрямо ищеца не са били извършвани. Както се каза по-горе, заявлението по чл.410 ГПК, молбата за образуване на изп.дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, както и имущественото проучване на длъжника, не са действия, прекъсващи давността. По молбата на ответника от 28.09.2015г. за насочване на изпълнението спрямо имуществото на длъжника, конкретни действия от страна на съдебния изпълнител не са предприети, за това съдът намира, че същата не попада в обхвата на чл.116, б.в) ЗЗД. Дори да се приеме, че последната съставлява „предприемане на действие на принудително изпълнение“ по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД, то към момента на депозирането й давностният срок вече е изтекъл, а изтеклата давност не може да бъде прекъсната. Ето защо съдът намира, че главните периодични вземания са погасени по давност, а с това на основание чл.119 ЗЗД са се погасили по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава и разноски по ч.гр.дело, следователно правото на ответника на принудително удовлетворяване не съществува и исковете се явяват изцяло доказани и основателни.

При този изход на спора в полза на ищцовата страна се дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. С договор за правна защита и съдействие на л.17 между ищеца и пълномощника му адв.С.М. е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в който случай съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати в полза на адв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца сумата 321 лв., определена съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса, от която ищецът е освободен с определение от 14.06.2016г. (л.20), в размер 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Р.Я., ЕГН **********,***, не дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№22637/2011г. по описа на ПРС, ІV бр.с. и образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ ***********, рег.№***, район на действие ОС Пловдив, а именно: сумата 1 082,50 лв. (хиляда осемдесет и два лева и 50 ст.) – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.П., жк *******, бл.***, вх.***, ап.***, за периода от 01.08.2010г. до 30.04.2011г., ведно със законна лихва, считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане; сумата 93,42 лв. (деветдесет и три лева и 42 ст.) – обезщетение за забава за периода от 01.10.2010г. до 06.12.2011г.; както и сумата 125 лв. (сто двадесет и пет лева) – деловодни разноски по ч.гр.д.№22637/2011г. по описа на ПРС, ІV бр.с., поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, да заплати на адвокат С.П.М.,***, ******, сумата 321 лв. (триста двадесет и един лева) – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№7998/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, да заплати по сметка на ПРС, в полза бюджета на съдебната власт сумата 100 лв. (сто лева) – държавна такса в производството по гр.д.№7998/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

Вярно с оригинала!

КЯ